Краят на дните

5

Очаквам той да остане буден и скован като мен, но дишането на Рафи бързо преминава в ритъма на съня.

Сигурно е капнал. Дори ако изключим недоспиването и постоянното му стоене нащрек, той все още се възстановява от травмите на крилата — както първоначалната ампутация, така и операцията. Не си представям през какво минава!

Лежа си и се опитвам да заспя до Рафи.

Топлият бриз внася през прозореца аромат на розмарин. Далечно и успокоително ми се струва бръмченето на пчелите покрай растенията отдолу. През затворените ми клепачи като разтопено масло се лее слънчева светлина.

Обръщам гръб на светлия прозорец и се оказвам лице в лице с Рафи. Не мога да се сдържа да не отворя очи и да го погледам. Тъмните мигли очертават полумесец върху бузата му. Дълги и извити — всяко момиче би им завидяло. Гръбчето на носа му е широко и право. Устните му са меки и чувствени.

Чувствени ли? За малко да се изкикотя. Що за дума изникна в главата ми? Не съм сигурна дали изобщо досега съм възприемала каквото и да е като чувствено.

Мускулестият гръден кош на Рафи се надига и отпуска в очарователен равномерен ритъм. Ръката ми се разтреперва от желание да погали гладките му мускули.

Преглъщам и се обръщам на другата страна.

С Рафи зад гърба, полека си поемам дълбоко дъх и го изпускам бавно, сякаш се опитвам да се успокоя по време на битка.

Той тихо простенва и се намества. Изглежда съм го обезпокоила с въртенето си.

Усещам топлия му дъх отзад по врата си. Вероятно се е обърнал настрани, с лице към мен. Толкова е близо, че електрическото напрежение от близостта му пролазва по гръбнака ми.

Толкова е близо.

Дълбокият и стабилен ритъм на дишането му се запазва. Рафи спи дълбоко, докато аз съм на нокти заради това, че лежи до мен в леглото. Какво ми става? Не е ли редно да сме в обратното положение?

Опитвам се да изтикам цялата тази объркваща каша от емоции в тъмницата в главата ми. Но или тайното подземие се е препълнило, или този вързоп от чувства е твърде голям, твърде настойчив или пък твърде бодлив, за да влезе вътре.

А по време на тази борба тялото ми самичко се извива назад и накрая се докосваме.

Щом бедрото ми се опира в него, Рафи простенва и се намества, като премята ръка през мен. Придърпва ме към коравото си тяло.

Какво да сторя?

Гърбът ми вече е притиснат към гърдите на ангела по цялата си дължина.

Какво да правя?

Корав. Топъл. Мускулест.

По челото ми избива пот. Кога стана толкова горещо в стаята?

Тежестта на ръката на Рафи ме притиска към него и ме приковава в леглото. За момент ме връхлита паника и съм на път да изскоча от завивките.

Да, но това ще го събуди. Цялата изтръпвам от неудобство при мисълта, че той ще ме види колко съм се разгорещила и притеснила, докато е спал.

Старая се да се успокоя. Рафи ме е гушнал, все едно съм плюшено мече, и си спи спокойно. Сигурно е толкова изтощен, че дори не осъзнава присъствието ми.

Дланта му върху ребрата ми пари. Извънредно ясно осъзнавам как палецът му лежи по протежение на гърдата ми.

Хрумва ми нова мисъл. Не мога да се отърва от нея, независимо колко усърдно се мъча да я отблъсна.

Какво ли ще усетя, ако цялата ръка на Рафи се намира върху тази част от анатомията ми?

На седемнайсет съм, скоро ще навърша осемнайсет и досега мъж не е докосвал гърдите ми. Както се развиват нещата, май няма и да ми се случи — поне не в добрия, изпълнен с любов смисъл. В апокалиптичния свят насилието е гарантирано и приятните преживявания са само мечта. Това ме кара още по-силно да копнея да изживея нещо хубаво. Да е мило и сладко — така, както би се случило в съответния момент и с правилния човек в свят, който не е отишъл по дяволите.

Докато в ума ми бушуват дебати и съмнения, покривам дланта на Рафи с моята. Нежно, съвсем леко. Какво ли е усещането да погали зърното ми?

Вярно ли?

Сериозно ли си го мисля?

Но мислене не изразява точно какво бушува в мен. То е по-скоро… нужда. Неустоима, неумолима, туптяща, тръпнеща, назряла нужда.

Полека плъзвам ръката на Рафи нагоре, та палецът му да се притисне към меката плът на гърдата ми.

След това го побутвам нагоре — съвсем мъничко.

Дишането на ангела засега е равномерно. Той продължава да спи.

Още мъничко. Само на косъм…

Най-накрая усещам топлината на дланта му да се разлива по гърдите ми.

И изведнъж всичко се променя.

Рафи започва да диша накъсано. Ръката му се плъзва нагоре и започва да мачка плътта ми. Настоятелно. На ръба да ми причини болка, но без да стига чак дотам. Не съвсем. Разтърсва ме невероятно усещане, което започва от гърдата ми и се разлива из цялото ми тяло.

Задъхвам се, преди да се усетя.

Рафи простенва и ме целува в основата на шията. Продължава нагоре чак до лицето ми. Устните му се притискат към моите — горещи, влажни и алчни. Пъха език помежду им и ме гъделичка.

Целият ми свят се е превърнал в чувства — мекото всмукване на целувката му, топлият му плъзгав език, твърдият допир на тялото му до моето…

Той ме обръща по гръб и се надига над мен. Тежестта на тялото му ме притиска към матрака. Прегръщам го през врата и краката и бедрата ми шават неспокойно.

Стена или може би скимтя — или мяукам, не съм съвсем сигурна. Напълно съм погълната от въртопа на усещанията, в момента има само едно наистина важно нещо.

Рафи.

Прокарвам длан по мускулите на гърдите, раменете и изпъкналите му бицепси.

Миг по-късно той се дръпва и ме оставя задъхана.

Изтощено отварям очи, замаяна, и посягам към него.

Той ме приковава с напрегнат поглед. Притеснен, но преизпълнен с копнеж.

Отблъсква се назад.

Обръща се, за да седне с гръб към мен.

— Христе! — Заравя ръце в косата си. — Какво стана току-що?

Отварям уста да отговоря, но успявам да изрека единствено „Рафи“. Не съм сигурна дали е въпрос или молба.

Той седи, изправен като глътнал бастун, със сковани мускули и крила, прибрани плътно върху гърба. Докосвам го по рамото и Рафи се стряска така, все едно съм му пуснала ток.

Без да каже нито дума повече, той става и излиза решително от стаята.