Мадам дьо Помпадур

Разходка по следите на мадам Дьо Помпадур

Докато правех проучванията си за романа, използвах най-различни писмени източници, но посещавах и местата, където е живяла маркизата и които имат някаква връзка с нея. Те ме вдъхновяваха и ми позволиха да усетя атмосферата на онова време.

Много места, играли важна роля в живота на маркизата, и голяма част от богатството ѝ са унищожени от революцията и трудното време след нея. По целия свят – в музеи и частни колекции – са разпръснати нейни портрети и лични вещи. Въпреки това в Париж и околностите са запазени доста места, които можем да разгледаме и днес. За онези, които планират ваканция и имат желание да се потопят в живота на маркизата, давам някои препоръки и предложения. Съсредоточила съм се върху френската столица и "Версай".

Париж е градът, където Жан се е родила и отраснала. Няма съмнение, че свободомислещата и интелектуална атмосфера на града ѝ е оказала дълбоко влияние много преди да е разбрала каква съдба я очаква.

Ако днес се поразходите из Пале Роял и квартала около Лувъра, или излезете на площад "Воге" в Маре, лесно ще се потопите в атмосферата на XVII и XVIII век.

Тук е кръстена Жан-Антоанет Поасон, тук се е състояла и венчавката ѝ с Шарл Гийом льо Норман д'Етиол. Църквата е от XVI век (1532-1637) и представлява стилова смесица от ренесанс и готика. Една от най-впечатляващите и най-красивите в Париж. 108 м дълга, 44 м широка и 34 м висока, тя е почти колкото "Нотр Дам". Струва си да я посетите.

Музеят Лувър без съмнение е най-забележителното място в Париж. Сбирката с картини от XVIII век е много впечатляваща и позволява да си представим онова далечно време. Тук ще откриете няколко портрета на маркиза Дьо Помпадур, например един от 1750 г., излязъл изпод четката на Франсоа Буше, и друг от 1755 г., рисуван от Морис-Кантен дьо ла Тур. Има и портрети и скулптури на Луи XV. Портрети на краля и маркизата могат да се видят и във "Версай", и в "Трианон".

Улица "Сен Оноре", известна днес със скъпи магазини, елегантни хотели и големи музеи, е играла роля и в живота на Жан.

На тази улица се е намирал салонът на мадам Дьо Тенсен. Къщата ѝ, за съжаление разрушена, е била срещу "Нотр Дам дьо л'Асомсион", където Жан дава дъщеря си Александрин в манастирското училище. Някогашният манастир, известен с просторните си градини, е стигал чак до оранжерията на "Тюйлери".

На улица "Сен Оноре" е и домът на мадам Жофрен, където Жан е била приета едва след сватбата си. Под номер 374 той съществува и до днес.

На улица "Сен Оноре" е и магазинът Аи Chagrin du Turquie на Лазар Дюво, както и други магазини за продажба на картини, мебели, керамика, осветителни тела, огледала и други предмети на изкуството.

Ако се разходим по "Сен Оноре", не бива да пропускаме Пале Роял – двореца, където Луи XV е прекарал детството си, – и градината му. Намират се срещу Лувъра. Още Казанова описва градината в мемоарите си. По времето на Жан там е имало кафенета, магазини, езера и фонтани. В романа кралят и Жан отиват там инкогнито през нощта, за да се позабавляват сред народа. По онова време градината е била доста по-голяма.

На улица "Фобург сен Оноре", която започва от западния край на улица "Сен Оноре" и днес е една от най-луксозните и най-скъпите парижки улици, се намира и този известен дворец.

През 1753 г. маркиза Дьо Помпадур купува имота, тогава в покрайнините на Париж, построен през 1718-1720 г. за граф Д'Еврьо. Жан харесва двореца не само заради красивата архитектура и голямата градина, а и защото се намира в близост до манастира "Дьо л'Асомсион", където учи дъщеря ѝ Александрин. Както е описано в романа, архиепископът на Париж отказва да освети параклиса.

След смъртта на Жан кралят наследява Пале д'Еврьо. Днес това е Елисейският дворец, седалище на френския президент. За съжаление е затворен за посетители и може да бъде разгледан само отвън. Вътре е запазен салонът "Помпадур" – някогашната приемна на маркизата, където днес приемат държавни глави от цял свят.

Кралското военно училище е създадено през 1750 г. по инициатива на маркиза Дьо Помпадур и армейския доставчик Пари Дюверни. Целта е млади благородници от бедни семейства и около 500 синове на офицери да получат професионално военно образование. Проектът е на архитекта Жак-Анж Габриел, строежът започва през 1751 г. Училището е открито през 1756 г., но поради Седемгодишната война и финансовите трудности строителството продължава до 1773 г.

Един от кадетите в училището е Наполеон.

Сградите се намират на площад "Жофре". Там и днес се обучават млади офицери. Посещение се разрешава след писмено запитване. Струва си да разгледате комплекса отвън или от Айфеловата кула, до която се стига много лесно през моравите на Марсово поле.

Кметството, където и днес заседава управата на града, е изгорено през 1871 г., но сградата е реконструирана в първоначалния си вид от XVII век. Смята се, че именно там младата мадам Д'Етиол е танцувала за първи път с краля.

Площад "Отел дьо Вил" е известен с кървавата си история – никога се е казвал площад "Дьо Грев" и е бил място на публичните екзекуции. Там е екзекутиран и Робер Дамиен, който извършва покушение срещу Луи XV.

Севр е предградие на Париж. Недалеч оттам, между възвишенията на Севр и Мьодон, се е намирал дворецът "Белвю" на маркиза Дьо Помпадур. Днес са запазени малки части от него по улица "Басе дьо ла Терас", алея "Помпадур" и "Руте дес Гардс".

Ако пътуваме с кола от "Версай" през Мьодон и Севр към Париж, ще си представим величествената гледка от двореца към Париж и Сена.

През 1756 г. маркизата премества кралската порцеланова манифактура от Венсен в Севр. Тя подпомага работата на предприятието, купува порцелан и привлича важни клиенти като краля и търговеца Лазар Дюво. Произведените там съдове и цветовете са повлияни от вкуса ѝ. Маркизата привлича на работа в манифактурата известни художници като Буше и Фалконе.

Днешната манифактура произвежда висококачествен порцелан. Предлага се групова обиколка на ателиетата. Посетителите могат да разгледат и малък музей на порцелана, където се съхраняват ценни сервизи от основаването на манифактурата преди повече от 250 години.

Дворецът се споменава още през XII век в харта на Луи VII. Дворът отивал там всяка есен и кралят ходел на лов в околните гори. "Фонтенбло" е по-далеч от Париж в сравнение с "Версай", но ако имате време, непременно го посетете! Размерите и величието на двореца се разкриват едва когато го видите откъм парка.

През 1725 г. там се е състояла венчавката на Луи XV с Мария Лешчинска, а през 1765 г. в двореца умира дофинът, единственият син на Луи XV.

През 1749 г. кралският архитект Габриел построил в парка ермитаж, предназначен за маркиза Дьо Помпадур.

www.musee-chateau-fontainbleau.fr

Версай

Версай, естествено, заслужава най-голямо внимание, защото маркизата е живяла там почти 20 години, а и защото никое друго място не олицетворява в такава степен какво е представлявало издигането ѝ до официална метреса на краля.

Разгледайте не само двореца, но и градчето Версай – там са конюшните, кралските зеленчукови градини и много стари градски дворци.

Дворецът "Версай"

Дворецът и паркът правят силно впечатление. "Версай" е реставриран и обновен и днес посетителите се възхищават почти на някогашния му блясък. Особено внушителен е паркът със своите канали и боскети – малки паркове в парка с различна архитектура.

Била съм няколко пъти във "Версай" и препоръчвам на всички, които имат време, да останат там по-дълго. Дворецът и паркът изглеждат много различни сутрин и вечер, когато големите тълпи туристи са си заминали или още не са дошли. Тогава комплексът се представя пред зрителя в цялата си красота. Човек може да разгледа на спокойствие салоните, залите, кабинетите и да добие конкретни впечатления как е живял някога Дворът.

Редом с официалните помещения, където се е разигравал общественият живот, можем да разгледаме и частните покои на маркизата. През първите години в двореца тя е живяла в северното крило. Налага се да се запишете за определен час, защото обиколката на покоите се прави нередовно, но при интерес и предварително запитване от ваша страна може да се организира и за едно лице.

Апартаментът, в който маркизата е живяла след 1751 г., се намира в партера на северното крило и гледа към кралските градини. За да посетите този апартамент, известен като Appartements des Mesdames, защото след смъртта на маркизата там се преместват дъщерите на Луи, не е нужно да чакате организирана обиколка. Той е отворен обаче само в края на седмицата.

Имате възможност да разгледате и частните покои на Луи XV – само с екскурзовод и след предварително записване. Ако разполагате с време, възползвайте се от това предложение, за да се убедите колко различен е бил официалният живот на монарха, винаги заобиколен от придворни, от частната сфера на Луи и неговата метреса.

През лятото в парка на "Версай" се организират музикални модни представления по исторически образец (нощем с фойерверки), концерти и театрални представления. Препоръчвам ви непременно да видите Grandes Еаих и да не пропускате представлението на Нептун.

За да се подготвите за посещението си във "Версай" и да откриете конкретни предложения за сезона, разгледайте уебстраницата на двореца.

www.chateauversailles.fr

Дворецът, разположен в другия край на парка на "Версай", северно от Големия канал, е нещо като вила, построена от Луи XIV, за да има спокойно, уединено местенце. Правнукът му Луи XV и метресата му мадам Помпадур също обичали това място. Павилион Франсез е построен през 1749-1750 г. от архитекта Габриел. Около двореца има просторни градини и дори истински селски двор. По желание на маркизата бил изграден още един дворец– "Малкият Трианон", но строителството приключило едва четири години след смъртта ѝ.

Сградата, известна и като хотел "Помпадур", е в близост до двореца. През 1751 г. Луи заповядал да го построят за маркизата. Служил е като склад за мебели и хранителни продукти, както и за подслоняване на персонал. Там са се провеждали обаче и тайни срещи с посланици и дипломати. Следващите собственици добавят четири етажа, но първоначалната сграда е била двуетажна.

През 1764 г. маркизата умира във "Версай" – последно благоволение от страна на Луи – и тялото ѝ престоява в Отел дьо Резервоар, преди да бъде пренесено в Париж.