Къщата на Звяра

1

През шума на телевизора Дона чу, че спря кола. Санди я погледна тревожно. Дона остави вестника, слезе от леглото и отиде до прозореца. Един тъмнозелен крайслер стоеше пред вратата им.

— Това са Джуд и Лари — каза тя и отвори вратата.

— Някаква вест от него? — попита Джуд.

Дона поклати глава.

— Не. Как мина?

— Почти успешно.

— Да, наистина! — каза Лари. — Измъкнахме се тихомълком, невредими и пипнахме това — той размаха една подвързана с кожа книга. — Това е дневникът на Лили Торн. Собствените й думи. Боже господи, каква находка! — той отиде до леглото и седна до Санди. — Ти как прекара следобеда, дребосъче?

Дона се обърна към Джуд.

— Намери ли костюма на Звяра?

— Не.

— А тялото на Мери Зиглър?

— Нито пък него. Не успяхме да претърсим всички стаи.

— Появи ли се някой?

— Не. Имаше хора в една от стаите, но не можахме да проверим мазето, защото там светеше.

— Значи някой от тях си е бил вкъщи?

— Според мен не беше само един.

— Та те са само Маги, Аксел и Уик — каза тя.

— И двама от тях бяха в „Къщата на Звяра“. Развеждаха туристите.

— Тогава кой е бил вътре?

— Предполагам, че Аксел. И поне още двама души.

— Но кои са те?

— Не знам.

— Много странно.

— Да, и на мен не ми харесва.

Двамата седяха на леглото на Джуд.

— Какво представлява къщата? — попита Дона.

Слушаше внимателно. Остана особено впечатлена от синята светлина, всекидневната, в която имаше само възглавници, и банята със странните халки. Но най-много й хареса спалнята.

— Кой би предположил, че Маги Куч си пада по такива неща. Ами Хапсън! Тоя тип прилича на стара невестулка. Не мога да си представя, че двамата правят любов, още по-малко пък в стая с огледала. Веригите, белезниците, садизма — това по̀ мога да го приема. Забеляза ли изражението му, когато погна Мери Зиглър с колана си?

Джуд кимна.

— За мен са напълно побъркани. Искам да кажа, че трябва да са такива, щом печелят пари от място като „Къщата на Звяра“.

2

След половинчасовата разходка, която направиха по хълма, който гледаше към океана, те прекараха следобеда в номер 12. Лари прочете дневника за по-малко от час, като от време на време клатеше невярващо глава и промърморваше по нещо. Санди се беше вторачила в телевизора. Дона и Джуд седяха до прозореца.

В четири и половина Дона каза, че иска да разбере какво е станало с колата. Четиримата отидоха до бензиностанцията. Когато я наближиха, тя видя, че синият маверик, заедно с три други коли, е паркиран до гаража.

— Сигурна съм, че още не го е пипнал.

Джуд отиде с нея до канцеларията. Кокалестият монтьор говореше по телефона. Изчакаха го отпред да свърши разговора.

— Всичко е наред, госпожо — обяви той, когато излезе.

— Искате да кажете, че е готова? — попита Дона и с нежелание прие неочакваната новина.

— Разбира се. Получихме радиатора по обяд — той тръгна напред, отиде до колата и вдигна капака на мотора. — Ето го. Пробвах колата. Върви без грешка.

Върнаха се в канцеларията. Монтьорът показа сметката и обясни колко струват частите и услугата.

— В брой ли ще плашите или с кредитна карта.

— С карта — тя започна да рови в чантата си.

— Къде сте отседнали?

— В „Уелкъм Ин“.

— Така си и знаех. Няма къде другаде да идете — той взе кредитната й карта. — Това казах и на мъжа, който ви търсеше.

Думите я сепнаха. Гледаше го изумена, но здравото стисване на Джуд по лакътя я върна към действителността.

— Какъв мъж?

— Дойде с Ролс от ’76 година. Каза, че познал колата. Намери ли ви?

Тя поклати глава.

— Винаги ли давате информация за клиентите си? — попита Джуд.

— Не толкова често — очите му се присвиха. — Нещо сте загазили, а?

— Не — каза Джуд. — Но внимавай ти да не загазиш!

Мъжът върна картата на Дона, след това й подаде фактурата, за да се разпише. Бавно се обърна към Джуд.

— Разкарайте се, господине, преди да ви заритам по скапания задник оттук до Фресно.

— Млъквай! — изкрещя Дона в лицето му. — От къде на къде ще разправяш на мъж… каквото и да е… за мен?

— По дяволите, госпожо, не съм му казал нищо. Той знаеше името ви. Щеше да ви намери. Казах, че няма къде другаде да идете, освен в мотела. И без това щеше да ви открие — монтьорът погледна сурово Джуд, след това отново Дона. — Като искате да избягате от мъжа си, госпожо, бъдете по-внимателна — той се ухили и се отдалечи.

— Тръгваме! — извика Дона към дъщеря си и Лари.

Бяха на отсрещната страна на улицата и разглеждаха витрините на магазините. Когато се запътиха към тях, Дона каза:

— Не искам Санди да разбере, ясно ли е?

— Ще бъде по-внимателна, ако знае.

— Тя ужасно се страхува от него. А и след това, което преживя днес…

— Няма да й кажем. Но отсега нататък трябва да сме дяволски предпазливи. Особено в мотела.

Дона го хвана за ръката. Вдигна очи и видя подкрепа в погледа му. Посрещна Санди и Лари с усмивка.

— Чудо на чудесата — извика тя. — Колата е готова.

3

Когато се връщаха към мотела, Дона внимателно оглеждаше за ролс-ройс. Не видя такава кола. На паркинга в мотела също нямаше ролс.

— Спри пред вашето бунгало — каза Джуд.

След това Джуд ги заведе в своето бунгало. Той влезе пръв и бързо го провери, преди да ги пусне вътре.

— Ще ида до рецепцията — каза той. — Веднага се връщам.

Върна се след по-малко от пет минути. С леко поклащане на главата, даде знак на Дона, че никой не е питал за нея.

— Искате ли да вечеряме? — предложи той.

— Умирам от глад! — избърбори Санди.

— Ти си като ненаситна ламя — каза Лари на детето. — Бездна.

— Ти си бездна — каза тя, смеейки се.

— Санди — предупреди я Дона, — не говори така!

— Той говори така.

— Има разлика. Лари го каза на шега.

— Аз също.

Докато вървяха към ресторанта на мотела, Дона хвана Джуд през кръста. Ръката й докосна твърд, стърчащ предмет над колана му. Опипа формата му.

— Затова ли ризата ти е отвън.

— Истинската причина е, че съм мърльо.

— При това, добре въоръжен мърльо.

Ресторантът беше почти празен. Когато съдържателката ги поведе между масите, Дона се взираше във всяко лице. Рой не беше тук.

— Бихме искали ъглова маса — каза Джуд.

— Тази харесва ли ви? — попита съдържателката.

— Чудесна е.

Дона забеляза, че Джуд седна така, че да вижда добре помещението.

Появи се млада, руса келнерка.

— Коктейли?

Дона си поръча „Маргарита“.

Санди поиска пепси-кола.

— За мен двойно мартини — каза Лари. — Много сухо. Абсолютно сухо. Всъщност, нека бъде само джин, без вермута.

— Значи двоен джин, с маслина.

— Точно така! Вие сте съкровище.

— А за вас, сър? — попита тя Джуд.

— Аз ще пия бира.

— „Бадуайзър“, „Буш“ или „Майкълоб“?

— Нека бъде „Бадуайзър“.

— Непоправим сноб — промърмори Лари.

Дона се разсмя. Смееше се силно, много повече отколкото заслужаваше репликата на Лари, но толкова отдавна не й се беше случвало, че сега не можеше да се спре. В един момент Лари се изкиска. Това зарази Санди. Скоро и тримата се превиваха от смях. Джуд се усмихна, но очите му продължиха да шарят из ресторанта.

По време на вечерята Джуд продължи да наблюдава, сякаш не беше част от компанията, а техен телохранител. След това каза, че той ще плати сметката.

Когато ставаха, Дона го хвана за ръката и го задържа, докато Санди и Лари вече излизаха навън.

— Какво…

— Благодаря ти за вечерята — тя го прегърна силно и го целуна.

Усети, че и той започва да се отпуска, да се разтваря, да изпълва с чувство целувката си. След това я отмести.

— Не трябва да изпускаме Санди от поглед — каза той и развали хубавото усещане.

Доплака й се.