Ловци на мамути

17

Джондалар разтвори завесата пред нара, на който спяха с Айла, и се усмихна. Тя седеше със скръстени крака в средата му, беше гола, кожата и беше розова и блестеше. Разресваше мокрите си коси.

— Толкова ми е добре — каза тя и също му се усмихна. — Диджи каза, че много ще ми хареса. Хареса ли ти сауната?

Той се покатери при нея и пусна завесата. И неговата кожа беше розова и блестяща, но той вече се бе облякъл, бе сресал косата си и я беше завързал отзад на врата си. Сауната така го освежи, че той дори се замисли дали да не се обръсне, но само подряза и подравни брадата си.

— Винаги ми доставя удоволствие — отвърна той.

Не можа да устои на изкушението. Прегърна я, целуна я и започна да милва топлото и тяло. Тя с желание отвърна на ласките му, отпусна се в прегръдката му и изстена, когато той пое с устни зърното и.

— Велика Майко! Ей, жена, ти си изкусителна — каза той и се отдръпна. — Ами какво ще кажат хората като започнат да пристигат в Огнището на Мамута за твоето осиновяване и ни намерят отдали се на Удоволствията вместо облечени и готови?

— Ами ще им кажем да дойдат по-късно — отговори му усмихнато тя.

Джондалар силно се разсмя.

— Уверен съм, че би го направила.

— Е, ти нали ми даде знак? — попита го тя с хитра усмивка.

— Знак?

— Я си спомни. Знакът, който един мъж дава на жена, когато я желае? Ти ми каза, че винаги ще го разбера, после ме целуна и докосна ето така. Ами ти тогава просто ми показа твоя знак, а когато един мъж направи това, една жена от Клана никога не му отказва.

— Наистина ли никога не му отказва? — попита той, тъй като че можеше напълно да повярва.

— Така съм научена, Джондалар. Така се държи добре възпитаната жена от Клана — отговори тя съвсем сериозно.

— Хммм, искаш да кажеш, че аз трябва да избирам? И ако кажа да останем тук и да се отдадем на Удоволствията, ти ще накараш всички да чакат? — Опитваше се да бъде сериозен, но очите му блестяха весело и той се забавляваше, възприемайки думите и като тяхна интимна шега.

— Само ако ми дадеш знак — отговори му тя в същия тон.

Той отново я прегърна и я целуна и като усети топлата и кожа и още по-топлата и реакция почти се изкуши да разбере дали тя наистина се шегува или е сериозна, но неохотно я пусна.

— Ще те оставя да се облечеш, макар че не точно това ми се иска сега. Скоро ще дойдат хората. Какво смяташ да облечеш?

— Нямам нещо кой знае какво, освен дрехите от Клана, облеклото, което нося и резервни панталони. Де да имах. Диджи ми показа какво ще облече. Толкова красиво облекло не бях виждала досега. Даде ми една от нейните четки, когато започнах да се вчесвам с лугачка — рече Айла като показа на Джондалар твърдата четка от мамутски косъм, здраво увита с кожа в единия край, за да се образува дръжки — по този начин се беше оформила широка, изтъняваща в единия край четка за боядисване. — Даде ми и няколко наниза мъниста и раковини. Мисля да ги сложа в косата си, както прави тя.

— Я по-добре да те оставя да се приготвиш — каза Джондалар и разтвори завесата, за да слезе от нара.

Наведе се, целуна я отново, след това се изправи. Когато спусна завесата, той се загледа в нея за момент и се намръщи. Да можеше да остане при нея, без да се безпокои за другите хора. Докато бяха в долината, можеха да правят каквото си искат, винаги и всякога. И тя нямаше да се приготвя да я осиновява народ, който живееше толкова далеч от неговото родно място. Ами ако поиска да остане тук? Имаше лошото предчувствие, че след тази нощ, нещата вече няма да бъдат същите.

Когато се обърна, за да тръгне, Мамут улови погледа му и му махна. Високият млад мъж се запъти към високия стар шаман.

— Ако не си зает, бих могъл да се възползвам от твоята помощ — каза Мамут.

— Ще ми бъде драго да ти помогна. Какво мога да направя? — попита Джондалар.

В дъното на една складова платформа Мамут му показа четири дълги пръта. Като ги разгледа отблизо, Джондалар разбра, че не са дървени, а изцяло от бивник; извити мамутски бивници, които бяха оформени и изправени. Тогава старецът му подаде голям каменен чук с дръжка. Джондалар се спря, за да го разгледа добре, защото досега не беше виждал такъв. Целият беше покрит с необработена кожа. Напипа един жлеб, който обикаляше големия камък и по който минаваше върбово лико — с него долната част бе завързана за дръжка от кост. Целият чук беше увит във влажна, необработена кожа — личеше, че само е била остъргана, за да се премахнат нечистотиите. Изсъхвайки, суровата кожа се свиваше като капсуловаше както камъка, така и дръжката в твърда и здрава кожена обвивка, придържайки двата елемента плътно прилепнали.

Шаманът го поведе към огнището и като повдигна една папурена рогозка му показа дупка с отвор около петнадесет сантиметра, която беше пълна с малки камъни и парчета кости. Извадиха ги и Джондалар донесе единия от бивниковите прътове и спусна края му в дупката. Докато Мамут го държеше изправен, Джондалар вклини камъните и костите в основата му и добре ги наби с каменен чук. Когато прътът беше здраво забит, забиха още един, после трети, така че да се образува дъга около и малко встрани от огнището.

След това старецът извади един пакет, разгъна го с много внимание и почит и извади от него навит на руло лист от полупрозрачен материал, подобен на пергамент. Когато го разви, Джондалар видя, че на него са нарисувани няколко малки животински фигурки — мамут, птици, а между тях — пещерен лъв; имаше и странни геометрични шарки. Изпънаха и завързаха листа за правите бивникови пръти и така зад огнището се образува полупрозрачен изрисуван екран. Джондалар се отдръпна няколко крачки, за да улови цялостния ефект, след това се вгледа в съоръжението по-внимателно и с любопитство. Полупрозрачна материя можеше да се получи от черва, след като се отворят, почистят и изсушат, но този екран беше направен от нещо друго. Предположи какъв бе произходът на материала, но не бе съвсем сигурен.

— Не е направен от черва, нали? Ако беше така, трябваше да са съшити, а това е едно цяло парче. — Мамут кимна в знак на съгласие. — Тогава трябва да е ципестият слой от вътрешната страна на кожата на много голямо животно, която по някакъв начин е свалена без да бъде разкъсана.

Старецът се усмихна:

— Мамут. — отвърна той. — Бял женски мамут.

Джондалар отвори широко очи и отново се вгледа в екрана със страхопочитание.

— Всеки бивак получи част от белия женски мамут, когато той изпусна своя дух по време на първия лов от Лятното събиране. Повечето биваци искаха нещо бяло. Аз помолих за това; наричаме го сенчеста кожа. Тя не е така плътна, както другите бели парчета, и не може да се покаже на всички, за да се демонстрира силата и, но аз вярвам в това, че по-недоловимото е по-силно. Това е нещо повече от едно малко парче; то е обгръщало вътрешния дух на цялото.

Ненадейно в пространството в средата на Огнището на Мамута се втурнаха Брайнан и Крисавек; те тичаха по пътеката откъм огнищата на Зубъра и Жерава и се гонеха. Строполиха се един върху друг, започнаха да се боричкат и едва не се блъснаха във финия екран, но се спряха, когато Брайнан видя тънката подбедрица на дълъг крак, която им преграждаше пътя. Вдигнаха очи право към изрисувания мамут и ахнаха. После погледнаха към Мамут. За Джондалар лицето на шамана беше безизразно, но когато момчетата, съответно на седем и осем години, зърнаха шамана, те бързо станаха и като заобиколиха внимателно екрана, закрачиха към първото огнище, сякаш им се бяха скарали здравата.

— Имаха разкаян, почти уплашен вид, а ти не им каза нито дума, при това никога преди не са се плашели от теб — зачуди се Джондалар.

— Видяха екрана. Понякога, когато гледаш същината на мощен дух, виждаш собствената си душа.

Джондалар се усмихна и кимна, но не беше съвсем сигурен, че е разбрал какво иска да каже шаманът. „Говори като зеландони — помисли си младият човек, — изразява се многозначително, както често правеха хората като него“. Все пак не беше уверен, че иска да види собствената си душа.

Когато момчетата минаха през Лисичето огнище, те кимнаха на ваятеля и той им отвърна с усмивка. Тя стана още по-голяма, когато Ранек отново насочи вниманието си към Огнището на Мамута, което той от известно време наблюдаваше. Айла току-що се бе появила и стоеше пред завесата като оправяше туниката си с подръпване. Макар че не пролича по мургавата му кожа, когато я видя, той се изчерви, Усети, че сърцето му се разтуптя и слабините му се напрегнаха.

Колкото по-често я виждаше, толкова по-изящна ставаше тя. Дългите слънчеви лъчи, нахлуващи през димоотвода като че ли нарочно падаха върху нея — поне на него така му се струваше. Искаше да запомни този момент, да изпълни очите си с образа и. Мислеше за нея с пламенни хиперболи. Буйната и великолепна коса, падаща на меки вълни около лицето и, беше като златист облак, който си играе със слънчевите лъчи; естествените и движения въплъщаваха цялата грация в света. Никой не знаеше за мъката, която беше изживял, докато я нямаше, или щастието, което почувствува от това, че тя става една от тях. Намръщи се, когато Джондалар я видя, отиде при нея и я прегърна собственически, после застана между двамата и я скри от погледа му.

Закрачиха заедно към него на път за първото огнище. Тя спря, за да разгледа екрана с очевидно страхопочитание и възхищение. Джондалар мина зад нея, когато, движейки се по пътеката, приближиха Лисичето Огнище. Ранек видя, че Айла радостно се изчерви, когато го видя, преди да успее да сведе очи. Високият мъж също почервеня, когато видя Ранек, но от погледа му стана ясно, че чувството, което го вълнуваше, не беше радост. И двамата не откъсваха очи един от друг, докато Джондалар и Айла прекосиха огнището — силният гняв и ревност на Джондалар бяха очевидни, докато Ранек полагаше неимоверни усилия да изглежда самоуверен и циничен. Погледът му автоматично се прехвърли върху мъжа зад Джондалар, мъжът, който бе същината на духовността в бивака, и неизвестно защо се почувствува малко сконфузен.

Приближиха първото огнище и излязоха през преддверието. Айла започна да разбира защо не беше забелязала припрени приготовления за празненство. Нези ръководеше отстраняването на спаружени листа и димяща трева от изкопаната в земята дупка за печене на месо и ароматите, които се носеха оттам, предизвикваха обилно отделяне на слюнка у всички. Подготовката бе започнала още преди да идат на реката за глина и гозбите се бяха готвили през цялото време, докато работеха. Сега оставаше само да бъдат поднесени на гладните обитатели на бивака.

Първото блюдо бе набор от разнородни, кръгли и твърди корени, богати на скорбяла, чието приготовление отнемаше твърде дълго време; след тях поднесоха кошници със смес от костен мозък, боровинки и различни счукани и смлени семена — щир и смес от житни и маслодайни растения. След часове задушаване се бе получила тежка маса, подобна на пудинг, запазваща формата на кошницата и след изваждането и от нея; макар да не бе сладка, въпреки че боровинките и придаваха лек плодов аромат, гозбата бе много вкусна. След това изнесоха цял мамутски бут в собствен сос, получил се от парата и топенето на дебелия слой тлъстина; месото направо се топеше в устата.

Слънцето залязваше и остър порив на вятъра подгони всички да се приберат вътре, взимайки храната със себе си. Този път, когато поканиха Айла първа да си избере порция, тя не беше вече толкова срамежлива. Това пиршество бе в нейна чест и макар че все още не и бе лесно да бъде в центъра на вниманието, поводът и доставяше радост.

Диджи седна до нея и Айла неволно се загледа в младата жена. Буйната, червеникаво кестенява коса на Диджи беше изпъната назад и навита на спирала на темето и. В нея беше вплетен наниз от кръгли мъниста от бивник, всяко, от които бе ръчно изваяно и пробито и се открояваше на контрастния фон. Беше облечена в дълга свободна рокля от еластична лицева кожа — Айла си помисли, че е дълга туника — която падаше на меки гънки от пристегнатата и с колан талия, боядисана в тъмнокафяво, с леко бляскав оттенък. Беше без ръкави, но широка в раменете, което създаваше впечатление за къси ръкави. Червеникавокафяви ресни от мамутска козина, прихванати на раменете и врата от платка с остро деколте, се спускаха по гърба и гърдите и и стигаха до под кръста.

Деколтето и беше акцентирано от троен наниз от бивникови мъниста, а на врата си имаше огърлица от конични раковинки, между които бяха вмъкнати цилиндърчета от липа и парченца кехлибар. На дясната и ръка, над лакътя, имаше бивникова гривна с орнаменти във формата на обърнато V, чийто модел се повтаряше в редуващи се охрено червено, жълто и кафяво на колана, изплетен от частично боядисан животински косъм. На примка на колана беше закачен кремъчен нож с дръжка от бивник в ножница от необработена кожа, а на друг клуп висеше долната част на кух черен рог от зубър, който служеше за чаша и бе талисманът на Огнището на Зубъра.

Полата беше с диагонални шлицове, започващи от нивото над коляното и стигащи до определена точка отпред и отзад. Три реда бивникови мъниста, ивица заешка кожа и още една от съшити раирани кожи на няколко мангусти акцентираха диагоналния подгъв, а от него висяха други ресни, направени от дългата външна защитна козина на рунтав мамут и стигащи до долната част на прасците и. Беше без панталони и под ресните се подаваха краката и с тъмнокафяви високи ботуши, приличащи на мокасини на ходилата и с водонепромокаем гланц.

Айла се зачуди как постигат гланц на кожата. Всички нейни кожи имаха меката консистенция на шевро. Но тя се бе вторачила със страхопочитание най-вече в самата Диджи и си мислеше, че тя е най-красивата жена, която някога бе виждала.

— Диджи, това е красива… туника?

— Може да се нарече и дълга туника. В действителност е лятна рокля. Направих я за Събирането миналата година, когато Бранаг за пръв път ми направи предложение. Промених решението за тоалета си. Знаех, че ще бъдем вътре и започнем ли да празнуваме, ще стане топло.

Джондалар дойде при тях — явно беше, че и той намира Диджи за привлекателна. Когато и се усмихна, обаянието му, на което никой не можеше да устои, не само предаде чувството му, но и донякъде го засили, с което предизвика неизбежната реакция. Диджи подари на високия хубав мъж с пронизителните сини очи топла и подкупваща усмивка.

Талут се приближи към тях с огромен поднос храна в ръка. Айла го зяпна с отворена уста. Той беше с фантастична шапка, която стърчеше толкова високо на главата му, че закачаше тавана. Беше изработена от лицева кожа, боядисана в няколко цвята, украсена с различни видове козина, включително дълга пухкава опашка от катерица, която висеше на гърба му, а от двете страни на главата му стърчаха върховете на два сравнително малки мамутски бивници, които се допираха като сводове на входна арка. Туниката, която стигаше до коленете му, беше в наситено кафяво — поне тези нейни части, които тя виждаше. Предната и част бе така богато украсена със сложна шарка от бивникови мъниста, животински зъби и разнообразни раковинки, че кожата почти не се виждаше.

Освен това, на врата му имаше тежка огърлица от нокти и кучешки зъб на пещерен лъв, редуващи се с кехлибар; от нея висеше бивникова плочка със загадъчни знаци. Кръстът му беше ниско опасан с широк колан от черна лицева кожа, завързан отпред с връзки, които висяха на пискюли. От една примка на колана висяха кинжал, направен от изострен връх на мамутски бивник с удобна за хващане дръжка, инкрустирана с кръстосващи се тънки ленти, кания от необработена кожа с кремъчен нож с дръжка от бивник и кръгъл предмет във формата на колело, разделен със спици, на които бяха провесени на каишки кесия с няколко кучешки зъба и, най-забележителното украшение, пухкавия край от опашка на пещерен лъв. Ресни от дълги мамутски косми, които почти замитаха земята, разкриваха, когато се движеше, че и панталоните му бяха украсени като туниката му.

Блестящите му боти също бяха изключително интересни, не заради орнаментите си, защото нямаше такива, а поради отсъствието на какъвто и да било забележим шев. Сякаш бяха направени от едно цяло парче лицева кожа, оформено точно по крака му. Това беше една от няколкото загадки, на които по-късно Айла щеше да потърси отговор.

— Джондалар! Виждам, че си намерил тук двете най-красиви жени! — възкликна Талут.

— Прав си — усмихна му се Джондалар.

— Не бих се поколебал да се обзаложа, че тези двете могат да спечелят първото място по красота във всяка компания — продължи Талут. — Ти си пътувал много, видял си свят какво ще кажеш?

— Не бих оспорил твърдението ти. Виждал съм много жени, но никъде не съм срещал по-красиви от тези тук — каза Джондалар, гледайки право към Айла. След това се усмихна на Диджи. Диджи се разкикоти. Хареса и задирянето, но нямаше съмнение къде е сърцето на Джондалар. А Талут винаги и правеше екстравагантни комплименти; тя бе негова призната потомка и наследничка, дъщеря на неговата сестра, която бе дъщеря на майка му. Обичаше децата от своето огнище и се грижеше за тях, но те бяха на Нези и наследници на Уимез, нейният брат. Тя беше осиновила и Ранек, тъй като майка му беше починала, което го правеше едновременно дете на огнището на Уимез и негова законна рожба и наследник, но това беше изключение.

Всички хора в бивака се радваха на възможността да се поперчат с най-хубавите си дрехи и накити и Айла се стараеше да не задържа прекалено дълго погледа си върху един или друг човек. Туниките им бяха с различни дължини, с или без ръкави, с разнообразни цветове и оригинална украса. Мъжките бяха по-къси, по-пищно украсени, а самите мъже обикновено носеха нещо и на главите си. Жените по принцип отдаваха предпочитание на У-образните подгъви, макар че Тюли бе облякла нещо като риза с колан върху панталони. Дрехата и бе осеяна със сложни художествени орнаменти, с мъниста, раковинки, зъби, резбован бивник и ней-вече тежки парчета кехлибар. Макар че не носеше шапка, косата и бе така умело прибрана и украсена, че изглеждаше като шапка.

Но най-необичайната от всички туники беше тази на Крози. Вместо да се събира в една точка отпред, тя беше скроена диагонално, със заоблен връх от дясната и страна и кръгъл изрез от лявата. Най-смайващ, обаче, беше цветът и. Беше бял, не белезникав или слонова кост, а чисто бял с ресни и украшения, сред които имаше и бели пера от голям северен жерав.

Дори децата бяха облечени представително, като за церемония. Когато Айла видя, че Лати стои права в края на групата, която кръжеше около нея и Диджи, тя я покани да им покаже тоалета си, като фактически я канеше да се присъедини към тях. Лати изрази мнението си за начина, по който Айла носеше мънистата и раковинките, които Диджи и беше дала и си помисли, че и тя ще опита да ги носи така. Айла се усмихна. Тя не бе успяла да измисли начин, по който да ги прикрепи към косата си, затова най-сетне ги бе усукала заедно и увила около главата си през челото — така, както носеше прашката си. Лати беше бързо въвлечена в общите задявки и се усмихна срамежливо, когато Уимез и каза, че изглежда добре — екстравагантен комплимент от лаконичния мъж. След Лати и Ридаг бързо се присъедини към тях. Айла го взе в скута си. Неговата туника бе изработена по модела на дрехата на Талут, но с много по-малко орнаменти. Иначе би била твърде тежка за него. Церемониалните одежди на Талут тежаха няколко пъти повече от самия Ридаг! Малцина можеха да носят дори само украсата на главата му.

Но Ранек не бързаше да се появи. Айла няколко пъти забеляза отсъствието му, но когато най-сетне го зърна, действително се удиви. Всеки от присъстващите с удоволствие показваше на Айла облеклото си, просто, за да види реакцията и а тя бе толкова радостна и впечатлена, че никак не я прикриваше. Ранек я беше наблюдавал и искаше да остави у нея незабравим спомен, затова се върна в Лисичето огнище, за да се преоблече. Беше издебнал удобен момент, наблюдавайки я от Лъвското Огнище, и се бе промъкнал до нея, докато тя бе увлечена в разговор. Когато Айла обърна глава, той ненадейно се озова пред нея и по удивения и поглед разбра, че е постигнал желания ефект.

Кройката и стилът на неговата туника бяха необикновени; вталеният и корпус и широките разперени ръкави рязко я отличаваха от другите и издаваха чуждия и произход. Не беше от туниките на Мамутоите. Беше я получил срещу размяна и цената и беше много висока, но от пръв поглед бе решил, че непременно трябва да я притежава. Преди няколко години обитателите на един от северните биваци бяха провели търговска експедиция до западните народи, които имаха далечна родствена връзка с Мамутоите и бяха дали тази риза на водача като паметен знак за двустранните им връзки и по-нататъшното им приятелство. На него никак не му се искаше да я загуби, но Ранек беше толкова настойчив и накрая му предложи толкова много за нея, че водачът не можа да устои.

Повечето от одеждите на хората от Лъвския бивак бяха боядисани в нюанси на кафяво, наситено червено, тъмно-жълто и богато украсени със светли бивникови мъниста, зъби, раковинки и кехлибар, акцентирани с кожи и пера. Туниката на Ранек беше с белезникав оттенък, почти слонова кост, но по-наситен от истинското бяло и той знаеше, че това поразително контрастира с тъмната му кожа, но още по-впечатляваща беше украсата. Както предната страна, така и гърбът на туниката бяха използвани за фон на картина, изработена от таралежови бодли и фини шнурове, които бяха боядисани в силни, ярки, основни тонове.

На гърдите бе изписана стилизирана фигура на седнала жена, изобразена посредством подредени концентрични кръгове в червени, оранжеви, сини, черни и кафяви оттенъци; един набор от кръгове представляваше корема и, други два — гърдите и. Полуокръжности, вписани в окръжности изобразяваха нейните хълбоци, рамене и ръце. Главата представляваше композиция, разположена върху триъгълник; различаваха се заострена брадичка и плоско теме, а вместо черти, на лицето бяха изрисувани загадъчни линии. В средата на гръдните и стомашните кръгове, очевидно с цел да се изобразят зърната и пъпа, имаше ярко червени гранати, а около плоското теме на главата беше прокаран наниз от цветни камъни — зелени и розови турмалини, червени гранати, аквамарини. На гърба на ризата беше изобразена същата жена, погледната отзад, като концентрични окръжности или части от тях обрисуваха хълбоците и раменете и. Същата поредица цветове беше повторена няколко пъти по разкроените краища на ръкавите.

Айла бе втренчила поглед в изображението, изгубила дар слово. Дори Джондалар беше удивен. Беше пътувал надалеч и беше срещал най-различни народи с най-разнообразно облекло, както всекидневно, така и за тържествени случаи. Беше виждал бродерии с бодли, беше разбрал процеса на тяхното боядисване и нашиване и се бе възхитил от него, но никога не бе виждал толкова впечатляваща или многоцветна одежда като тази.

— Айла — каза Нези като пое чинията и, — Мамут иска да те види за момент.

Когато тя стана, всички започнаха да разчистват остатъците от храната, да огребват чиниите и да се приготвят за церемонията. През дългата зима, която предстоеше, щяха да се провеждат много празненства и церемонии, за да се разнообрази сравнително бездейният период. Това бяха Празненството на братята и сестрите, Празникът на дългата нощ, Състезанието по смях, няколко фестивала и празненства в чест на Майката, но осиновяването на Айла беше неочакван случай, поради което беше още по-добре дошъл.

Когато хората започнаха да прииждат към Огнището на Мамута, Айла приготви материалите за запалване на огън, както я беше помолил Мамут. Зачака, внезапно уплашена и възбудена. Бяха и обяснили в общи линии как ще протече церемонията, но тя не бе израснала сред Мамутоите. Приетите установки и модели на поведение не бяха нейна втора природа и макар че Мамут сякаш бе разбрал страховете и и се бе опитал да я успокои, тя се опасяваше да не направи нещо неуместно.

Седеше на една рогозка до огнището и наблюдаваше хората. С ъгълчето на окото си забеляза, че Мамут изпи нещо на един дъх. Съзря Джондалар, който седеше сам на техния нар. Изглеждаше обезпокоен и не особено радостен и тя се запита дали постъпва правилно като става Мамутои. Затвори очи и изпрати безмълвна мисъл до своя тотем. Ако Духът на Пещерния лъв не беше искал това, щеше ли да и даде знак?

Разбра, че церемонията започва, когато Талут и Тюли дойдоха и застанаха от двете и страни, а Мамут изсипа студена пепел върху последния малък огън, който гореше в землянката. Макар че преживяването не бе ново за тях и обитателите на бивака знаеха какво следва, очакването да бъде запален огън в тъмнината бе обезкуражително. Айла усети ръката на рамото си и удари камъните. Искрата предизвика всеобщ възглас на облекчение.

Когато огънят се разгоря добре, тя се изправи. Талут и Тюли излязоха напред от двете и страни. Държаха по един дълъг бивников жезъл. Мамут застана зад Айла.

— В името на Мут, Великата Земя Майка, ние сме се събрали тук, за да приветстваме Айла в землянката на Лъвския бивак на Мамутоите — започна да нарежда Тюли. — Но ние не само посрещаме тази жена в Лъвския бивак. Тя дойде тук като чужденка; ние желаем да я приемем сред нас, да я направим Айла от Мамутоите.

Талут продължи:

— Ние сме ловци на големите рунтави мамути, дадени ни от Майката, за да ни служат. Мамутите са храна, облекло и подслон. Ако почитаме Мут, Тя ще накара Духа на Мамута да се възражда и да се връща при нас всеки сезон. Ако някога покажем неуважение към Майката или не съумеем да оценим Дара на Духа на Мамута, мамутите ще ни напуснат и никога няма да се върнат. Така ни е казано.

— Лъвският бивак е като великия пещерен лъв; всеки от нас се придвижва безстрашно и с гордост. Айла също се движи безстрашно и с гордост. Аз, Талут от Лъвското огнище, водач на Лъвския бивак, предлагам на Айла място сред Мамутоите в Лъвския бивак.

— Това е голяма чест за нея. С какво я е заслужила? — обади се глас от събралите се.

Айла позна Фребек. Доволна бе, че я бяха известили за тази част от церемонията.

— Айла доказа своята стойност с огъня, който видяхте. Тя е открила една голяма загадка, камък, от който може да се извлича огън, и я предлага безвъзмездно на всяко огнище — отговори Тюли.

— Айла е жена с много дарби, много Таланти — присъедини се Талут към водачката. — Като спаси човешки живот тя доказа качествата си на умела Лечителка. Като донесе храна доказа качествата си на умел ловец с прашка и с новото оръжие, донесено от нея. — копиехвъргача. С конете отвъд онзи свод доказа качествата си на Управляваща животните. Тя ще допринесе за издигане на престижа на всяко огнище и на стойността на Лъвския бивак. Тя е достойна да бъде Мамутои.

— Кой поръчителства за тази жена? Кой поема отговорност за нея? Кой и предлага родство с Огнище? — Високо и отчетливо извика Тюли, гледайки към брат си. Но преди Талут да отговори се обади друг глас.

— Мамут поръчителства за Айла! Мамут поема отговорност за нея! Айла е дъщеря на Огнището на Мамута! — отекна дълбокият силен глас на шамана с повелителност, на каквато Айла не подозираше, че е способен.

От полумрака се чуха изненадани възгласи и шепот. Всички мислеха, че тя ще бъде осиновена от Лъвското Огнище. Това бе неочаквано…, а дали наистина бе така? Айла никога не беше казвала, че е шаман, нито, че иска да бъде жрица; не се беше държала като човек, който познава неизвестното и непознаваемото; не беше обучена да управлява особени сили. Въпреки това тя беше Лечителка. И действително притежаваше необикновената дарба да управлява конете, а може би и други животни. Може би е Търсач, а дори и Викач. Въпреки всичко Огнището на Мамута изразяваше духовната същност на онези деца на Земята, които се наричаха ловци на мамути. А Айла дори още не можеше да се изразява добре на техния език. Как би могла жена, която не познава техните обичаи и не познава Мут, да тълкува вместо тях нуждите и желанията на Майката?

— Талут възнамеряваше да я осинови, Мамут — каза Тюли. — Защо да отива в Огнището на Мамута? Тя не се е посветила на Мут и не е обучена да Служи на Майката.

— Не съм казал, че е обучена или че това някога ще стане, Тюли, макар че тя е по-надарена, отколкото предполагаш и ми се струва, че би било от голяма полза за нея да бъде обучена. Не казвах, че ще бъде дъщеря на Огнището на Мамута. Моите думи бяха: „Тя е дъщеря на Огнището на Мамута.“ Тя е родена в него, което и е било отредено от самата Майка. Дали ще реши да бъде обучена или не, е въпрос на неин избор, но това е без значение. Айла не е длъжна да се посвещава, това не е в нейните ръце. Обучена или не, нейният живот ще е в Служба на Майката. Поръчителствам за нея не за да я приема за обучение, освен ако тя не пожелае. Бих искал да я осиновя за дъщеря на моето огнище.

Докато слушаше стареца, Айла изведнъж усети студени тръпки. Не и се нравеше идеята, че съдбата и е предопределена, че не е в собствените и ръце, още от рождение. Какво искаше да каже той с думите, че тя и е отредена от Майката и че животът и ще е в Служба на Майката? И тя ли беше избраница на Майката? Креб и беше казал, когато и обясняваше за тотемите, че има някаква причина, поради която Духът на Великия Пещерен лъв я е избрал. Беше казал, че тя ще се нуждае от силна закрила. Какво означаваше да бъдеш избран от Майката? Затова ли имаше нужда от закрила? Или че ако станеше Мамутои Пещерният лъв вече нямаше да бъде неин тотем? Вече нямаше да я закриля? Това беше обезпокоителна мисъл. Тя не искаше да загуби тотема си. Тръсна глава като се опита да разсее лошите си предчувствия.

Ако Джондалар се безпокоеше за нейното осиновяване, то този внезапен обрат на нещата още повече го разтревожи. Чу какво си шепнеха хората около него и се зачуди дали наистина е вярно, че тя е била определена да стане една от тях. Може дори да е била Мамутои преди да се загуби, след като Мамут каза, че е родена в Огнището на Мамута.

Ранек ликуваше. Той много искаше Айла да стане една от тях, но ако бъде осиновена от Лъвското Огнище, ще му се пада сестра. А той не изпитваше никакво желание да и бъде брат. Искаше да се събере с нея, но братя и сестри не можеха да се събират. Тъй като и двамата щяха да бъдат осиновени и очевидно не бяха от една майка, той бе готов да намери друго огнище, което да го осинови, за да може да осъществи намерението си, макар че щеше да е много неприятно да прекъсне връзките си с Нези и Талут. Но ако тя бъдеше осиновена от Огнището на Мамута, нямаше да бъде необходимо той да постъпва по този начин. Беше особено доволен, че щеше да бъде осиновена като дъщеря на Мамут, а не като Предопределена да Служи, макар че дори това не би го възпряло.

Нези остана малко разочарована; тя вече беше заживяла с мисълта, че Айла и е дъщеря. Но за нея най-важно си оставаше това, че Айла ще стане част от тях и след като Мамут я искаше, това щеше да допринесе още повече тя да бъде приета добре от Съвета на Лятното събиране. Талут я погледна и когато тя кимна, той отстъпи пред Мамут. И Тюли не възрази. Четиримата бързо се посъветваха и Айла прие. Поради някаква причина, която тя не можеше да определи, на нея и беше приятно, че става дъщеря на Мамут.

Когато полутъмната землянка наново утихна, Мамут вдигна ръка с длан обърната към лицето му.

— Ще излезе ли напред жената, наречена Айла? Стомахът на Айла се сви и с омекнали колене тя се приближи към стареца.

— Желаеш ли да станеш една от Мамутоите? — попита той.

— Да — прошепна тя с разтреперан глас.

— Ще почиташ ли Мут, Великата Майка, ще се прекланяш ли пред всички Нейни Духове и, най-вече, ще приемеш ли никога да не обиждаш Духа на Мамута; ще се стараеш ли да си достойна за Мамутоите, да издигаш достойнството на Лъвския бивак и винаги да уважаваш Мамут и същината на Огнището на Мамута?

— Да.

Едва ли беше в състояние да каже нещо повече. Не беше много сигурна какво точно би трябвало да прави, за да постигне всичко това, но определено щеше да положи усилия.

— Този бивак приема ли тази жена? — попита Мамут събранието.

— Да, приемаме я — отговориха му в хор.

— Има ли някой тук, който не я приема?

Настъпи дълга пауза и Айла не беше сигурна, че Фребек няма да се противопостави, но никой не каза нищо.

— Талут, водачо на Лъвския бивак, ще поставиш ли знака? — попита напевно Мамут.

Като видя, че Талут изважда ножа си от канията, Айла усети, как сърцето и заби силно. Това бе нещо неочаквано. Не знаеше какво ще прави той с този нож, но какво и да беше то, знаеше, че няма да и се понрави. Едрият водач хвана ръката и, вдигна ръкава и, допря до нея кремъчния нож и бързо изтегли права рязка над лакътя и от която потече кръв. Айла усети болката, но не трепна. С още влажния от кръвта нож Талут издълба права линия върху пластинката от бивник, която висеше на врата му и която Мамут държеше. Получи се кърваво улейче. Тогава Мамут изрече някакви слова, които Айла не разбра. Не знаеше, че и другите не ги разбират.

— Сега Айла е зачислена към народа на Лъвския бивак и влиза в състава на Ловците на мамути. — каза Талут. — Тази жена е и винаги ще бъде Айла от Мамутоите.

Мамут взе една купичка и изля на раната и някаква смъдяща течност — тя разбра, че това е антисептичен почистващ разтвор — после я обърна с лице към хората.

— Приветствайте Айла от Мамутоите, член на Лъвския бивак дъщеря на Огнището на Мамута. — Спря за миг, а после добави: — Избрана от Духа на Великия Пещерен лъв.

Хората повториха думите и Айла осъзна, че за втори път в живота и я приемат, осиновяват и правят член на народ, чиито особености и традиции тя много слабо познаваше. Затвори очи и думите отекнаха в съзнанието и. И изведнъж и стана ясно. Мамут беше включил и нейния тотем! Макар че не беше Айла от Клана, тя не беше загубила своя тотем! Продължаваше да е под закрилата на Пещерния лъв. Нещо повече, тя не беше Айла от Ничии род; беше Айла от Мамутоите!