Крадец на сърца

37.

Мауи

Четвъртък, 4 юли

— Не бях прав — каза й той в деня на сватбата.

— За какво, Патрик?

— Казах ти, че Джеси предпочита самотата и да тъгува необезпокояван. И никой не може да наруши самотата и тъгата му. Но грешах. Тъгата и самотата му изчезнаха… Заради теб.

— О, Патрик, аз…

— Не спори с мен, бъдеща снахо — усмихна се Патрик.

Те бяха изпълнили мисията си и пътуваха нагоре, по криволичещия път към имението на Джеси.

Патрик бе казал, че с Кейтлин и Аманда трябва да свършат нещо в последната минута. Джеси мигновено предложи да шофира, защото познаваше коварните завои по пътя. Но Патрик умело отказа, за да не разкрие изненадата. И Джеси се съгласи, без да задава въпроси.

Аманда спаси положението, като реши да не отива с Кейтлин и Патрик и да остане и помоли любезния домакин да й покаже градината.

После Аманда им разказа колко неспокоен е бил Джеси и как непрекъснато се е ослушвал, за да долови някакъв друг звук, освен шумоленето на листата на палмите и звучните песни на хилядите птици.

Двигателят на колата на Кейтлин и Патрик работеше почти безшумно, но Джеси чу, че се връщат.

Той забърза надолу по стълбите. Вратата на колата се отвори. Тя изскочи навън и хукна към него. Джеси я прегърна и прошепна:

— Риса!

Сетне коленичи, за да види блестящите й от радост очи.

— Здравей, сладко картофче. Нали ти трябва шаферка? — Момиченцето се усмихна толкова лъчезарно, че очите му се насълзиха.

— Да.

— Ами, ето ме! — Тя се поклони, сетне изражението й стана замислено. — Трябва отново да се виждаме, Джеси. Ако искаш.

— Знаеш, че искам.

— И аз. И ще бъде лесно, защото ще прекарваш много повече време в Лос Анджелис с Кейтлин. Но може ли понякога да идвам тук?

— Разбира се.

— И да доведа Холи?

— Да, стига…

Джеси погледна Кейтлин и Патрик и видя отговора на въпроса си в усмихнатите им лица.

Даниъл нямаше нищо против. После Кейтлин, Аманда и Патрик щяха да кажат на Джеси, че са обяснили истината на Даниъл. Аманда дори се бе подготвила да предложи доказателство от личен опит, по-убедително от професионалната й преценка — твърдата й вяра, че Джеси не е способен да извърши насилие над жени. Но не се наложи да произнесе нито дума.

Даниъл бе убеден лесно, защото искаше да вярва в мъжа, когото Риса толкова много обичаше. Освен това знаеше, че за нея е най-добре Джеси отново да присъства в живота й.

Риса попита дали стаята й още съществува и дали може да види снежнобелите лъвове.

Преди да я хване за ръката, Джеси се вторачи в нея и този път не можа да скрие чувствата си.

Сетне погледна и тримата възрастни, които обичаше най-много — Кейтлин, Патрик и Аманда, дали му този дар, и прошепна:

— Благодаря.

На залез слънце в тропическия рай близнаците Фолкнър се ожениха за жените, които обичаха.

Момиченцето, за което бе написан „Снежният лъв“, носеше огромни букети от гардении и рози. А момченцето, което бе харесало книгата и я бе показало на дядо си, носеше четирите венчални пръстена, гравирани с обещания за вечна обич.

Свидетели на брачните им клетви станаха тъмнопурпурното небе, родът Аскуит, Даниъл, Стефани и Холи. Сега всички бяха едно щастливо семейство.

Белоснежните лъвове също присъстваха на церемонията, макар и скрити в гората. Но след полунощ, докато Джеси и невестата му стояха в уханната градина, лъвовете се появиха.

Кейтлин не ги видя веднага, защото бе омагьосана от посребрения от луната океан. Но когато погледна над вълшебното синьо пространство, тя съзря двата лъва. Лъв и лъвица. Младоженец и булка. Съпруг и съпруга.

Кейтлин се обърна към Джеси и леко залитна. Беше й се завило свят.

— Кейтлин? — разтревожено попита той и я притисна в обятията си, за да я увери, че винаги ще я подкрепя.

— Аз… Ние…

— Бременна ли си?

— Да — промълви тя.

Очите му блеснаха от радост.

— О, Кейтлин!

Двамата се понесоха в бавен танц под сребристата луна. Любовният им танц беше обещание, че никога повече сърцата им няма да бъдат застрашени.