Ловци на мамути

Никога не бих могла да разкажа тази история без книгите и материалите на специалистите, които правят разкопки и събират предметите, изработени от праисторическите ни отци. Към тях отправям най-дълбоката си благодарност. Специални благодарности дължа на няколко души. Истинско удоволствие ми доставиха дискусиите, кореспонденцията и трудовете, изпълнени не само с факти, но и с идеи и теории. Бих искала да подчертая обаче, че онези, които ми предоставиха информация и ми предложиха помощта си, не носят никаква отговорност за мненията и идеите, изразени в тази книга. Тя е белетристична творба, плод на моето въображение. Героите, концепциите и културологичните описания са мои собствени.

Искрено благодаря:

На Д-р Ричард Клайн, автор на книгата „Украински ловци от Ледниковата епоха“, за любезно предоставените от него допълнителни трудове и данни за древните хора от този регион.

На Александър Маршак, изследовател от музея по археология и етнология „Пибоди“ към Харвардския университет и автор на „Корените на цивилизацията“, за това, че ми предостави копие на резултатите от микроскопското си проучване на изкуството и артефактите от украинския горен палеолит, публикувани в „Кърънт Антрополъджи“ и представляващи част от все още неизлязлата му книга за източно европейските народи от Ледниковата епоха.

Първо на Дейвид Адамс, професор по антропология и организатор на необичайни туристически обиколки, както и на Даян Кели, изучаваща антропология и притежаваща научна степен в областта на човешките отношения, за това, че планираха и организираха частното ни изследователско пътешествие и ни придружиха до обектите и музеите във Франция, Австрия, Чехословакия и Съветския съюз.

На Д-р Ян Йелинек, директор на „Антропос институт“ в Бърно, Чехословакия, който ми отдели време и ми показа много от действителните артефакти от Източна Европа, които се срещат в книгата му „Картинна енциклопедия на човешкото развитие“.

На Д-р Ли Портър от Вашингтонския държавен университет, с нейния американски акцент и на съдбата, която я доведе в нашия хотел в Киев. Там тя изучаваше вкаменени кости на мамути и се срещаше с човека, с когото отчаяно се опитвахме да се свържем. Тя преодоля цялата бюрокрация и ни уреди среща с него.

На Д-р Дж. Лорънс Ейнджъл, уредник на отдела за физическа антропология в „Смитсониън Инститюшън“, за много неща: за това, че ме насърчи с положителните си отзиви за моите книги за това, че ми даде възможност да погледна „зад кулисите“ и ми обясни някои от разликите и приликите между костите на неандерталеца и на съвременния човек и особено за това, че ме насочи към хора, от които бих могла да получа допълнителна информация и помощ.

На Д-р Нинел Корниец, руската специалистка по горен украински палеолит, която положи особени усилия и която бе мила и любезна с нас, макар да не бе предизвестена за посещението ни. С нея разгледахме предметите, изработени от нашите предци и изложени в два музея тя ми подари и търсената от мен книга за музикалните инструменти на хората от Ледниковата епоха, изработени от кости на мамути, както и запис на изтръгнати от тях звуци. Книгата беше на руски език и аз дължа дълбока благодарност на Д-р Глория И’ Единак, бивша асистентка на Д-р Ейнджъл, която знае руски и е запозната с техническата терминология по палеоантропология, за това, че намери преводач за тази книга и особено за това, че прегледа превода и нанесе правилните технически слова. Благодарна съм и и за превода и от украински на статиите, сравняващи съвременни тъкачески десени от Украйна с мотиви, гравирани върху артефакти от Ледниковата епоха.

На Дороти Яцек-Матиуш за хубавия, увлекателен и достъпен превод на руската книга за музикални инструменти, изработени от мамутски кости. Материалът се оказа безценно помагало.

На Д-р Олга Софър от Факултета по антропология към Университета в Уисконсин, може би най-добрият съвременен експерт в САЩ по човешките общности, населявали земите на днешна Русия през Ледниковия период, за дългия, интересен и полезен разговор във фоайето на хотел „Хилтън“, както и за материала и „Образци на интензификация от гледна точка на Централната руска равнина от горния палеолит“, из „Праисторически ловци-берачи: появата на сложна култура“ под редакцията на Т. Дъглас Прайс и Джеймс А. Браун.

На Д-р Пол Пакуит, един от редакторите на „Вълците по света“, за това, че прекъсна ваканцията си, за да ми се обади и за дългата дискусия относно вълците и възможностите за тяхното опитомяване.

На Джим Ригс, антрополог и преподавател в курсовете по „Аборигенски умения за поддържане на живота“. Продължавам да използвам информацията, която получих от него.

На трима души, които прочетоха обемистия ръкопис за кратко време и направиха някои полезни забележки от гледна точка на читателите: Карин Оел, която прочете първата чернова, увлече се и ми даде да разбера, че историята може да се хареса; Дорин Ганди, поетеса и учителка, която успя да прочете книгата въпреки заетостта си в края на учебната година и без това да и попречи да вникне в съдържанието, и Кати Хъмбъл, която още веднъж отправи проницателни забележки.

На Бети Прашкър, моята редакторка, чиито разбирания ценя и чиито бележки и предложения бяха съвсем на място.

На Джийн Наджър. Думите са бледи, за да изразят благодарността ми към тази моя несравнима приятелка, довереница и литературна посредничка, която продължава да надминава и най-смелите ми очаквания.

На производствения и художествения отдели на „Краун Пъблишърс“, чиито грижи и експертно майсторство неизменно водят до създаването на красиви и добре оформени книги.

Благодарна съм и на Джудит Уилкис, моята секретарка и техническа сътрудничка, на чиято интелигентност винаги съм разчитала и която облекчава товара ми от нарасналия обем кореспонденция, давайки ме възможност да пиша.

И на Рей Оел…