Началото

Епилог

Когато се опитвам да си припомня момента, в който се покорих на моята Сила и разруших връзката си с Деймън, си представям един-единствен миг тишина. В онази секунда Деймън се обръща, погледите ни се преплитат и ние сключваме мир.

Но нямаше тишина, нито щеше да има. Сега постоянно чувах шумоленето на животните в гората, забързаното им дишане, както се случва с всяко живо същество, когато усети, че наблизо го дебне опасност, накъсаното биене на сърцата им. Можех дори да чувам мислите си, затихващи или надигащи се като океански вълни.

Ако само не бях толкова слаб, когато Катрин ме гледаше в очите. Ако само не се бях върнал да видя татко. Ако само не бях накарал Деймън да пие.

Но го направих. Всички тези погрешни избори се превърнаха за мен в мантия, която с времето ставаше все по-черна и по-черна. И сега завинаги ще трябва да живея с последствията от моите злодеяния.