Ловци на мамути

19

Когато обсъждането приключи, Талут наля по още малко от ферментиралата си напитка, направена от скорбялата на хвощ и различни други съставки, с които постоянно експериментираше. Веселието, в центъра, на което бяха Диджи и Торнек, стана още по-бурно. Те свиреха, а останалите пееха, ту всички заедно, ту поотделно. Някои подеха танц, който не бе така енергичен, както онзи, който Айла бе наблюдавала преди това навън; това бяха по-скоро фини, едва доловими движения на тялото на място, в такт с ритъма, често съпроводени с пеене.

Погледът на Айла често се спираше на Джондалар и тя забеляза, че той се държи някак настрана. На няколко пъти тя понечи да иде при него, но все ставаше нещо, което я възпрепятстваше. Имаше толкова много хора и всички се надпреварваха да ангажират вниманието и. Тя не се владееше напълно след питието на Талут и вниманието и можеше да бъде отвлечено лесно.

Когато дойде нейният ред да подумка по барабана от череп, музикалният инструмент на Диджи, тя бе ентусиазирано насърчавана и си припомни някои от ритмите на Клана. Бяха сложни, акцентирани, необикновени и интригуващи за ухото на Лъвския бивак. Ако Мамут имаше някакви съмнения относно произхода на Айла, спомените, предизвикани от нейното изпълнение, окончателно ги разсеяха.

Сетне Ранек стана и затанцува, пеейки закачлива песен изпълнена с намеци и двусмислия за Удоволствията от Подаръците, отправени към Айла. Тя предизвика широки усмивки и красноречиви погледи и подтекстът и беше така очевиден, че Айла се изчерви. Диджи и показа как да изтанцува и изпее сатиричния отговор, но накрая, където за финал се предвиждаше намек за приемане или отхвърляне на предложението, Айла спря. Не можеше да стори нито едното, нито другото. Тя не разбираше добре деликатните моменти в играта и макар да не възнамеряваше да насърчава Ранек, не и се искаше да оставя у него впечатлението, че не го харесва. Ранек се усмихна. Под прикритието на хумора тази песен често се използваше като лицеприятно средство за проверка дали интересът е взаимен. Не би го спрял дори твърд отказ, всяка друга по-слаба реакция бе обещаваща за него.

Айла бе замаяна от питието, от смеха и от вниманието, което и се оказваше. Всички искаха да я привлекат в своята компания, да разговарят с нея, да я слушат, да я прегърнат през раменете и да почувстват близостта и. Не си спомняше друг път да се е забавлявала така, да е изпитвала такава радост и топлота, или да е била толкова желана. А всеки път, като се обърнеше, виждаше една омайваща, сияйна усмивка и искрящи тъмни очи, впити в нея.

С напредването на нощта групата започна да намалява. Децата заспаха и бяха отнесени в леглата. По предложение на Айла Фрали си бе легнала рано, последвана скоро след това от цялото Огнище на Жерава. Трони, която се оплакваше от главоболие — тази вечер тя не се чувстваше добре — отиде в огнището си, за да накърми Хартал и заспа. Тогава и Джондалар се измъкна. Изпъна се на нара в очакване на Айла като не преставаше да я наблюдава.

Уимез бе станал необичайно словоохотлив след няколкото чаши боза, налети му от Талут — разказваше истории и отправяше закачливи забележки в началото към Айла, след това към Диджи и накрая към всички жени. Неочаквано това най-сетне събуди интереса на Тюли и тя започна да отвръща на задявките и шегите му. Даже го покани да прекара нощта с нея и Барзек в Огнището на Зубъра. След смъртта на Дарнев не бе споделяла леглото си с втори мъж.

Уимез реши, че не би било лошо да отстъпи огнището на Ранек, пък и да покаже, че не смята за неуместно желанието на една жена да предпочете двама мъже. Не беше сляп за това, което ставаше, макар да се съмняваше, че Ранек и Джондалар биха могли да постигнат някакво споразумение. При това тази вечер едрата жена изглеждаше особено привлекателна, а тя бе високо ценена като достойна водачка, която можеше да дари много висок статус. Кой можеше да каже какви промени би му бе приискало да осъществи, ако Ранек решеше да промени състава на Лисичето огнище?

Скоро след като тримата се насочиха към задната част на землянката, Талут подмами Нези за Лъвското Огнище. Диджи и Торнек се впуснаха в експерименти с инструментите си, забравяйки всички останали и на Айла и се стори, че чу някои от нейните ритми. После осъзна, че двамата с Ранек разговарят насаме и се почувства неловко.

— Струва ми се, че всички си легнаха — рече тя леко завалено.

Беше под въздействието на бозата и както стоеше се полюшваше напред-назад. Повечето лампи бяха угасени и огънят гореше със съвсем слаб пламък.

— Ами, може би и ние трябва да си легнем — отвърна той с усмивка.

Айла долови неизказаната покана в блесналите му очи и това и допадна, но не знаеше как да се справи със създалата е ситуация.

— Да, уморена съм — каза тя и тръгна към своя нар. Ранек я хвана за ръката и я задържа.

— Айла, не си отивай.

Усмивката му бе изчезнала, гласът му бе настойчив. Тя се обърна и в следващия миг бе в прегръдките му и устните му силно се впиха в нейните. Тя полуоотвори своите и неговата реакция беше светкавична. Целуваше я навсякъде, по устните, по шията, по врата. Ръцете му посегнаха към гърдите и, после се плъзнаха по хълбоците и, обхванаха венериният и хълм, сякаш я искаше цялата, веднага, наведнъж. През нея преминаха внезапни тръпки на възбуда. Той я притисна към себе си, тя усети допира на гореща твърда буца и внезапна топлина от самата нея между краката си.

— Айла, искам те. Ела в моето легло — каза той с повелителна настойчивост.

Неочаквано тя отстъпи пред желанието му и го последва.

Цялата вечер Джондалар бе наблюдавал как жената, която обича, се смее, шегува и танцува със своя нов народ и колкото по-дълго се взираше, толкова повече се засилваше чувство му, че им е чужд. Най-много го дразнеше привлекателният мургав ваятел. Искаше му се да даде изблик на гнева си, да се намеси и да измъкне Айла, но сега това бе нейният дом, а тази нощ бе нощта на нейното осиновяване. Какво право имаше той да се меси в тяхното празненство? Можеше само да си даде вид, че приема това, което става, макар да не му е приятно, но се чувстваше нещастен и легна на нара с надеждата да потъне в забравата на съня, който упорито не идваше.

От тъмното си оградено спално пространство Джондалар видя как Ранек прегърна Айла и я поведе към леглото си. Не можеше да повярва на очите си. Как може да отива с друг мъж, когато той я чака? Досега не му се бе случвало жена да предпочете друг мъж, когато той я иска, а това бе жената, която обичаше! Искаше му се да скочи, да я изтръгне от ръцете на другия и да смачка с юмрук тази ухилена уста.

И тогава си представи изкъртени зъби и кръв, спомни си агонията на срама и прокудата. Та това дори не беше неговият народ. Положително щяха да го изгонят, а в мраза на степите, граничещи с ледниците, просто нямаше къде да се скрие. А как би могъл да отиде където и да е без своята Айла?

Но тя бе направила своя избор. Бе предпочела Ранек, а нейно право бе да избира, когото сама пожелае. Това, че Джондалар я чакаше, съвсем не означаваше, че е длъжна да отиде при него и тя не бе го сторила. Избра мъж от своя народ, Мамутои, който бе пял, танцувал и флиртувал с нея, с когото и тя се бе смяла и забавлявала. Можеше ли да я вини? Та малко ли пъти самият той бе предпочитал жената, с която се бе смял и забавлявал?

Но как можа тя да го направи? Та това е жената, която той обича! Как можа да предпочете другиго, когато той я обича? Джондалар изживяваше силно терзание и отчаяние, но какво можеше, да стори? Нищо, освен да преглътне горчивата ревност, която го задавяше и да гледа как жената, която обича, отива в леглото на друг мъж.

Мислите на Айла бяха разпокъсани, съзнанието и бе замъглено от отварата на Талут, пък и нямаше никакво съмнение, че Ранек я привлича, но не това бяха причините, поради които тя отиде с него. Щеше да го направи независимо от обстоятелствата. Тя бе отгледана и възпитана от Клана. Бяха я научили да се подчинява безпрекословно на всеки мъж, който и заповядаше, който и дадеше знак, че иска да се сношава с нея.

Ако някой мъж от Клана дадеше знак на някоя жена; от нея се очакваше да го обслужи, също, както когато му носеше храна или вода. Макар да се смяташе за проява на вежливост да помолиш за разрешение партньора на жената, от която искаш услугата, или мъжа, с когото тя е свързана, това не бе задължително, а и при всички случаи нямаше да ти бъде отказано. Редно бе партньорката на един мъж да му се подчинява, но той нямаше изключителни права върху нея. Връзката между мъжа и жената беше взаимно изгодна, другарска и често, след известно време, се появяваха признаци на взаимна привързаност, но беше немислимо да се демонстрира ревност или някакво друго силно чувство. Стопанката на даден мъж не ставаше по-малко негова, защото е направила малка услуга на някого другиго; това не намаляваше и любовта на стопанина към нейните деца. Той поемаше известна отговорност за тях — грижеше се за тях и ги обучаваше, но на лов ходеше, за да осигурява с храна целия клан, защото тя бе обща за всички.

Ранек беше дал на Айла това, което тя тълкуваше като „знак“ при Другите, повеля за задоволяване на сексуални потребности. Като при всяка добре възпитана жена от Клана, на нея и през ум не и мина да откаже. Погледна веднъж към своя нар, но не видя сините очи, пълни с изненада и болка. Ако ги беше забелязала, щеше да остане удивена.

Когато стигнаха до Лисичето огнище, страстта на Ранек бе все така силна, но сега, когато Айла бе вече на негова територия, се владееше повече, макар че още не можеше да го повярва. Седнаха на неговия нар. Тя забеляза белите кожи, които му бе подарила. Започна да развързва колана си, но Ранек я спря.

— Искам аз да те съблека, Айла. Мечтал съм за това и искам да стане така, както трябва — настоя Ранек.

Тя сви рамене в знак на съгласие. Вече беше забелязала, че Ранек се различава от Джондалар в някои отношения и това пробуди любопитството и. Не че преценяваше кой мъж е по-добър, просто отбелязваше различията. Известно време Ранек на сваляше поглед от нея.

— Толкова си красива — каза той най-сетне и се наведе да я целуне.

Устните му бяха меки, макар че когато искаше, те се впиваха в нейните. Видя как мургавата му ръка изпъква на фона на бялата козина и леко я погали. Кожата му бе като на всички останали.

Започна да я съблича като първо свали мънистата и раковинките от косата и после прокара ръце през нея, приближи я към лицето и, докосна го с нея и вдъхна аромата и.

— Разкошна е — прошепна той.

Развърза огърлицата и, после новата торбичка с амулета и и внимателно ги положи до мънистата и на лавицата до горната част на леглото. После освободи колана и, стана и я придърпа към себе си. Отново зацелува лицето и шията и, опипвайки тялото под туниката и, сякаш не можеше повече да чака. Айла почувства възбудата му. Върховете на пръстите му леко докоснаха зърната и и по тялото и премина приятна тръпка. Тя се наклони към него, отдавайки му се.

Тогава той се спря и като пое дълбоко дъх съблече туниката през главата и и внимателно я сгъна до другите и вещи. След това просто се взря в нея, сякаш искаше да я запомни завинаги. Завъртя я на една страна, после на друга, изпивайки я с очи, сякаш и те диреха удовлетворение.

— Истинско съвършенство! Виж само какви са налети и въпреки това — идеално оформени, съвсем както трябва — възхити се той като прокара леко пръст по контура на гърдите и. Тя затвори очи и потръпна от нежното докосване. Неочаквано топлите му устни се впиха в едното и зърно и тя усети силна тръпка дълбоко в себе си.

— Съвършени са — шепнеше той като мина на другата гърда.

Притисна лицето си между двете хавана ги с двете си ръце, събра ги и засмука едновременно и двете зърна като тихо стенеше от удоволствие. Тя изви назад глава и се притисна към него, подтикната от пробягалата по тялото и двойна тръпка; после посегна към главата му и като усети колко гъста и къдрава е косата му, остави ръцете си да се наслаждават на новото преживяване.

Продължаваха да стоят прави, когато той се отдръпна, огледа я и с усмивка на лицето развърза шнура на кръста и и смъкна панталоните и. Не можеше да устои на изкушението да докосне къдравата и руса коса, сетне хвана в шепи Венериния и хълм, за да усети влажността и я сложи да седне. Бързо свали ризата си и я постави до нейната, после коленичи до нея и свали едната и домашна мокасина.

— Имаш ли гъдел? — понита я той.

— Малко, на ходилото.

Какво чувстваш? — попита той като разтриваше нежно, но силно ходилото и, натискайки свода му.

— Много е приятно.

Тогава той целуна свода на ходилото.

— Много е приятно — повтори тя с усмивка.

Той отвърна на усмивката и, свали и другата мокасина и заразтрива ходилото и. Свали панталоните и и ги постави заедно с мокасините при другите дрехи. Хвана я за ръцете и я изправи така, че тя застана съвсем гола, осветена от последните въглени на догарящия огън в Огнището на Мамута. Отново я завъртя, оглеждайки я от всички страни.

— О, Майко! Толкова красива, така съвършена! Точно такава, каквато си те представях — говореше гальовно той, по-скоро на себе си, отколкото на нея.

— Ранек, аз не съм красива — възрази му тя.

— Ако можеше да се видиш отстрани, нямаше да говориш така, Айла.

— Хубаво, че казваш това, че мислиш, но аз не съм красива — настоя Айла.

— Ти си по-хубава от всички жени, които съм виждал.

Тя само кимна с глава. Нека да си мисли така, щом иска. Не можеше да му попречи.

Когато се насити да я гледа, той започна да я милва, първо лекичко, навсякъде, като прокарваше пръсти по очертанията на тялото и под различен ъгъл. После подробно проследи с ръка структурата на мускулите под кожата и. Внезапно спря, смъкна останалите си дрехи, като ги остави там, където паднаха, взе я в прегръдките си, желаейки да усети тялото и със своето. Тя също усети топлото му и стегнато мускулесто тяло, твърдата му, изправена и пулсираща мъжественост. Вдъхна приятния му мъжки аромат. Той я целуваше по устните, после по лицето и шията, хапеше лекичко и нежно раменете и от което тя потръпваше, а той тихо шептеше:

— Разкошна, си, прекрасна си, Айла, искам те цялата. Искам да те гледам, да те докосвам, да те прегръщам. О, Майко, толкова е хубаво.

Ръцете му пак бяха на гърдите и, устните му — върху зърната и, смучеше, хапеше ти с устни, после пак ги смучеше и двете като издаваше тихи звуци от удоволствие. Засмука едната гърда, като се опитваше да поеме с уста колкото може повече, след това премина на другата. Застана на колене пред нея, сгуши лице в пъпа и, прегърна я с ръце като милваше гладките и заблени бутове, след това премина на цепката между тях. Зарови лице в окосмената част, после лекичко, закачливо намери с влажен език цепнатината и. Тя изстена и потръпна от наслада.

Тогава той се изправи, положи я внимателно на леглото, на безкрайно меките, нежни галещи кожи. Сви се до нея, започна да я целува с меки хапещи устни, без зъби, смучеше и пощипваше с устни гърдите и, а с ръка милваше и разтриваше гънките и процепите на нейната женственост. Тя стенеше и викаше, защото той сякаш я докосваше едновременно във всички точки.

Ранек хвана ръката и и я постави на твърдия си, набъбнал до краен предел орган. Тя седна, сви се и потри бузата си в него, от което му стана много приятно. В полумрака Айла виждаше очертанията на светлата си ръка на фона на неговото тъмно тяло. Кожата му беше гладка. Мъжкият му аромат беше различен, макар и подобен, но все пак различен, косата му — твърда и гъста. Той изстена от наслада и екстаз, когато усети как топла влажност обгръща мъжествеността му и я обсебва с придърпващи движения. Това надхвърли всичко, което си бе представял, всичко, за което си бе позволявал да мечтае. Когато тя започна да му прилага така скоро усвоената от нея техника — бързи кръгове с език следвани от засмукващи и отпускащи движения като здраво го милваше по изправения ствол — на него му се стори, че няма да може да се сдържи.

— О, Айла, Айла. Ти си Тя! Знаех, че е така. Ти ми оказваш голяма чест.

Внезапно Ранек се изправи.

— Искам те и не мога повече да чакам. Моля те, веднага — каза той с дрезгав, напрегнат шепот.

Тя се претърколи по гръб и се разтвори за него. Той легна върху нея и я облада с дълъг, разтърсващ вик. Започна да се движи напред и назад, напред и назад, гласът му се извисяваше с всяко движение. Айла извиваше тялото си за да срещне неговото като се опитваше да се движи в неговия ритъм.

— Айла, готов съм. Ето — извика той, напрегна се, после внезапно изпъшка от облекчение, направи още няколко движения напред и назад и се отпусна върху нея. На Айла и беше нужно малко по-дълго време, докато се отпусне.

След малко Ранек се надигна, освободи се от нея и легна на една страна, облегнат на лакът. Загледа се в Айла.

— Боя се, че не бях така съвършен като теб — каза той. Тя се намръщи.

— Не разбирам това „съвършен“, Ранек. Какво значи „съвършен“?

— Избързах. Ти си толкова чудесна, толкова съвършена в това, което правиш, че ми дойде твърде рано. Не можах да изчакам и мисля, че това не беше добре за теб — каза той.

— Ранек, това е Дар на Удоволствие, нали така?

— Да, и така му казват.

— Ти мислиш, че за мен не било Удоволствие? Аз имала Удоволствия. Много Удоволствия.

— Много, но не върховното Удоволствие. Ако почакай мисля, че след малко ще бъда готов отново.

— Не е необходимо.

— Може да не е, Айла, но искам — каза той като се наведе и я целуна. — Мисля, че и сега съм почти готов — добави той като я погали по гърдите, стомаха и посегна към Венериния и хълм. Тя подскочи, когато я докосна там, защото още потръпваше.

— Извинявай, ти си била почти на границата. Защо не можах да се сдържа още малко.

Тя не му отговори. Той целуваше гърдите и, триеше малката пъпка в цепнатината и и след секунда тя отново бе напълно възбудена. Движеше ханша си, притискаше се в него и стенеше. Изведнъж почувства импулса на освобождаването, извика и той усети топлината на влагата. Едва тогава тя се отпусна. Усмихна му се.

— Мисля, че този път върховни Удоволствия — каза тя.

— Не съвсем, но може би следващия път. Надявам се, че ще има още много следващи пъти, Айла — отвърна той, легнал на една страна до нея, поставил ръката сина корема и.

Тя се намръщи, чувствайки се объркана. Чудеше се дали го е разбрала правилно.

В полумрака той виждаше как тъмната му ръка контрастира на нейната светла кожа. Усмихна се. Винаги се наслаждаваше на контраста между своята тъмна кожа и светлия телесен цвят на жените, с които се отдаваше на Удоволствията. Такова въздействие не можеше да постигне никой друг мъж и жените го усещаха. Винаги го забелязваха и затова не го забравяха. Доволен беше, че Майката бе решила да го дари с такъв тъмен цвят на кожата. Това го правеше различен, необикновен, незабравим. Приятно му бе да усеща корема и под ръката си, но още повече му харесваше това, че сега тя бе тук, до него, в леглото му. Беше се надявал на това, беше го желал, беше мечтал за този миг и дори сега, когато тя бе с него, всичко това му се струваше нереално.

След малко той премести ръката си на гърдите и и започна да си играе с едното зърно, докато то се втвърди. Айла бе задрямала, уморена и с леко главоболие и когато той зарови лице в шията и, а после потърси с устни нейните, тя разбра, че я желае и че пак и дава знак. За миг почувства раздразнение и и се прииска да му откаже. За нея това бе изненадващо, почти шокиращо и тя веднага се разсъни. Той целуваше врата и, галеше рамото и ръката и, опипваше налетите и гърди. Когато обхвана с устни едното от зърната и, тя вече не изпитваше раздразнение. В дълбините и изригнаха приятни усещания, които достигнаха до мястото на върховното Удоволствие. Той се прехвърли на другата и гърда, играеше си и с двете и ги смучеше една след друг и от гърлото му излизаха тихи звуци на удоволствие.

— Айла, красива Айла — шепнеше Ранек. След това седна и се взря в нея така, както лежеше на леглото. — О, Майко! Просто не мога да повярвам, че си тук. Толкова е прекрасно. Този път ще дойде върховното, Айла. Знам че този път ще е така.

Джондалар лежеше на леглото неподвижен, със стиснати зъби и отчаяно му се искаше да се нахвърли с юмруци върху ваятеля, но се сдържаше да не помръдне. Та тя погледна право към него, после се обърна и отиде с Ранек. Колкото пъти затвореше очи, толкова пъти виждаше лицето и — виждаше как тя гледа право към него, а после се извръща.

„Тя реши така! Тя реши така!“ — повтаряше си той. Каза, че го обича, но откъде би могла да знае какво е обичта? Е, разбира се, може и да е била привързана към него, дори да го е обичала, когато бяха сами в нейната долина; тогава не е познавала никой друг. Той беше първият мъж, когото бе срещнала. Но защо сега, когато се бе запознала и с други мъже, да не може да се влюби в друг? Опита се да си внуши, че е съвсем справедливо по отношение на нея да срещне и други и да направи своя избор сама, но не можеше да се отърси от мисълта, че именно тази нощ тя бе избрала някой друг.

Откакто се бе върнал от престоя си при Даланар, високият, мускулест, изключително красив мъж беше имал всички жени, които беше пожелал. Достатъчно бе да погледне подканващо някоя от тях с невероятните си очи и тя неизменно беше негова. Преследваха го, жадуваха за него, умираха от желание да ги покани. И той го правеше, но никоя жена не можеше да се сравни със спомена за първата му любов или да го накара да преодолее чувството си за вина. А ето че тази, която най-сетне бе открил, единствената жена в света, в която се бе влюбил, сега беше в леглото на друг мъж.

Самата мисъл, че беше предпочела друг, му причиняваме болка, но когато чу неоспоримите звуци на Удоволствията, които тя споделяше с Ранек, той издаде приглушен стон, задумка с юмруци по леглото и се сви, обзет от непреодолима мъка. Сякаш в стомаха му имаше жарава. Гърдите му се стегнаха, усети пареща болка в гърлото, задиша спазматично, сякаш се задушаваше от дим. Напрежението изтръгна сълзи от ъгълчетата на очите му, макар че той ги стисна възможно най-силно.

Най-сетне те свършиха и когато се убеди, че е така, той се поотпусна. Но ето че пак започнаха и той не можа да се сдържи. Скочи, за момент не знаеше какво да направи, след това се впусна към изхода на новата пристройка. Ушите на Уини щръкнаха и се насочиха към него, когато той профуча покрай нея и изскочи навън през сводестия изход.

Вятърът го блъсна към землянката. От резкия студ дъхът му секна и той с изненада проумя къде се намира. Погледна отвъд замръзналата река и видя как керван от парцаливи облаци пресичат диска на луната. Направи няколко крачки встрани от землянката. Вятърът като с нож пронизваше туниката му и сякаш проникваше през кожата и мускулите чак до мозъка на костите му.

Върна се вътре, треперещ от студ, мина с тежки стъпки покрай конете и отново влезе в Огнището на Мамута. Напрегна слуха си и в началото не долови нищо. Но след това дочу запъхтяно дишане, стонове и ръмжене. Погледна към своя нар, после към пристройката — не знаеше накъде да тръгне. Вътре не издържаше, а навън би загинал. Накрая усети, че повече не може да устои. Трябваше да излезе навън. Грабна спалните си кожи, които използваше при пътуване и отново мина под свода към пристройката на конете.

Уини изпръхтя и тръсна глава, а Рейсър, който беше легнал, вдигна главата си от земята и тихичко изцвили за поздрав. Джондалар се насочи към животните, разстла кожите си на земята до Рейсър и се сви в тях. В пристройката беше студено, но съвсем не толкова, колкото навън. Нямаше вятър, проникваше известна топлина, към която се добавяше и изпусканата от конете топла пара. А тяхното дишане заглушаваше други, запъхтени звуци. Въпреки това той лежа буден почти цялата нощ, като в съзнанието му изплуваха звуци и сцени, действителни и въображаеми, които се повтаряха отново и отново.

Айла се събуди, когато първите проблясъци на дневна светлина се прокраднаха през цепнатините около капака на димоотвода. Посегна към леглото, за да докосне Джондалар и с изненада откри, че мъжът до нея е Ранек. Заедно със спомена и за предишната нощ в съзнанието и изникна и мисълта, че ще има силно главоболие — последица от изпитата боза. Измъкна се от леглото, взе дрехите, които Ранек така грижливо бе сгънал, и побърза да отиде в своето легло. Но и Джондалар го нямаше там. Огледа се из Огнището на Мамута по другите нарове. На един от тях спяха Диджи и Торнек и тя се запита дали са споделили Удоволствията. После си спомни, че Уимез беше поканен в Огнището на Зубъра и че Трони не се чувстваше добре. Може би Диджи и Торнек просто са решили, че ще е по-удобно да преспят там. Това нямаше значение, тя се чудеше къде е Джондалар.

Спомни си, че не го бе виждала от късно снощи. Някой и беше казал, че си е легнал, но къде ли е сега? Отново забеляза Диджи и Торнек. „Сигурно и той е легнал в друго огнище“ — помисли си тя. Изкуши се да провери, но още никой друг не беше станал и тя не искаше да буди никого. Чувствайки се неловко, Айла пропълзя в собственото си легло, зави се с кожите и след малко заспа отново.

Когато повторно отвори очи, капакът на димоотвода беше свален и вътре нахлуваше ярка дневна светлина. Понечи да стане, но като усети страхотна пулсираща болка в главата, легна отново и затвори очи. „Или съм много болна, или това е от бозата на Талут — помисли си тя. — Защо хората обичат да я пият, щом човек се чувства така зле след това?“ После се размисли за празненството. Някои моменти и се губеха, но наистина си припомни ритмите, танците и пеенето, макар че сама не знаеше как. Беше се смяла много, дори на самата себе си, когато разбра, че пее лошо, но никак не и беше неприятно, че е в центъра на вниманието. Това не беше типично за нея. Обикновено предпочиташе да стои по-назад, да наблюдава отстрани и да се учи и упражнява насаме. Дали бозата бе променила нормалната и нагласа и я бе направила по-безгрижна? По-отворена? Затова ли я пиеха хората?

Отново отвори очи и се надигна предпазливо като крепеше главата си с ръце. Облекчи се в нощната кошница вътре в землянката — един плътно изплетен съд, наполовина пълен със сух, разпрашен животински тор от преживни степни животни, който поглъщаше течности и фекалии.

Изми се със студена вода. След това стъкна огъня и сложи в него готварски камъни. Облече се с дрехите, които си беше направила преди да дойде тук — сега гледаше на тях като на простичко ежедневно облекло, макар че навремето ги мислеше за много екзотични, със сложна изработка.

Все още движейки се внимателно, тя взе няколко пакетчета от целебната си торба и направи смес от различни по големина части върбова кора, бял равнец и лайка. Наля студена вода в готварската кошница, която използваше за приготвяне на сутрешния чай, започна да добавя горещи камъни, докато течността завря, след което изсипа билките. После се сви край огъня със затворени очи, чакайки чаят да се запари. Внезапно скочи, усети пулсиращата болка в главата си, но без да и обръща внимание, отново посегна към торбата с церовете.

„За малко да забравя“ — помисли си тя, изваждайки пакетчетата си с тайните противозачатъчни билки на Иза. Независимо от това, дали те помагаха на нейния тотем да отблъсне духа на мъжкия тотем, както смяташе Иза, или по някакъв начин се противопоставяха на съдържанието на мъжкия орган, както Айла предполагаше, тя не искаше да се излага на риска да зачене бебе в такъв момент. Всичко беше толкова неустановено. Искаше да зачене бебе от Джондалар, но докато чакаше чая да стане, започна да се чуди как би изглеждало бебе, заченато от нея и Ранек. На него ли ще прилича? Или на мен? Или по малко и на двамата? Вероятно ще има по нещо и от двамата както Дърк… и Ридаг. Те бяха със смесени черти. Един тъмнокож син от Ранек също би изглеждал различно, макар че, помисли си тя с известна горчивина, никой не би го нарекъл урод и не би помисли, че е животно. Та той ще може да говори, да се смее и плаче; просто като всички други хора.

Насърчавана от оценката, която Талут бе дал на нейния лек срещу главоболие предишния път, когато бе пил от своята отвара, Айла бе приготвила достатъчно от него за няколко човека. След като изпи своя чай, тя отиде да потърси Джондалар. Новата пристройка, през която се излизаше навън направо от Огнището на Мамута, се превръщаше в голямо удобство — кой знае защо Айла беше доволна, че няма да и се налага да минава през Лисичето огнище. Конете бяха отвън, но когато мина през пристройката, забеляза пътническата спална кожа на Джондалар, навита до стената и пътьом се зачуди как е попаднала там.

Като отметна завесата и мина през втория свод, видя Талут, Уимез и Мамут, които разговаряха с Джондалар, застанал с гръб към нея.

— Как глава, Талут? — попита тя като ги приближи.

— Да не би да ми предлагаш някой от твоите магически лекове против махмурлук?

— Аз има главобол и направи чай. Вътре има още от него — каза тя, после се обърна към Джондалар с щастлива широка усмивка, защото го беше открила.

За миг усмивката и предизвика подобна реакция и у него, но това бе само за част от секундата. Лицето му веднага помръкна, той се навъси и очите му добиха такова изражение, какво тя никога преди не беше виждала. Усмивката и изчезна.

— Ти също искаш чай, Джондалар? — попита тя, объркана и разтревожена.

— Защо мислиш, че имам нужда от него? Снощи не пих много, но не мисля, че си го забелязала — отвърна той така резервирано и студено, че гласът му и прозвуча почти като чужд.

— Ти къде отиде? Аз търся тебе рано, но ти не в легло.

— Нито пък ти — каза той. — Много се съмнявам, че е имало някакво значение за теб къде съм бил.

Той се обърна и се дръпна настрана от нея. Тя погледна към останалите трима мъже. Изражението върху лицето на Талут подсказваше, че изпитва неудобство. Уимез изглеждаше смутен, но не и недоволен. Не можа да определи изражението на лицето на Мамут.

— А… Ще отида да си взема от чая, който ни предложи — каза Талут и бързо се шмугна в землянката.

— Ами защо и аз да не опитам една чашка — каза Уимез и го последва.

„Какво ли лошо съм сторила?“ — помисли си Айла и безпокойството, което я беше завладяло, се превърна в напрегната твърда буца в основата на стомаха и.

Мамут я погледна изпитателно и рече:

— Айла, струва ми се, че трябва да дойдеш при мен да си поговорим. По-късно, когато имаме възможност да останем насаме. Сега твоят чай може да привлече хора в огнището. Защо не хапнеш нещо?

— Не съм гладна — отвърна Айла.

Стомахът и бе все още свит. Не искаше да започва живота си сред своя нов народ с нещо лошо и се чудеше защо Джондалар бе толкова сърдит.

Мамут и се усмихна успокояващо.

— Добре е да хапнеш нещо. От празненството в твоя чест е останало мамутско месо, а, струва ми се, че и Нези ти е запазила едно парено самунче.

Айла кимна. Когато се отправи към главния вход на дългата землянка, разстроена и объркана, тя потърси конете с онази част от съзнанието си, която винаги бе ангажирана с тях. Когато ги видя, забеляза, че Джондалар е с тях и малко се поуспокои. Животните често и вдъхваха спокойствие, когато беше разстроена, и макар че мисълта не бе ясно оформена в съзнанието и, тя се надяваше че контактът с тях в крайна сметка ще накара Джондалар да се почувства по-добре.

Прекоси преддверието и влезе в готварското огнище. Нези седеше и се хранеше заедно с Ридаг и Ръги. Щом зърна Айла, тя се усмихна и стана. Макар че бе пищна жена, Нези бе подвижна и съвсем не лишена от грация и Айла подозираше, че е доста силна.

— Вземи си месо. Чакай да ти дам самуна, който ти запазих. Последният е — каза Нези. — И ако искаш си сипи чаша горещ чай. От върбовка и джоджен е.

Айла отчупи няколко парчета от твърдия влажен самун за Ридаг и Ръги като седна при тях и Нези, но само клъвна от своята храна.

— Айла, нещо лошо ли се е случило? — попита я жената. Знаеше, че е така и имаше известна представа за причината.

Айла я погледна разтревожено.

— Нези, аз знам обичаи на Клан, не обичаи на Мамутои. Искам да науча, искам да бъда добра жена-Мамутои, но не знам кога правя нещо лошо. Мисля, че снощи направила нещо лошо.

— Какво те кара да мислиш така?

— Когато излизам, Джондалар сърдит. Мисля, че Талут недоволен. Уимез също. Те тръгват бързо. Кажи ми, Нези, какво лошо направила.

— Нищо лошо не си направила, Айла, освен, ако това, че си обичана от двама мъже, е лошо. Някои мъже се държат собственически, когато изпитват силни чувства към жена. Не искат тя да бъде с други мъже. Джондалар смята, че има права върху теб и е сърдит, защото си споделила леглото на Ранек. Но това се отнася не само за Джондалар. Мисля, че и Ранек изпитва същото и ако можеше, би се държал също така собственически. Отгледала съм го от малък и никога те съм го виждала толкова увлечен по жена. Мисля, че Джондалар се опитва да прикрие истинските си чувства, но му е много трудно и ако е показал гнева си, вероятно е смутил Талут и Уимез. Може би това е причината за бързото им отдалечаване.

Ние понякога много викаме и се дразним един друг. Гордеем се, че сме гостоприемни и обичаме да се държим дружелюбно, но Мамутоите не са свикнали да демонстрират твърде открито най-съкровените си чувства. Това може да причини беди и затова се опитваме да избягваме споровете и да не насърчаваме побоищата. Съветът на Сестрите дори гледа с много лошо око на набезите на младите хора срещу други народи като Сънгеа и се опитва да ги забрани. Сестрите казват, че с това само ще си докараме нападения, защото те ще искат да си отмъстят и вече има убити хора. Казват, че е по-добре да се търгува, а не да се воюва. Съветът на Братята е по-снизходителен. Повечето от тях на младини са участвали в някое и друго нападение и казват, че това е просто начин младите да пораздвижат мускулите си и да се позабавляват.

Айла бе престанала да я слуша. Вместо да изясни нещата, обяснението на Нези още повече я обърка. Джондалар беше сърдит, защото тя е реагирала на знака на друг мъж? Това ли е причината, за да се разгневи? Та никой мъж от Клана не би реагирал толкова емоционално. Брод бе единственият, който изобщо бе проявил някакъв интерес към нея и то, защото знаеше, че тя го ненавижда. Но мнозина се питаха защо се занимава с такава грозна жена, а и той би се зарадвал, ако някой друг мъж проявеше интерес към нея. Като се замисли за случилото се, тя разбра, че Джондалар се бе дразнел от интереса на Ранек към нея още от самото начало.

Мамут се появи откъм преддверието като крачеше с видима трудност.

— Нези, обещах на Мамут да напълня съдинката му за цярове с лек за артрит — каза Айла.

Тя стана, за да му помогне, но той я спря с жест.

— Ти върви напред. Ей, сега ще дойда. Само дето ще ми отнеме малко повече време.

Тя се втурна през Лъвското огнище и Лисичето огнище и се зарадва, че са празни. Прибави гориво в Огнището на Мамута. Докато подреждаше церовете си, тя си спомни колко много пъти бе прилагала лапи и пластири и бе приготвяла болкоуспокояващи питиета, за да облекчи ставните болки на Креб. Тази страна на целебната магия и бе много добре позната.

Изчака докато Мамут се разположи удобно и отпие от топлия чай, след като бе успокоила повечето от старите му болежки, и едва тогава започна да му задава въпроси. Прилагането на познанията, уменията и интелигентността и при практикуването на нейния занаят подействаха успокоително не само на стария шаман, но и на самата Айла и това премахна част от обзелото я напрежение. Въпреки това, когато взе чаша чай и седна срещу Мамут, просто не знаеше от къде да започне.

— Мамут, ти дълго време ли живя с Клана? — най-сетне попита тя.

— Да, едно лошо счупване зараства бавно и когато това стана, вече исках да узная повече, затова останах, докато тръгнаха за Събора на Клановете.

— Научи ли обичаите на Клана?

— Някои от тях.

— Знаеш ли за знака за пожелаваше на жена?

— Да, Айла, знам за знака, който мъжът дава на жената — отговори той, после замълча, сякаш обмисляше нещо и продължи: — Ще ти разправя нещо, което не съм казвал на никого. Там имаше една млада жена, която се грижеше за мен, докато ръката ми заздравяваше и след като ме включиха в една ловна церемония и ходих на лов с тях, тя беше определена за мен. Знам какъв е знака и какво означава. Използвах го, макар че отначало ми беше неловко. Тя беше жена от плоскоглавците и не ме привличаше особено, още повече че бях слушал толкова много истории за тях още от малък. Но аз бях млад и здрав и от мен се очакваше да се държа като мъж от Клана.

С течение на времето започна да ме привлича все повече и повече — нямаш представа колко е приятно да имаш някого, който да задоволява и най-малките ти прищевки. Едва по-късно открих, че тя си има партньор. Беше му втората, първият и стопанин бил починал, та един от другите ловци я взел, макар и малко неохотно, защото била от друг клан и нямала деца. Когато си тръгнах, не исках да я оставя, но ми се струваше, че тя ще е по-щастлива с хората от клана, отколкото с мен и моя народ. Освен това не бях сигурен, че ще бъда посрещнат добре, ако се върна с жена от плоскоглавците. Често съм се питал какво ли е станало с нея.

Айла затвори очи и в главата и нахлуха спомени. Странно беше да научава неща за своя клан от този мъж, с когото се беше запознала толкова скоро. Сравни неговия разказ с това, което самата тя знаеше за историята на клана на Брун.

— Тя никога нямала деца, винаги втора жена, но винаги някой я взима. Тя умира при земетресение, преди да ме намерят.

Мамут кимна. Той също бе доволен, че бе успял да научи нещо важно, свързано с миналото му.

— Мамут, Нези казва Джондалар сърдит, защото аз споделям легло с Ранек. Това вярно?

— Мисля, че е вярно.

— Но Ранек ми дава знак! Как може Джондалар да е сърдит, когато Ранек ми дава знак?

— Къде е научил Ранек знака на Клана? — попита Мамут, изненадан.

— Не знак на Клан. Знак на Другите. Когато Джондалар открива моя долина и научава мен на Първи Обреди и Дар на Удоволствие от Велика Земя Майка Дони, аз питам какъв негов сигнал? Той слага своя уста на моя и прави целувка. Слага ръка на мен, прави… Удоволствие. Той казва, че така ще знам кога ме желае; той казва, че това негов знак. Ранек ми прави знак снощи. После той казва: „Желая те. Ела в леглото ми.“ Ранек ми дава знак. Това за мен заповед.

Мамут вдигна поглед към тавана и възкликна:

— О, Майко! — после я погледна. — Айла, ти не разбираш. Ранек наистина ти е дал знак, че те желае, но това изобщо не е било заповед.

Айла го погледна силно озадачена.

— Аз не разбира.

— Айла, никой не може да ти заповядва. Твоето тяло си е само твое и ти избираш какво да правиш с него. Ти решаваш с кого искаш да го правиш. Можеш да легнеш в леглото на всеки мъж, който пожелаеш, стига той да го иска — и ми се струва, че това не е кой знае какъв проблем — но изобщо не си длъжна да споделяш Удоволствия с мъж, когото не желаеш.

Тя се замисли върху думите му.

— Ами ако Ранек заповяда пак? Той каза иска мен пак, много пъти.

— Не се съмнявам, че те желае, но той не може да ти заповяда да бъдеш с него. Никой не може да ти заповядва, Айла. Никой няма право да ти се налага.

— Нито дори мой стопанин? Никога?

— Струва ми се, че в такъв случай той няма да остане твой стопанин задълго, но дори и стопанинът ти няма право да ти заповядва. Той не те притежава. Само ти можеш да решаваш.

— Мамут, когато Ранек ми дал знак, аз не била длъжна да отида при него?

— Точно така. — Той забеляза, че тя се намръщи. — Съжаляваш ли, че си споделила леглото му?

— Да съжалявам? — Тя поклати глава. — Не. Не съжалявам. Ранек е… добър. Не груб… като Брод. Ранек… внимателен с мен… направил хубави Удоволствия. Не. Не съжалява за Ранек. Съжалява за Джондалар. Съжалява, че Джондалар сърдит. Ранек прави хубави Удоволствия, но Ранек е… не е Джондалар.