Краят на дните

25

Време е да тръгвам.

Да обърна гръб и да напусна това място.

Краката ми обаче са пуснали корени в тротоара. Стоя вцепенена и се притеснявам. Боя се, че Рафи влиза в капан; боя се, че повече няма да го видя; страхувам се, защото отново е в ръцете на враговете си.

Потънала в безпокойство за всичко, което може да се обърка, чувам стъпките зад гърба си чак когато ме приближат твърде много, за да избягам.

Иззад сградите излизат хора. Един, петима, двайсет. Всичките са наметнали чаршафи и са с бръснати глави.

— Изтървахте ангелите — казвам. — А и бездруго гледката не си струваше.

Сектантите прииждат от всички страни и ме обграждат.

— Не сме дошли тук заради тях — пояснява един. Темето му е по-загоряло от на другите, сякаш се бръсне вече от доста време. — Господарите обичат да си въртят делата в уединение. Наясно сме с това.

— Господарите?

Групата продължава да ме приближава и започвам да се чувствам в капан. Но това са членове на секта, не улична банда. Не им се носи слава да нападат хора. За всеки случай полагам длан върху плюшеното мече, окачено на хълбока ми.

— Не, не сме тук заради тях — разнася се женски глас. — За твоето ангелско приятелче няма обявена награда.

Виждам я вече — именно тази се предложи на Пейдж.

— Май беше по-добре да я оставя да те изяде.

Жената ме стрелва яростно, сякаш съм я унижила, като съм й спасила живота.

Смъквам мечето и стискам дръжката на меча. Студена е и е твърда, а той е готов за битка. Но аз се колебая да го използвам срещу тях. И без да се нахвърляме един срещу друг, ние, хората, имаме предостатъчно врагове, които се опитват да ни убият.

Отстъпвам по-назад от Загорилото теме. Кръгът се стеснява.

— Наистина ли смятате да нараните сестрата на Великата?

Надявам се да вярват в собствената си легенда.

— Не, ние нямаме намерение да те нараним — отвръща Темето. И посяга към мен.

Отстъпвам и вадя меча.

Ръка с влажна кърпа се пресяга изотзад и я залепва върху устата и носа ми. Кърпата смърди ужасно на препарат, който се изстрелва право в мозъка ми и превръща света в мъгла.

Мъча се да се боря.

Знаех си, че срещата е капан! Просто не осъзнавах, че капанът е за мен.

Мислите ми се превръщат в объркана каша. Острият мирис на химикали и паренето от химическото вещество се спускат в гърлото ми — това последно помня, преди светът да се разтвори в мрака.