Къщата на Звяра

1

Джуд продължи да се промъква в тунела, като се опитваше да преодолее усещането, че всеки момент тесните стени ще го задушат. На някои места почвата беше укрепена с дъски. Беше дело на човешка ръка.

Може би Уик Хапсън или Аксел Куч са го направили.

Джуд знаеше, още преди да влезе в тунела, накъде ще го отведе. Но не очакваше да е толкова дълъг. Тунелът не беше прав. Лъкатушеше като коритото на стара река, с много извивки, отклонения и резки завои. На едно място се разклоняваше на две. Джуд тръгна наляво. Тунелът се изви в крива, която се съедини с другото разклонение и продължи надясно.

При всеки завой пръстът му замръзваше на спусъка, готов да стреля, ако раненият звяр неочаквано го нападне. Но след всеки завой виждаше, че тунелът продължава и се вие напред.

Скоро започна да мисли, че е подминал отвора, който търсеше. Спомни си разклонението. Може би десният ръкав минава покрай входа на къщата, преди да се извие и да се съедини с ръкава, по който беше тръгнал.

Това беше малко вероятно. Все пак…

Джуд излезе от един пореден завой и видя, че тунелът свършва и се разширява. Той освети пространството с фенера и разбра, че се намира в мазе. Големи и малки възглавници, като островчета, бяха разхвърляни по синия килим на пода. В един отдалечен ъгъл стоеше звярът.

Джуд тръгна към него. Съществото лежеше по гръб и беше притиснало към гърдите си възглавница. Дългият му заострен език висеше от ъгъла на устата. Джуд коленичи до него и бутна муцуната му с дулото на пистолета.

Беше мъртъв.

Долната част на тялото му беше покрита с кръв. Бързо провери и видя, че описанието на половия му орган, направено от Лили Торн, е съвсем точно. Изненадан и отвратен излезе от мазето.

Изкачи се по дървените стълби и влезе в кухнята на къщата без прозорци.

2

Аксел Куч, приведен напред като борец, стоеше пред вратата на тавана и се хилеше на Дона. Плешивата му глава проблясваше на светлината от горелката. Едрите му рамене, ръцете, гърдите и коремът бяха покрити с рунтави косми, но пенисът му беше гладък, огромен, лъскав и възбуден. Той се заклати към нея.

— Не ме доближавай!

Той поклати глава.

Дона размаха заплашително пламъка към него и се опита да свали пушката си.

Ръка с два пръста я сграбчи за китката. Рязко я изви. Горелката падна, но Аксел не престана да извива. Дона се обърна на една страна, залитна и падна по гръб. Аксел я ритна отстрани, без да пуска ръката й. Той се смъкна на колене. Взе горелката и мушна дръжката й между възглавниците на дивана над главата на Дона. След това прекрачи Дона с единия крак. Седна върху корема й, като натискаше ръцете й към пода.

— Красива си — каза той.

Тя се бореше, опитваше да си освободи ръцете.

— Стой мирно! — каза той.

— Махай се!

— Стой мирно!

Наведе се и натика устата си в нейната. Тя ухапа устната му и усети солената топлина на кръвта, но той продължи да я целува. Пак го ухапа, като яростно впи зъби в устните му. Той изстена и се дръпна. Удари я с опакото на дланта си.

Зашеметена от удара, Дона се опита да го изблъска със свободната си ръка.

Той свали ръката й. Удари я два пъти с юмрук по лицето.

Всеки удар беше зашеметяващ взрив от болка. Беше почти в безсъзнание, но усети как разкъсва блузата й. Чу как копчетата се разхвърчаха по пода, след това усети грубото докосване на ръцете му. Въпреки че нейните бяха свободни, нямаше сила да ги вдигне. Той дръпна сутиена й. Когато видя, че не може да го махне, скъса презрамките. Дона усети как платът се разхлаби, а след това хладината на разголените си гърди. Аксел ги стисна. Болката проясни съзнанието й. Усети, че устата му смуче. След това той започна да дърпа колана на джинсите й.

Дона осъзна, че ръцете й са свободни. Отвори очи и видя, че Аксел е клекнал между краката й с наведена глава и се мъчи да разкопчее панталоните й.

Тя вдигна ръце над главата си. Сграбчи дръжката на горелката. Само с едно ловко движение заби съскащия й край в окото на Аксел. Той изпищя и стаята потъна в мрак. Тя я напъха още по-дълбоко. Влажна топлина се разля върху ръката й, когато горелката хлътна навътре. Якото тяло на Аксел се разтресе от конвулсии. Избута го от себе си и се претърколи настрани.

3

Джуд видя, че от всекидневната срещу него струи синя светлина. Тихо се приближи. Надникна вътре. Гледката го зашемети. Погледна наляво и видя входната врата. Беше на около два метра от него.

Маги и съществата бяха на около десетина метра. Чудовището, което беше под нея, нямаше как да стане. Това, което беше зад нея, не можеше да го види. Но третото, пред лицето й, беше обърнато точно в неговата посока. Не можеше да застане на вратата, без то да го забележи.

Джуд скри главата си и се притисна до стената. Няколко секунди слуша сумтенето и звуците от мляскане и смучене. Маги дишаше тежко. От силата на звуците Джуд разбра, че Маги и съществата вече са към края.

А щом свършат, шансовете му да се измъкне…

Да се измъкне ли?

За бога, той почти забрави за какво беше дошъл.

Дойде, за да убие Звяра.

Дойде, за да спре убийствата му.

Оказа се обаче, че не е един, а са пет звяра. Може би и повече. Това не променя целта на неговата мисия. Нито пък необходимостта да бъдат избити. Даже, в някаква степен, намесата му е още по-наложителна.

Джаджмънт Ръкър се отдръпна от стената, клекна и стреля. Един от зверовете извика. Куршумът разби черепа му. Политна назад, пенисът му се изплъзна от устата на Маги и опръска със сперма косата и лицето й.

Звярът, който стоеше зад нея, се обърна към Джуд. Следващият куршум го улучи в дясното око. Свлече се върху гърба на Маги.

Джуд спря да стреля. Видя как тя се опитва да свали животното от гърба си. Мъртвият звяр падна. Маги се претърколи от този, който беше под нея и легна настрани така, че с тялото си да го предпази от куршумите на Джуд.

Бавно се изправи, като с тялото си прикриваше Звяра. Той се изправи зад нея. Маги тръгна към Джуд.

— Копеле! — просъска. — Кой ти дава това право? Как смееш да се промъкваш тук? Да стреляш по нас. Да убиваш най-скъпите ми същества.

Продължаваше да куцука към него, влачейки крака си, който сякаш преди много години е бил наръфан и лошо е зараснал. Старите й, провиснали гърди бяха покрити с дълбоки драскотини и пресни разрези. Някои все още кървяха. Кръв капеше и от врата, и от разранените й рамене. Джуд разбра защо винаги носи шал.

— Спри!

— Копеле!

— По дяволите, ще те застрелям!

— Няма да го направиш.

Изведнъж чу ръмжене, което идваше откъм стълбата, зад гърба му. Джуд рязко се обърна и стреля в бягащия силует. Той изпищя, но не спря. Ноктите на Звяра, който лежеше под Маги, одраха Джуд по гърба. Той се дръпна напред, обърна се и измъкна мачетето от колана си. Ноктите пак замахнаха. Този път Джуд отсече ръката. Стреля в гърдите му, след това насочи пистолета си към звяра, който изскочи зад колоната на стълбището. Джуд изстреля три куршума в него. Звярът падна.

Маги се свлече на колене до простреляния Звяр. Прегърна бялото тяло и занарежда:

— О, Ксанаду, Ксанаду. О, Ксанаду!

Гърбът й представляваше обезобразена маса от струпеи и кървящи рани.

— О, Ксанаду — хлипаше тя, обгърнала с ръце главата на мъртвия звяр.

— Има ли още? — попита Джуд.

Маги не му отговори. Сякаш не го чу.

Джуд заобиколи Маги и трупа на Ксанаду. Тръгна към стълбите. Видя бледа синя светлина в коридора на горния етаж. Мълчаливо започна да се изкачва.

4

Дона, залитайки, слезе по стълбите на предната веранда. Тя се подпря на колоната и я обхвана с ръце, за да не падне. Ремъкът на пушката се свлече от рамото й. Чу как прикладът й от орехово дърво се удари в перилата. Сигурно се е олющил.

За миг си помисли дали това ще ядоса Джуд. Мъжете понякога реагират много странно за такива неща.

Господи, ще види ли отново Джуд?

Къде може да е…?

Далечен екот на изстрели прекъсна мислите й и даде отговор на въпроса. Вдигна глава. Чу отново странните, глухи гърмежи и разбра, че те са от пистолет.

Пистолетни изстрели, заглушени от тухлените стени на къщата без прозорци.

Погледна към къщата и чу още един изстрел. След това три един след друг.

Затича се. Висящата пушка я удряше по крака. Без да спира, хвана ремъка и дръпна пушката пред себе си. Стисна я с две ръце.

Погледна към крайслера, който беше далече, в дясно. Видя главата на Санди. Детето беше заключено и в безопасност.

Дона тромаво прескочи въртящата се преграда. Изтича през пътя, след това по неасфалтираната алея към къщата. Опита се да си спомни дали пушката е заредена. Не можа. Докато тичаше, дръпна затвора. Зареденият куршум изхвръкна и я удари по лицето. Острият му край нарани горната й устна. Тя преглътна сълзите от болка и зареди с нов куршум.

Когато наближи входа на тъмната къща, намали темпото. Премести пушката в лявата си ръка. Беше тежка. Подпря края на приклада в бедрото си и отвори мрежата. Провери дръжката на вратата. Заключено. Мрежата политна назад и я удари по рамото.

По дяволите!

Прицели се в ключалката.

Това взе да ми става навик, помисли тя.

Но тази мисъл не я развесели.

5

Джуд предпазливо влезе в спалнята. Огледалата отразяваха всеки ъгъл. Никакъв звяр. Надникна в отворения гардероб. Като се увери, че нищо няма да изскочи оттам, приближи се до леглото.

Уик Хапсън лежеше по корем, гол, само по кожен елек. Широко разтворените му ръце и крака бяха приковани с вериги за рамката на леглото. Главата му беше извита наляво.

Джуд приклекна и го погледна в очите. Погледът на Уик беше обезумял от страх. Устните му трепереха.

— Не ме убивайте — каза той. — За бога, не съм виновен. Аз само изпълнявам. Само изпълнявам!

Джуд излезе от стаята. На долния етаж отекнаха изстрели.

6

Дона дръпна затвора. Когато гилзата изхвръкна, видя, че пълнителят е празен. Сети се за патрона, който я удари по лицето и падна на алеята. Но как да го открие?

Добре де, никой не знае, че пушката е празна.

Тя бутна с рамо вратата и се дръпна назад. Видя два отвратителни звяра, проснати пред стълбището. Лъщящата им плът изглеждаше сивкавобяла. Отрязаната ръка на единия от тях кървеше до стената.

Тя ги заобиколи и надникна в дневната. Тук лежаха още два.

— Джуд? — извика тя.

— Дона? Излез оттук!

Гласът му идваше от горния етаж.

7

По дяволите, крещеше вътрешният му глас. Какво прави Дона тук?

Изтича към последната стая — тази, от която двамата с Лари бяха чули странните звуци в онзи следобед. Вратата беше притворена. През процепа струеше синя светлина. Ритна вратата, втурна се в стаята и се прицели в бледа фигура, свита в ъгъла.

Не стреля.

Под оскъдната светлина видя, че по раменете й виси коса. Беше гушнала нещо в ръцете си. Бебе. То шумно сучеше, захапало с муцуна бозката й.

Джуд изстена и тръгна обратно към вратата.

8

Дона се изкачи по стълбите и видя как голата, обезобразена фигура на Маги Куч се приближава, олюлявайки се в дъното на коридора.

— Мамо?

Дона рязко обърна глава. Санди, разплакана, стоеше във входното антре и гледаше нагоре към нея.

Дона отново се обърна към дъното на коридора. Маги също я погледна. Дона видя, че в ръката си държеше голям нож. Дона се прицели с празната пушка.

— Пусни го! — извика тя.

9

Джуд се обърна, видя Маги и понечи да се прицели. Ножът полетя.

Беше изумен.

Не можеше да повярва.

Лъскавото, широко острие потъваше в гърдите му.

Тя не може да го направи, помисли си той.

Опита се да натисне спусъка.

Ръката му не се помръдна.

Тя не може!