Абат Дьо Берни (1715-1794) – посланик във Венеция, по-късно министър на външните работи.
Абел-Франсоа Поасон (1725-1781) – брат на Жан.
Александрин льо Норман д'Етиол (1744-1754) – дъщеря на Жан.
Бомон (?-1781) – архиепископ на Париж.
Вовенарг, Люк дьо Клапиер, маркиз дьо (1715-1747) – моралист, автор на "Максими", реабилитира чувството и страстта.
Волтер, Франсоа-Мари Аруе (1694-1778) – философ, учен, историк, поет, романист, драматург и публицист, един от символите на епохата на Просвещението, водеща фигура на ранния либерализъм, непримирим към религиозния фанатизъм, радетел за прогрес и толерантност. Сред най-популярните му произведения са "Кандид или Оптимизъм", "Философски писма" и "Философски речник".
Граф Д'Аржансон (1696-1764) – министър на войната, по-късно и министър на град Париж и полицията.
Граф Дьо Морпа (1701-1781) – министър на военния флот, министър на град Париж и на полицията, отговарящ за Maison du Rois.
Граф Дьо Сакс (1696-1750) – маршал, после генерал-фелдмаршал на френската армия.
Граф Дьо Сенвил (1719-1785) – придворен, по-късно посланик в Рим, министър на външните работи, херцог Дьо Шоазьол.
Граф фон Щаремберг (1724-1807) – австрийски дипломат.
Графиня Д'Естрад (?-1784) – довереница на Жан.
Графиня Дьо Шоазьол-Бопре (1732-1753) – любовница на Луи XV, племенница на графиня Д'Естрад.
Д'Аламбер, Жан Лерон (1717-1773) – френски математик, физик и философ.
Данкур, Флоран (1661-1725) – един от най-добрите последователи на Волтер, автор на драматични творби.
Дидро, Дени (1713-1784) – френски философ, просветител, художествен критик, основател и редактор на Енциклопедията.
Дюфрени, Шарл Ривиер (1648-1724) – френски драматичен писател.
Жан Жак Русо (1712-1778) – философ, писател и музиколог, автор на "Юлия или Новата Елоиза", "Мечтания на самотния разхождащ се". Апелира към завръщане към природата, към природната доброта на човека, към обществен договор, който да гарантира правата на всички.
Жан Пари дьо Монмартел (1690-1766) – дворцов банкер, кръстник на Жан.
Жан-Батист Машо д'Арнувил (1701-1794) – кралски финансов контрольор, по-късно министър на военния флот.
Жан-Франсоа Бойе (1675-1755) – епископ на Мирпоа, възпитател на дофина.
Жозеф Пари-Дюверни (1684-1770) – армейски доставчик.
Кардинал Дьо Ларошфуко (1701-1757) – архиепископ на Бурж, по-късно отговарящ за църковните дела на краля.
Кардинал Дьо Роан (1674-1749) – отговарящ за църковните дела на краля.
Клод-Анри Фейдо дьо Марвил (1705-1787) – главен полицейски лейтенант на Париж.
Кребийон, Проспер (1674-1762) – известен френски драматург, автор на трагедии.
Лашосе, Пиер Клод Нивел (1692-1754) – автор на драматични произведения, родоначалник на сълзливата комедия.
Луи XV (1710-1774) – крал на Франция.
Луиз-Мадлен Поасон (1699-1745) – майка на Жан.
Луи-Станислас (1729-1765) – син на Луи XV, дофин.
Льо Бел (1696-1768) – пръв камердинер на краля.
Мадам Аделаид (1732-1800) – дъщеря на Луи XV.
Мадам Анриет (1727-1752) – дъщеря на Луи XV.
Мадам Виктоар (1733-1799) – дъщеря на Луи XV.
Мадам Луиз (1737-1787) – дъщеря на Луи XV.
Мадам Софи (1734-1782) – дъщеря на Луи XV.
Мария Лешчинска (1703-1768) – кралица на Франция, съпруга на Луи XV.
Мария-Жозефа дьо Сакс (1731-1767) – втората съпруга на дофина.
Мария-Тереза Рафаела Испанска (1726-1746) – първата съпруга на дофина.
Маркиз Д'Аржансон (1694-1757) – министър на външните работи, брат на граф Д'Аржансон.
Маркиз Дьо Пюзиол (1701-1770) – придворен, министър на външните работи.
Маркиза Дьо Помпадур (1721-1764) – метреса на краля.
Мармонтел, Жан Франсоа (1723-1799) – френски просветител, автор на философски романи, нравоучителни повести, трагедии, статии за Енциклопедията. Член на Френската академия.
Монтескьо, Шарл дьо Секонда, барон дьо (1689-1755) – историк, философ и държавен мислител, пръв освещава принципа за разделението на властите.
Никол дю Осе (1713-1801) – камериерка на Жан.
Отец Демаре (1700-1780) – изповедник на краля.
Отец Перюсо (?-1753) – изповедник на краля.
Принц Дьо Конти (1717-1776) – син на принцеса Дьо Конти, братовчед на краля.
Принцеса Дьо Конти (1693-1775) – леля на краля.
Рене-Никола Бериер (1703-1770) – главен полицейски лейтенант на Париж.
Филиберт Ори дьо Винори (1689-1747) – кралски финансов контрольор.
Филип Нерико, наречен Детуш (1680-1754) – драматург. Шедьовърът му "Прославените" е бляскава комедия на нравите.
Фонтенел, Бернар дьо (1657-1757) – френски писател и учен, популяризатор на науката.
Франсоа Буше (1703-1770) – художник.
Франсоа Поасон (1684-1754) – баща на Жан.
Хелвециус, Клод Адриен (1715-1771) – философ, автор на "За духа", апология на абсолютната чувственост.
Херцог Д'Айен (1713-1793) – капитан на кралската гвардия.
Херцог Дьо Лавалиер (1708-1780) – придворен, директор на частния театър на маркиза Помпадур.
Херцог Дьо Ноай (1678-1766) – маршал и държавен министър, баща на херцог Д'Айен.
Херцог Дьо Ришельо (1696-1788) – първи камерхер на краля, маршал.
Херцогиня Дьо Бранка (1711-1784) – придворна дама, приятелка на маркиза Помпадур.
Херцогиня Дьо Мирпоа (1707-1798) – довереница на Жан.
Херцогиня Дьо Шатору (1717-1744) – метреса на краля.
Шарл Гийом льо Норман д'Етиол (1717-1799) – данъчен откупчик, съпруг на Жан.
Шарл Франсоа Пол льо Норман дьо Турнем (1684-1751) – генерален данъчен откупчик, пастрок на Жан, по-късно генерален директор на кралските строежи.