Къщата на Звяра

1

Когато слънчевата светлина падна върху лицето му, Рой се събуди. Вдигна глава от нагънатите си дънки и се подпря на лакти. Огънят беше изгаснал. Едно врабче, кацнало близо до останките от огъня, кълвеше парченце хляб, което Джони вероятно беше изпуснала. Раницата стоеше изправена, затворена и непокътната.

На дневна светлина поляната не изглеждаше толкова закътана, както в тъмнината. Дърветата, които я обграждаха, бяха доста далеч и нарядко едно от друго, така че през тях се виждаше повече, отколкото си мислеше той. По-неприятното беше, че мястото се виждаше от един отсрещен склон.

Когато погледна нататък, чу шум на мотор. Мярна се синият покрив на преминаваща кола.

— По дяволите! — промърмори той.

Разтвори ципа на спалния чувал и се измъкна. Изправи се и разгъна дънките си. Бръкна в тях и извади гащетата си. Като пазеше равновесие, ту на единия, ту на другия крак, ги обу.

Чу гласове.

— Мама им стара!

Бързо седна върху спалния чувал и започна да нахлузва дънките си.

Една млада двойка туристи се приближаваше с енергични крачки по склона, точно над тях. Носеха меки филцови шапки, също като онези, които беше видял в къщата на Карън и Боб.

Идваха все по-наблизо.

Той повдигна задника си и придърпа дънките. Затвори ципа. Закопча катарамата на колана си.

Двойката спря на поляната.

Не можеше да повярва! Спалният чувал беше сложен насред проклетата пътека!

— Здравейте — каза мъжът.

Беше приятно изненадан, че вижда Рой.

— Здрасти — каза момичето.

Изглеждаше на не повече от осемнадесет.

— Здравейте — отговори Рой. — За малко да ме заварите по гащи.

Момичето се ухили. Устата й изглеждаше голяма, а зъбите много едри. Същото можеше да се каже и за гърдите й. Те се полюляваха под тясното, зелено яке. Носеше бели къси панталони. Краката й бяха яки и загорели.

Мъжът извади дървена лула от джоба на късите си панталони.

— Разположили сте се точно по средата на пътеката — каза той, сякаш намираше това за много забавно.

— Не исках да се изгубя.

Другият измъква от гадния си джоб кожена торбичка и започна да пълни лулата си.

— Как се оправяте с водата?

— Карам без нея.

— На около два километра по-надолу има къмпинг — той посочи с дръжката на лулата си към хълма. — Има мивки, тоалетни.

— Добре че ми казахте. Може би ще идем там.

Туристът запали една кибритена клечка и засмука пламъка с лулата си.

— Лагеруването в гората е незаконно, нали знаете.

— Не, не знаех това.

— Да, да. Може само в къмпингите.

— Не ги понасяме тия места — каза Рой. — Много са фраш. По-добре да си стоя в къщи.

— Ужасни са — съгласи си момичето.

— Да — каза мъжът и изпусна дим от лулата си.

— Накъде сте се запътили? — попита ги Рой, като се надяваше по този начин да ги подкани да тръгнат.

— Към Стинсън Бийч — каза мъжът.

— Далече ли е?

— Смятаме да стигнем там до обяд.

— Е — каза Рой, — приятен преход.

— Много добра екипировка имате. Къде сте я купили?

— Аз съм от Лос Анджелис — каза той.

— Така ли? Ходили ли сте в Келтис, в Глендейл?

— Оттам са ми повечето неща.

— И аз си купувам оттам. Всъщност оттам си взех обувките, преди около шест години — той погледна с умиление към тях.

— Кой е там, в спалния чувал? — попита момичето.

Стомахът на Рой се сви. Сети се за ножа. Беше завит в ризата, много близо до дясната му ръка.

— Жена ми — каза той.

Мъжът се засмя и стисна лулата между зъбите си.

— И двамата ли спите в един чувал?

— Така е по-приятно — каза Рой.

— Имате ли достатъчно място да шавате? — попита мъжът.

— Напълно.

Той се разсмя.

— Трябва да опитаме тоя номер, нали Джак?

Джак не беше очарована.

— Нашите чували пък могат да се затварят един към друг — каза мъжът. — Трябва да пробвате. Има много повече пространство.

— Какво й е? — попита Джак.

— Нищо, защо? Защо не се събужда ли? Тя винаги спи много дълбоко.

— Има ли достатъчно въздух? — попита мъжът.

— Разбира се. Винаги спи така — навътре в чувала. Не иска да й изстива главата.

— Аха — момичето на име Джак не беше съвсем убедена.

— Е, ние ще тръгваме — каза мъжът.

— Приятен поход — каза му Рой.

— И на вас.

Те тръгнаха. Той ги проследи с поглед, докато се скриха зад дърветата и измъкна ризата си. Вдигна единия си крак и мушна ножа в калъфа, завързан за прасеца. След това си облече ризата.

Извади блузата и полата на Джони от раницата и се наведе над отвора на спалния чувал. Огледа дърветата. Наоколо нямаше жива душа.

Джони изстена, когато я измъкна за ръката.

Отвори едното си око и пак го затвори. Рой я сложи да легне по гръб върху спалния чувал.

Гледката на голото й тяло, огряно от слънцето, го възбуди.

Не сега.

По дяволите, не сега.

Той мушна полата през краката на момичето и я закопча. След това изправи Джони да седне и нахлузи блузата й. Остави я да се отпусне назад. Бързо закопча блузата.

— Събуди се! — каза той.

Зашлеви я.

Тя стисна очи при рязката болка, след това клепачите й потрепериха.

— Ставай!

Джони бавно се претърколи и коленичи. Косата й беше изцапана с кръв и сплъстена на темето там, където я беше ударил с дръжката на ножа.

Събирането на багажа отне доста време. Докато прибираше нещата, не изпускаше Джони от поглед. Ослушваше се за гласове. От време на време поглеждаше към пътеката и шосето. Най-сетне всичко беше събрано в раницата. Метна я на гърба си, грабна Джони за ръката и я поведе към шосето.

Мина един камион „Форд“.

Помаха и се усмихна.

Когато пътят отново опустя, отвори багажника на понтиака и каза:

— Влизай, скъпа.

2

Докато караше, Рой чу по радиото съобщение за пожар и двойно убийство в Санта Моника. Не казаха имената на жертвите, но споменаха, че е изчезнало осемгодишно момиченце. Не чу нищо за Карън и Боб Марстън.

Това го разтревожи.

Припомни си какво стана. Карън изплю камъчето за Малкаса Пойнт. Колко се изненада, когато той, вместо да си тръгне, я завърза със запушена уста и не я остави, докато не се убеди, че е мъртва. Скри се в антрето и изчака да се върне Боб. Спомни си как той невярващо поклати глава, когато влезе в банята и видя жена си да виси на вратата. Припомни си звука на брадвата, с която разцепи главата на Боб. След това внимателно постави свещта под накъсаната хартия, точно както направи и на предишното място.

Може би някой е дошъл и е изгасил огъня.

А може свещта да е изгаснала.

Ако е станало така, сигурно още не са открили телата им.

Не бива да разчита на това. Трябва да действа така, сякаш колата се издирва и да намери друга.

Рязко зави в една неасфалтирана отбивка. Гумите изхвърлиха облак жълтеникава прах. Излезе, отвори предния капак, мушна главата си под него и зачака.

Скоро чу шум на приближаваща кола. Остана на мястото си и посочи с ръка към радиатора. Колата ги подмина и продължи, без да спира. Опита този номер с още две коли. Никоя от тях не спря.

Когато отново чу шум на кола, наведе се ниско под капака, докато другата кола съвсем приближи, изправи се с притеснено изражение на лицето и помаха. Шофьорът поклати отрицателно глава. Лицето му казваше: „Няма да стане, приятелче“.

Рой извика.

— Да ти го начукам!

Когато се появи следващата кола, той просто вдигна палеца си. Видя, че жената в колата поклати глава към шофьора да не спира. Колата продължи. Същото направи и следващата.

Той с трясък затвори капака.

Застана до задницата на колата и видя, че се приближава камион. На предницата беше нарисувано размазано слънце. Шофираше жена с права, черна коса. Носеше лента и кожен елек. Видя, че с дясната си ръка посочи към него. Рой помаха. Жената му хареса.

Не му хареса обаче мъжа, който извика от прозореца.

— Проблеми с колата, а?

Гласът му беше хрипкав. Носеше избеляла, изцапана от пот каубойска шапка, слънчеви очила. Имаше черни, проскубани мустаци. Синьото му дънково яке беше без ръкави. В горната част на ръката си имаше татуировка на капеща писалка.

— Няма проблем — извика Рой. — Просто спрях да се изпикая.

— Жив и здрав — мъжът го поздрави със свит юмрук и камионът продължи.

Рой ги проследи, докато се изгубят от погледа му и отвори багажника. Джони го погледна. Хотдогът, който купи в Стинсън Бийч и метна тази сутрин в багажника, беше изчезнал. Консервената кутия с пепси лежеше отворена и празна. Сигурно й е било трудно да пие в багажника, помисли той.

— Излизай! — каза той.

Помогна й. Затвори капака.

Джони се огледа, сякаш се чудеше къде са спрели и защо. Очевидно не можеше да разбере. Погледна към Рой.

— Трябва ни друга кола. Ще ми помогнеш да я намерим.

Тръгнаха покрай пътя. Когато бяха на един-два метра от задницата на колата, той й каза да легне на противоположното платно.

Джони поклати глава.

Много добре. Така или иначе, не можеше да я остави. Ще се опита да избяга.

Мислеше как да го направи, без да нарани ръката си — с камък, дебело дърво. С дръжката на ножа щеше да е най-добре. А, може би все пак, не. Не искаше да я убие. Все още не. Реши да е с ръката. Хвана я за яката на блузата и я дръпна напред. Когато залитна към него, я удари с десния юмрук в слепоочието. Краката й се подгънаха. Той я примъкна до средата на пътя и я остави. Бързо нагласи ръцете и краката й в неестествена поза. След това се върна при колата, мушна се в близките храсти и се спотаи.

Не чака дълго.

Усмихна се на добрия си късмет, когато видя черен ролс-ройс да се появява от завоя. Караше мъж, а до него седеше жена.

Колата рязко изви, за да не удари Джони. След това намали и спря зад понтиака на Рой. Шофьорът излезе. Остави вратата отворена и тръгна бързо към Джони. Беше едър човек — над метър и осемдесет и тежеше най-малко деветдесет килограма.

Беше някакъв скапан спортист.

По дяволите.

Едрият мъж се наведе над Джони. Пипна я за врата. Вероятно се опитваше да напипа пулса й. Ролсът беше на около шест метра от Рой. Прозорците му бяха затворени. Жената, с извърната глава, гледаше през задния прозорец.

Мъжът започна да сваля спортното си яке.

Рой изскочи иззад дърветата. Обувките му смачкаха един паднал клон. Мъжът погледна през рамо. Жената също обърна глава. Рой скочи и кракът му стъпи върху задницата на ролса. Колата се наклони под тежестта му. Мъжът се беше изправил. Рой скочи на земята, между колата и отворената врата. Жената изпищя, когато той се мушна зад кормилото. Затвори вратата и я заключи миг, преди да дойде мъжът.

Жената продължаваше да пищи и заблъска с рамо вратата откъм нейната страна. Рой я сграбчи за гърба на блузата. Тя се разпра, но това беше достатъчно, за да успее да я хване за косата. Дръпна я към себе си. Бузата й се удари в кормилото. Натисна главата й в скута си и след това счупи врата й с ръба на дланта си.

Лицето на мъжа се притисна към прозореца. Очите му святкаха. Заудря стъклото с юмруци.

Рой видя, че моторът не е изключен. Превключи на задна скорост и натисна газта. Колата полетя назад. Едрият мъж залитна, след като отскочи и погледна към колата през облака прах.

Изглежда разбра.

Рой се намести. Докато ролса летеше напред, мъжът скочи върху багажника на понтиака. Рой се стегна. Удари силно понтиака. Мъжът се подхлъзна и падна тежко върху предницата на ролса. Рой рязко тръгна назад и изхвърли мъжа.

Той се изтърси точно пред колата.

Рой даде пълен напред и мина през мъжа.

Беше лесно, много лесно. Рой се ухили.

Миг след това усмивката му замря.

Ами, ако се появи друга кола?

Жената в скута му беше в безсъзнание, а може би мъртва.

Остави мотора да работи и излезе. Тялото на мъжа лежеше много близко до задницата на понтиака. Рой отвори багажника. Не искаше много да разглежда трупа, още по-малко да го пипа — особено с тая размазана глава. Но нямаше избор. Нещо като че ли се разплиска, закапа, докато вдигаше тялото. Пусна го в багажника и повърна върху него. След това силно затвори капака.

Докато тичаше към момичето, погледна дрехите си.

От ризата и панталоните му капеше кръв. Въпреки че се задушаваше, продължи да тича. Вдигна Джони и изцапа блузата й с кръвта на мъртвия. Занесе я до ролса.

Остави я седнала на задната седалка. Изтича до понтиака, грабна раницата и я метна в ролса до Джони. След това се качи отпред и изкара колата на шосето.

3

Рой кара около час, преди да открие подходящия черен път, който свиваше наляво, през голите хълмове. Беше сигурен, че ще го отведе до океана, затова и тръгна по него.

Джони беше дошла в съзнание, но засега мълчеше, лежеше на една страна, и гледаше втренчено напред. Жената на предната седалка беше мъртва. На Рой не му беше приятно, че главата й лежи върху коленете му, но реши да не изправя тялото. Въпреки че по нея нямаше кръв, от задушаването лицето й се беше изкривило в грозна гримаса. Кожата й имаше сивкавосин оттенък. Ако я изправи, някой може да забележи, не е мъртва. Трябваше да изтърпи неприятната тежест на главата й върху скута си, също както изтърпя кръвта по ризата и панталоните. Налагаше се да изтрае, докато открие безлюдно място на плажа.

Мястото пред тях изглеждаше обещаващо.

Пътят свършваше на няколко метра от брега. Спря на сенчестата страна. Наоколо не се виждаха други коли. Няколко крави пасяха на склона. Той излезе. Вляво от пътя, теренът беше под наклон и се образуваше малка падина, прикрита от гъсти храсти. Една пътека водеше към плажа.

Искаше да премести тялото на жената във водата, да го завлече навътре и да го остави. Но това щеше да бъде трудно и опасно. Отказа се.

Ще го претърколи в падината.

Но не сега. Най-напред той и Джони ще се измият, ще се приготвят за път. Но не може да я остави мъртвата на предната седалка. Ако се появи някой?

Сети се за багажника.

След това му хрумна по-добра идея. Огледа се и, като се увери, че няма никой, измъкна тялото от предната седалка. Стъпалата на жената се удариха в земята и едната й обувка, с дебела подметка, падна. Изтегли я пред колата. Просна я успоредно на прашния път. Ръцете и краката й бяха започнали да се вкочанясват, но той успя да ги изправи. Остави я да лежи със събрани крака и ръце, прибрани до тялото, и се върна в колата.

Бавно тръгна напред.

Гледаше към черната предница и видя как колата сякаш погълна тялото.

Спря и слезе. Застана на колене, за да погледне в сянката под колата.

Страхотно прикритие.

Измъкна Джони от задната седалка. Двамата тръгнаха по пътеката към плажа.

4

В началото водата се стори студена на Рой. След като мина първоначалната хладна тръпка, усети, че е почти топла. Джони все още стоеше на брега. Само най-големите вълни заливаха краката й.

Рой съблече ризата си. Започна да търка плата между пръстите си и се мъчеше да го изпере. Вълните го обливаха, издигаха и преобръщаха. Когато го отдалечаваха от Джони, той доплуваше обратно. Вдигна синята си риза и я разгледа на слънчевата светлина. Макар и да не беше успял да изпере добре кръвта, петната едва се забелязваха.

— Ела, Джони, и се измий.

Тя поклати глава. Отстъпи назад, по-далеч от водата и седна на пясъка.

— Знаеш какво става — извика Рой, — когато не изпълняваш заповедите ми.

Тя погледна надолу към плажа, там, където няколко скали се подаваха в морето. Вълните се разбиваха в тях и пръскаха нависоко бяла пяна. Погледна в другата посока. Там плажът се извиваше към сушата и изчезваше.

— Не се й опитвай! — извика Рой и тръгна към брега.

Джони се изправи и тръгна към водата, която обгърна петите й. Продължи да върви. Голяма вълна я обля и намокри до кръста. Плисираната й пола се залепи за тялото. Спря. Водата се отцеди. Тя се наведе и напръска кървавите петна върху блузата си. Започна да ги търка. Друга вълна я заля и повали по гръб. Джони падна и пенливата вода се завихри над главата й.

Рой отиде до нея. Вдигна я. Целуна я по челото. После уви ръце в ризата си и започна да търка петната върху нейната блуза. Те избледняха, но не изчезнаха съвсем. Най-сетне се отказа.

Притегли Джони по-навътре и се опита да измие кръвта от косата й. Всеки път, когато докосваше болезнената рана от дръжката на ножа, тя дръпваше глава. Реши, че косата й е достатъчно чиста. Поведе я към брега.

Там съблече блузата и полата й. Просна ги върху пясъка да изсъхнат. След това си съблече дрехите и ги постла до нейните.

Седнаха на пясъка. На Рой му се стори горещ, почти парещ.

— Опитай се да заспиш!

Джони легна и затвори очи.

Рой я погледна. Водата беше оставила ситни капчици върху клепачите й. Кожата й беше леко почерняла, освен на местата, където е бил банският й от две части. Съвсем като малка жена.

Водни капки се стичаха по кожата на момичето и блестяха под слънцето. Искаше му се да има плажно или бебешко масло. Можеше да я намаже цялата. Кожата й щеше да стане хлъзгава и гореща.

Легна и се подпря на лакът, за да я гледа. Клепачите й потрепериха. Разбира се, преструваше се, че спи.

Когато я докосна, тя отвори очи.

Обърна глава и втренчи поглед в него. Той се запиша дали тя изглежда толкова тъжна заради това, което се случи с родителите й, или заради това, което правеше с нея.

Всъщност не му пукаше.

Приближи се и я целуна по устата. Ръката му започна да се движи по затоплената й от слънцето кожа.