Обречена на ранен гроб

Глава 11.

Очите ми се отвориха, адаптирайки се към ярката светлина в стаята. Все още преглъщах познатата на вкус кръв на Боунс, когато разбрах, че е от чаша, а не от вена.

— Ако трябваше да пия кръвта на това животно всеки ден, с радост бих умряла от глад.

О, Господи. Моля те, нека сънувам!

— Мамо?

Тя неодобрително се намръщи, преди да остави чашата на близката маса.

— Отново си отслабнала. Не може ли това същество да не те остави да гладуваш?

Не, не сънувах. Това беше тя от плът и кръв.

— Какво правиш тук? Къде е Боунс?

Тя вдигна ръка.

— Излезе някъде. Дори и да знаех къде, нямаше да мога да ти кажа. Знаеш, в случай че другият вампир разбере. Трябва да кажа, Катрин, имаш плачевен вкус за мъже.

Исусе, Мария и Йосиф. Един от тримата да ми помогне.

— Може ли да прескочим обичайната игра Да смачкаме Боунс? Не съм в добро настроение.

— Не трябва и да си — каза тя, без съчувствие. Колко типично. — Омъжи се за тиган, а сега изглежда, че може също да си се омъжила и за огъня.

Какво си е мислил Боунс да я доведе тук? Разбира се, майка ми да прекара известно време с мен. След това ще се моля да бъда упоена.

— Не споменавай Грегор, или ще…

Спрях и устата й се изви.

— Или какво, Катрин?

Какво в действителност? Тя беше моя майка. Не можех да заплаша, да я зашлевя, наръгам, пребия или дори да я обидя. Опитах се да измисля нещо, с което да я изплаша никога отново да не споменава затруднението ми положение с похитителя на сънища.

— Ще започна да сменям партньорите си, — казах. Очите й се ококориха. Раздразненото повдигане на темата я караше да се чувства неудобно с алтернативните начини на живот. — Точно така. Тройки, четворки, още. Боунс познава около хиляда мацки, които ще се радват да скочат в леглото с нас. Ще бъде извратено и ще си получим…

Тя запъхтя с недоволство.

— Катрин!

Под нас, чух женски смях. Разпознаваем и също толкова неочакван.

— Как го наричате вие американците? Аз го наричам пушка.

Анет, първият вампир, който Боунс бе създал някога, се засмя отново. Беше смехът на някой, който не се шегуваше.

Майка ми стана на крака. Спалнята бе отворена и Анет беше говорила достатъчно силно, че дори майка ми да я чуе.

— В деня след никога, ненаситена английска уличница!

Въпреки че умствено аплодирах обидата, аз бях тази, която започна това.

— Мамо, не наричай Анет уличница. Не е твоя работа колко хора е изчукала.

Добре, не можех да бъда изцяло великодушна. Какво си е мислил Боунс да доведе и двете под един покрив с мен? Като се има предвид нейната многовековна, живописна бивша връзка с Боунс, с Анет не се разбирахме много добре и през най-добрите дни. Майка ми и аз имахме много проблеми, въпреки последното й омекване по отношение на немъртвите, към един гул в частност.

— Мамо, радвам се да те видя. Сега бих искала да си взема истинска баня.

Тя стана.

— Всички в къщата знаят да не споменават къде сме, така че можеш да правиш каквото искаш, стига да не излизаш навън. Донесох някои дрехи за теб. В гардероба са. О, и не пускай телевизора. Или радиото и няма нужда да казвам, че не можеш да използваш телефона.

С тази полезна информация, тя излезе. Изчаках секунда, след това пуснах крака от леглото. Поне щях да се изкъпя без помощ. С бебешки стъпки и всичко.

След като бях напълно изкъпана, спретната и облечена, слязох на долния етаж, където можех да чуя всички други гласове. Мисията изпълнена за това да не знам къде, по дяволите, съм. Всичко, което можех да разбера бе, че къщата е стара, макар и модерно ремонтирана, и беше на стръмна скала. Прозорецът ми беше казал това. Зелени хълмове и скали се простираха докъдето можеше да стигне погледа и въздуха миришеше различно. Биха могли да бъдат в северните Скалисти планини, но някак си, не го усещах като Америка.

Може би Канада. Може би не.

Реших да спра да гадая. Това би обезсмислило целта, в крайна сметка.

Бърборенето спря с почти комична внезапност, когато влязох в кухнята.

Пет глави се вдигнаха с фалшиво безгрижие. В допълнение към майка ми и Анет, създателя на Боунс — Иън бе тук, заедно със Спейд и Родни.

— Здравейте всички, — отбелязах. — Това ли е целият екип? Или има повече от вас, които дебнат наоколо?

— О, има и още — започна майка ми, преди да извика: — Ох! Кой ме ритна?

Неженствено сумтене се изплъзна от мен.

— Това трябва да е Спейд. Така че, дори не ми е позволено да знам кой е тук? Защо това има значение?

— Само още няколко момчета, Кат — отговори Спейд пренебрежително, поглеждайки майка ми е предупреждение. — Нищо, за което да се тревожиш.

— Добре. — Ако бях настояла да науча повече, вероятно отново щях да получа превръзката за очи. Иън се бе облегнал на стол, е кръстосани в глезените крака. Тюркоазените му очи имаха закачлив блясък, когато ги плъзна към майка ми.

— Липсваше ми снощи, когато пристигнах. Радвам се да те видя отново, сладурче — провлече Иън.

Родни отправи на Иън същия предупредителен поглед като мен, но поради друга причина. Родни и майка ми се, ах, срещаха. Или поне, се срещаха последният път, когато чух. Да мисля за романтичния живот на майка ми, ме отвращаваше и това нямаше нищо общо е това, че Родни е гул.

— Остави майка ми на мира — казах на Иън, а очите ми светеха към него.

Той се усмихна без разкаяние. Иън нямаше да знае как да почувства угризения дори и задгробният му живот да зависеше от това. Въпреки че се бе доказал като верен приятел на Боунс, с Иън имахме мрачна история. Той обичаше да колекционира редки и необичайни, независимо дали предмети или хора. Тази склонност бе довела до това, Иън веднъж да се опита ме изнудва в отношенията тип приятели с облаги, преди да разбере цялата ми история с Боунс. Сега Иън не използваше неподходящи действия към мен, но изглежда му доставяше удоволствие в намирането на начини да ме дразни.

Доказателство: Иън хвърли бавен поглед към майка ми, за да се увери, че ще забележа как се спира на определени места. После се ухили.

— Наистина е удоволствие да те видя отново, Джъстина.

Всичко, за което можех да се надявам, бе, че същото отвращение към вампирите, което бе направило детството ми ад, щеше послужи сега на майка ми. Тя мразеше баща ми, Макс, тъй като я беше съблазнил, а след това й бе казал, че е правила секс със зъл демон — и всичко това, защото си е мислел, че е смешно. Тя беше забременяла от този случайна среща и си бе помислила, че е родила бебе полудемон — мен. Плащах за извратения хумор на баща ми цял живот, докато Боунс не ми показа, че вампирите са повече от едни зъби.

Майка ми все още не бе убедена, че зъбите не се равняват на злото, ако се съди по погледа, който отправи към Иън.

— Няма ли някое друго място, където да бъдеш? — попита го тя със смразяващ глас.

Усмивката на Иън само се разшири.

— Разбира се. Вдигни си полата и ще ти покажа.

— Това беше! — възкликнах, хвърляйки се напред към Иън, докато Родни издърпваше стола си и също се втурна след него. И двамата бяхме толкова заслепени от ярост, че единственото, което Иън трябваше да направи беше да се дръпне назад, за да види как се сблъскваме един с друг, вместо с него.

— Иън, достатъчно — каза грубо Спейд, пристъпвайки между мен и Родни, когато и двамата скочихме на крака за нов опит. — Кат, Родни… Иън спря. Нали?

Спейд погледна Иън, който само вдигна и присви едно рамо.

— Засега.

Бях хваната в капан с майка ми, ядосаното й гадже, бивша любовница на Боунс, похотливият му създател и потайният му най-добър приятел. Какъвто и апетит да имах, когато слязох долу, беше изчезнал. Единственото нещо, което исках да направя, беше да се махна от всички тях, но това означаваше да се скрия в стаята си, което също ми беше писнало.

Може би имаше едно нещо, което можеше да помогне. Отидох до кабинетите и започна да ровя из тях с целенасочена решителност.

— Какво търсиш, Катрин? — попита майка ми.

— Алкохол.

Бях на третата си бутилка Джак Даниелс, когато Боунс пристигна. Беше залез-слънце, умиращите лъчи превръщаха косата му в червеникава, когато влезе през вратата. Дори един бегъл поглед към твърдите му, вълнообразни очертания накараха ръката ми да се затегне около уискито. Господи, изглеждаше добре, но имах нужда да затръшна вратата на мръсния си ум и да потърся други неща, за които да си мисля. Оборудване за фермата. Земеделие. Състоянието на икономиката.

— Дявол да ме вземе, котенце, това ли правиш цял ден? Пиеш?

Осъдителният тон, който Боунс използва загаси моментната ми страст. Не, нямаше нужда да размишлявам за държавния дефицит след това!

— Цветът ти е добър, така че кой си ти да говориш — казах. — Заради това ли се забави толкова? Тя имаше ли хубав вкус?

Ревнувах, колкото и глупаво да беше. Боунс взимаше жени, за да се храни по две причини — с външния си вид, те бяха покъртително лесни да се съгласят и защото харесваше вкуса им повече. Не вярвах, че Боунс наистина може да усети разликата между мъжка и женска кръв, докато не ми я доказа. Той можеше безупречно да определи пола на цяла кръвна банка. Веднъж бе казал, че мисли, че това може би е придобито предпочитание към естрогена.

— Тя със сигурност нямаше вкус на галон уиски. — Той изстреля обратно, приближавайки се и вдигайки вежда към близката празна бутилка. — Това ли е всичко, което си поела днес?

— Определено, Криспин — извика Иън. — Пие с храбростта на ирландец!

Нямах нищо тежко наблизо да хвърля по Иън, освен уискито, а нямаше да се простя с него.

— Майната ти, Иън!

Боунс грабна бутилката ми, но бях предвидила това. Задържах я и това беше като играта дърпане на въже.

— Остави я — прогърмя той, дърпайки ръката ми от наградата ми. — Трябва ти твърда храна, котенце, и около една бъчва е вода. Боже, къде е майка ти? Не може ли да се разчита на тази жена поне да следи какво ядеш?

Ако се опитваше да ме вбеси не можеше да избере по-добър начин.

— О, разбира се. Намери някой, който да ме храни, да ми дава вода и да ме държи на каишка. Знаеш ли за какво трябваше да се ожениш, Боунс? За куче, тогава нямаше да имаш всичките тези досадни проблеми, защото щеше от време на време да ги върши само.

— Точно от това се нуждаех — изръмжа той, прокарвайки ръка през косата си. — Да се прибера при пияна харпия, която ме чака, за да ми откъсне главата.

Това не е нещото, от което се нуждаеше? Аз бях тази, която беше удряна, дрогирана и ограничена до това друг да ме храни — и всичко това заради луд вампир, който ме беше отвлякъл, когато съм била на шестнадесет и сега не искаше да приеме не за отговор.

— Да бъда пияна харпия е връхната точка на седмицата ми, така че ме извини ако не те чакам до вратата е голям червен хикс на врата, който да маркира мястото, откъдето можеш да получиш десерта си.

Част от мен бе ужасена от това, което току-що бях казала. В края на краищата, не бях ядосана на Боунс, само на обстоятелствата. Но някак си умственият ми филтър между това, което не исках да кажа и това, което казах, се счупи. Дори не можех да хвърля вината върху алкохола. Да бъда полувампир означаваше, че не мога да се напия от нормална пиячка.

— Точно сега бих казал, че точно от това се нуждаеш — отвърна Боунс. — Това ли е? Да те заведа ли в леглото и да изсмуча част от раздразнението ти? Въпреки че предпочитам да набия малко разум в теб вместо това, но като вампир съм съгласен за работата, независимо дали искам или не.

Устата ми увисна отворена и ръката ми действително се разтрепери с желанието да го шамаросам. И в същото време ми се искаше да плача. Всичко това бе толкова грешно. Разпадах се на парчета и го правех съвсем сама, независимо от многобройните хора около мен.

Нещо от това или се показа на лицето ми, или го беше чул във вихрения хаос на мислите ми. Чертите на Боунс загубиха леденото си безсърдечие и той въздъхна.

— Котенце…

— Недей. — Дъхът ми спря, задушавайки плача. Изглежда не можех да контролирам как да се чувствам или какво излиза от устата ми, така че по-добре бе да остана сама. По-бързо, преди да кажех нещо друго, което не мислех. — Аз, ъм, уморена съм.

Тръгнах нагоре по стълбите, оставяйки уискито на дивана. То не помогна. Всъщност, всичко, което бях направила, откакто се бях събудила бе да влоша нещата. Знаех, че това положение не е по вина на Боунс. Той правеше всичко това, само за да запази всички в безопасност, включително и мен. Но някак си, накрая изливах разочарованието си върху него. Най-малкото в безсъзнание не можех да влоша нещата между нас повече.

Затворих вратата зад мен. Нямаше чаши в банята, така че свих дланта си и използвах водата от мивката, за да глътна хапчетата на Дон. Количеството им намаляваше. Трябваше да му кажа да ми изпрати още, само че не знаех къде сме.

Отпадналото състояние се появи скоро след това, сякаш матрака се отвори и бях погълната в него. За част от секундата почувствах паника и се протегнах за нещо, за което да се задържа. Но точно както бях поискала, бях сама.

По-късно, когато почувствах хладна плът срещу устата ми, бях облекчена. Тогава свърших с преглъщането и знаех, че това не е Боунс, дори и със затворени очи и тъкмо събуждайки се. Кръвта имаше различен вкус.

Спейд се появи пред погледа ми. Той отдръпна ръката си, но не стана от седналото си положение върху леглото. Все още беше тъмно. За съжаление не бях проспала целия ужасен ден.

— Къде е Боунс? — попитах.

— Навън. Ще се върне скоро.

Не казах нищо, но мъката ми за това как нещата се бяха влошили до там, че Боунс дори да не може да отдели време да ме събуди, трябва да се е показало на лицето ми. Спейд въздъхна.

— Той не е свикнал с това, Кат, и се справя с него доста зле.

— Не е свикал с кое? — Да бъдеш женен за психясала кучка?, додаде ума ми.

— Страх. — Спейд понижи гласа си. — Криспин винаги се гордеел с контрол върху емоциите си, но сега няма никакъв с теб. Никога преди не е изпитал страх от това да загуби човека, който обича, заради някой друг. О, приятелят ти Тейт може и да лази по нервите на Криспин, но той знае, че Тейт не е реална заплаха. С Грегор е различно. Той е по-възрастен от Криспин, по-силен и никой не знае колко може да те е било грижа за него.

Беше ме страх, че Спейд е подценил ситуацията.

— Не мисля, че това е проблемът. С Боунс дори не можем да бъдем един около друг без да се караме.

— И двамата сте в лошо настроение и нищо не можете да направите, освен да си го изкарвате един на друг, но не забравяй приоритетите си. Не е ли той нещото, за което се бориш?

Прехапах устна.

— Ами ако аз съм тази, която издава местоположението ни? Ами ако всичко, което знам се повтаря към Грегор по някакъв начин в съня ми? Ще изложа всички на опасност с това, че просто съм се събудила! И изглежда не мога да се овладея. — Гласът ми стана дрезгав. Стаята се замъгли, когато очите ми се напълниха. Видяхте ли? Емоционална развалина, точно както бяха казала. — Мисля, че трябва да отида при Дон. — казах накрая, изтривайки очите си. — Той има сгради, за които не знам и които са построени да издържат на бомби, взривяващи бункери. Мога да чакам там, докато нещата се успокоят. И така няма да излагам на риск всички около мен…

— Никъде няма да ходиш.

Боунс изпълни рамката на вратата зад Спейд. Дори не го бях чула да изкачва стълбите; той се движеше почти толкова тихо, колкото и Фабиан. Зелено проблясваше в очите му, а изражението му беше като гранит.

— В случай че не си обърнала внимание, котенце, ще го кажа отново. Няма да ходиш никъде. Нито при Дон, нито при никой друг. Ти си моя, така че не споменавай напускане отново.

Това не беше мило обяснение в любов тип нуждая се да си тук с мен. Не, беше хладнокръвна присъда ти си моята топка и верига и глезена, за който си окована е моят!. Боунс се обърна и си тръгна, след като направи изявлението, без да си дава труда да каже още нещо.

Спейд стисна ръката ми, преди да стане от леглото, гледайки ме почти състрадателно, преди да излезе.

— Всичко ще бъде наред.

Не спорих, но не му вярвах. Боунс дори не ми бе дал шанс да се извиня за по-рано, преди да тръгне. Всичко, което имаше значение за мен — връзката ми с Боунс, независимостта ми, да подкрепям приятелите си, да отстранявам убийци — всичко това беше разбито на парчета. Повечето бе по вина на Грегор. Другото, все пак, бе по моя. Поне можех да направя нещо за това.

Първо най-важното. Трябваше да сложа под контрол диво въртящите ми се емоции, така че когато видех Боунс по-късно да можем да изгладим нещата. Концентрирах се върху емоционалните ми защити, силни бариери, изграждани от дните на детството ми, когато дори майка ми ме отхвърляше, после усъвършенствани и заздравени през годините, когато бях напуснала Боунс. Те ми бяха толкова познати, колкото и кожата ми, и точно сега, те са единственото нещо, което можеше да ме задържи цяла.

Когато се почувствах достатъчно устойчива, започнах да планирам. Щях да започна с дълъг, горещ душ; после щях да потренирам, за да изпусна парата. Ако имах късмет, щях да накарам Иън да се заяде с мен. Да го разкъсам звучеше като добро начало, а и той мрънкаше за реванш от деня, в който го пребих.

Е, Иън, помислих си, днес е щастливият ти ден!

И тогава, след това, щях да говоря с Боунс. Да се опитам да оправя нещата между нас, преди да станат по-лоши.