Облакът

Началото

Извънземният сигнал бе толкова слаб, така незначителен между останалите шумове на необятната вселена, че едва не бе пропуснат. Ако не беше успехът на СЕТИ1 в продължилата близо десет години кампания за набиране на средства и построяване на наблюдателна станция на обратната страна на Луната, човечеството може би никога нямаше да узнае, че в космоса съществуват и други разумни същества.

Директорът, членовете на съвета и регионалните представители на организацията (всъщност необвързана група учени и чудаци) бяха събрали за проекта за построяване на лунна станция почти седем милиарда, повечето от обществени дарения. Дори след това се наложи да молят за транспортиране на личния състав и товарите НАСА, Европейската космическа агенция и Китай, както и няколко от частните аерокосмически превозвачи, които се занимаваха с изграждане на космически станции, ракетни инсталации, снабдителни пунктове за гориво и дори туристически атракциони на обратната страна на Луната.

Но тъкмо обратната страна бе мястото, което привличаше хората от СЕТИ — страната, която винаги е обърната с „гръб“ към Земята и по този начин е защитена от масивния приток на радио– и телевизионни сигнали, лазерни лъчи, електромеханични смущения и целия останал електронен „шум“, който се произвежда от всяко младо, но бързо развиващо се технологично общество и се разпилява безразборно из околното космическо пространство.

Луната е единственият сред всичките 138 спътници в Слънчевата система, който притежава подобна трайно защитена повърхност. От гледна точка на радиосмущенията, това е най-тихото място в цялата слънчева система и е идеалният избор за построяването на изследователската станция, станала известна с названието „Сетиград“.

— Хайде, хайде! — провикна се Дезмънд Йейтс нетърпеливо, втренчил поглед в монитора, в очакване най-сетне на него да се появи сигнал. — Какво правят? Защо се бавят толкова много?

Джоан Райдър, много по-зрял и опитен воин на СЕТИ, сложи успокоително ръка на рамото на младия астроном.

— Какво си мислиш, че правят, Дез? — Тя също гледаше тъмния екран. — Проверяват и препроверяват, както щяхме да направим и ние. Въпросът е твърде важен, за да се допусне грешка.

Йейтс кимна, прокара пръсти през черната си коса и внимателно се надигна в слабата лунна гравитация. Беше само на двайсет и пет, наскоро завършил университета в Станфорд, и би трябвало да асистира на по-опитните си колеги. Но тъкмо той бе засякъл странния сигнал — предаване, за което сега бе повече от сигурен, че произхожда от извънземен източник.

Ако трябва да се придържаме към фактите, мощните анализиращи компютри на СЕТИ първи идентифицираха необичайния сигнал сред милиардите шумове, създавани от галактиките. Но пък Дез Йейтс бе човекът, избрал точно този участък от небето, Йейтс настрои честотата за сканиране и пак Йейтс се спря на точката за „възможен контакт“, която компютърните системи бяха категоризирали като „ЕТИ клас 22“ (от незначителен интерес). Този „контакт“, сега набързо преквалифициран в „клас 1“, или „многообещаващ“, принадлежеше изцяло на Дез и сега той и двамата му колеги агонизираха от нетърпеливо очакване да получат необходимото потвърждение от радиотелескопа „Парс“ в Австралия и английската обсерватория „Джодрел Банк“.

Малко след официалното си създаване през 1960 СЕТИ бе наложила строги изисквания и процедури за проверка и верификация на всеки сигнал, за който има съмнение, че е от извънземен произход. Основателите на организацията се бяха оказали прозорливи хора. През следващите седемдесет години бяха засечени общо 635 „силно позитивни“, но същевременно фалшиви сигнали, седемнадесет от тях толкова убедителни, че СЕТИ бе на път да обяви пред света за осъществяването на контакт, преди истината за техния произход да бъде разкрита.

Съвсем наскоро процедурите за изследване и потвърждаване на произхода на сигналите бяха затегнати, тъй като старейшините на организацията се опасяваха, че построяването на новата прослушвателна станция на обратната страна на Луната може да доведе до поток от предполагаемо позитивни сигнали. Сега вече, след като трима от дежурните в Сетиград се съгласяха да категоризират някой сигнал като „силно положителен“, копие от него заедно с всички съпътстващи компютърни данни се изпращаше за потвърждение до други две обсерватории, работещи по програмата СЕТИ и разположени в различни части на земното кълбо.

Йейтс и компютрите на СЕТИ бяха засекли силно излъчване само преди десетина дни. Тогава Йейтс бе „нощна смяна“ — светлинният режим на станцията бе настроен така, че да имитира денонощния цикъл на Земята. Първото, което привлече вниманието на младия учен, бяха равномерните микропулсации, произхождащи от участъка от небесната сфера, избран от него.

Дезмънд Йейтс така и не беше в състояние да обясни точно какво го бе накарало да изследва споменатия сигнал — особено когато върху диаграмата бяха изписани три други, доста по-силни и обещаващи сигнала — но изглежда, тъкмо в това се състои основната разлика между хората и машините: Йейтс бе действал по интуиция.

По причини, свързани единствено с романтичните му представи за издирване на извънземни форми на живот, той бе прехвърлил сигнала на аудиоуредбата, за да може да чува слабото, но фокусирано излъчване, върху което се бе съсредоточила шейсет и четири метровата чиния на радиотелескопа. От друга страна, Йейтс бе гледал прекалено много научнофантастични филми.

Малката контролна зала — почти всичките й стени бяха покрити с триизмерни високочестотни монитори — внезапно се изпълни с оглушителна какофония. Йейтс чуваше нисък тътнеж, като от океан, и високи пулсиращи звуци, следващи неравен ритъм, но не беше в състояние да улови подробности.

Пресегна се и настрои параметрите на системата за математически анализ за проверка на тайнствения сигнал. И тогава, докато интуицията му продължаваше да набира скорост, поиска от системата да проследи посоката, от която идва сигналът, и да изведе резултатите на малкия холодисплей в центъра на контролната зала.

Само след минути Йейтс вече обикаляше ентусиазирано холограмата, която сияеше в средата на залата. А през това време от уредбата продължаваха да се леят ниски и високи оглушителни звуци и шумове.

На холодисплея се виждаше компютърно генерирано изображение на H-712256N — „земеподобна“ планета (известна на астрономите с обозначението ELP2), отстояща на 14,8 светлинни години от Слънчевата система, в съзвездието Водолей.

Йейтс никога не бе чувал за сигнал, който да води до някоя определена планета. Но бързо си припомни, че кариерата му е започнала едва преди една година и че е съвсем млад и неопитен в извършването на подобни наблюдения. Нищо чудно просто да не разполагаше с информация за други сходни случаи.

Внезапно прозвуча аларма и Йейтс се обърна.

СИГНАЛЪТ Е ФОКУСИРАН — СИГНАЛЪТ Е МОДУЛИРАН, пишеше на екрана. Големите червени букви бяха подчертани и трепкаха, както и следваше да бъде при подобно необичайно излъчване.

„Фокусиран“ и „модулиран“ бяха ключови изрази, когато ставаше въпрос за радиосигнал с възможно извънземен произход. „Фокусиран“ означаваше, че сигналът се излъчва от някакъв електронен уред или машина. „Модулиран“ — че притежава определена честота и последователност, каквито не се срещат в природата и могат да бъдат създадени само по изкуствен път от разумни същества с цел комуникация.

— Майчице мила! — възкликна Йейтс, изхвърча от контролната зала и се затича по тесния коридор към жилищния отсек, където спяха двамата му колеги. Само след минутка и тримата стояха зяпнали пред монитора и сияещата холограма на планета, която много приличаше на Земята… и същевременно се намираше на 142 трилиона километра.

Първата им задача бе да елиминират всички възможни радиосигнали и електромагнитни смущения, които можеше да са от човешки произход. Един „модулиран“ сигнал би могъл да произхожда от далечна цивилизация, но доста по-вероятно бе да е резултат от човешка дейност — излъчване от преминаващ космически кораб, сигнал, долетял от някоя далечна, изстреляна отдавна сонда, или от космически телескоп, каквито вече имаше няколко, изведени на орбити далеч отвъд тази на Луната.

Но компютрите на СЕТИ бяха в състояние да отстранят бързо подобни сигнали. В тяхната информационна база имаше данни за всички космически кораби, изстреляни през последните осемдесет години от различни нации, включително и на тези, за които не бяха подавани никакви официални сведения, тъй като носеха шпионски или оръжейни системи. Трийсет и шест часа след улавянето на първите сигнали тримата членове на лунната група бяха убедени, че са засекли истинска извънземна емисия, идеща от друга слънчева система и с изкуствен произход.

Това, което окончателно убеди Ким Мюкърджи, че младият Дез е осъществил извънземен ЕТИ контакт, бе фактът, че въпреки че бяха в състояние да идентифицират честотни промени и амплитудни изменения в радиосигнала, СЕТИ компютрите така и не успяха да дешифрират съдържанието му. Четирийсет и осем годишният Мюкърджи беше един от ветераните на лунната група, с повече от двайсет годишен стаж в СЕТИ. Освен това бе присъствал на други три подобни „позитивни контакта“ в различни бази на Земята — по-късно те се бяха оказали резултат от човешка дейност. Мюкърджи беше наясно, че методите за квантово кодиране, използвани от службите на различни правителства за техните военни спътници и оръжейни системи, са практически непробиваеми, но компютрите на СЕТИ, поне досега, винаги успяваха да установят дали става въпрос за квантово кодиране, макар да не можеха да открият смисъла на засечения сигнал.

Но сегашният сигнал бе съвсем различен. Компютрите не улавяха характерната за квантовите емисии осцилираща непоследователност, нито пък някаква форма или размер на посланието. Нямаше обаче никакво съмнение в изкуствения характер на засечения сигнал.

Сега, десет дена след улавянето му и началото на записа, Дез Йейтс и неговите двама колеги бяха на ръба на нервното изтощение и изгаряха от нетърпение да получат окончателните резултати от обсерваториите Паркис и Джодрел Банк в Англия.

Установеният правилник за действие бе ясен и недвусмислен. Астрономите от Паркис и Джодрел Банк подлагаха на проверка записите от Сетиград, анализираха ги със собствени средства и се опитваха сами да уловят сигналите (въпреки неимоверното радиозамърсяване в земната атмосфера). Нито една от двете групи нямаше право да излиза пред обществеността с каквито и да било съобщения относно контакта — негативни или позитивни, — докато ръководството на СЕТИ не вземе окончателно решение.

Нямаше астроном, астрофизик, космолог или въобще човек, надарен с въображение, който да не мечтае за контакт с извънземен разум, независимо дали би го признал, или не. Истината бе, че постоянно развиващата се в научно и техническо отношение цивилизация очакваше с нетърпение доказателството, че не е сама във вселената. За мнозина подобна идея щеше да замени божествената концепция.

— Сетиград, говори Гюс Уилсън от Паркис — избумтя глас от говорителя на стената.

И тримата членове на лунната група се извърнаха към главния екран. От него ги гледаше мъж на средна възраст с плешива глава и червендалесто обветрено лице. Всички познаваха добре директора на лабораторията Паркис.

Мюкърджи кимна и Дез Йейтс бързо потвърди, че приемат.

— Потвърждаваме автентичността на вашия сигнал CT86901XT и го определяме като позитивен, повтарям — позитивен, доктор Йейтс. — Уилсън беше едновременно развълнуван и напрегнат. — Ние също успяхме да засечем сигнала, макар че бе в обхват, по-нисък от минус 600 — толкова слаб, че едва ли бихме му обърнали внимание на Земята. Освен това елиминирахме каквато и да било възможност за човешки произход на сигнала и проверихме дали споменатата честота — 17,655 гигахерца — се използва от правителствени, академични или военни институции. Ние също смятаме, че сигналът е модулиран и че предполагаемият му източник — ЕЛП H-712256X — е определен съвсем точно, макар че нямаме никакво обяснение защо сигналът трябва да идва от място, което е толкова близко до нас и навярно е проверявано многократно.

Австралийският учен спря да си поеме дъх, после продължи официално:

— Ето защо ние всички тук стигнахме до единодушния извод, че сигналът е позитивен контакт с непозната, но несъмнено разумна чуждоземна цивилизация. Вече трябва да сте получили и писменото ни потвърждение. Поздравления — надяваме се да получите и второ потвърждение.

— Да! Да!!! — провикна се Йейтс и подскочи, забравил, че е на Луната.

— Почакай, Дез, почакай — предупреди го Мюкърджи. — Знаеш, че не сме получили…

— Сетиград, тук Джодрел Банк — последва друг глас от говорителя.

Този път на екрана се появи слабото измъчено лице на сър Кевин Кели, директор на обсерваторията Джодрел Банк и на Кралското астрономическо дружество. Мюкърджи отново кимна на Йейтс.

— Добър ден, сър Кевин — заговори Йейтс, вече не беше в състояние да прикрива вълнението си. Внезапно го изпълни непреодолим ужас — ами ако прочутият астроном го обявеше за некадърен и прекалено импулсивен ентусиаст, допуснал някоя наивна грешка?

Кралският астроном нагласи вратовръзката си и се покашля, сякаш се готвеше да се появи пред обществеността.

— Успяхме да потвърдим, че вашият сигнал отговаря и на трите международно признати критерия и трябва да се смята за изкуствено генериран от разумен извънземен източник — почна той внимателно. — Първо, успяхме сами да засечем сигнала, макар че тук, в Джодрел Банк, той е доста слаб. Второ, потвърдихме, че сигналът е модулиран от електромеханичен или някакъв друг, но несъмнено изкуствен източник. Трето, съгласни сме с определения от вас първоизточник, тоест планетата H-712256X.

— Да! — извика отново Дез и този път се понесе във въздуха и се удари в мекия таван.

Върху насеченото от бръчки лице на сър Кевин изгря вяла усмивка.

— Зная, че вече сте получили потвърждение от Гюс Уилсън в Паркис — двамата с него поддържахме постоянна връзка през последните няколко дни. Доктор Йейтс, ние смятаме, че това е истинска находка. Поздравления — за вас и останалите членове на групата в Сетиград.

— Много ви благодаря, сър Кевин — едва успя да избърбори Дез, преди екранът да угасне.

Сега вече дори Мюкърджи изглеждаше развълнуван. Тримата се прегърнаха и се завъртяха в несръчен танц — всъщност просто подскачаха из контролната зала. Прашните им подметки оставяха отпечатъци върху стените и дори тавана на помещението.

— Давай шампанското — викна Мюкърджи на Джоан, когато най-сетне се поуспокоиха. Но тя вече се бе отправила към съседното помещение с хладилника.

Йейтс сграбчи три пластмасови чаши и Мюкърджи отвори бутилката — тапата се понесе към тавана със смайваща скорост. Шефът на групата бързо и ловко разля пенливата течност и тримата пиха едновременно.

А после ги обзе необичайно спокойствие и смирение. Все още бяха задъхани от танца, но и постреснати от идеята, че други са потвърдили невероятното им откритие. Изведнъж то се бе превърнало в дългоочаквана реалност. Спогледаха се, малко смутени от преминалия изблик на радост, и Мюкърджи отново кимна окуражаващо на Дез. Младият учен вдигна чашата си и каза тържествено:

— За извънземните.

Мюкърджи и Джоан Райдър също вдигнаха чашите си и тримата ги пресушиха на един дъх.

Отново се възцари познатото сериозно настроение. Имаха усещането, че са присъствали на знаменателно, но краткотрайно събитие, чието значение ще трябва да обмислят по-късно, когато имат тази възможност.

— Е, поне знаем какво трябва да правим сега: всичко го има в наръчника — рече Мюкърджи. — Дез, мисля, че все още не е късно да се обадиш — в Калифорния е седем вечерта.

Дез Йейтс кимна, пусна празната чаша в кошчето и се настани пред екрана на главния монитор.

— Институт СЕТИ — произнесе женски глас, щом мониторът блесна. — Кого търсите?

— Моля, свържете ме лично с професор Джаксън — рече Йейтс.

— Съжалявам, доктор Йейтс — отвърнаха отсреща, — в момента професорът е на заседание. Какво да му предам?

— Моля ви, повикайте го незабавно — настоя Йейтс, а Мюкърджи се наведе развълнувано над рамото му и му посочи един ред от наръчника. — Съобщете му, че го търся във връзка с код 42. Повтарям, код 42. Ще изчакам на линия.

Водещо заглавие на сайта на „Ню Йорк Таймс“, 26 юли 2033

За огромно неудоволствие на Дез Йейтс бордът на директорите на института СЕТИ реши да отложи официалното обявление с цели три месеца.

В началото директорът Джаксън каза на лунната група, че искал лично да провери сигналите, и бе подкрепен от неколцина членове на борда. Припомни, че едно прибързано обявление може да навреди сериозно на репутацията на института, ако впоследствие се окаже невярно.

— Ще имаме само една възможност — рече Джаксън на тримата от Сетиград четирийсет и осем часа, след като му бяха докладвали за успешното засичане на сигнал. — Смятаме да променим разписанието и да ви изпратим заместници по-рано. Искаме да се прехвърлите при нас долу, за да обсъдим заедно проблема.

— Но нали вече разполагаме с две независими потвърждения! — каза Йейтс, след като връзката прекъсна. — Какво друго искат, снимка на зелени човечета ли?

Мюкърджи се опита да успокои младия си колега — обясни му, че вероятно става въпрос за политически боричкания в самия институт. Припомни също така на младока, че от този ден за никой от тях нещата няма да са същите.

Докато чакаха заменящата ги група, Мюкърджи и Джоан Райдър посъветваха Йейтс да измисли подходящо название на земеподобната планета, от която произхождаше сигналът. Не можеха да използват H-712256X, астрономическото название на планетата, за официални изявления. Хората се нуждаеха от просто и разбираемо име, което да се запомня лесно.

Йейтс прекарваше свободното си време в прелистване на речници и справочници под несекващия акомпанимент на извънземните сигнали, които ечаха в тясното помещение. Искаше да е сигурен, че продължават да приемат сигнала.

В края на краищата се спря на името Изо, което на гръцки означаваше „равен“ — тъй като планетата H-712256X бе със същите размери като Земята и притежаваше сходни биологични характеристики. Ако се съдеше по състава на атмосферата, на Изо вероятно имаше условия за развитие на живот и той започна да фантазира, представяше си съществата, които живееха там и изпращаха сигнала.

Щом се върна на Земята и отиде в института СЕТИ в Маунтин Бю, Северна Калифорния, доктор Йейтс бе подложен на ускорен курс по политически мениджмънт. Първият урок бе за това кога да се направи историческото изявление.

Професор Джаксън искаше да изчакат дешифрирането на извънземния сигнал. Наеха три независими криптографски лаборатории и без да им съобщават произхода на сигналите, им дадоха копия от предаването, за да се заемат с дешифрирането. След две седмици и трите лаборатории съобщиха, че използваният код е от непознат тип, но със сигурност скоро ще разполагат с позитивна информация, най-малкото за вида приложен шифър.

Някои членове на борда на директорите продължаваха да настояват изявлението да се направи веднага щом институтът приключи с вътрешната си проверка. Която не би трябвало да се проточи, както бяха уверени Дезмънд Йейтс и останалите членове на лунната група. Специалистите в института вече бяха потвърдили резултатите от Паркис и Джодрел и в момента бяха насочили всичките си усилия към изключване на каквато и да било възможност сигналът да е с човешки произход.

— А как стои въпросът с националната сигурност? — попита един от членовете на борда на спешното заседание, на което присъстваха и доктор Йейтс и колегите му. — Дали Пентагонът няма да реши да потули случая с оправданието, че информацията е от Национално значение?

— Както ви е известно, в правилника още преди петдесет години е уточнено как трябва да се процедира при подобни случаи — намеси се доктор Денис Логан, той завеждаше връзките с обществеността. — Целта на програмата СЕТИ е да установи контакт в полза на цялото човечество, не на една отделна нация, камо ли пък правителство. Настоявам да направим изявление съгласно приетия правилник, според който новината трябва да се разпространи едновременно по целия свят.

В края на краищата напрежението взе да става нетърпимо. Директорите на Паркис и Джодрел не можеха да се закълнат още колко време членовете на екипите им ще успеят да запазят откритието в тайна. Междувременно стана ясно, че трите криптографски лаборатории изобщо не са напреднали в дешифрирането на сигнала. И трите съобщаваха за кодираща система от непознат тип и настояваха за още време, за да работят над проблема.

Накрая бордът стигна до единното решение да се излезе с официално съобщение за осъществяване на първи контакт с извънземен разум на пресконференция в събота, 26 юли 2033, в дванайсет по обяд тихоокеанско време, или девет вечерта по Гринуич, и съобщението да бъде направено едновременно във Вашингтон, Лондон и Сидни. Дез Йейтс щеше да говори на конференцията във Вашингтон, доктор Мюкърджи да се появи в Лондон същата вечер, а доктор Райдър щеше да направи сутрешно съобщение в Сидни.

Копия от съобщението щяха да бъдат разпратени едновременно до всички международни новинарски агенции заедно с видео– и фотографски материали на откритието, звукозапис на чуждоземните сигнали, копия от потвържденията на независимите източници и компютърно генерирано изображение за предполагаемия изглед на планетата източник. След това Дез Йейтс и колегите му щяха да дадат подробни, интервюта, подкрепени от директорите на обсерваториите Паркис и Джодрел Банк.

Медиите направо пощуряха. Заглавието „Не сме сами“ окупира почти цялата водеща страница на специалното издание на „Ню Йорк Таймс“. „Засечен извънземен сигнал“, провъзгласи лондонският „Таймс“, със снимки на Дез Йейтс, каквито се появиха и в почти всички останали вестници по света. Телевизионните предавания бяха завладени от интервюта на специалисти, разсъждаващи над вероятната природа на извънземните, какво би могла да представлява планетата Изо, кога чуждоземците ще получат ответен сигнал от Земята и каква технология би могла да се използва, за да се изпратят човешки представители до Изо. Фактът, че подобно пътешествие щеше да отнеме стотици години, придаваше на историята допълнителна романтична окраска. Внезапно космическите изследвания станаха интересни за всички.

Историята за извънземен контакт стана главна новина из целия свят. В Щатите Белият дом обяви, че президентът Дон Рандал готви официално изявление по въпроса.

Във Великобритания седемдесетгодишният сър Чарлз Ходжисън, международно известен фантаст и своеобразен футурологичен гуру, съобщи на медиите, че засичането на извънземни сигнали е „историческа първа среща с космическата общност“, точно както бил предсказал в своята първа книга „Признаци на живот“.

Папата призова целия християнски свят да се моли за мирен диалог с извънземните.

„Това е Божият глас, който ни праща ясни указания“ — заяви архиепископ Тирон Ъндерфийлд в обръщението си на специалната среща в катедралата в Алабама, средище на Растамендалионската църква на Истинския Господ Бог.

Из целия свят в църквите, храмовете и джамиите се провеждаха специални служби и богомолците отправяха към далечните непознати същества своите молитви и благопожелания за мирен контакт.

Дез Йейтс почти изгуби глас. През първите три седмици след официалното изявление прелетя 100 000 мили и се появи в над деветдесет телевизионни предавания из целия свят. През цялото това време непрестанно бе преследван от репортери и телевизионни екипи. Въпреки че не можеше да направи нищо повече, освен да повтаря отново и отново фактите от първоначалното изявление, журналистите продължаваха упорито да го подлагат на кръстосани разпити.

В някои предавания му показваха възможни варианти за това как биха изглеждали извънземните и очакваха от него коментари, в други го питаха защо според него чуждоземците ще искат да разговарят с обитателите на Земята. Измъкнаха дори майка му и баща му от незабележимото им жилище в покрайнините на Денвър, за да разказват как от малък Дез се влюбил в звездите и по цели нощи зяпал небосвода.

Тъкмо по време на едно подобно предаване в Чикаго за първи път бяха подхвърлени думите „Нобелова награда“. „Говори се, че ще бъдете номиниран за Нобелова награда — обяви водещият. — Какво смятате за това, доктор Йейтс?“

Осем месеца след официалното съобщение животът на Дезмънд Йейтс се бе променил до неузнаваемост. Той разполагаше със собствен кабинет в сградата на института в Маунтин Вю, и със секретарка, разбира се. Задълженията му бяха да се справях огромния брой запитвания за интервюта, въпроси от колеги и покани за лекции и курсове, както и срещи със знаменитости.

Прозорецът на новия му кабинет гледаше към строителната площадка, на която трябваше да се разположи новият корпус на института СЕТИ. Новината за контакт с извънземните бе довела до приток на нови средства.

В желанието си да покаже пред обществеността напредничавост и загриженост за бъдещето на човечеството американският конгрес бе гласувал значително увеличаване на средствата за поддръжка на института, с което бюджетът им надмина дори този на НАСА и предизвика у последните ревност. И всичко това с благосклонното разположение на обществеността, която бе пощуряла на тема космически изследвания. Сега всеки тийнейджър — от двата пола — искаше да стане астроном, космолог, астронавт или „ловец на извънземни“, както медиите бяха кръстили учените от СЕТИ.

Правителствата на други държави, които също искаха да са съпричастни с новостите, на свой ред определиха значителни суми, а хиляди богаташи направиха дарения и дори промениха завещанията си в полза на програмата СЕТИ.

Директорът Джаксън откри, че неговият живот също е претърпял съществена промяна. Сега прекарваше по-голямата част от времето си в срещи с мениджъри, които се грижеха за новите финансови постъпления на института, или с богати потенциални спонсори, дошли да направят лично посещение в института, преди да решат какво да правят с парите си.

Избран бе нов директор на отдела за научни изследвания — задачата му бе да разшири центъра на Луната. В Сетиград започна монтажът на две нови чинии, както и на десетметров оптичен телескоп. Нито един цент от новите постъпления не бе насочен към съоръженията на земната повърхност.

Веднага след официалното съобщение на института за чуждоземни сигнали от планетата Изо всички обсерватории насочиха радиотелескопите си в обозначената точка и започнаха на свой ред да ги записват. Но на Земята излъчването си оставаше все така слабо и едва доловимо, с всички произтичащи от това последствия и рискове. Единодушното мнение на астрономическото общество бе, че ако не беше лунната база, сигналът е нямало да бъде засечен.

Дез Йейтс бе обявен за почетен член на института СЕТИ и въпреки младостта си бе избран за „професор по извънземни комуникации“. Не очакваха от него да преподава, нито да продължава с изследванията си, работата му беше да наблюдава дешифрирането на сигналите от Изо и да ръководи групата в Сетиград, която записваше всеки бит получена информация.

Броят на криптографските лаборатории, които работеха над дешифрирането на извънземния сигнал, вече бе достигнал тридесет и шест. Десетина от тях бяха основани наскоро и тъкмо с тази цел, а имаше и няколко тайни правителствени учреждения, които също работеха над проблема.

Това, което не преставаше да безпокои новоизбрания професор Йейтс, бе дали някое от споменатите правителствени учреждения би съобщило на обществото, в случай че бъде направен пробив в дешифрирането на сигнала. Той знаеше, че правителствата разполагат с най-мощните и усъвършенствани компютърни системи, толкова всеобхватни мрежи, че напоследък все по-често се чуваха гласове срещу разрастването на подобна неконтролирана сила. Въпросът бе дали изкушението подобно знание да се запази в тайна няма да се окаже твърде голямо. Предполагаше се, че чуждоземната цивилизация от планетата Изо е хиляди, може би дори милиони години пред земната, което означаваше, че притежава познания, осигуряващи невъобразими военни, търговски и икономически ползи. Наистина, кой би издържал на подобна съблазън?

Правителството на Съединените щати вече бе изяснило позицията си. Администрацията несъмнено бе ядосана от начина, по който бяха действали ръководните органи на института. Белият дом и Пентагонът не бяха никак доволни от „липсата на патриотизъм“ — едно толкова важно сведение да не бъде представено първо на родната страна, както се изрази в телефонен разговор с директора на института държавният секретар. На Джаксън му се наложи да му припомни вежливо, че СЕТИ е международна организация и е свързана по-скоро с ООН, отколкото със страната, където се помещава институтът. Разговорът приключи в хладен тон.

Йейтс се постара всяка криптографска лаборатория да подпише споразумение, според което сведенията, придобити при дешифриране на сигнала, се явяват обществена собственост. Но въпреки това не преставаше да го измъчва съмнението, че правителствените лаборатории ще предпочетат да ги запазят в полза на военните.

От лабораториите продължаваше да постъпва един и същи отговор: според криптолозите сигналите се базирали на непознати на Земята математични принципи, макар че, ако се съдело по някои от „характеристиките“, те несъмнено носели информация. Но без познания върху чуждоземната радиотехнология, език, софтуерни кодове и дори компютърни системи беше невъзможно да се осъществи и най-малък прогрес.

И докато правителствата гризяха нокти, че не могат да поставят под свой контрол записването и дешифрирането на сигналите, народите изразяваха нескрита радост, че в тази привидно пуста, а може би дори враждебна вселена съществува поне още една разумна, търсеща контакти цивилизация.

Настъпиха съществени промени в сфери като научната фантастика, научната проза, футурологията, астрономията и космологията, доскоро гета, които бързо навлизаха в средите на масовата култура. Сър Чарлз Ходжисън, доайен сред колегите си фантасти, стана неофициалният водач на това ново псевдорелигиозно движение с честите си появи в телевизионни програми, интернет форуми и върху обложките на списанията в почти всяка страна по света. В края на краищата, както обичаше да подчертава самият той, именно негово бе предсказанието за подобен контакт, направено още преди десетилетия.

В чест на знаменателното събитие. Ходжисън бе написал нова книга, „Изонийският прозорец“, която, веднага след публикуването си в мрежата и в книжен вариант, се превърна в бестселър. Малко по-късно започна подготовката за нейното екранизиране.

Някъде по това време, при поредното си участие в едно американско телевизионно шоу, Ходжисън призова последователите си да вземат в свои ръце контакта с чуждата цивилизация.

— Искам през идната седмица всички, които имат радиопредаватели, независимо от тяхната мощност, да изпратят послания на добра воля и мир до планетата Изо — каза той на зрителите. — В момента Земята е в подходяща позиция за радиокомунакиции със съзвездието Водолей и ако хората изпращат ултракъси радиосигнали само на два градуса южно от Пегас, след не повече от петнайсет години изонийците със сигурност ще ги уловят.

Ходжисън определено бе напипал пулса на времето. Из целия свят аматьори радиоентусиасти насочиха антените в приблизителна посока към далечното съзвездие и започнаха да изпращат каквито съобщения им хрумнат. Продажбите на предаватели рязко нараснаха, за радост на търговците и производителите. Небето се изпълни с невидими радиосигнали.

В един караван парк в Уинебаго, Аризона, група ентусиазирани изследователи на извънземните създадоха мрежа от 287 радиопредавателя, които започнаха да излъчват в нощното небе толкова мощни УКВ сигнали, че всички полети от централните щати трябваше да бъдат отклонявани. Накрая полицията принуди ентусиастите да прекратят дейността си.

„Здравейте, хора от Изо — се казваше в съобщенията. — Изпращаме ви миролюбивите си послания от планетата Земя. Елате да ни посетите“.

— От името на народа на Съединените щати, имам честта да ви наградя с Президентския медал за свобода — каза тържествено президент Дон Рандал и стисна ръката на Дез Йейтс.

Почти осемдесет души бяха поканени на церемонията, която се състоя в Източната стая на Белия дом, между тях членове на борда на директорите на СЕТИ и учени от НАСА, но също държавни чиновници и известни политици. Родителите на Йейтс стояха гордо най-отпред, докато репортерите запечатваха историческия миг.

Веднага щом официалната церемония приключи, президентът Рандал поздрави родителите на Йейтс, похвали ги, че са родили такъв доблестен син, а после, за изненада на присъстващите, помоли младата научна звезда да му отдели петнайсет минути от времето си за поверителен разговор в Овалния кабинет.

Минала бе близо година, откакто Дез Йейтс бе засякъл първите слаби сигнали от Изо, но все още нямаше никакъв напредък в тяхното разчитане. Сега повечето криптографи си задаваха въпроса дали сигналите въобще са шифровани. „Не е изключено причината да се крие в чуждоземния език, който може да се основава на напълно непонятни за нас принципи — заяви директорът на лабораторията Ранд в Бъркли в един от многобройните си разговори с Йейтс. — Хвърлихме петабитове мрежова мощ в тази задача, но нямаме никакъв напредък“.

— Е, млади човече, какво ще правим сега с тези твои сигнали? — каза президентът Рандал веднага щом двамата влязоха в кабинета.

— Ами, сър, смятам, че трябва да изпратим официален отговор — отвърна Йейтс, оглеждаше непознатата обстановка.

— Поне това решение не ни тежи на съвестта — заяви един от присъстващите: съветник на президента от НАСА, с когото Йейтс се бе запознал преди малко. — Хиляди побъркани на тема контакт с извънземните чудаци от цял свят изпращат поздравленията си.

Президентът кимна замислено, после попита:

— И какво да направя аз?

— С цялото ми уважение към вас, сър, проблемът не е само от компетенцията на правителството на Съединените щати. Отговорът трябва да изразява волята на цялото земно население.

— О, не! Само не и ООН! — изпъшка Рандал.

Въпреки цялото обществено оживление и вълнение във връзка с първия потвърден контакт с извънземни, на ООН й бяха необходими десет месеца, за да състави одобрен от всички отговор до планетата Изо. Преди историческата среща на Генералната асамблея, по време на която бе изпратен отговорът, се проведоха множество обсъждания.

В далечната 1977, в ранните дни на космическите изследвания, изпълнени с оптимизъм относно скорошния контакт учени от НАСА бяха поставили дванайсетинчови златни дискове на борда на космическите сонди „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“, изпратени да изследват външните граници на Слънчевата система, преди да се отправят към напълно непознатия открит космос. На дисковете се съдържаха 115 изображения от Земята, записи на различни човешки езици, схеми на човешки тела, местни звездни карти и — тъй като това е било през 70-те — записи от песни на китове.

Международната група учени — лингвисти, математици, философи и антрополози — натоварена със задачата да състави новото радиопослание, изпитваше много по-големи затруднения от работната група на „Вояджър“. Новото послание трябваше да бъде излъчено към вече установена разумна цивилизация, при това намираща се не твърде далече.

Споровете какво трябва да съдържа посланието и по какъв начин да бъде казано, бяха ожесточени. Повечето учени бяха съгласни с мнението, че това е първият контакт за Земята, но едва ли е пръв и за планетата Изо. Земната цивилизация бе твърде млада и статистически погледнато, изонийците имаха много повече възможности да се натъкнат на други разумни форми на живот. Не беше изключено, напротив — бе повече от възможно, да има определен галактически правилник за подобен род комуникации и размяна на информация. Но тъй като нямаше как да са запознати с него, земните специалисти смятаха само да кажат едно вежливо „здравейте“ и да се надяват, че членовете на галактическата общност няма да се обидят.

В края на краищата се съгласиха първоначалното съобщение да е с продължителност двайсет минути и да бъде последвано от серия редовни ежедневни излъчвания, които да обяснят с подробности земния начин на живот. Засега времетраенето на проекта бе определено на две земни години.

Баздео Пандай, генералният секретар на ООН, стоеше на подиума пред Генералната асамблея, осветен отвсякъде от прожектори и във фокуса на безброй камери. Пред него, върху специална поставка, бе монтирано голямо червено копче.

— В нашето послание за мир и разбирателство са включени образци от всички земни езици — заяви генералният секретар пред Асамблеята и пред целия свят, който го следеше от екраните на телевизорите. — Освен това включихме някои общи математически понятия и видеоизображения, които да покажат красотите на нашата планета — както от повърхността, така и от космоса. Има и подробни звездни карти на района, в който се намира нашата слънчева система, съотнесени към разположението на Изо и съзвездието Водолей. Добавихме и различни софтуерни програми, които да помогнат на изонийците в разчитането на посланието. Надявам се, че и те са направили същото за нас.

Из залата се разнесе смях. За двете години, през които на Земята се приемаше сигналът от Изо, криптографите не бяха направили и крачка към разгадаването му.

— По-късните съобщения до Изо ще съдържат цели енциклопедии, географска и историческа информация за нашата планета, подробности за Слънчевата система и схеми на технологични продукти.

Пандай направи театрална пауза — усещаше, че съдбовният миг е назрял — и пристъпи към платформата, на която бе монтиран бутонът.

Покашля се и после каза с ясен глас:

— От името на всички народи на нашата планета изпращаме това послание в дух на добра воля и мир и с надежда за взаимно разбирателство и полза между нашите светове през идните времена.

Ръката му се отпусна върху голямото червено копче с форма на гъба и в същия миг осемнайсет международни радиообсерватории и 187 военни радиопредавателни станции на Земята и в космоса започнаха да излъчват лазерните пулсации на съобщението с максимална мощност. Това вероятно бе най-силният синхронизиран радиосигнал, излъчван от Земята и пътуващ със скоростта на светлината. Щяха да са му нужни четиринайсет години и осем месеца, за да стигне до крайната си цел.