Къщата на Звяра

1

От мястото си на крайбрежната улица, близо до южния край на желязната ограда, Джуд видя как от „Къщата на Звяра“ излязоха няколко души. Последната обиколка за деня беше приключила. Погледна часовника си. Беше почти четири.

Маги Куч излезе последна от къщата и заключи вратата. Слезе бавно по стълбите на верандата, като се подпираше тежко на бастуна. Напрежението да развежда туристите личеше по уморената й походка.

При будката за билети срещна Уик Хапсън. Заключиха и подвижната преграда на входа. След това Уик я хвана под ръка и заедно пресякоха крайбрежната улица. Тръгнаха бавно по непавираната алея и най-накрая изчезнаха в къщата без прозорци.

Джуд извади пура от джоба на ризата си. Разкъса книжната й обвивка, смачка я на топче и я метна на пода на колата. След това от същия джоб извади кутия кибрит. Запали пурата и зачака.

В четири и двадесет и пет старата камионетка излезе на заден ход от гаража до къщата на Куч и пое надолу по алеята, като остави след себе си облаци прах. Зави по крайбрежната улица и се запъти в посоката към Джуд. Той се престори, че изучава някаква пътна карта. Камионетката намали и направи обратен завой.

Джуд погледна над картата и видя как един мъж скочи на земята и тръгна към оградата, накуцвайки. На ъгъла имаше широка порта, завързана с верига и катинар. Ниският, пълен мъж отключи катинара, махна веригата и отвори портата. Вкара камионетката, след това отново заключи портата.

Джуд видя как камионетката мина върху следите от гуми по тревата и спря до „Къщата на Звяра“. Шофьорът слезе. Той отвори капака на гърба на колата и скочи в нея. Наведе се и спусна до земята дървена плоскост. След това по нея избута електрическа косачка на колела.

Веднага щом мъжът пусна косачката, Джуд направи обратен завой. Караше бавно и наблюдаваше лявата част на пътя. На около шест километра южно от Малкаса Пойнт намери черен път през гората. Беше доста далече — не му вършеше работа. Той обърна колата по този път и потегли обратно към града.

Сега спря далече от пътя, на стотина метра зад мястото, където беше паркирал преди това, когато наблюдаваше къщата отпред. Слезе от колата. Не се виждаше нищо, освен завиващият път и горските хълмове. Остана неподвижен няколко секунди, за да се увери.

Чу далечния шум на косачката. Чу и как вятърът шумоли в листата над главата му и как пеят безброй птички. До лицето му бръмна някаква муха. Той я прогони с ръка и отвори багажника на колата.

Първо облече предпазната жилетка. След това се препаса с патрондаш под якето и провери дали капакът на кобура е затворен. Взе раницата и я сложи на гърба си. Извади калъфа с пушката. След това затвори багажника.

Преходът му през гората го отведе нагоре по един хълм, през камъни и паднали дървета, докато най-накрая излезе на слънчевата поляна на върха. Избърса потта от смъдящите си очи. Пи топла вода от манерката. След това започна да се спуска по левия склон на хълма, търсейки скалистата издатина, която беше забелязал онази сутрин, през задните прозорци на „Къщата на Звяра“.

Най-сетне видя скалите пред себе си. Стигна до тях и лесно се изкачи по издатината, като скачаше от камък на камък. Когато надникна от върха, под него се очерта ясна гледка към „Къщата на Звяра“.

Ниският, куцащ мъж, който сигурно беше приключил с предната ливада, в момента косеше зад къщата. Джуд го видя как мина бавно през двора, изчезна зад старата барака и пак се появи.

Чакането щеше да е дълго.

Но той не възнамеряваше да чака по този начин — да стои приведен и да наднича над някаква скала. Беше твърде неудобно. Върна се назад. Намери равно място между две борчета, на два-три метра от върха. Там остави калъфа с пушката. Свали раницата от гърба си и я подпря на едно от борчетата. След това си свали якето. Вятърът охлади потната му риза. Съблече я, избърса лицето си и я простря върху скалата да изсъхне на слънцето.

След това отбори раницата. Извади калъфа на бинокъла и сандвич в книжна кесия. Дона му беше направила сандвича рано същия следобед.

След сцената с Лари на плажа, бяха се върнали в мотела. Дона и Санди се преоблякоха, а Лари отиде да се разходи, вероятно да изпие нещо в бара на мотела. Тогава, Джуд, придружен от двете жени, отиде в града. В една бакалия, близо до „Ресторанта на Сара“ купи продуктите. Дона приготви сандвичите, когато се върнаха в нейното бунгало. Направи му четири. Попита го къде ще прекара нощта. Каза й само, че ще се върне сутринта.

Потърси подходящо място за наблюдателница. Приклякайки на върха, той го откри: равно място, малко по-надолу, някъде по средата на лицевата част, защитено от висок камък.

Преди да се премести там, разви сандвича — питка пълнена с майонеза, кашкавал и колбас. Докато ядеше, гледаше в далечината гърба на „Къщата на Звяра“.

Онзи продължаваше да коси.

Джуд погледна през бинокъла. Голата глава на мъжа лъщеше от пот. Въпреки горещината, носеше фланела и ръкавици. От време на време избърсваше с ръкав лицето си.

Горкият нещастник!

Джуд гледаше потния човек долу и се радваше на собственото си удоволствие: от появата на вятъра, който усещаше върху кожата си, аромата на борове във въздуха, вкуса на сандвича и приятната увереност, че днес е намерил жена, която означава нещо за него.

След като изяде сандвича, той се върна там, където беше оставил раницата и пушката. Ризата му беше още влажна. Сложи я в раницата заедно с бинокъла и защитната жилетка. После се върна на наблюдателницата.

2

След като камионетката се отдалечи от „Къщата на Звяра“, вътре зад оградата нищо не помръдна — или поне нищо в полезрението на Джуд. А то включваше цялата задна част на къщата и южната й страна.

Джуд не се притесняваше особено за предната част. При убийствата на Торн и Куч нападателят беше проникнал, счупвайки някой от задните прозорци. Трябва да е дошъл от гората и да е минал през двора зад къщата.

Ако някой се опиташе да влезе тази нощ, Джуд щеше да го види.

Но без да стреля по него.

За това имаше време. Не можеш да застреляш някого, само защото влиза посред нощ в някаква къща, или защото е в маймунски костюм. Трябва да си сигурен.

Той претърси района с бинокъла. След това изяде още един сандвич, като го поля с вода от манерката.

Когато слънцето се спусна ниско и му стана студено, Джуд облече ризата си. Вече беше суха и леко корава. Напъха я в дънките.

Запали още една пура и се облегна върху челото на стръмната скала. Камъкът в края закриваше част от гледката. Въпреки това, задната част на къщата се виждаше изцяло. Ще се задоволи и с това неудобство, но нямаше да прикляка или да стои полунаведен през цялата нощ.

След като наблюдава къщата цял час, той сгъна защитната си жилетка и седна на нея. Беше толкова дебела, че му послужи не само като мека седалка, но му осигури и по-добра видимост, защото го повдигна допълнително.

Докато наблюдаваше, той си мислеше за много неща. Съсредоточи се върху онова, което беше научил за Звяра, и потърси най-реалното обяснение кой може да е той в крайна сметка. Винаги се връщаше към фактора време: първите убийства — през 1903 година, последните — през 1977. Това отхвърляше вероятността убийствата да са извършени от един човек.

При все това, не можеше да приеме идеята, че убиецът е някакво не остаряващо чудовище с животински нокти. Въпреки всичко, което беше казал Лари. Въпреки историите на Маги Куч.

Въпреки белезите по гърба на Лари?

И човешко същество би могло да остави подобни белези. Ако не с ноктите на ръцете, то с животински нокти върху изкуствени лапи. Човек, преоблечен в маймунски костюм — или костюм на звяр.

А факторът време, тогава? Почти седемдесет и пет години.

Добре, няколко души, преоблечени като Звяра.

Добре, но кой и защо?

Изведнъж намери обяснението. Колкото повече разнищваше теорията си, толкова по-вероятна му изглеждаше тя. Докато размишляваше по какви начини да събере доказателства, забеляза, че съвсем се е стъмнило.

Пропълзя напред, към ръба на скалата. В къщата беше тъмно. Ливадата отпред се беше превърнала в тъмно пространство без никакви подробности като повърхността на езеро в облачна нощ. Джуд посегна към раницата и извади кожен калъф. Отвори капака му и измъкна бинокъл за нощно виждане. Приближи го до очите си и разгледа бързо къщата и ливадата. На призрачната червена светлина в инфрачервения бинокъл всичко изглеждаше наред.

Когато го заболяха краката да стои клекнал, той се дръпна назад. Свали бинокъла, за да си облече якето. След това се изправи, облегна се в скалата и продължи своето наблюдение.

Ако теорията му беше правилна, нищо нямаше да спечели, като прекара студената нощ тук. Нямаше да види никакъв звяр.

Но пък и нищо нямаше да загуби, ако се повърти наоколо.

Трябваше да поставим някого вътре в къщата. За примамка.

Кой би отишъл?

Аз, разбира се, кой друг.

Рано е още за тази игра. Още сме на етап наблюдение, добър поглед върху къщата от безопасно разстояние. Трябва да се опознае характера на врага.

Ако не друго, то поне разбрах, че тази вечер Звярът не влезе в къщата отзад.

Бинокълът започна да му тежи. Остави го на земята и извади последния сандвич. Докато ядеше, продължаваше да гледа без помощта на скъпия си уред, но не виждаше нищо, освен безкраен мрак. Изяде сандвича и взе отново бинокъла.

След известно време коленичи и постави лактите си върху камъка. Огледа сантиметър по сантиметър двора, края на гората, бараката, дори прозорците на къщата, въпреки че стъклата им пречеха на топлината, която инфрачервеният бинокъл можеше да улови.

Остави уреда, заобиколи раницата и се изпика в тъмното.

Върна се при бинокъла. Обходи района. Нищо. Погледна часовника. Минаваше десет и половина. След това се настани и продължи да наблюдава още почти час, без да мръдне.

Мислеше за Звяра. Мислеше за своята теория. Мислеше за други нощи, които бе прекарал сам с бинокъл и пушка. Мислеше и за Дона.

Спомни си как изглеждаше тази сутрин в кадифените джинси и блуза, с ръце в джобовете. Как я обви с ръце, като галеше топлите меки извивки на дупето й. След това си спомни как ръцете му разкопчаха копчетата на блузата, бавно я разтвориха и докоснаха гърдите й.

Пенисът му се втвърди и опъна панталона му.

Мисли за Звяра!

В главата му нахлу образът на дебелия чернокож Фелдмаршал и Доживотен Император Ефратес Д. Кениата. Едното му голямо кръгло око изчезна, когато през него мина един куршум и свали задната част от черепа на императора.

Звярът на Кампала беше мъртъв.

Както и ерекцията на Джуд.

Телохранителите — само ако го бяха хванали. Но не успяха. Не можаха дори да се приближат. Поне не повече, отколкото им бе позволил. И все пак, ако го бяха хванали…

Ето го!

От тази страна на оградата.

Той хвана здраво бинокъла. Въпреки че нещо скриваше част от топлинния образ — най-вероятно някакъв храст — той видя приведен силует, който много приличаше на човешка фигура.

Фигурата легна на земята. Пъхна нещо напред, най-вероятно през дупка в оградата. След това се промъкна под заграждението. От другата страна взе предмета и се изправи. Огледа се във всички посоки.

Когато се обърна в профил, Джуд видя, че има женски гърди.

Фигурата изтича към гърба на къщата, изкачи се по стълбите и изчезна във верандата.

Минаха няколко секунди. Джуд чу бързия и тих звън на счупено стъкло.

3

Когато Джуд стигна до оградата, задъхан и изморен от бързото спускане по хълма, реши да не губи време да търси пролуката в нея. Насочи фенера към пречките, подскочи и се хвана с двете ръце за най-горната. Отблъсна се нагоре и обхвана най-горната пречка. От къщата се чу приглушен писък. Тежестта му се наклони твърде напред и той почувства как в корема му се врязва остър кол. Наведе се назад и вдигна левия си крак. Кракът му достигна до пречката. Отблъсна се силно нагоре, като се пусна. Десният му крак прескочи оградата, без да я докосне. Дълго време летеше надолу. Когато падна на земята, търкулна се и скочи на крака, като прибра бързо фенерчето. След това изтича към къщата.

Докато се изкачваше по стълбите, извади от кобура 45-калибровия си автоматичен колт. За момент се поколеба дали да не смени пълнителя — вместо стандартната пачка със седем патрона да сложи по-голямата с двадесет, която държеше в защитната жилетка. По дяволите, ако не успееше да го убие със седем… да „го“ убие?

Вратата на къщата зееше отворена. Едно от стъклата беше счупено.

Той влезе. Включи фенерчето и насочи светлината. Беше в кухнята. Изтича през една врата към тесен коридор. Пред себе си видя препарираната маймуна — поставка за чадъри — и входната врата. Насочи светлината над лявото си рамо. Освети парапета на стълбището. Спусна се към първото стъпало, огледа се наляво и надясно, и насочи фенера нагоре по стълбите.

По средата видя червена тенекия с газ, легнала на една страна. Изкачи се до тенекията. Капачките й бяха на място. През дръжката й беше прокарано въже около един метър, което беше завързано на възел и образуваше клуп. Изправи я. Вътре се разплиска течност. Постави пистолета си в кобура и отвъртя една от капачките. Пусна я в джоба на ризата и помириса гърлото. Беше газ. Когато посягаше към джоба, за да извади капачката, усети че някой диша над него. След това чу сух смях.

Фенерът му освети стълбите и гол крак, от който течеше кръв, бедро, изподраскани гърди, лице. Върху лицето се спускаше коса. От брадичката течеше кръв. Част от кожата на челото висеше и закриваше едното око.

Отново се чу смях, който съвпадна с мига, в който от отворената й уста излезе струйка кръв.

— Мери? — извика тихо Джуд. — Г-жо Зиглър?

Тя се приближи по странен начин, като че ли се пързаляше, а ръцете й се люшкаха отпуснато, краката й сякаш не се движеха.

Джуд свали фенера и видя, че краката й са на няколко сантиметра от пода.

— О, Господи! — промърмори той и посегна към пистолета си.

Тялото полетя към него.

Той се свлече на колене. Тялото го удари, претъркулна се по гърба му безмълвно и падна. Издаде тъп звук, когато се удари в стъпалата зад него.

В следващия миг нещо друго го удари по гърба.

Той замахна — лакътят му попадна в мека плът и чу силно издихание. Усетил зловонния дъх, той мушна лакътя си назад още веднъж и изви тялото си. Нещо остро се заби в рамото му и разкъса защитната жилетка и кожата. От болка изпусна пистолета.

Разпери ръце, за да се хване за стълбата. Вместо нея напипа тенекията с газ. Сграбчи я. Отдолу се чуваше сумтене и ръмжене.

Завъртя тенекията и разплиска газта наоколо. Бледа, прегърбена сянка започна да се изкачва по стълбите. Чу как газта я опръска. Съществото крещеше и размахваше ръце. С един удар събори тенекията от ръцете на Джуд. Той тръгна надолу по стълбите и бръкна в джоба на ризата. Зад кутията с пури имаше кибрит.

В бедрото му се забиха животински нокти.

Той извади една кибритена клечка, като продължаваше да слиза заднешком. Драсна я в кибрита. Блесна синя искра.

Клечката не се запали.

Но нещото вече беше във въздуха и прескочи парапета.

Удари се в пода, ниско долу, и изсумтя. След това с тежки крачки изчезна към кухнята.

Джуд претърси стълбите. Намери фенера и оръжието си. След това седна на пода, някъде около обезобразеното тяло на Мери Зиглър, и се ослуша.