Къщата на Звяра

1

Дона се събуди от тихо почукване по вратата. Тя надигна глава. Стори й се, че прозорецът не е там, където трябваше да бъде. Този беше отстрани, а не над леглото. Странна стая. Навън все още беше тъмно. Някой чукаше на вратата. От страх й затрепери под лъжичката.

Миг след това разпозна стаята и си припомни всичко.

Джуд. Това трябва да е Джуд.

Отви се и стана от леглото. Беше студено. Нямаше време да търси халата си в тъмното. Бързо пристъпи до вратата и я открехна.

На прага стоеше Лари, в раирана пижама, обвил ръце около тялото си, за да се предпази от студения вятър.

— Какво има? — прошепна тя.

Стомахът й се беше свил на топка от уплаха.

— Джуд се върна. Ранен е.

Тя погледна през рамо към леглото на Санди. Реши да не я събужда. Завъртя кръглата дръжка на бравата и дръпна ключалката. Излезе от бунгалото, хлопна вратата и провери дали е добре заключена.

Докато вървеше през паркинга след Лари, усети хладния вятър и лекото полюляване на гърдите си под нощницата, сякаш беше гола. Все едно. Единствено Джуд я интересуваше в този момент. Освен това ще облече някоя негова дреха.

— Много ли е зле? — попита тя.

— Звяра го е нападнал.

— О, боже! — спомни си восъчните фигури — разкъсани и окървавени.

Но това е невъзможно да се случи с Джуд. Ранен е. Не е мъртъв. Ще се оправи.

Лари отвори вратата на номер 12. Нощната лампа между леглата беше запалена, но те бяха празни. На едното очевидно никой не беше спал. Дона огледа стаята.

— Къде е той?

Лари затвори вратата и я заключи.

— Лари?

Дона видя как погледът му се плъзна по тялото й, сякаш беше изненадан и объркан от това, което прозираше под нощницата.

— Той не е тук — каза тя.

— Да.

— Ако си мислиш, че…

— Какво? — попита Лари и вдигна очи от гърдите й.

— Тръгвам си.

— Чакай. Защо? Извини ме, ако съм те притеснил. Аз… аз просто…

— Знам какво си мислеше. Решил си, че можеш да използваш Джуд като примамка, за да ме доведеш тук и да…

— Не, за Бога. Хубава работа — той нервно се разсмя. — Джуд ме помоли да те извикам.

— Добре, къде е той?

— Оттатък.

Тя тръгна след него.

— Джуд не искаше да цапа с кръвта си леглото, нали разбираш.

Отвори вратата на банята. Дона видя купчина дрехи на пода. След това и Джуд, който седеше на ръба на празната вана. Целият му гръб беше в кръв. Тя беше изцапала и задната част на гащетата. Той тъкмо залепваше широк лейкопласт на бедрото си.

— Това ще помогне — каза и погледна към Дона.

Тя застана на колене, опря се на ваната и го целуна. Прокара ръка през влажната му коса.

— Изглеждаш ужасно.

— Трябваше да ме видиш преди да се изкъпя.

— Винаги ли се къпеш с гащи?

— Не исках да те стряскам.

— Разбирам.

Тя отново го целуна, този път продължително, наслаждавайки се на топлината, която желанието изпращаше в слабините й. Искаше й се Лари да ги остави сами.

— Цяла нощ ли ще се натискате — попита Лари. — Все пак той е ранен.

— Ще ми превържеш ли рамото? — попита я Джуд.

— Ей сега.

— Лари е много гнуслив.

— От кръв ми прилошава — каза Лари и излезе от банята.

Дона изстиска една гъба върху раните на рамото му. Водата отми кръвта.

— Звярът ли направи това?

— Нещо такова беше.

— Приличат ми на белези от животински нокти.

— Така ги усетих и аз.

Тя леко попи раните с гъбата.

— Сложи им малко кислородна вода — каза Джуд. — Шишето трябва да е някъде до колената ти.

Дона изсипа лекарството върху раните. То започна да се пени и свисти. После взе голямо парче марля от аптечната чанта, която лежеше върху капака на тоалетната, и покри с нея раните.

— Виждам, че си се подготвил — каза тя и притисна марлята.

— Ъ-хъ.

— Къде другаде да те превържа?

— Това е достатъчно. Благодаря ти.

— Сега нека те измием. Нали няма да си намокриш ранения крак, ако пусна водата?

— Стига да не е много дълбока.

Тя мушна запушалката на ваната и пусна водата. Джуд беше сгънал коляното си и внимаваше да задържи превръзката над покачващото се ниво на водата. Дона затвори крановете и започна да търка гърба му с насапунисана гъба.

— Влезе ли в къщата? — попита тя.

Той кимна.

— Е, това вече е върхът.

— Защо, не одобряваш ли?

— Можеше да те убият.

— Разминах се на косъм.

— Как се измъкна?

— Полях го с газ. Вероятно се е изплашил, че ще се подпали.

Гърбът на Джуд беше чист и гладък. Той се наведе през ваната и я целуна. Мократа му кожа навлажни устните й.

— Готов си — каза тя.

— Благодаря, госпожо. Бихте ли ми подали кърпата?

Тя му я подаде и го наблюдаваше как попива бедрото си, като внимаваше да не намокри превръзката.

— Ще дойда след минутка — каза той и излезе от ваната.

— Така ли? — попита Дона и се усмихна, като се направи, че не разбира намека да го остави сам в банята.

— Или и ти искаш да останеш?

Тя кимна. Протегна ръка и затвори вратата. Дръжката изщрака, когато я превъртя и заключи.

— Това не е най-удобното място на света — каза Джуд.

— Аз се чувствам добре.

Джуд я погали по ръцете и смъкна презрамките на нощницата. Остави я да падне. Гледката му подейства мигновено. Дона застана на едно коляно и освободи възбудения му пенис, като смъкна гащетата му. След това се изправи гола пред него. Най-напред Джуд я погали с поглед. След това ръцете му се плъзнаха по извивките на раменете, по заоблените й гърди. Притегли я към себе си и тя усети как твърдият му пенис притиска корема й.

Докато се целуваха, ръцете на Дона погалиха гънките на гърба, твърдите сфери на хълбоците му. Премести ръката си отпред и притисна с пръсти тестисите му, дългата гладка плътност на пениса му. Усети пръстите му ниско, между краката си и изстена, когато я погали.

Джуд изрита купчината дрехи настрана. Постла две хавлиени кърпи на пода и Дона легна върху тях с високо сгънати и разтворени колене. Джуд се наведе над нея.

Усети лекото докосване на езика му най-напред върху едното зърно, а после върху другото. След това усети влажен тласък. Джуд проникна дълбоко в нея.

Тя дишаше тежко с отворена уста и се опитваше да не вдига шум. Не искаше Лари да ги чуе. Но дишането й ставаше все по-учестено и тя не можеше да сдържи стоновете, които я разтърсваха. След миг вече нищо не я интересуваше. Пред очите й беше единствено Джуд, върху нея, вътре в нея. Той я изпълваше и галеше до непоносима сладост, която напираше с все сила и накрая преля. Джуд заглуши вика й с устни.

2

— За бога, какво правихте толкова дълго? — попита Лари, като премести поглед от телевизора.

— А на мен ми се стори толкова кратко — каза Дона с усмивка.

Джуд, който беше само по една кърпа и превръзката, измъкна халата си от гардероба. Облече го и махна кърпата.

— И така — каза Лари. — След като и двамата с Дона сме тук, а и ти си закърпен, ще бъдеш ли така добър да ни разкажеш какво точно ти се случи?

— Ще останеш ли? — Джуд попита Дона.

— Искам да чуя — каза тя, — въпреки че ми е студено. Може ли?

— Разбира се.

Тя отметна завивката на оправеното легло. Седна на него, подпря една възглавница на рамката и се опря на нея.

— Нагласих се — каза тя и дръпна завивките до раменете си.

Джуд им разказа какво се беше случило. Каза им как е наблюдавал къщата откъм хълма; как видял една женска фигура да влиза, проследил я вътре и открил тенекията с газ на стълбището.

— Ха — възкликна Лари. — Каква добра жена! Сигурно е искала да изгори до основи това отвратително място.

— Чудно, защо е чакала досега — каза Дона.

— Причините може да са много. Вероятно е напуснала града след убийствата, за да погребе съпруга си и момчето. Знаеш ли откъде са? — попита той Лари.

— От Розвил, много близо до Сакраменто.

— Трябвали са й само няколко дена, за да ги погребе и да се върне. Какво е правила през останалото време?

— Може би се е опитвала да измисли отмъщението си. След това го е подготвила. Снощи успях да се измъкна през една дупка в оградата. Мисля, че тя самата я е изкопала. Като е приключила с подготовката, вероятно е трябвало да намери начин да се вмъкне и да свърши работата.

Лари се намръщи.

— Защо, за бога, й попречи?

— Не влязох, за да й попреча, а да разбера коя е и какво иска да направи. След това чух писъците.

— О, боже! — Дона усети, че я побиват тръпки, въпреки че беше добре завита. — Много ли беше ранена?

— Беше мъртва.

— Също като останалите ли? — попита Лари.

— Също като момичето в салона. Етел ли се казваше? Тази беше почти в същото състояние, ако можем да вярваме на восъчната фигура. Добре я огледах, след като убиецът… убиецът изчезна.

— Успя ли да разбереш дали я е изнасилил? — попита Лари.

Джуд кимна.

— Беше очевидно.

При мисълта за това Дона стисна крака. Осъзна, че все още усеща Джуд вътре в себе си, сякаш беше оставил отпечатък. Страхът и отвращението й преминаха. За миг се замисли как да направи така, че отново да остане насаме с него.

— Знаех си: че е била изнасилена — каза Лари. — Звярът… това е неговата цел. Да засити сексуалния си глад. Е, мисля, че трябва да съм щастлив. Това ми е спасило живота. Съществото не ми обърна внимание, защото задоволяваше похотта си с Томи…

— Не мисля, че сексът е най-важното нещо за него.

— Така ли? — запита Лари скептично.

— Нека ти кажа моята хипотеза. Мисля, че този Звяр е човек.

— Тогава хипотезата ти е пълен боклук.

— Изслушай ме. Това е мъж, преоблечен като звяр. Костюмът му има лапи с нокти.

— Не.

— Слушай, по дяволите. Ти също, Дона, и ми кажи какво мислиш? Първите убийства, на сестрата на госпожа Торн и децата, са извършени от Гюс Гаучър — мъжът, който са обесили.

— Не, не е така — каза Лари.

— А защо?

— Били са разкъсани от животински нокти.

— Според кого?

— Според снимките от моргата.

— Ти виждал ли си ги?

— Не съм, но Маги Куч ги е виждала.

— Ако може да й се вярва. Кой притежава тези снимки?

— Предполагам, че Маги.

— Може би ще успеем да им хвърлим един поглед.

— Съмнявам се…

— Добре, ще оставим това, засега. Не е толкова важно. Съдебните заседатели по време на процеса на Гюс Гаучър сигурно са видели тези снимки, изслушали са свидетелските показания…

— Според съдебната хроника в тогавашните вестници, наистина е било така.

— И това, което са чули съдебните заседатели, е било достатъчно, за да го осъдят на смърт.

— Абсолютно.

— Трябва да проверим, но имам чувството, че почти всички са били убедени, че Гаучър е убиецът на Торн, докато не са станали убийствата на семейство Куч, трийсет години по-късно.

— Всичко е било така нагласено, че да си помислят точно това. Нужна им е била изкупителна жертва.

— Не. Нужен им е бил заподозрян. Той е бил най-подходящият. А много е възможно наистина да е бил виновен.

— Нали Гаучър е обесен — каза Дона, — значи той не може да е виновен за нападението над Маги Куч и семейството й.

— Донякъде е виновен. Вижте какво прави Маги след убийствата. Напуска къщата, наема Уик Хапсън и я отваря за посетители като „Къщата на Звяра“. Мисля, че тя и Уик са решили, че ще бъдат по-щастливи без господин Куч. Убиват го по начин, който да напомня убийствата на семейство Торн. Измислят цялата тази история за Звяра като прикритие. Когато виждат какъв интерес предизвиква този измислен Звяр, решават да започнат да печелят от него и отварят къщата за посетители.

Лари поклати глава, но нищо не каза.

— Само едно възражение — каза Дона. — Не мога да си представя коя жена ще убие собствените си деца.

— Да, и мен това много ме озадачава. Всъщност още не мога да си го обясня. За да е правдоподобна историята със Звяра, децата е трябвало да изчезнат.

— Невъзможно е да го е направила. Никоя майка няма да извърши такова злодеяние.

— Нека кажем, че е малко вероятно — поправи я Джуд. — Известни са майки, които са убили децата си. Но по-вероятно е Уик да е свършил тази работа.

— Хипотезата ти е нелепа — каза Лари.

— Защо?

— Защото в къщата има звяр.

— Този Звяр е гумен костюм с животински нокти.

— Не е така.

Дона се намръщи.

— Мислиш ли, че снощи е бил Уик Хапсън.

— Ако е бил той, значи е дяволски силен за мъж на неговата възраст.

— Ами Аксел?

— Не може да е Аксел. Той е много нисък, широк е в раменете, движенията му са доста тромави.

— Тогава кой е бил?

— Звярът — отбеляза Лари. — Не е бил никакъв мъж в гумен костюм, а истински звяр!

— Кажи ни защо си толкова сигурен.

— Просто знам.

— Как така?

— Знам. Звярът не е преоблечен човек.

— Ще ми повярваш ли, ако ти покажа костюма?

Лари се усмихна странно и кимна.

— Разбира се. Стига да успееш. Като ми покажеш костюма, ще ти повярвам.

— Какво ще кажеш за утре вечер?

— Утре вечер ще… — той млъкна, защото някой чукаше на вратата.

3

Джуд отиде до вратата и я отвори.

— Е, здравей!

— Майка ми тук ли е?

— Да. Влез.

Санди, облечена в син халат, който й беше малък, и с разчорлена от съня коса, влезе в стаята. Когато очите й срещнаха погледа на Дона, тя въздъхна с преувеличено чувство на облекчение.

— Ето къде си била? Какво правиш в леглото?

— Топля се. А ти защо не си в леглото?

— Нямаше те.

— Само за малко — тя погледна към Джуд. — Трябва вече да се прибирам.

Измъкна се от леглото и тръгна със Санди към вратата. Джуд им отвори. Искаше й се да го целуне за лека нощ, да го прегърне и да почувства силата и топлината му. Но не пред Санди. Не и пред Лари.

— Ще се видим утре — каза тя.

— Ще ви изпратя.

— Не е нужно.

— Разбира се, не е нужно.

Джуд вървеше до Дона. Санди се затича напред. Той се приближи и прегърна Дона. От него се носеше лека миризма на сапун.

— Студено е — каза тя. — А ти си толкова топъл.

— Тази сутрин си казала на Лари, че си неомъжена?

— Разведена. А ти?

— Никога не съм се женил.

— Досега не се ли е появило някое свястно момиче?

— Да, в живота ми е имало няколко „свестни“ момичета. Но работата ми… толкова е несигурна. Не исках да налагам начина си на живот на никоя от тях.

— Каква е работата ти?

— Убивам зверове.

Тя се усмихна.

— Така ли?

— Да — той я целуна. — А сега, лека нощ.