Крадец на сърца

21.

Корт Апартментс, Уестуд

Събота, 27 април

Въпреки че четенето на романите на Грейдън Слейк беше неуместно и глупаво занимание, нямаше по-подходяща нощ Кейтлин да прочете книгата, озаглавена „Влез, не стой на дъжда“. Навън бушуваше буря, дошла откъм Тихия океан. Може би същите черни облаци, които бяха излели сълзите си над остров Вали, плачеха и тук… както в онази нощ в рая, когато Джеси Фолкнър бе поканил Кейтлин да влезе и да не стои на дъжда.

„Престани да мислиш за него.“

Но заповедта беше безполезна, особено след като Джеси бе избрал за заглавие на романа си една от любимите й песни. Дали и на него беше любима? Вероятно. Той се бе възползвал от всяка възможност да взаимства любовна лирика, дори докато тласкаше дъщерята на главната героиня към все по-големи опасности. Кейтлин изпита желание да помогне на момиченцето на име Риса. Но съдбата на детето беше в ръцете на Грейдън Слейк.

Джеси щеше да я защити.

На вратата се позвъни.

Кейтлин стана да посрещне посетителя. Беше единайсет — осем часа, след като бе оставила бележката на Аманда.

Но нощният гост не се оказа Аманда.

На прага стоеше Джеси Фолкнър.

Без да пророни дума, тя му направи знак да влезе.

— Благодаря — каза той.

— Моля. Ще ти дам хавлия да си избършеш косата.

— Няма ми нищо, Кейтлин.

Тя се разтревожи. Дали се опитваше да пресъздаде онази нощ в рая, когато Джеси й бе дал хавлия да се подсуши и я бе поканил да прекара нощта в дома му? Какво би станало, ако Кейтлин му върнеше услугата? Тя имаше само една спалня и едно легло.

— Не си заминал за Мауи?

— Реших да остана за малко.

В Лос Анджелис беше опасно. Но Джеси никога не бягаше от опасността, стига рискът да беше единствено за него. А когато присъствието му застрашаваше безопасността или щастието на онези, които обичаше? Тогава Джеси си тръгваше. Така както щеше да направи и сега. Щеше да отиде в Мауи и отново да превърне сърцето и душата си в камък.

Той познаваше опасностите и причината за тях — най-съблазнителната от всички повелителки — надеждата. Надеждата го бе изкушила да се върне в Монтклеър онзи последен и катастрофален път. И сега прелъстителката отново го изкушаваше. Загубата на кръв замъгляваше съзнанието му, променяше спомените и смекчаваше истината.

Патрик бе приел кръвта и костния му мозък, така сякаш приемаше самия Джеси. И през целия ден надеждата бе подтиквала Джеси да отиде при брат си. Джеси бе устоял на това изкушение и на една друга опасна съблазън. Надеждата го примамваше да мине с колата оттам, да погледне и да се увери, че тя е достатъчно силна, за да издържи на предстоящото изпитание.

Но надеждата бе удържала победа по отношение на безстрашния сърдечен хирург. Кейтлин бе отишла в Мауи в бурята, без да обръща внимание на опасността и отдадена единствено на мисията си. А тази сутрин мисията й беше Джеси. Кейтлин бе затоплила одеяла за него. Страните й поруменяха и очите й блеснаха при мисълта да прекара деня в леглото… с Джеси.

Беше го обзело непознато дотогава желание.

И сега, докато я гледаше, той отново го изпита.

— Как се чувстваш? — попита Кейтлин.

Желанието му се засили, но Джеси Фолкнър се усмихна и отговори:

— Да кажем само, че смътно усещам загубата на кръв и костен мозък.

— Почива ли си през деня?

— Да. Точно както ме посъветва. Почивах толкова много, че сега сън не ме хваща.

— И затова ли се разхождаш нощем в дъжда? Трябва да си в леглото.

— Непрекъснато повтаряш това, докторе. Предлагаш го. Може би затова сън не ме хваща.

„Заради мен ли, Джеси? Искаш да бъдеш с мен?“

Стори му се, че видя тези изкушаващи и опасни въпроси в блесналите й сини очи.

— Имам нещо за теб, Кейтлин. Бях уредил да ти го изпратят в кабинета в понеделник. Но тъй като беше готово и в края на краищата не заминах, реших да ти го донеса.

Пликчето беше украсено с дъги и имаше надпис „Бижутерия Кастил“. От същия магазин на борда на кораба Майкъл бе купил огърлицата от прекрасни перли, а Маги я бе продала в „Кастил“ в Бевърли Хилс, за да може с парите да даде възможност на пърхащото си сърце да оцелее, докато ражда момиченцето си.

Сърцето на Кейтлин се разтуптя, когато извади огърлицата — любимите й изкуствени перли. Джеси Фолкнър бе събрал разпилените стъклени мъниста и бе убедил бижутерите в „Кастил“ да ги нанижат.

— Не са истински — тихо каза тя. — Убедена съм, че са ти казали. Но ти сигурно си разбрал.

— Разбрах, че са много важни за теб, Кейтлин.

— Да. Така е. — Тя наведе глава, защото прочете много неща в блесналите му зелени очи. — Бяха на майка ми. Благодаря.

Черните коси закриваха лицето й. Джеси протегна ръка и бавно, нежно ги отметна, принуждавайки я да го погледне.

— Моля.

Той искаше да я целуне и да я притисне към себе си, но дръпна ръката си. Стори му се, че Кейтлин прие това с разочарование и колебание, сякаш не знаеше колко много я желае Джеси. Но очите, гласът и думите му бяха гальовни.

— Много бих желал да бъда с теб, Кейтлин. В леглото. Още тази нощ, ако искаш.

— Но… ти имаш рана.

— Не измисляй извинения вместо мен. Не се оправдавай. Просто кажи не! Или, още по-лесно, не казвай да. Поканата остава в сила. Вечеря на свещи, последвана от каквото желаеш. Изборът е твой.

„Ти трябва да решиш, Кейтлин. Аз не мога да избера риска от твое име.“

„Ние не се познаваме, Джеси!“ Но той й бе забранил да се оправдава. Пък и това беше лъжа. А както Джеси Фолкнър правилно бе подчертал, Кейтлин не можеше да лъже.

Тя и Джеси се познаваха. Кейтлин знаеше, че той е безстрашен, грижовен и загадъчен.

А какво знаеше Джеси за нея? Може би, че тя държи на брат му и за страстта й да спасява болни сърца. Но той сигурно си представяше и нещо друго — че Кейтлин е прелъстителка като героините му.

— Помисли, Кейтлин. Искам да бъдеш сигурна.

— Да. Добре.

Джеси се усмихна — милувка на нежна интимност и необикновено обещание.

— Е, лека нощ.

— Лека нощ.

Той излезе. Кейтлин му позволи да го стори. Когато бяха в рая, Джеси не й бе разрешил да се върне в дъжда и бурята. Но тук, в Лос Анджелис, Кейтлин го бе оставила да си тръгне. Налагаше се, защото Джеси имаше право. Тя трябваше да бъде сигурна и внимателно да прецени последиците от изкушението — неизмеримата заплаха за сърцето й.