Краят на дните

17

Елегантно се опитвам да се измъкна с едно „Извинете“.

Доктора скача на крака и събаря стола си с такава сила, че издрънчава на пода.

— Пенрин!

— Познаваш ли я? — Пита Ави.

— Тя е сестрата на детето, за което ви разправях.

— Сестрата на Пенрин ли е великото тайно оръжие? — изумява се Ави.

Олеле. Никак не ми хареса как прозвуча.

— Намерихте ли я? — Доктора изтърчава покрай масата и тръгва към мен. Все още прилича на колежанче с кестенява коса и закопчана догоре ризка, само дето е с подуто насинено око. — Тук ли е?

Близнаците седят до Ави. Еднакво вчесаните им коси все още са изрусени. Бях забравила, че се боядисаха за кеф. Продължават да ми приличат на кльощави плашила, независимо дали са червенокоси, или руси. Неколцина от останалите на масата също ми се струват познати, но не са от близкия ми кръжец.

Ави ми махва да вляза. Колебая се, не искам да привличам внимание към мен или Рафи. Но не мога просто да избягам, затова влизам в стаята и махвам с ръка зад гърба си, давам знак на Рафи да не ме следва.

— Сигурно се шегуваш — обажда се един тип, чието лице ми е познато. — Сестра й е кошмарно чудовище. Никаква помощ не чакай от нея!

Сещам се къде съм го виждала преди. Беше един от онези, които при последния ни престой в лагера държаха Пейдж, вързана като диво животно.

— Мартин, млъкни — предупреждава го Ави.

Близнаците се накланят в противоположни посоки, за да надзърнат от двете ми страни.

— Това Рафи ли е? — осведомява се Ди.

— Страшно прилича на него — обажда се и Дум.

Понечвам да затворя вратата.

— Не, не, не — възпротивява се Ди. Близнаците се надигат заедно и бързо се упътват към вратата.

— Рафи, ти си жив! — възкликва Дум, като я отваря рязко.

Ангелът стои със сведена глава и очи, скрити в сенките на козирката.

— Жив е, разбира се — отсича Ди. — Той е боец. Стига само да го погледне човек и ще се убеди. Кой ще го надвие, Годзила ли?

— О, Рафи срещу Годзила. Виж, на такъв двубой с радост бих заложил! — възкликва Дум.

— Стига глупости, човече. Годзилището е назобено с ядрени отпадъци. Как смяташ да го тръшне някакъв си простосмъртен?

— Той не е обикновен смъртен — възразява Дум. — Само го виж. Сигурно и в момента крие по джобовете шише як сироп за суперсила. Една глътка и на мускулите му ще им пораснат мускули!

— Аха, а на нас няма да ни трябват зловещи малки момиченца, понеже ще си гледаме няколко такива в армията… — проточва Ди.

— Какво, да не се надяваш сестрата на Пенрин да свали Годзила вместо него? — Мръщи се Дум.

Ди се замисля.

— Нъцки, надали. Майка й обаче може й да успее.

Дум се ококорва.

Близнакът му подава ръка на Рафи:

— Туидълди на твоите услуги. Това е брат ми, Туидълдум.

— Помниш ли ни? — пита Дум. — Занимаваме се с боеве и със залагания.

— Хубаво е, че си тук — казва Ави на Рафи. — Определено имаме интерес да използваме човек като теб.

— О, той не е обикновен човек, Ави! — възразява Ди.

Наистина се старая да не приличам на уплашено зайче, но несъмнено съм се ококорила и треперя от страх. Навлезли сме навътре в сградата. Не знам как ще успее да избяга оттук Рафи.

— Ще те направим звезда, човече — кима Дум. — Жените направо ще падат в краката ти! — и преувеличено подчертава репликата си, като плъзга длани по гърдите и тялото му.

— Не му пука за такива неща — възразява Ди. — Той обича да се мотае с ангели. В гнездото в Сан Франциско имаше тонове момичета.

Мъча се да си спомня как се диша. Точно така. Единият от тях ни видя в хотелската стая в гнездото.

— Момичетата никога не са достатъчно, брато — репликира Дум. — Никога не стигат!

— Какво каза за „мотаенето с ангели“? — пита Ави и се надига иззад заседателната маса.

Дъхът ми отказва да напусне дробовете.

— Не помниш ли? — хили се Ди. — Нали ти разказах ме, че Пенрин и тоя тип бяха в хотела. Всъщност разговаряха с разни ангели.

— Не само Пенрин знае това-онова за тях… — кима Дум.

Поемам си дълбоко дъх. Те помнят Рафи, но само като човек.

Ави ни приближава и махва на ангела да влезе в заседателната зала.

— Страхотна новина. Нужна ни е цялата информация и помощ, която успеем да съберем! — и подава ръка да се ръкуват.

Рафи не отвръща на жеста му.

— Здрасти, Ави — помахвам му аз.

— Пенрин — Авдий се обръща към мен. — Ако не бях толкова изморен, несъмнено щях да си спомня каква недовършена работа имаме. Но сега просто се радвам да те видя жива и здрава!

Приближава се и ме прегръща.

Стоя вцепенена, скована и неуверена. Рафи ни наблюдава напълно безизразно.

— Благодаря! — Задържам се за момент пред вратата. Спомням си за недовършената работа помежду ни. Ави ме заключи заедно с майка ми в една полицейска кола, с която избягахме посред нощ. Но при все това се радва да ме види.

Признавам, че след всичко преживяно, и на мен ми е донякъде приятно да ги видя, него и момчетата. Положително звучи странно. Аз му викам семейни работи. Не защото Ави е от семейството, но ако събитията продължават да кипят със същото темпо, ще се радвам на всяко човешко същество, което срещна.

— Къде е сестра ти? — Намесва се Доктора. Посяга към вратата, сякаш подозира, че я крия някъде в коридора.

— Странно точно ти да питаш — отбелязвам и понижавам глас, — искам да поговоря с теб за минутка. Отвън?

Храня безпочвена надежда, че ще успеем да се измъкнем с Доктора и Рафи.

— Уединението е излишно — прекъсва ни Ави. — Доктора ни е разказал всичко за работата си в Алкатраз и надеждите си за Пейдж. Всички ще се радваме да чуем как е сестра ти. Добре ли е?

Оглеждам хората около масата. До един са по-възрастни от мен. Има дори прошарени ветерани от предишни войни. Неколцина пък все едно ей сега са дошли от улицата. Какво биха сторили, ако разберат, че в стаята стои ангел?

— За какво ви е тя? — питам. Не съм в състояние да скрия подозрението си.

— Според Доктора в нея е най-голямата ни надежда.

— Доктора е оптимист — напомням им аз.

— Няма лошо да проверим, нали?

— Последния път, когато „проверихте“, я бяхте вързали с въжета като бясно куче… — поглеждам право към Мартин. На китката му още има охлузено от въжето — вижда се, когато почуква с молив по пръстите на отворената си длан.

— Не беше по моя заповед — възразява Ави. — Появих се там малко преди теб и се опитвах да разбера какво е станало. Виж, хората правят грешки. Ръководят ни страх и изтощение, а понякога и обикновена глупост. Не сме съвършени като ангелите. Остава ни само да разчитаме един на друг и да даваме всичко от себе си. Съжалявам за отношението към сестра ти. Нуждаем се от нея, Пенрин. Тя може да обърне хода на войната.

— Не и ако умре от глад — възразявам. — Накарай Доктора да я поправи и тогава ще обсъждаме способна ли е да ти помогне.

— Да я поправи ли? — мръщи се Ави.

Поглеждам Доктора.

— Ще направя каквото е по силите ми — съгласява се той. — Но първо държа да се уверя, че тя е добре, а за целта трябва да я видя…

Поглежда ме многозначително.

— Ще я доведеш ли при нас? — пита Ави.

Поклащам глава.

— Не ми се вижда добра идея… — пак се извръщам към Мартин, който ни гледа настоятелно.

— Добре — кима Доктора, преди Ави да възрази. — Заведи ме при нея.

Обръщам се с надежда за бързо бягство, но Ави ме вика по име.

— Носи се слух за младо момиче, убило ангел — казва той. — Твърдят, че имала меч, маскиран като плюшено мече… — стрелва с поглед окачения на хълбока ми Мечо Пуки. — Навярно не знаеш нищо по въпроса, нали?

Примигвам невинно срещу него, като се чудя дали е по-добре да призная, или да отрека.

— Явно имаме да възстановяваме доста доверие. Нека те разведа, та да видиш за какво става дума. Бойци от рода на вас двамата ще са ни полезни.

— Виждала съм лагера, Ави — пристъпвам по-близо до вратата. — Знам, че спасихте затворниците от Алкатраз. Това е изумително. Честно, фантастични сте, момчета. Но точно сега сестра ми е с предимство.

Ави кима:

— Добре. Ще дойда с теб. Ще поговорим, докато Доктора преглежда сестра ти.

Много се старая да не се спогледам с Рафи. Освен ако не успеем да пипнем Доктора насаме, няма шанс да обсъдим с него и пришиването на ангелските крила на мястото им.

— Бих се възползвал от предложението за обиколка наоколо — обажда се Рафи. — Интересно ми е да видя какво сте успели да постигнете.

Старая се да не трепна дори с мускул, да не би изражението ми да предаде какво мисля всъщност. Положението стремглаво се влошава.

Ави се ухилва широко.

— Прекрасно. Ще те запозная с този-онзи. Ако се присъединиш към нас, ще се гордееш да наречеш тези хора „братя по оръжие“.

— Добре — кима Рафи.

— Страхотно! — съгласява се Ави. — Ще ти хареса това, което ще видиш. Да ти представя Съвета. Тези хора отговарят за стратегическата ни защита…

Гледам ги как обикалят заедно около масата. Дали Рафи намира за забавен факта, че Ави възнамерява да разведе ангел из лагера на Съпротивата?