Мъжът от Санкт Петербург

Епилог

На 2 август 1914 г. Германия напада Белгия. За няколко дни немската армия помита цяла Франция. До края на август, когато всички смятат, че Париж ще падне, важни части от немската армия са изтеглени от Франция, за да защитават Германия от руската инвазия на изток; Париж не пада.

През 1915 г. руснаците официално получават контрол над Константинопол и Босфора.

Много от младите мъже, с които Шарлът е танцувала на бала на Белинда, загиват във Франция. Фреди Шалфонт умира при Ипър. Питър се връща у дома ранен. Шарлът учи за медицинска сестра и заминава на фронта.

През 1916 г. Лидия ражда момче. Очаквало се раждането да е трудно заради напредналата й възраст, но протекло без никакви проблеми. Момчето е наречено Алекс.

Шарлът се разболява от пневмония през 1917 г. и е изпратена у дома. По време на възстановяването си превежда на английски „Капитанската дъщеря“ от Пушкин.

След войната жените получават право да гласуват. Лойд Джордж става премиер. Базил Томсън получава рицарско звание.

Шарлът се омъжва за млад офицер, за когото се е грижила във Франция. Войната го е превърнала в пацифист и социалист и той става един от първите депутати от лейбъристката партия в Парламента. Шарлът е призната за водещ преводач в Англия на руска литература от деветнайсети век. През 1931 г. двамата с мъжа й заминават за Москва и когато се връщат у дома, обявяват, че СССР е истински рай за работниците, но след германо-съветския пакт променят мнението си. Съпругът на Шарлът става министър без портфейл в правителството на лейбъристите през 1945 г.

Шарлът още е жива. Живее в къща в някогашната ферма на имението. Къщата е построена от баща й за управителя на Уолдън Хол и е просторна, стабилна и пълна с удобни мебели и красиви тъкани. На мястото на фермата вече има жилищни сгради, но Шарлът обича да е сред хора. Уолдън Хол е възстановен и сега е собственост на сина на Алекс Уолдън.

Шарлът понякога бърка събитията от близкото минало, но помни много добре лятото на 1914 г. В тъжните й кафяви очи се появява отнесено изражение, когато започне да разказва някоя от потресаващите си истории.

Но тя не живее само с миналото. Осъжда комунистическата партия на Съветския съюз, защото е създала лошо име на социализма, и не одобрява Маргарет Тачър, която е създала лошо име на феминизма. Ако й кажете, че госпожа Тачър не е феминистка, тя ще отговори, че в такъв случай и Брежнев не е социалист.

Вече не превежда, разбира се, но сега чете „Архипелаг Гулаг“ на руски. Смята, че Солженицин е твърде праволинеен, но все пак е решена да довърши книгата. Тъй като може да чете само по половин час сутрин и половин час следобед, по нейни сметки ще стигне до края й, когато е на деветдесет и девет години.

Не знам защо, но съм сигурен, че ще успее.