Къщата на Звяра

1

Минаха през подвижната преграда на входа и се събраха на тревата пред старата жена. Тя чакаше. Близо до десния й крак в земята беше забит абаносов бастун, а роклята й на цветя се вееше леко. Въпреки че денят беше топъл, тя носеше зелен копринен шал около врата си. Оправи шала и заговори.

— Добре дошли в „Къщата на Звяра“ — произнесе го почтително, с нисък, дрезгав глас. — Казвам се Маги Куч и съм нейна собственица. Започнах да показвам къщата на посетители още през 31-а година, скоро след трагедията, която отне живота на моя съпруг и трите ми деца. Може би си задавате въпроса защо една жена развежда хора из къщата, която е място на голяма лична драма. Отговорът е много прост — пари.

Сред групата се разнесе тих смях. Тя се усмихна любезно, обърна се и накуцвайки, тръгна по пътеката. В началото на стълбите пред входа тя обви петнистата си ръка около колоната и посочи нагоре с върха на бастуна.

— Ето, точно тук обесили горкия Гюс Гаучър! — продължи Маги. — Бил на осемнайсет години и отивал при брат си, който работел в Сан Франциско. Той спрял тук следобед на 2 август, 1903 година и нацепил дърва за Лили Торн, първоначалната собственица на къщата. За отплата го нахранила и Гюс си тръгнал. Същата нощ Звярът нападнал за първи път. Не оцелял никой, освен Лили, която изтичала на улицата и крещяла, като че ли била видяла самия дявол. Градът незабавно се вдигнал и създал група за самоотбрана. Претърсили къщата от мазето до тавана, но не намерили никакво живо същество — само разкъсаните сдъвкани тела на сестрата на Лили и двете малки момчета. Тръгнали да претърсват залесените хълмове и попаднали на Гюс Гаучър, потънал в дълбок сън. Някои от хората в града си спомнили, че същият следобед го видели около къщата на Торн и решили, че той е убиецът, когото търсят. Дали го под съд. Нямало никакви свидетели, тъй като всички били загинали, с изключение на Лили, която не била на себе си. Въпреки всичко, набързо го признали за виновен. Още същата нощ тълпата го извадила насила от стария затвор. Довлекли бедния момък точно на това място, преметнали въже около стълба на балкона, ей там, горе, и го обесили. Разбира се, Гюс Гаучър никого не е убивал. Направил го е Звярът. Хайде да влезем.

Те изкачиха шест дървени стъпала до покритата веранда.

— Както виждате, врата тук е нова. Оригиналната беше разбита с изстрели преди три седмици. Може би сте я видели в новините. Единият от нашите местни полицаи стреля във вратата, за да влезе вътре. По-добре, разбира се, щеше да направи, ако беше останал отвън.

— Кажете ми — попита самонадеяното момче, — как са влезли двамата Зиглър?

— Промъкнали се вътре като крадци. Счупили са един прозорец отзад.

— Благодаря — той хвърли една усмивка на останалите от групата, очевидно доволен от услугата, която им беше направил.

— Нашата полиция — продължи Маги Куч — развали една стара ключалка, която стоеше на тази врата. Но ние запазихме пантите и чукчето — тя потупа с бастуна месинговото чукче. — Прилича на маймунска лапа. Лили Торн го е закачила тук. Имала слабост към маймуните.

Маги отвори вратата. Групичката я последва вътре.

— Някой от вас да затвори вратата, ако обича. Не искам да влязат мухи.

Тя посочи с бастуна.

— Ето ви още една маймуна.

Дона чу как дъщеря й тихо извика. Препарираната маймуна до стената, с вдигнати напред ръце, стоеше озъбена, сякаш готова да захапе.

— Това е поставка за чадъри — каза Маги. Тя пусна бастуна си в кръга, който образуваха ръцете на маймуната, след това го сграбчи отново.

— Сега ще ви покажа мястото на първото нападение. Минете оттук направо в салона.

Санди хвана ръката на Дона. Погледна неспокойно майка си, докато влизаха в стаята отляво на вестибюла.

— Когато дойдох в тази къща, още през 31-а година, всичко беше точно така, както Лили Торн го е оставила в нощта на нападението на Звяра — двайсет и осем години преди това. Оттогава никой не беше живял в къщата. Никой не се бе осмелил.

— А вие защо се осмелихте? — попита самонадеяният дебеланко.

— Съпругът ми и аз бяхме лековерни, чисти и наивни. Накараха ни да повярваме, че горкият Гюс Гаучър е направил онази мръсотия на семейство Торн. Нищо не ни каза за Звяра.

Дона погледна към мъжа от кафенето. Той стоеше някъде пред нея, до своя белокос приятел. Дона вдигна ръка.

— Г-жо Куч?

— Да?

— Вече знае ли се със сигурност, че Гюс Гаучър е бил невинен?

— Не зная колко „невинен“ е бил.

Някои от посетителите се засмяха. Мъжът се обърна към Дона. Тя отбягна погледа му.

— Може да е бил буен и свадлив, може да не е бил стока. Със сигурност не е имал много ум в главата. Но всички в Малкаса Пойнт са знаели в мига, когато са затворили очите на горкия човек, че не той е нападнал семейство Торн.

— Как са могли да знаят?

— Той не е имал острите нокти, скъпа.

Няколко души в групата изхихикаха. Пълното момче вдигна веждите си въпросително към Дона и се обърна. Мъжът от кафенето продължаваше да я гледа. Тя срещна погледа му. Очите му я приковаха, проникнаха в нея и предизвикаха топлина в слабините й. Той не отмести погледа си дълго време. Дона се опита да овладее вълнението си и да запази самообладание. Най-сетне успя отново да съсредоточи вниманието си върху думите на Маги Куч.

— … През прозореца в кухнята. Ако може само да заобиколите този параван.

В мига, в който стигнаха пред трикрилния параван от папиемаше, който отделяше един ъгъл на стаята, някой изкрещя. Някои от посетителите ахнаха от страх. Други смотолевиха нещо. Трети охкаха с отвращение. Дона последва дъщеря си покрай паравана и зърна на пода разперена окървавена длан. Санди рязко се дръпна назад и се блъсна в майка си.

Маги се кискаше злорадо на реакцията на групата.

Дона и Санди заобиколиха паравана. На земята лежеше по гръб разкъсана жена. Беше качила високо десния си крак върху прашната възглавница на една кушетка. Светещите й очи гледаха втренчено нагоре. Окървавеното й лице беше изкривено в гримаса, която изразяваше ужас и агония. От мръсната й нощница бяха останали само дрипи, които едва покриваха гърдите и срамните й части.

— Звярът разкъсал паравана — каза Маги — и скочил от гърба на кушетката, като изненадал Етел Хюс. Ето го и списанието, което е четяла в онзи момент — Маги протегна бастуна си през тялото и прелисти списанието. — Всичко е точно така, както е било в кървавата нощ — тя се усмихна любезно. — Освен тялото, разбира се. Това восъчно копие беше изработено от фирмата „Клод Дюбоа“ още през 1936 година, по мое желание. Кълна ви се, че всичко е достоверно, до най-малката следа от ухапване на бедната й шия. Използвахме снимки от моргата. Разбира се, това е дрехата, която Етел е носила онази нощ. Тези тъмни петна са от нейната кръв.

— Била ли е сексуално малтретирана? — попита напрегнато белокосият мъж.

Любезността мигновено изчезна от очите на Маги и тя го погледна сурово.

— Не!

— Чух нещо друго.

— Аз не мога да отговарям за онова, което сте чули, господине. Знам само това, което знам. Аз знам за Звяра в тази къща повече от всеки друг човек, жив или мъртъв. Звярът на тази къща никога не се е гаврил с телата на своите жертви.

— Извинете ме тогава — каза той студено.

— След като умъртвил Етел, звярът вилнял из салона. Съборил от камината този алабастров бюст на Цезар, при което се счупил носът — носът лежеше върху поставката на камината, в съседство с бюста. — Хвърлил в камината няколко статуетки. Обръщал столове. Тази изящна масичка от палисандрово дърво била хвърлена през издадения прозорец. Врявата, разбира се, разбудила останалата част от къщата. Стаята на Лили била точно отгоре — Маги посочи с бастуна си високия таван. — Звярът сигурно е чул стъпките. Причакал я на стълбите.

Тя изведе с мълчание групата от салона и я поведе нагоре по-широкото стълбище към коридора на втория етаж. Тръгнаха наляво. Маги пристъпи през прага на странична врата и влезе в една спалня.

— Сега се намираме над салона. Точно тук е спяла Лили Торн онази нощ — восъчна фигура, облечена в дантелена розова нощница, седеше изправена в леглото и гледаше уплашено над месинговата му рамка. — Когато се събудила от суматохата на долния етаж, Лили тътрила тоалетката оттам — тя посочи с бастуна си тежката маса от палисандрово дърво и огледало до прозореца — дотук и преградила вратата. След това успяла да избяга през прозореца. Скочила върху покрива на издадения прозорец по-долу, след това на земята. Винаги съм се чудила, защо не се е опитала да спаси децата си.

Те последваха Маги и излязоха от спалнята.

— Когато звярът разбрал, че не може да влезе в стаята й, тръгнал по коридора — оттук.

Минаха покрай горната площадка на стълбището. Някъде пред тях, в средата на коридора, се виждаха четири стола. Между столовете беше опънато въже от простор, което ограждаше пространството между тях. Групата се промъкна между въжето и стената.

— Тук ще изложим новите експонати, фигурите вече са поръчани, но едва ли ще ги получим преди пролетта.

— Това е срамота — каза саркастично на жена си мъжът с двете деца.

Маги влезе през една врата вдясно.

— Звярът намерил тази врата отворена — каза тя.

Прозорците на стаята гледаха към залесения хълм зад къщата. Двете месингови легла в тази стая приличаха много на леглото в стаята на Лили, само завивките бяха в безпорядък. В ъгъла, до умивалника, стоеше люлеещо се дървено конче с избелели цветове.

— Ърл е бил на десет години — каза Маги. — Брат му, Сам, на осем.

Разкъсаните и сдъвкани восъчни тела бяха проснати между двете легла, с лица към пода. И двете фигури бяха облечени с остатъците от раирани пижамки, които скриваха само дупетата им.

— Да си вървим — каза мъжът с двете деца. — Това е безвкусно прикритие на вулгарно воайорство!

Жена му се усмихна извинително на Маги.

— И за това дванадесет долара! — изруга мъжът. — Вървете по дяволите!

Съпругата и децата го последваха и излязоха от стаята.

Една спретната жена с бяла блуза и къси панталони хвана момченцето си за лакътя.

— И ние си отиваме.

— Но…

— Няма какво да обсъждаме. Видяхме достатъчно.

— Искам още!

Тя го издърпа през вратата.

Когато си отидоха, Маги тихо се разсмя.

— Тръгнаха си, преди да сме стигнали до най-интересната част — каза тя.

Сред останалите от групата се разнесе нервен смях.

2

— Бяхме прекарали шестнайсет нощи в тази къща, преди да се появи Звярът — тя ги поведе по коридора, покрай столовете и покрай стълбището. — Съпругът ми, Джоузеф, изпитваше отвращение от стаите, в които се бяха случили убийствата. Това е една от причината да ги изоставим и да се настаним другаде. Синтия и Даяна не бяха толкова придирчиви. Те спяха в стаята на момчетата, където бяхме току-що.

Маги поведе групата през една врата вдясно, срещу спалнята на Лили. Дона потърси с поглед други восъчни тела по пода, но не видя нищо, въпреки че единият ъгъл и прозорецът бяха скрити зад четирикрилен параван от папиемаше.

— Джоузеф и аз спяхме тук. Беше през нощта на седми май 1931 година. Преди повече от четиридесет години, но всичко се е запечатало в главата ми. Същия ден валя много дъжд. Започна да спира едва след като се стъмни. Бяхме отворили прозорците. Чувах ръменето навън. Момичетата бяха дълбоко заспали в края на коридора, а малкият Теодор спеше в детската стая. Заспах спокойна, с усещането за сигурност. Но около полунощ ме събуди силен трясък от счупено стъкло. Шумът идваше от долния етаж. Джоузеф, който също го чу, стана много тихо и отиде на пръсти до скрина. Той винаги си държеше тук пистолета — отваряйки едно от горните чекмеджета, тя извади един 45-калибров „Колт“. — Този пистолет.

Звукът, който се чу, когато вдигна предпазителя, беше адски силен.

Стискайки бастуна под мишница, тя хвана здраво затвора на автоматичния пистолет и бързо го плъзна напред и назад, при което се чу шумното стържене на металните части. Палецът й внимателно свали ударника. Остави пистолета обратно в чекмеджето.

— Джоузеф взе пистолета и излезе от стаята. Когато чух стъпките му по стълбите, и аз се измъкнах от леглото. Възможно най-тихо тръгнах из коридора. Трябваше да стигна до децата си, нали разбирате.

Групата я последва в коридора.

— Стоях точно тук, на горната площадка на стълбището, когато чух изстрелите на долния етаж. Джоузеф нададе такъв писък, какъвто никога преди не бях чувала. Чувах шум от тътрещи се, а след това галопиращи крака. Стоях точно тук, замръзнала от страх, и слушах как стъпките се качват по стълбите. Исках да избягам и да отведа децата си на безопасно място, но страхът ме беше приковал здраво и не можех да мръдна. От тъмнината пред мене изникна звярът. Не видях как изглежда, но ходеше изправен като човек. Издаваше нещо като смях, а след това скочи върху мен и ме свали на пода. Разкъсваше ме с нокти и зъби. Опитах се да се съпротивлявам, но не можех да се боря с него. Готвех се да посрещна смъртта, когато малкият Теодор започна да плаче в детската стая, в края на коридора. Звярът слезе от мене и се втурна към детската стая. Колкото и да бях ранена, аз хукнах след него. Трябваше на всяка цена да спася бебето си.

Групата я последва до края на коридора. Маги спря пред една затворена врата.

— Тази врата беше отворена — каза тя и почука по нея с бастуна. — На светлината от нейните прозорци видях как бледоликият Звяр издърпа детето ми от люлката и се хвърли върху него. Разбрах, че не мога да помогна на моя малък Теодор. Наблюдавах какво става, изпълнена с ужас, когато някой ме дръпна за нощницата. Бяха Синтия и Даяна, целите в сълзи. Хванах ги за ръка и ги отведох тихо от вратата на детската стая.

Тя поведе групата отново покрай свързаните с въже столове.

— Бяхме точно тук, когато озъбеният Звяр изтича от детската стая. Това беше най-близката врата — отвори я и им показа стръмно, тясно стълбище, което свършваше с друга врата. — Ние се шмугнахме тук и аз успях да затворя вратата в последния миг. Трите изтичахме по тези стълби, препъвайки се, като надавахме викове в тъмнината. На горната площадка минахме през онази врата. Заключих я след нас. Седнахме в мухлясалия тъмен таван и зачакахме. Чухме, как Звярът идваше по стълбите. Смееше се и съскаше. Душеше вратата. И тогава, някак си толкова бързо, че ние не успяхме да мръднем, вратата се отвори рязко и Звярът скочи между нас. Първо уби Синтия и Даяна. После нападна и мен. Държеше ме здраво с ноктите си. Чаках да ми изтръгне живота. Но не го направи. Просто стоеше върху мене и дишаше с отвратителния си дъх в лицето ми. След това слезе. Обходи бързо тавана и изчезна. След онази нощ никога не съм го срещала. Но други го видяха.

3

— Защо не ви е убил? — попита момичето, чието кръгло лице беше покрито с акне.

— И аз често си задавам този въпрос. Сигурно никога няма да разбера — поне не в този живот. Но понякога си мисля, че Звярът ме остави „в тоз мрачен свят да дишам“, за да „разкажа за него и каузата му“, както Хамлет моли Хорацио в предсмъртния си монолог. Може би не е искал, заради неговите престъпления да пострада още някой като Гюс Гаучър.

— Вие като че ли — каза белокосият мъж — признавате на Звяра някаква заслуга.

— Хайде да видим тавана — каза самонадеяният дебеланко.

— Тавана не показвам. Държа го заключен — винаги.

— Тогава детската стая.

— И нея не показвам — никога.

— Нямате ли повече манекени?

— На моите близки няма восъчни фигури — каза тя.

С вдигнати вежди момчето огледа групата, като че ли търсеше други, които споделяха неговото презрение към изборността в представянето на историята.

— Ами онези две момчета? Те не са ли ваши близки?

— Двете момчета, за които говори този млад човек, са Том Багли и Лари Мейуд — тя затвори вратата към стълбата за тавана и поведе групата обратно по коридора към нейната спалня. — Том и Лари бяха на дванайсет години. Познавах ги добре и двамата. Дойдоха на няколко обиколки и може би знаеха за „Къщата на Звяра“ повече, отколкото всеки друг. Един господ знае защо не проявиха повече разум, за да не стъпват тук през нощта. Не бяха невежи като тези Зиглърови — знаеха много добре какво може да ги сполети. Дойдоха тук, прониквайки през нощта, така или иначе. Това беше през 51-а година. Били са доста време в къщата, вдигайки шум. Опитали са се да отключат детската стая и тавана, но не успели. Въртели са се, слухтели са, пъхали са си носа в тази стая, когато дошъл Звярът. Той повалил на земята Том Багли, а Лари Мейуд побягнал към прозореца.

Маги отмести паравана, който скриваше прозореца и част от пода пред него. Някои от групата подскочиха назад. Момичето с акнето се завъртя, запушвайки си устата. Една жена мърмореше:

— Истина ли е това? — гласът й беше пълен с отвращение.

Восъчната фигура на Лари Мейуд, който се опитва да отвори прозореца, гледаше назад към същото обезобразено тяло, както другите зрители в стаята. Дрехите бяха разкъсани и фигурата беше гола, с изключение на задните части. Кожата на гърба — дълбоко набраздена. Главата лежеше на половин стъпка от размазания врат, с лице нагоре, отворени очи и зяпнала разкривена уста.

— Оставяйки приятеля си на милостта на Звяра, Лари Мейуд скочил от…

— Аз съм Лари Мейуд! — изкрещя беловласият мъж. — А ти лъжеш! Томи беше мъртъв! Той умря преди аз да скоча. Видях как Звярът му изтръгна главата! Не съм страхливец! Не съм го оставил тук да умре!

Санди стискаше здраво ръката на Дона.

Едно от децата започна да реве.

— Това е клевета! Абсолютна клевета! — пробивайки си път, мъжът излезе от стаята.

Приятелят му от кафенето го последва.

— Стига ми толкова — прошепна Дона.

— И на мене.

— Това слага край на нашата обиколка тази сутрин, дами и господа — Маги напусна стаята, следвана от групата. — На първия етаж имаме магазин за сувенири. Можете да си купите илюстрирана брошура за историята на „Къщата на Звяра“. Можете да се снабдите с цветни диапозитиви 35 мм от къщата, включително и със сцени от убийствата. Имаме и фланелки с „Къщата на Звяра“, лепенки и всякакъв вид сувенири. Експонатите на Зиглърови ще бъдат готови следващата пролет. Не ги пропускайте!