Момичето, което си играеше с огъня

ГЛАВА ТРЕТА Петък, 17 декември – събота, 18 декември

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР СЕ СЪБУДИ в седем часа сутринта, взе душ и слезе на рецепцията при Фреди Макбейн, за да го попита дали има някое свободно плажно бъги, което би могла да наеме за деня. Десет минути по-късно вече бе платила депозита. Нагласи седалката и огледалото за обратно виждане, запали пробно мотора и провери дали в резервоара има достатъчно бензин. Отиде до бара и си поръча кафе лате и сандвич с кашкавал за закуска, както и бутилка минерална вода за из път. Докато закусваше, си драскаше цифри по една салфетка и размишляваше върху теоремата на Пиер дьо Ферма (х³ + у³ = z³).

Д-р Форбс слезе в бара малко след 8 часа. Бе гладко избръснат и носеше тъмен костюм, бяла риза и синя вратовръзка. Поръча си яйца, препечена филийка, сок от портокал и кафе без мляко и захар. Стана от масата в осем и половина и тръгна към очакващото го такси.

Лисбет го последва, като вървеше на достатъчно голямо разстояние от него. Д-р Форбс слезе от таксито край „Сийскейп“ в началото на пристанището и започна да се разхожда край водата. Лисбет го подмина, спря по средата на плажа и изчака търпеливо да я настигне, след което отново тръгна след него.

В един часа Лисбет Саландер вече бе подгизнала от пот, а краката ѝ се бяха подули. Бе вървяла в продължение на четири часа нагоре-надолу по улиците на Сейнт Джордж. Мъжът поддържаше спокойно темпо, но никъде не спря за почивка и стръмните хълмове се превърнаха в изпитание за мускулите на Лисбет. Тя изпи последните капки минерална вода, като се дивеше на енергията на доктора. Точно бе започнала да се замисля дали да не зареже всичко това, когато той изведнъж тръгна към „Търтълбек“. Лисбет изчака десет минути, преди да влезе в ресторанта и да се настани на верандата. Седяха на същите места като предния ден. Той отново пиеше кока-кола и гледаше втренчено водата край пристанището.

Форбс бе един от малцината мъже в Гренада, които носеха сако и вратовръзка. Лисбет забеляза, че жегата изобщо не го притеснява.

В три часа той я изтръгна от мислите ѝ, като плати и напусна ресторанта. Разходи се надолу по пристанището и се качи на един от минибусите към Гранд Ансе. Лисбет паркира пред хотел „Кийс“ пет минути преди той да слезе от буса. Прибра се в стаята си, напълни ваната със студена вода и се изтегна в нея. Краката я боляха. Сбърчи чело.

Днешните събития хвърляха ясна светлина върху ситуацията. Всяка сутрин д-р Форбс напускаше хотела гладко избръснат и изтупан, с куфарче в ръка. След това прекарваше деня в пълно бездействие, а единственото му занимание бе да убива времето. Каквото и да правеше в Гренада, той очевидно не планираше построяването на ново училище. Въпреки това обаче искаше всички да мислят, че е на острова по работа.

За какво му беше този театър?

Единственият човек, от когото би искал да скрие нещо при дадените обстоятелства, бе съпругата му. Очевидно тя трябваше да е напълно убедена, че той е изключително зает денем. Но защо? Дали сделките му не се бяха провалили и бе твърде горд да го признае? Или пък може би престоят му в Гренада имаше съвсем друга цел? Чакаше ли някого или нещо?

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР имаше четири писма в електронната си поща в хотмейл. Първото бе от Plague, изпратено един час след нейното до него. Съобщението бе криптирано и съдържаше следния лаконичен въпрос, състоящ се от три думи: „Жива ли си?“. Plague не си падаше особено по дългите емоционални писма, което всъщност важеше и за Лисбет.

Следващите две писма бяха изпратени към два часа сутринта. Едното отново бе от Plague, който в кодирано съобщение ѝ пишеше, че един от интернет познатите му, с псевдонима Билбо, който случайно живеел в Тексас, проявил интерес към предложението ѝ. Plague бе прикачил към писмото адреса и PGP-ключа на Билбо. Няколко минути по-късно самият Билбо ѝ бе писал от някакъв адрес в хотмейл. Накратко ѝ съобщаваше, че ще получи информация относно д-р Форбс в рамките на двайсет и четири часа.

Четвъртото писмо, отново от Билбо, бе пристигнало късно следобед. То съдържаше кодиран номер на банкова сметка и един FTP-адрес[14]. Лисбет избра адреса и там откри архивиран файл с размер 390 килобайта, който отвори след като го запази на твърдия диск. Представляваше папка с четири нискокачествени снимки в JPG формат и пет текстови документа.

Две от снимките бяха портрети на д-р Форбс. Третата бе направена на премиерата на някаква театрална постановка и изобразяваше Форбс в компанията на съпругата му. Четвъртата показваше Форбс в амвона на една църква.

Първият текстови документ – докладът на Билбо – се състоеше от единайсет страници. Вторият съдържаше 84 страници свалена от интернет информация. В следващите два документа имаше сканирани чрез системата за разпознаване на символи OCR изрезки от местния вестник „Остин Американ Стейтсман“. Последният документ представяше обобщена информация за енорията на д-р Форбс – презвитерианската църква на Остин Саут.

Като се изключи фактът, че Лисбет Саландер знаеше наизуст „Трета книга на Мойсей“ – през изминалата година ѝ се бе наложило да се запознае с библейските закони, – познанията ѝ по история на религията бяха твърде бедни. Имаше известна смътна представа за разликата между юдейската, презвитерианската и католическата църква, като освен това знаеше, че юдейският храм се нарича синагога. За миг се притесни, че може да ѝ се наложи да се запознае с теологията в детайли. В следващия обаче осъзна, че пет пари не дава към коя енория принадлежи д-р Форбс.

Д-р Ричард Форбс, от време на време наричан пастор Ричард Форбс, бе на 42 години. От информацията, която представяше църквата на Остин Саут на собствената си интернет страница, ставаше ясно, че там работят седем служители. Името на пастор Дънкан Клег стоеше начело на списъка, което означаваше, че той оглавява църквата. На страницата имаше поместена негова снимка, която изобразяваше енергичен на пръв поглед мъж с буйна посребряла коса и добре поддържана прошарена брада.

Ричард Форбс бе на трето място в списъка и отговаряше за образователните въпроси. До името му в скоби бе написано Фондация „Св. Уолтър“.

Лисбет прочете въвеждащите думи от църковния постулат.

„Ще служим на хората от Остин Саут с помощта на молитви и благодарствени думи към Бог и като им осигуряваме стабилност, достъп до теологичното учение и оптимистичната идеология, каквато е основната цел на Американската презвитерианска църква. В ролята си на служители на Христа ние предоставяме убежище на нуждаещите се, изкупление чрез молитви и благословията на баптистката църква. Нека се радваме на Божията любов. Наш дълг е да разрушим преградите между хората и да отстраним пречките, които не им позволяват да разберат Божието послание за любов.“

Веднага след този увод бе поместена банковата сметка на църквата и призив към хората да изразят любовта си към Бога чрез конкретни действия.

Билбо ѝ бе предоставил прекрасна кратка биография на Ричард Форбс. Благодарение на нея Лисбет разбра, че Форбс е родом от Седърс Блъф, Невада, и се е изявявал като земеделец, бизнесмен, училищен администратор, местен кореспондент на вестник от Ню Мексико и мениджър на някаква християнска рок група, преди да се присъедини към църквата на Остин Саут, когато става на трийсет и една. Той бе ревизор по образование, освен това бе изучавал и археология. Билбо обаче не бе открил данни за присъдена му докторска степен.

В енорията Форбс се запознава с Джералдин Найт, единствената дъщеря на собственика на ранчо Уилям Ф. Найт, който също е една от водещите фигури в Остин Саут. Ричард и Джералдин се женят през 1997 г., след което Ричард Форбс започва да се издига стремглаво в църковните кръгове. Става председател на Фондация „Санта Мария“, чиято основна цел е да „инвестира Божиите средства в образователни проекти в помощ на нуждаещите се“.

Форбс е арестуван на два пъти. На двайсет и пет годишна възраст през 1987 г. го обвиняват в нанасяне на тежка телесна повреда в резултат на автомобилна катастрофа. По време на процеса обаче е признат за невинен. Доколкото Лисбет успя да разбере от вестникарските изрезки, тогава той наистина няма вина. През 1995 г. го съдят за присвояване на средства от християнска рок група. И този път е оневинен.

Форбс е едно от добре познатите лица в града, както и член на местния комитет по образованието. Членува в Демократическата партия, участва активно в най-различни благотворителни прояви и събира пари за осигуряването на достъп до образование на деца от семейства в неравностойно положение. Мисионерската дейност на църквата в Остин Саут е насочена основно към испаноговорещи семейства.

През 2001 година срещу Форбс са повдигнати обвинения заради несъответствия в счетоводството на Фондация „Санта Мария“. Според една вестникарска статия съществуват подозрения, че Форбс е инвестирал в печеливши фондове по-голям дял от активите на фондацията, отколкото е позволено според устава ѝ. Църквата отхвърля обвиненията, а в последвалия дебат пастор Клег ясно показва, че е на страната на Форбс. Случаят не стига до съда, а направената ревизия не открива никакви нередности.

Лисбет прегледа съсредоточено отчета за финансовото състояние на Форбс. Той имаше годишен доход от 60 000 долара, което бе доста добра заплата, ала същевременно не притежаваше никакви лични активи. Икономическата стабилност на семейството се крепеше на Джералдин Форбс, чийто баща беше починал през 2002 г. Дъщеря му бе единствена наследница на състояние, равняващо се на около 40 милиона долара. Двойката нямаше деца.

От всичко това следваше, че Ричард Форбс е зависим от съпругата си. Лисбет сбърчи вежди. Това му даваше още по-малко основания да малтретира жена си.

Лисбет влезе в интернет и изпрати кратко криптирано съобщение до Билбо, в което му благодари за информацията. След това прехвърли 500 долара по сметката, която ѝ бе изпратил.

Излезе на балкона и се облегна на парапета. Слънцето точно бе започнало да залязва. Короните на палмите, които растяха край оградата, разделяща хотела от плажа, се люлееха под напора на усилващия се вятър. Матилда бе съвсем близо до Гренада. Лисбет послуша съвета на Елла Кармайкъл и опакова в един найлонов сак компютъра си, „Измерения на математиката“, някои лични принадлежности, комплект чисти дрехи. Сложи сака на пода до леглото, след това слезе до бара и си поръча за вечеря риба и бутилка „Кариб“.

Единственото, което привлече интереса ѝ, бе д-р Форбс, който сега носеше маратонки, светла тениска и шорти и любопитно разпитваше Елла Кармайкъл за Матилда. Не изглеждаше особено притеснен. Носеше златна верижка с кръст на врата, изглеждаше бодър и дори привлекателен.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР бе напълно изтощена след досадното обикаляне из Сейнт Джордж. След вечеря си направи кратка разходка, но вятърът духаше доста силно и температурата бе паднала осезаемо. Затова се прибра в стаята си и се пъхна в леглото още в девет часа. Вятърът виеше зад прозореца. Възнамеряваше да почете малко, но почти веднага заспа.

Събуди се внезапно от страшен гръм. Хвърли бърз поглед към ръчния си часовник. Бе единайсет и петнайсет вечерта. Стана, олюлявайки се, от леглото и отвори балконската врата. Вятърът я блъсна и я накара да отстъпи крачка назад. Опря се на рамката на вратата, излезе внимателно на балкона и се огледа.

Няколко от висящите край басейна лампи летяха напред-назад, така че градината приличаше на жив театър от сенки. Лисбет видя, че доста от гостите на хотела се бяха събудили, бяха се скупчили край портата в оградата и гледаха втренчено към плажа. Други стояха близо до бара. Лисбет погледна на север и видя светлините на Сейнт Джордж. Небето бе покрито с облаци, но все още не валеше. Не можеше да различи морето в мрака, но вълните бучаха много по-силно от обикновено. Температурите паднаха още повече. За първи път от пристигането си на Карибските острови усети, че трепери от студ.

Докато стоеше на балкона, някой започна да чука силно на вратата ѝ. Лисбет уви един чаршаф около тялото си и отвори. Фреди Макбейн стаеше на прага със сериозно изражение на лицето.

– Извинявай, че те безпокоя, но явно се задава буря.

– Матилда.

– Да, Матилда – потвърди той. – По-рано тази вечер вилня край Тобаго и получихме информация, че е нанесла огромни щети.

Лисбет си припомни познанията си по география и метеорология.

Тринидад и Тобаго се намираха на около двеста километра югоизточно от Гренада. Една тропическа буря можеше без проблем да се разрази над площ с радиус от сто километра, а центърът ѝ се местеше с трийсет-четирийсет километра в час. Това означаваше, че Матилда буквално чука на вратата на Гренада. Всичко зависеше от посоката, в която щеше да поеме.

– Все още няма пряка опасност – продължи Макбейн. – Но ние предпочитаме да заложим на сигурното. Най-добре е да опаковаш ценните си вещи и да слезеш на рецепцията. Там можеш да получиш кафе и сандвич за сметка на хотела.

Лисбет последва съвета му. Изми лицето си, за да се разсъни, обу си дънки, сложи си ботуши и памучна риза и метна найлоновата торба през рамо. Преди да напусне стаята обаче, отвори вратата на банята и запали осветлението. Зеленият гущер не се виждаше никъде. Сигурно се бе сврял в някоя пукнатина. Умно момче.

Лисбет седна на обичайното си място в бара и се загледа в Елла Кармайкъл, която наблюдаваше как персоналът ѝ пълни термоси с топли напитки. След малко тя дойде до ъгъла на Лисбет.

– Здравей. Изглеждаш доста сънена.

– Бях заспала. Какво следва оттук нататък?

– За момента изчакваме. В морето бушува страшна буря, а и получихме предупреждение за приближаващия от Тринидад ураган. Ако времето се влоши още повече и Матилда дойде насам, ще слезем в мазето. Искаш ли да помогнеш?

– Какво трябва да се направи?

– Имаме сто и шейсет одеяла в рецепцията, които трябва да се свалят в мазето. Освен това има куп неща, които трябва да се приберат.

През следващите часове Лисбет помагаше на персонала да свали одеялата в мазето и да събере саксиите с цветя, масите, шезлонгите и разни други предмети, разположени около басейна. Когато Елла прецени, че работата е свършена, и я освободи, Лисбет се разходи бавно до портата в оградата край обгърнатия в мрак плаж и дори направи няколко стъпки навън. Морето бучеше заплашително, а поривите на вятъра я блъскаха толкова силно, че трябваше да зарие крака в пясъка, за да не падне. Палмите край оградата се люлееха заплашително.

Лисбет се върна в бара, поръча си кафе лате и седна до плота. Бе малко след полунощ. Сред гостите и персонала на хотела се усещаше осезаемо притеснение. Край масите се водеха разговори на тих глас, а хората през равни интервали от време поглеждаха към небето. В хотел „Кийс“ имаше общо трийсет и двама гости и към десет души персонал. Лисбет изведнъж забеляза Джералдин Форбс на една маса в непосредствена близост до рецепцията. Лицето на жената бе напрегнато, в ръката си тя държеше питие. Мъжът ѝ го нямаше.

ЛИСБЕТ ПИЕШЕ КАФЕ и отново разсъждаваше над теоремата на Ферма, когато Фреди Макбейн излезе от офиса си и застана насред рецепцията.

– Моля за вашето внимание. Току-що получих съобщение, че ураганът е преминал през Малка Мартиника. Бих искал да помоля всички да слязат незабавно в мазето.

Фреди Макбейн отряза гостите на хотела, които се опитаха да му задават въпроси или да завържат разговор, и насочи всички към стълбата за мазето зад рецепцията. Малка Мартиника бе островче, принадлежащо към територията на Гренада, което се намираше на няколко морски мили северно от нея. Лисбет хвърли поглед към Елла Кармайкъл и наостри уши, когато тя се приближи до Фреди Макбейн.

– Колко лоша е ситуацията? – попита Елла.

– Не знам. Телефонът прекъсна – отвърна Макбейн тихо.

Лисбет слезе в мазето и остави сака си върху одеялото в един ъгъл. Замисли се за миг, след което тръгна да се изкачва нагоре по стълбите срещу потока от хора. Дръпна настрани Елла Кармайкъл и я попита дали може да помогне с нещо. Елла поклати глава със сериозно изражение на лицето.

– Ще видим какво ще стане. Матилда е същинска кучка.

Лисбет забеляза група от петима възрастни и десет деца, които бързо влязоха през входа. Фреди Макбейн ги посрещна и им показа пътя към мазето.

Изведнъж през съзнанието на Лисбет пробягна тревожна мисъл.

– Предполагам, че всеки ще се прибере в някакво подземие? – попита тя тихо.

Елла Кармайкъл погледна семейството, което вече бе стигнало до стълбите към мазето.

– За съжаление това е едно от малкото подземия на Гранд Ансе. Сигурно още хора ще потърсят убежище тук.

Лисбет погледна остро Елла.

– А останалите какво ще правят?

– Тези, които няма къде да се скрият? – Тя се разсмя горчиво. – Ще се залостят в къщите си или в някоя барака. Ще трябва да разчитат на Господ.

Лисбет се обърна, изтича покрай рецепцията и излезе навън.

Джордж Бланд.

Чу как Елла извика след нея, но не спря да ѝ обясни.

„Той живее в една скапана барака, която ще се срути при първия повей на вятъра.“

Веднага щом стъпи на пътя към Сейнт Джордж, вятърът я блъсна и тя се олюля, но въпреки това продължи да тича упорито напред. От силните насрещни пориви губеше равновесие и залиташе. Отне ѝ десет минути да измине около четиристотинте метра до къщата на Джордж Бланд. Не срещна жива душа по пътя си.

ДЪЖДЪТ РУКНА ИЗВЕДНЪЖ като ледена струя от маркуч в мига, в който тя свърна към бараката на Джордж Бланд и видя светлината от фотогенната му лампа през един процеп на прозореца. Подгизна буквално за секунди, а видимостта намаля до няколко метра. Лисбет затропа по вратата. Джордж Бланд отвори с ококорени очи.

– Какво правиш тук? – изкрещя той в опит да надвика вятъра.

– Ела. Трябва да дойдеш с мен в хотела. Там има подземие.

Джордж Бланд изглеждаше стъписан. Вятърът внезапно затръшна вратата и изминаха няколко секунди преди Джордж с усилие да успее да я отвори отново. Лисбет го хвана за тениската и го издърпа. Тя избърса лицето си от водата, хвана го за ръката и се затича. Той я последва.

Избраха да минат по пътя край плажа. Той бе около стотина метра по-кратък от главния път, който се извиваше в голяма дъга към вътрешността на острова. Когато го преполовиха, Лисбет осъзна, че може би бяха сбъркали. На плажа нямаше къде да се скрият. Вятърът и дъждът ги блъскаха с такава сила, че на няколко пъти се виждаха принудени да спират. Пясък и клони летяха във въздуха. Гърмеше и святкаше страховито. Най-сетне Лисбет Саландер видя оградата на хотела да се материализира пред очите ѝ и ускори ход. Имаше чувството, че е минала цяла вечност. Когато най-накрая стигнаха до портата, която им обещаваше сигурност, Лисбет хвърли през рамо поглед назад към плажа и спря.

БЕ СЪЗРЯЛА ПРЕЗ водната завеса две светли фигури на около петдесет метра по-надолу по плажа. Джордж Бланд я дръпна за ръката и се опита да я повлече напред през портата, ала тя го пусна и се опря на оградата в опит да фокусира погледа си. За няколко секунди изгуби фигурите в дъжда, ала след това цялото небе се озари от блесналата светкавица.

Вече знаеше, че това са Ричард и Джералдин Форбс. Намираха се на почти същото място, където предната вечер Лисбет бе забелязала Ричард Форбс да върви напред-назад.

При проблясването на следващата светкавица видя как Ричард Форбс влачи съпругата си, а тя се дърпа.

Изведнъж всички парчета от мозайката се подредиха. Икономическата му зависимост. Обвиненията за несъответствия в счетоводните книги в Остин. Неспокойното му обикаляне из улиците на Сейнт Джордж и посещенията му на „Търтълбек“, където седеше неподвижно, потънал в размисъл.

„Смята да я убие. Залогът е четирийсет милиона. Ще използва бурята като прикритие. Това е неговият шанс.“

Лисбет Саландер бутна Джордж Бланд през портата, огледа се и откри разнебитения стол, на който обикновено седеше нощният пазач и който не бяха прибрали на сушина. Сграбчи го, разби го на парчета в оградата и се въоръжи с единия от краката му. Джордж Бланд завика сащисан след нея, ала тя се втурна с все сила към плажа.

Бурята едва не я събори, но Лисбет стисна зъби и продължи напред, стъпка по стъпка. Почти бе стигнала до двойката Форбс, когато следващата светкавица освети плажа и тя видя Джералдин Форбс паднала на колене до водата. Ричард Форбс стоеше, наведен над нея с вдигната за удар ръка, в която държеше нещо подобно на метален прът. Лисбет видя как ръката му изрисува дъга във въздуха и се стовари върху главата на жена му, която спря да се бори.

Ричард Форбс така и не забеляза Лисбет Саландер.

Лисбет стовари крака на стола върху тила му. Мъжът падна по лице. Лисбет се наведе и хвана Джералдин Форбс. Обърна тялото ѝ под режещите пръски на падащия дъжд. Ръцете ѝ изведнъж се покриха с кръв. Джералдин Форбс имаше голяма рана на темето. Освен това тежеше като олово и Лисбет се заоглежда отчаяно наоколо, докато същевременно се опитваше да измисли как да пренесе тялото до оградата на хотела. В следващия миг до нея застана Джордж Бланд. Той закрещя нещо, което тя не успя да чуе заради бурята.

Лисбет хвърли поглед към Ричард Форбс. Мъжът бе с гръб към нея, но бе успял да се изправи на четири крака. Лисбет хвана лявата ръка на Джералдин, прехвърли я през раменете си и направи знак на Джордж Бланд да стори същото с другата. Двамата с усилие я завлачиха напред през плажа.

Бяха изминали едва половината път до оградата, а Лисбет бе напълно изтощена, сякаш в тялото ѝ не бе останала капчица сила. Сърцето ѝ прескочи, когато внезапно усети как някой я хваща за рамото. Пусна Джералдин Форбс, обърна се и ритна Ричард Форбс между краката. Той падна на колене. Лисбет се засили и го ритна в лицето. След това съзря ужасения поглед на Джордж Бланд. Той успя да задържи вниманието ѝ само около половин секунда, след което тя отново хвана Джералдин Форбс и продължи напред.

След няколко мига пак извърна глава назад. Ричард Форбс се клатушкаше на около десет стъпки след тях, олюлявайки се като пиян под напора на вятъра.

Нова светкавица проряза небето и Лисбет Саландер ококори очи.

За първи път в живота си изпита парализиращ страх.

Зад Ричард Форбс, на около стотина метра навътре във водата съзря Божието провидение.

Застинал за миг на светлината от светкавицата, черен като въглен стълб, който се издигна от водата и изчезна в небето.

Матилда.

Не е възможно.

Ураган – да.

Торнадо – няма начин.

Гренада не бе застрашен от торнадо район.

Една нетипична буря на място, където нямаше условия за възникването на торнадо.

Торнадо не може да се образува по водната повърхност.

Това е грешка от научна гледна точка.

Това е нещо уникално.

То идва, за да ме прибере.

Джордж Бланд също бе забелязал торнадото. Взаимно си извикаха да побързат, без да чуят думите на другия.

До оградата оставаха двайсетина метра. Десет. Лисбет се препъна и падна на колене. Пет. Стигнаха до портата и Лисбет се обърна за последен път назад. Зърна Ричард Форбс точно в мига, когато невидима ръка го повлече към водата. После го изгуби от поглед. С помощта на Джордж Бланд Лисбет вкара тежкия си товар през портата. Преминаха, клатушкайки се, през двора и сред грохота на бурята Лисбет чу звънтенето на счупени прозорци и протяжния вой на огъваща се ламарина. Една дъска прелетя през въздуха точно пред носа ѝ. В следващия миг усети как нещо я удря по гърба. Заболя я. Тук вятърът се усещаше по-слабо.

Лисбет спря Джордж Бланд и го хвана за яката. Наведе главата му до устата си и извика в ухото му:

– Намерили сме я на плажа. Не сме видели мъжа ѝ. Разбра ли?

Той кимна.

Завлачиха Джералдин Форбс надолу по стълбата и Лисбет ритна по вратата на мазето. Фреди Макбейн им отвори и ги погледна втренчено. След това пое товара им и ги дръпна навътре, преди отново да залости вратата.

Шумът на бурята само за секунда се промени от непоносим рев до леко пращене и бучене в далечината. Лисбет си пое дълбоко въздух.

ЕЛЛА КАРМАЙКЪЛ НАЛЯ топло кафе в една чаша и я подаде на Лисбет, която бе толкова изтощена, че едва успя да вдигне ръка. Седеше напълно апатична на пода, облегната на стената. Някой бе завил с одеяло и нея, и Джордж Бланд. Лисбет бе подгизнала и кървеше силно от една прорезна рана точно под коляното. На дънките ѝ имаше десетсантиметрова цепка. Нямаше никакъв спомен как се е появила. Лисбет наблюдаваше вяло как Фреди Макбейн и няколко от гостите на хотела бинтоват главата на Джералдин Форбс. Дочу отделни думи и разбра, че някой от групата е лекар. Забеляза, че мазето е препълнено, като към гостите на хотела се бяха присъединили външни лица, потърсили подслон.

Накрая Фреди Макбейн се приближи до Лисбет Саландер и клекна.

– Тя е жива.

Лисбет не отговори.

– Какво се случи?

– Открихме я на плажа до външната страна на оградата.

– Когато преброих гостите тук, открих, че липсват трима. Ти и семейство Форбс. Елла ми каза, че си побягнала навън като луда точно след началото на бурята.

– Отидох да доведа приятеля си Джордж – Лисбет кимна в посока към него. – Той живее в една барака малко по-надолу по пътя, от която най-вероятно вече нищо не е останало.

– Това е глупава, но и много смела постъпка – рече Фреди Макбейн и погледна към Джордж Бланд. – Видяхте ли съпруга ѝ, Ричард Форбс?

– Не – отвърна Лисбет, а в очите ѝ не се четеше никаква емоция.

Джордж Бланд ѝ хвърли един поглед и поклати глава.

Елла Кармайкъл килна глава и стрелна остро Лисбет Саландер, която ѝ отвърна с безизразен поглед.

Джералдин Форбс дойде в съзнание към три часа сутринта. По това време Лисбет Саландер спеше, склонила глава на рамото на Джордж Бланд.

ГРЕНАДА КАТО ПО ЧУДО бе оцеляла през нощта. С настъпването на изгрева бурята бе утихнала, но за сметка на това навън се лееше проливен дъжд, какъвто Лисбет Саландер не бе виждала досега. Фреди Макбейн пусна гостите да излязат от мазето.

Хотел „Кийс“ се нуждаеше от основен ремонт. Бе понесъл огромни щети, което се отнасяше и за цялото крайбрежие. От външния, разположен до басейна бар на Елла Кармайкъл нямаше и следа, а едната веранда бе напълно разрушена. Капаците на много от прозорците на фасада на хотела липсваха, а покривът на една изпъкнала част от сградата се бе огънал. Цялата рецепция бе съсипана.

Лисбет, олюлявайки се, поведе Джордж Бланд към стаята си. Временно окачи едно одеяло пред празната рамка на прозореца, за да не вали в стаята. Джордж Бланд я погледна.

– Ще си спестим много обяснения, като кажем, че не сме видели съпруга ѝ – рече Лисбет, преди той да успее да зададе някакъв въпрос.

Момчето кимна. Лисбет свали дрехите си, хвърли ги на купчина на пода и му направи знак с ръка да легне на леглото до нея. Той отново кимна, съблече се и се сгуши в нея. Заспаха почти на мига.

Когато Лисбет се събуди по обяд, слънцето грееше през разкъсаните облаци. Всеки мускул на тялото я болеше, а коляното ѝ така се бе подуло, че едва можеше да го свие. Измъкна се тихо от леглото, пъхна се под душа и видя, че зеленият гущер отново се е появил на стената. После си облече шорти и тениска и закуцука обратно към стаята, за да събуди Джордж Бланд.

Елла Кармайкъл все още бе на крак. Изглеждаше уморена, ала въпреки това бе отворила бара при рецепцията. Лисбет седна край малка кръгла маса до барплота, поръча си кафе и помоли да ѝ приготвят сандвич. Погледна през зейналите прозорци при входа и видя спряла отвън полицейска кола. Точно ѝ бяха донесли кафето, когато Фреди Макбейн излезе от офиса си до плота на рецепцията, следван от един униформен полицай. Макбейн откри Лисбет с очи и каза нещо на полицая, преди да тръгнат към масата ѝ.

– Това е полицай Фъргюсън. Той иска да ти зададе няколко въпроса.

Лисбет кимна учтиво. Полицай Фъргюсън изглеждаше уморен. Извади тефтерче и химикал и записа името на Лисбет.

– Госпожице Саландер, разбрах, че с приятеля си сте открили госпожа Ричард Форбс навън по време на бурята снощи.

Лисбет кимна.

– Къде точно я намерихте?

– На плажа точно до портата – отвърна Лисбет. – Практически се спънахме в нея.

Фъргюсън записа.

– Тя каза ли нещо?

Лисбет поклати глава.

– В безсъзнание ли беше?

Лисбет кимна.

– Има лоша рана на главата.

Лисбет отново кимна.

– Нямате представа как може да я е получила, така ли?

Лисбет поклати глава. Фъргюсън изглеждаше леко раздразнен от мълчанието ѝ.

– Из въздуха летяха всякакви отломки – рече тя услужливо. – За малко да ме удари една летва по главата.

Фъргюсън кимна със сериозно изражение на лицето.

– Наранили сте си крака? – Той посочи превръзката ѝ. – Как стана?

– Не знам. Забелязах раната едва когато слязохме в мазето.

– Били сте заедно с един млад мъж.

– Джордж Бланд.

– Той къде живее?

– В бараката зад „Коконът“, малко по-надолу по пътя към летището. Ако ураганът не я е отнесъл, разбира се.

Лисбет пропусна да спомене, че Джордж Бланд в момента спи в леглото ѝ на втория етаж.

– Видяхте ли съпруга ѝ, Ричард Форбс?

Лисбет поклати глава.

Полицай Фъргюсън явно изчерпа въпросите си и затвори тефтерчето.

– Благодаря, госпожице Саландер. Трябва да съставя доклад за смъртния случай.

– Тя да не е починала?

– Госпожа Форбс? Не, намира се в болницата в Сейнт Джордж. Трябва да благодари на вас и приятеля ви, че е жива. Съпругът ѝ обаче е мъртъв. Откриха го на един паркинг до летището преди два часа. На около шестстотин метра в южна посока. Получил е жестоки наранявания – обясни Фъргюсън.

– Жалко – рече Лисбет Саландер, без да изглежда особено шокирана.

Когато Макбейн и полицай Фъргюсън се отдалечиха, до масата на Лисбет седна Елла Кармайкъл и сложи два шота с ром пред нея. Лисбет я погледна въпросително.

– След подобна нощ човек има нужда от нещо подсилващо… За моя сметка. Цялата закуска е за моя сметка.

Двете жени се погледнаха. След това вдигнаха чашите и се чукнаха.

МАТИЛДА ОЩЕ ДЪЛГО щеше да бъде предмет на научни изследвания и дискусии сред метеорологичните институти в Карибския басейн и САЩ. Торнада с нейната сила бяха практически непознати в региона. От теоретична гледна точка бе невъзможно те да се образуват над водата. Постепенно експертите постигнаха съгласие, че странното взаимодействие на различни фронтове бе довело до възникването на псевдоторнадо, което всъщност не бе същинско торнадо, а само приличаше на такова. Разни дисиденти се опитаха да прокарат теории за въздействието на парниковия ефект и нарушеното екологично равновесие.

Лисбет Саландер не се интересуваше от теориите и дискусиите. Тя много добре знаеше какво бе видяла и твърдо беше решила от този момент нататък да не застава на пътя на никоя от посестримите на Матилда.

Мнозина бяха получили наранявания през тази нощ. Като по чудо загиналият бе само един.

Никой не можеше да проумее какво бе накарало Ричард Форбс да излезе навън насред бушуващия с пълна сила ураган, освен, разбира се, липсата на здрав разум, така характерна за американските туристи. Джералдин Форбс също не можеше да даде каквото и да било обяснение. Тя страдаше от тежко мозъчно сътресение и имаше само несвързани спомени от събитията през онази нощ.

За сметка на това неутешимо скърбеше, че е вдовица.