Къщата на Звяра

1

— Това е въртяща се преграда — каза Джуд. — Прескачай!

Рой поклати глава.

Джуд притисна в него ножа и Рой преметна крак. От другата страна Лари му помогна, като го хвана за една от завързаните ръце. Джуд чу, че се приближава кола. Преметна се през преградата, сграбчи Рой и го повали на земята. Тримата лежаха близо до стената на будката.

Колата намали. Чакълът изхрущя под гумите. Джуд изпълзя напред и надникна от ъгъла на будката.

Полицейска кола.

Беше спряла от другата страна на пътя, но се чуваше тихото бръмчене на мотора й. След няколко секунди колата обърна, мина бавно покрай будката и се отдалечи.

Изправиха Рой и го поведоха през поляната.

Промъкнаха се бързо покрай страничната стена на къщата към задната й част. Там се изкачиха по стълбите към верандата.

Счупеното стъкло на задната врата не беше сменено, нито пък запушено. Джуд прибра ножа в джоба си и мушна ръка в отвора. Прокара пръсти по бравата и откри резето. Опита се да го дръпне. Беше заяло. Той натисна рязко. Резето се отмести с щракване, което отекна в тишината.

— Това сигурни го събуди — прошепна Лари.

Джуд отвори. Влезе и дръпна забуления Рой.

Лари ги последва и затвори безшумно вратата.

— Накъде? — изшептя той.

— Нека първо махнем това — Джуд развърза колана от врата на Рой, след това издърпа калъфката на възглавницата.

Той завъртя глава и се огледа.

— Това е „Къщата на Звяра“ — каза Джуд.

Другият започна да сумти.

— Ще ти отпуша устата. Може да поживееш още малко, ако стоиш кротко.

Рой кимна.

Джуд махна лейкопласта от устата му и го прибра в джоба си. Завърза колана на кръста си и мушна калъфката в него, така че единият й край да виси покрай крака му. Не биваше да оставя нищо.

Нищо, освен Рой.

— Да се качим горе — каза шепнешком.

— Там ли живее чудовището? — попита Рой и се разсмя.

— Обикновено там напада — каза Джуд.

— Аха? Ти вярваш ли в тия глупости?

— Шшт.

Джуд излезе от кухнята. Запали фенера си. Пред тях беше антрето. Препарираната маймуна, която служеше за поставка на чадъри, пазеше предната врата като уродлив страж. Изгаси светлината. Мушна лявата си ръка зад гърба и измъкна колта от колана си.

— Вие какво, искате да ме изплашите ли?

— Шшт — повтори Лари.

— По дяволите.

При основата на стълбището Рой каза:

— Мирише ми на газ.

— Това е от снощи — прошепна Джуд.

— Тук беше убита една жена — каза Лари.

— Не ме будалкате, нали? Вие двамата само това правите.

— Млъкни! — каза Джуд.

— Само питам.

Тръгнаха нагоре по стълбите. Ужасите от миналата нощ нахлуха в главата на Джуд. Мери Зиглър, смъртта, тялото й, което полетя към него; глухите звуци, които чу, когато тя се претърколи върху гърба му; ужасната воня на Звяра. Погледна към върха на стълбите едва ли не изплашен, че ще я види отново там.

— Имате ли цигари? — попита Рой.

— Млъквай.

Изкачиха стълбите.

— Така — каза Джуд. — Лягай!

— Какво?

— Легни по корем.

— Я си еби майката.

Джуд внезапно го ритна. Левият крак на Рой изхвръкна напред и той тежко тупна.

— Копеле мръсно.

— По корем!

Рой се подчини.

— Ще ми паднеш, скапаняк такъв. Ще те изкормя. Ще ти отрежа пишката и ще я набутам в…

— Ето тук — Джуд прошепна на Лари и посочи вратата на няколко метра от Рой.

— Сам ли?

— Ей сега — Джуд клекна. — Окей, Рой. Лежи тук кротко. Знаеш ли какво? Ако останеш жив до сутринта, ще те предам на ченгетата.

— Майната ти.

— Но единственият начин да оцелееш, е да не шаваш. Може да ти провърви и Звярът да не те забележи.

— Разкарай се.

— Ние ще идем ей там и ще ти хвърляме по едно око. Ако се опиташ да се измъкнеш, ще се наложи да те очистя. Някакви въпроси?

— Да. Как ти е името? Обичам да знам името на тоя, дето ще го изкормя.

— Казвам се Джаджмънт Ръкър.

— Копеле!

Джуд отиде до вратата. Там го чакаше Лари. Отвори я. Освети с фенера си стръмното стълбище.

— Тук е добре — прошепна той. — Можем да седнем на стълбите.

Влязоха и Джуд изгаси фенера. Дръпна вратата към себе си така, че да остане, само малък процеп. Прилепи се до него и видя очертанията на Рой, който лежеше върху тъмния под на коридора.

Джуд премести пистолета в дясната си ръка. С лявата извади ножа на Рой от джоба на жилетката. Потупа я и усети приятната тежест на допълнителните пълнители.

— Джуд? — прошепна Лари. — Наистина ли ще оставим Звяра да го убие?

— Шшшт.

2

Дона искаше да обърне, да се върне при „Къщата на Звяра“ и там да чака, докато двамата свършат. Но точно когато се канеше да завие, върху огледалото проблеснаха фаровете на кола. Тя бързо ги настигна. На Дона й се стори, че вижда нещо правоъгълно на покрива й. Погледна с каква скорост се движи. Не, не беше с нарушение.

Санди се обърна.

— Опа! — каза тя.

— Видях.

— Ще спреш ли?

— Ако той ме накара.

— Защо се е залепил за нас.

Защото е невъзпитан.

Полицейската кола се движете плътно зад тях чак до „Уелкъм Ин“. Последва ги и когато влязоха в мотела. След това зави надясно и паркира пред ресторанта.

Санди пресилено въздъхна от облекчение.

— Значи, просто е бил гладен — каза Дона. Тя спря пред номер 12. — Нека го изчакаме да влезе.

— И после?

— Ще се върнем за Джуд и Лари.

— Джуд каза след половин час.

— Ще идем малко по-рано.

Дона се облегна на седалката и тръгна обратно през паркинга. Хвърли един поглед на полицейската кола и видя, че в нея няма никой. Полицаят не се виждаше наоколо. Тя зави наляво.

— Щом отиваме по-рано — каза Санди, — можем ли да влезем вътре?

— Чуваш ли се какво говориш?

— Може да помогнем на Лари и Джуд.

— Ще се оправяш и без нашата помощ.

— Мен не ме е страх от Звяра.

— А би трябвало.

— Можем да вземем пушката на Джуд и да влезем.

— Куршумите не го ловят. Не чу ли какво ни казаха по време на обиколката?

— Чух. Маги каза, че мъжът й го застрелял.

— Да-да. Чула изстрели. А той може и да не го е улучил. Все едно, няма да приближаваме къщата.

Градът изглеждаше пуст, докато Дона караше из него. Няколко коли бяха паркирани пред затворените магазини и изглеждаха така, сякаш шофьорите им ги бяха изоставили, за да избягат от тъмнината. Уличните лампи осветяваха безлюдните кръстовища. Светофарите мигаха с предупредителна оранжева светлина.

Дона свърна вляво от пътя и спря пред железарския магазин „Арти“. Фаровете се отразиха във витрината. Тя ги изключи.

— Виждаш ли къщата?

Санди се взря в тъмнината през страничния прозорец.

— Само предния двор.

Дона погледна към края на колата и видя само предната част на оградата и будката за билети.

— Май ще трябва да изляза.

— И аз.

— Добре.

Тихо затвориха вратите и застанаха пред колата. Гумените им подметки безшумно стъпваха по тротоара. Завиха покрай магазина и спряха до желязната ограда.

Между стената и оградата минаваше тясна пътека, която водеше към задната част на магазина. Ниска дървена врата преграждаше пътя. Дона я отвори и стъпи на пътеката. Прилепи се до стената на магазина, така че да не се вижда откъм улицата.

Санди я хвана за ръката.

В „Къщата на Звяра“, оттатък ливадата, всичко беше тихо. Дървената й облицовка, огряна от лунната светлина, изглеждаше избеляла и напукана. Под стрехите и балконите падаха плътни сенки, които приличаха на дълбоки дупки.

Дона погледна към тъмните прозорци на дневната. Вдигна очи към един от прозорците в спалнята на Лили Торн. След това плъзна поглед по сивата стена към прозорците на спалнята на Маги. Навремето Лари беше успял да избяга през него. Спомни си восъчната фигура, която стоеше пред прозореца и се опитваше да го отвори.

— Колко е часът? — прошепна Санди.

Дона наклони циферблата на часовника си към лунната светлина.

— Единадесет и половина.

— Закъсняват.

— Спокойно.

— Ами ако не излязат?

3

— Мама му стара! — Джуд усети паника в гласа на Рой. — По дяволите, някой идва! Ей, вие двамата, къде сте? Да ви вземат мътните!

Джуд застана на колене така, че да остави място на Лари да може да вижда през процепа. Премести пистолета в лявата си ръка и избърса изпотените си длани в крачола на дънките. След това извади фенера.

— Ей, къде сте? — Рой сякаш разбра, че няма смисъл да ги вика и тихо каза: — Господи!

Джуд чу как едно стъпало изскърца.

— Ей, кой си ти? А? Можеш ли да ми помогнеш? Там има двама, дето ме завързаха. Искам да кажа, че не съм влязъл незаконно. Тия ме довлякоха. Можеш ли да ми… по дяволите. По дяволите! ПОМОЩ!

Джуд чу тих, хрипкав смях.

— Господи! — Рой започна да плаче. — Господи, мили Боже! — той хлипаше. — О, Господи, махни го! Махни това чудовище!

Джуд чу как Лари изстена от ужас.

Рой изпищя, когато звяра скочи върху него. Изглежда ноктите му разкъсаха гръкляна и викът му секна.

Джуд отвори вратата. Насочи фенера и го включи. Бялото, ръмжащо същество върху гърба на Рой рязко обърна глава, за да се огледа. От зъбите му висеше окървавена плът.

Джуд чу, че Лари извика зад него.

Преди да успее да вдигне пистолета си, Лари го блъсна. Джуд се изтърколи в коридора. Лари, викайки, скочи над него. Джуд вдигна фенера. Насочи го към дръпнатите очи на звяра в мига, в който Лари връхлетя върху животното. Видя, че Лари замахна. Острието на мачетето проблесна. Чу глух звук и видя как бялата, гола глава се изтърколи в тъмнината. От прерязания врат бликна кръв. Мъртвото тяло се свлече от гърба на Рой. Джуд чу глухите удари на главата, която падаше от стъпало на стъпало.

— Убих го — прошепна Лари.

Джуд коленичи.

— Убих го. Мъртъв е! — Лари заби мачетето като брадва в гърба на мъртвия звяр. — Мъртъв! — той пак замахна. — Мъртъв, мъртъв, мъртъв! — удряше след всяка казана дума.

— Лари — каза тихо Джуд и се изправи.

— Убих го!

— Лари, свършихме си работата. Хайде да се махаме…

Зад гърба си Джуд чу свирепо ръмжене. Рязко се обърна. Светлината на фенера огря таванското стълбище. Вратата над тях беше отворена. Той насочи светлината към едрия, бял гръб на същество, което се спусна по стълбите.

Джуд натисна спусъка. Колтът гръмна и хвърли искри. Силен вой проряза слуха му. Звярът го сграбчи и го блъсна назад. Притисна го към пода на коридора. Джуд натисна дулото от едната страна на тялото му и стреля. Пак се разнесе вой. След това той усети, как туловището на звяра се отпуска върху него. Джуд се претърколи по корем, фенерът беше все още в лявата му ръка. Видя бялото същество да посяга към Лари, въпреки че от двете рани на гърба му бликаше кръв. Лари вдигна високо мачетето. Една ръка замахна, хвана го странично за лицето и раздра кожата му. Мачетето падна.

Джуд хвърли фенера и извади ножа, който беше взел от Рой. Тръгна напред. В тъмнината видя как неясната фигура на звяра се обърна и стисна здраво Лари. Джуд се засили. Когато кракът му прелетя над празното пространство, осъзна, че скача от стълбището. Хвърли ножа и се претърколи в тъмнината.

4

Дона чу ужасена приглушените викове и изстрели, които идваха от къщата. Погледна към Санди. Детето стоеше като омагьосано, с широко отворена уста. Когато чу шум на счупено стъкло, Дона премести поглед към къщата, точно навреме, за да види, че от един от прозорците в спалнята на Маги се посипа стъкло. Човешко тяло изскочи през него с главата напред.

Не, не беше човешко тяло. Това беше восъчната фигура на Лари Мейуд.

Но тя викаше!?

Лунната светлина освети бялата коса на падащия човек. Още едно тяло се прекатури през прозореца. Видя го как се завъртя, краката и ръцете му бяха в скована поза. Разбра, че тялото е от восък. Когато се чу глухо тупване, викът на Лари секна.

Без да каже нищо, Дона отвори ниската дървена врата, дръпна след себе си Санди и тръгна към колата.

— Влизай! Влизай Вътре!

— Но мамо!

— Бързо!

Санди влезе в колата, Дона отиде бързо до багажника. Отвори го и се наведе над него. Извади и разопакова една газова горелка. Мушна я в задния си джоб. След това отвори кожения калъф и измъкна пушката на Джуд. Затвори капака на багажника. Дръпна затвора, на пушката и видя как един дълъг, заострен куршум влезе в цевта. Отпусна затвора и изтича към прозореца на Санди.

— Не отключвай вратите и не смъквай прозорците, докато се върна!

Момичето я погледна така, сякаш мислите й бяха в съвсем друга посока, но заключи вратата и започна да вдига прозореца.

Дона се затича към будката за билети.

5

Джуд се беше проснал по средата на стълбите и се държеше за една от пръчките на перилата, когато чу шума на счупено стъкло и викът на Лари. Започна да се качва по стълбата. Горе, над него, се появи бялото чудовище. То скочи. Джуд успя да стреля в упор, преди ноктите му да го одерат и изтръгнат пистолета. С вик на предсмъртна болка съществото се шмугна покрай Джуд. Слезе по стълбите, залитайки. Джуд се надвеси над парапета и видя как бледият му силует се затътри към кухнята.

Джуд бързо се изкачи до върха на стълбите. Там опипа с ръце пода около тялото на Рой и първия звяр. Откри фенера си. Включи го. На светлината видя мачетето на Лари. Изтича по коридора до спалнята на Маги. Светлината на фенера освети счупения прозорец над преобърнатия параван от папиемаше. След това фенерът освети обезглавено тяло. Джуд се наведе над него и осъзна, че това е само восъчната фигура на Том Багли, приятелят на Лари от детството.

Джуд изтича до прозореца и погледна надолу. На земята видя две проснати тела. Някаква жена беше застанала на колене до едното.

Дона.

— Жив ли е?

Дона вдигна лице нагоре.

— Джуд, добре ли си?

— Да — излъга той. — Лари жив ли е?

— Не знам.

— За бога, извикай помощ! Извикай лекар. Линейка.

— Слизаш ли вече?

— Ще проследя Звяра.

— Недей!

— Помогни на Лари.

Той се дръпна от прозореца, прекоси стаята и отиде до скрина. Мушна мачетето под колана си и дръпна най-горното чекмедже. Автоматичният колт на починалия съпруг на Маги беше точно там, където тя беше показала. Освободи празния пълнител. Измъкна от джоба си по-голяма пачка, с двадесет патрона, и я мушна в пистолета. Той щракна на място. Зареди го и изтича от стаята.

Прескочи телата в коридора и се втурна надолу по стълбите. Притича до кухнята. На светлината от фенера видя, че на пода има следи от кръв. Проследи кървавите ивици. Те стигаха до килера, минаваха през една отворена врата и се спускаха по стръмното стълбище към мазето.

Влажният въздух на мазето беше хладен и миришеше на пръст. Плъзна лъча на фенера из вътрешността и огледа купчината плетени кошове и рафтовете с прашни буркани със зимнина. Любопитството му го накара да изостави за малко кървавата диря и отиде до кошовете. Зад тях, точно както я беше описала в дневника си Лили Торн, откри дупката.

Върна се към тъмните петна кръв по пръстения под и видя, че се отклоняват наляво и свършват пред един изправен сандък, плътно прилепен към стената. Сандъкът бе заключен отвън. Звярът не можеше да се е скрил в него.

Джуд чу два далечни и слаби изстрела. За миг се притесни. После се сети, че може би Дона е стреляла с пушката, за да привлече внимание, да повика полицията и помогне на Лари.

Той насочи фенера към пръстения под, вдясно от сандъка. Мушна пистолета си в един от джобовете на предпазната жилетка. Напъха пръсти между сандъка и стената и го дръпна напред. С рязък стържещ звук сандъкът се отмести. От задната му страна висеше въжена дръжка. Тя беше почерняла от влажната кръв.

Там, където трябваше да има стена, Джуд откри отвора на тунел. Взе отново фенера и влезе в тунела.

6

Като осъзна, че Лари е мъртъв, Дона изтича към предната страна на къщата. С два изстрела разби ключалката на вратата, но въпреки това трябваше няколко пъти да блъсне с рамо здравото дърво, за да я отвори. Влезе в антрето и извика Джуд.

Отвътре не чу глас. Не чу никакъв звук. Отново извика Джуд, този път по-високо. Пак никакъв отговор.

Преметна пушката на рамо и извади от задния си джоб горелката. Отвъртя капачката. Обърна я наопаки и драсна грапавата й повърхност по края на горелката. В началото проблесна само искра. При втория опит горелката се запали със свистене и синьо-белият й пламък огря антрето и стълбището. Дона бавно започна да се качва по стълбите. Продължи да се изкачва, дори когато пламъкът освети двете тела на върха на стълбите. Рой лежеше по корем, а тилът му беше така разкъсан, че приличаше на кървава пихтия. Върху гърба му имаше някакво странно бяло същество. Когато видя обезглавения кочан на врата му, тя се задави. Обърна се и повърна.

След това продължи да се изкачва. Стигна до горния край на стълбището и прескочи телата. Тръгна надолу по коридора към спалнята на Маги, пристъпи в нея и извика „Джуд!“. Прекоси коридора към стаята на Лили и пак го извика. Отново никакъв отговор.

Върна се при стълбите. Въпреки че звярът лежеше мъртъв в краката й, усети паническо нежелание да тръгне по коридора и да провери другите стаи.

— Джуд! — високо извика тя. — Къде си?

Никой не отговори. Бързо тръгна по тесния коридор. Дръпна настрана два от столовете, които стояха на мястото, където бяха убити синът и бащата Зиглър. Като стигна края на коридора, влезе в стаята отляво. Горелката огря с трепкаща светлина стените, дървеното конче, двете еднакви легла и восъчните фигури на убитите деца на Лили Торн.

— Джуд? — тихо каза тя.

В стаята нищо не се раздвижи.

Прекоси коридора и завъртя дръжката на детската стая. Тя не поддаде. Дона си спомни как Маги спомена, че тази стая е винаги заключена. Тя два пъти ритна вратата.

— Джуд? — след това прошепна. — По дяволите.

Огледа се за безопасно място, на което да остави горелката. Клекна и я облегна на стената. Тапетът почерня и се нагъна. Изправи се, свали пушката и стреля през тънкия процеп, там където резето влизаше в касата на вратата. То се изметна. След това бутна вратата с рамо. Усети, ме поддава и взе горелката. Преметна отново пушката и отвори вратата на детската стая.

— Джуд? — извика тя.

Влезе в стаята. Пламъкът освети празна детска люлка, една кошарка, куклена къща, която на височина стигаше почти до кръста й. В стаята имаше също и кофи, четка за миене на под, три метли, прахосмукачка и маса, покрита с гъби, парцали, мебелочистител, почистващи препарати и гланц за стъкло. Очевидно Аксел използваше детската стая за склад.

Дона излезе. Бързо мина обратно по коридора, покрай столовете и спря при труповете.

Погледна към вратата за тавана. Беше широко отворена.

— Джуд? — извика тя към таванските стълби.

Започна да ги изкачва. Бяха много стръмни, а стените толкова близко до нея, че сякаш я притискаха. Бързаше. Вратата продължаваше да е отворена. Стигна я и се поколеба, преди да влезе.

— Джуд, тук ли си? Джуд?

Наведе се, за да мине под ниската рамка. В пространството, огряно от пламъка на горелката, видя люлеещ се стол, писалище, няколко настолни лампи и диван. Влезе в стаята и, като се движеше на една страна, мина между писалището и дивана. Видя пред себе си тъкачен стан. Мина вляво от него, преметна крак през навит на руло килим и залитна, за да не стъпи върху човешка ръка. Хвана се за един стол, обърна се, видя разрошена коса, широко отворени очи, разкъсани рамо и гърди.

Слава богу, не беше Джуд.

Мери Зиглър.

Левият крак на Мери беше така разкъсан от глезена до бедрото, че се виждаше костта. Дона се извърна, наведе се и повърна. Стомахът й беше празен, но продължаваше да се свива и да я разкъсва от болка. Най-сетне й мина. Избърса насълзените си очи и тръгна към вратата.

Прескочи навития килим. Мушна се между дивана и писалището. Точно в този момент вратата пред нея се затвори.