Обречена на ранен гроб

Глава 30

Едва след като стиснах и последната ръка, Боунс се обърна към мен и проговори през стиснати зъби.

— Защо покани Цепеш?

Погледнах към Влад, който беше в отсрещната страна на стаята и говореше с вампир на име Линкълн. Доколкото знаех, не беше същият мъж, който бе освободил робите, но все пак беше ужасно висок.

— Не съм.

Боунс се вгледа в мен все едно претегляше дали казвах истината.

— Попитай го сам, щом не ми вярваш — казах раздразнено. — Не че имам нещо против Влад да е тук, но не ми беше хрумвало да го поканя, след като той не е от хората, които искат главата ми.

— Говори по-тихо — изсъска Боунс, като ме дръпна не особено нежно към ниша близо до входната врата.

Не знаех защо е толкова ядосан. Толкова важно ли беше, че бях напуснала мястото си, за да кажа здравей на Влад? Проклети вампири и техните изкривени правила.

Въпреки че трябваше да премисля това твърдение, защото, като пълен вампир, сега обиждах и себе си.

— Какъв ти е проблемът? — попитах с тих глас.

Боунс ме погледна сякаш ми бяха пораснали две глави.

— Моят проблем, любима, е, че ме остави, за да поздравиш бившият ти любовник, сякаш много ти липсва.

Сега беше мой ред да зяпам Боунс, сякаш се бе превърнал в извънземно.

— Бившият ми любовник? Да не си полудял?

Не можех да повярвам и от това, гласът ми вече не беше толкова тих, колкото беше преди. Пръстите на Боунс се стегнаха около ръката ми.

— Искаш всички да научат ли? Само го кажи тогава.

Насилих се да се успокоя, защото иначе щяха да започна да крещя.

— Защо си мислиш, че съм правила секс е Влад? — успях да попитам шепнешком.

Боунс вдигна вежда.

— Чарлз ми каза как ти е звъннал, докато си била в леглото е Цепеш.

О, Господи, точно така. Позвъняването на Спейд онази сутрин, когато Влад остана да спи в моята стая. След всичко, което се случи, бях забравила как би изглеждало това.

— Нали знаеш как ми каза, че е трябвало да те питам какво е станало в Ню Орлиънс, вместо да предполагам от това как изглежда? Е, твой ред е, Боунс. Ако ме беше попитал, щях да ти кажа, че никога не съм правила секс е Влад. Никога дори не съм го целувала. Спахме заедно, защото и двамата бяхме самотни и се нуждаехме от приятел. Нищо повече.

От вида на лицето му стана ясно, че Боунс се бореше с информацията. Тропнах с крак. Щом мога да ти вярвам, че си свалял момиче след момиче с Канел и само си пил от тях докато заспят, тогава по-добре сега да ми повярваш за Влад, помислих си е блясък в очите.

— Добре — каза най-накрая. — Вярвам ти и трябваше да попитам.

— Не мога да повярвам, че си помислил, че съм спала е Влад и си решил да не повдигаш въпроса.

— О, щях да го спомена, но не и преди да се разреши ситуацията е майка ти. — Гласът му беше груб. — Помислих, че си го направила, защото вярваше, че съм те напуснал и аз самият спя с много жени. Разбирах как би могло да се случи, но със сигурност нямаше да позволя да продължи.

Ето каква бе другата причина Боунс да предизвика Влад на двубой в нощта, когато ме взе от къщата на Цепеш. Той не просто искаше да съм далеч от Влад заради притеснението, че Влад може да ме пожертва в името на хората си, ако ни нападнеха гули.

— Дойде да ме вземеш, въпреки че мислеше, че ти изневерявам?

Боунс обхвана лицето ми е ръце.

— Ти ме измъкна от Ню Орлиънс, въпреки че вярваше, че съм те напуснал и съм те унижил е други жени. Това правят вампирите, котенце. Винаги идваме за това, което ни принадлежи, без значение какви са обстоятелствата.

Тъкмо си мислех, че никога не съм била по-щастлива да бъда вампир, когато смразяващ глас разцепи въздуха:

— Махни си ръцете от съпругата ми.

Цялото ми тяло се скова, докато се обръщах с неверие. Отворената врата зад мен ми даде ясна видимост към Грегор, който вървеше към нас.

Боунс застана между мен и приближаващия се вампир. По-скоро усетих, отколкото видях, Менчерес да идва бавно към нас.

— Не си добре дошъл тук, Похитителю на сънища — каза Менчерес е плашеща учтивост.

— Менчерес. — Грегор изви устните си в студена усмивка. — Помисли, че си спечелил, когато изтри паметта й и ме затвори през всичките тези години, но се провали. Всички вече знаят, че е Катрин сме свързани и нашите закони гласят, че на всички официални събирания, на които присъства единият от съпрузите, на другия не може да бъде отказан достъп.

Грегор беше прав. Всъщност защо не бях помислила за това? Защо няколкостотингодишният вампир до мен не беше помислил за това? По дяволите, къде беше едно от прочутите видения на Менчерес, когато наистина можеше да бъде полезно?

— Никога не са ме наричали е по-унизителна обида, от това да съм твоя жена — казах. — Къде е майка ми, Грегор?

Влад също се приближи. Между него и Менчерес, ако Грегор посмееше да нападне, щеше да бъде парализиран, после дълбоко изпържен до хрупкаво.

Това можеше да се окаже чудесно парти все пак.

— Острият ти език само ще ти осигури повече наказание — отвърна Грегор, когато влезе в къщата.

Неочаквано, Боунс се усмихна, прокарвайки дланта си надолу по ръката ми в бавна милувка.

— Не се интересуваш от езика й, нали? Колко странно. Смятам, че това е една от любимите ми части.

Грегор гневно тръгна към нас… а после спря. Погледна предпазливо Менчерес и Боунс. После шумно се засмя.

— Не — каза той. — Няма да нанеса първия удар, заради това примирие. С теб ще имаме нашият ден, куче, но няма да е днес. Всъщност дойдох, защото имам подарък за Катрин.

Родни изблъска хората от пътя си, като гледаше Грегор е почти толкова омраза колкото аз. Грегор нямаше нищо против. Усмихна се, докато поглеждаше зад гърба си към жената, която си проправяше път към къщата. Беше облечена в червена рокля и бяло кожено палто. Държеше каишка в ръката си, а друг вампир пълзеше зад нея в края й.

— Ти си мъртва — казах е неверие.

Жената с кестенявата коса се засмя.

— Да, Катрин! Трябва да знаеш, след като ти ме уби. Но направи грешка. Даде ми вампирска кръв точно преди да ме убиеш, а след това ме прати при Грегор е главата ми. Благодаря ти за това. Иначе нямаше да може да ме направи гул.

Канел се хилеше през цялото време, докато го казваше. Междувременно ми се искаше да се зашлевя. Разбира се. Канел бе погълнала малко от кръвта на Иън точно преди да я намушкам в сърцето. Грегор бе знаел това, бе го отмъкнал от сънищата ми по същия начин, по който бе научил безброй много детайли. Канел искаше да е вампир, но както се оказа, вместо това й бях помогнала да стане гул.

Канел ритна вампира близо до краката й. Погледнах надолу, видях дълга тъмна коса, която криеше лицето на жената… и кръвта ми замръзна.

— Не — прошепнах.

Главата на вампира се вдигна, косата й падна отстрани на лицето й — и аз се втурнах напред.

— Мамо!

Боунс ме дръпна назад. Борех се, отчаяна да стигна до нея и ужасена от искрящото зелено обкръжило предишните й сини очи.

— Катрин. — Гласът й се изви, така различен от нормалния, рязък тон. — Моля те. Убий ме.

— Боунс, пусни ме!

Вместо това той безмилостно стегна хватката си и ме задърпа назад. До мен Спейд бе хванал Родни в подобна хватка, докато гулът сипеше ругатни към Грегор. Менчерес закрачи напред и посочи с пръст на сантиметър от гърдите на Грегор.

— Какво значи всичко това?

Грегор отметна глава назад и се засмя.

— Това е подаръкът ми за съпругата ми. Виждаш ли колко съм милостив? Сега Катрин може да има майка си завинаги до себе си… разбира се, след като вярната ми Канел вече не се нуждае от слуга.

Канел се усмихна и стовари ритник върху лицето на майка ми. Тя падна.

— Ще те убия за това, Грегор!

Започнах да чувам бумтене в ушите си. Първоначално си мислех, че са просто ударите на юмруците ми в Боунс, който използваше цялата си сила, за да ме държи. Но после осъзнах, че шумът не идваше от това. Идваше от вътрешността ми.

Канел се ококори. Чу се шокирано мърморене. Хората наоколо започнаха да ме зяпат. Аполон си проправи път през тълпата и се вгледа в мен.

— Сърцето й бие. Каква измама е това?

Не знам кой нанесе първия удар, но изведнъж всички започнаха да се карат. Аполон и гулите се нахвърлиха с крясъци срещу мен.

— Изведи я далеч от тук — извика Боунс и ме предаде на Влад, преди да скочи в мелето. Влад ме държеше в хватка като менгеме и заотстъпва назад. Менчерес започна да изхвърля силата си като мрежа в опит да спре насилието, но имаше прекалено много силни немъртви хора, за да ги парализира всички. Във въздуха хвърчаха викове, после хора, когато нещата станаха повече физически, и най-накрая имаше огън, когато Влад реши да направи изход.

Около нас се появи стена от пламъци, която ни пазеше, когато силата му се надигаше напред, докато ме стискаше здраво. В следващия момент таванът избухна над главите ни. После следващият и следващият, докато над нас нямаше нищо, освен нощното небе.

— По дяволите, няма да ги оставя! — извиках, когато той скочи през разрушения покрив.

— Това е единственият начин — измърмори Влад, като ме стисна толкова силно, че щях да повърна, ако все още можех.

Бум. Бум. Бум. Сърцето ми продължаваше да тупти в гърдите ми. Това ме замая, усещането бе така невероятно непознато само след седмица. Вихрушка от образи ме измъчваше, докато разстоянието ни от къщата се увеличаваше. Мама. О, Господи, мама. Превърната във вампир. Да бъде влачена и пребивана, докато е на каишка. Боунс се впусна в битката. Грегор му се изсмя.

— Менчерес ще оправи нещата — каза Влад. Трябваше да крещи, за да го чуя над вятъра, докато скоростта ни се увеличаваше. Дори оставяхме огнена диря като комета. — Но не и ако си там, с гнева си срещу Грегор и със смущаващото ти сърцебиене. Ако останеш, това няма да приключи, докато половината от хората не са мъртви.

Исках да се отскубна от ръцете му и да се върна в къщата, но горчивата истина беше, че Влад бе прав. За пореден път всички, за които ме бе грижа, щяха да бъдат по-добре ако ме нямаше.

Когато отворих очи, ми отне няколко секунди, за да се съвзема. Първото нещо, което разбрах, бе, че бях на задната седалка на кола. Второто, че изглежда не се движеше. И трето, устата ми свирепо беше стиснала нечие гърло и от вкуса знаех, че не беше Боунс.

Дръпнах се назад, за да разбера, че тъкмо бях разкъсала врата на Влад. Ризата му беше разкъсана и го бях притиснала към вратата на колата.

Той се изправи.

— Какво беше това? — попита той спокойно.

Проклех се, че бях забравила да му кажа за много важен детайл отнасящ се до храненето ми, въпреки че това бе последното нещо в ума ми. След въздушното ни бягство от онова, което по-рано беше тържество, Влад отвлече първия човек, когото видя, хипнотизира го със зелените си очи и отидохме до железопътната гара. Там се качихме на следващия влак, който беше на разположение. Веднъж щом се качихме, настоях да се обадя на Боунс, който не отговори. Нито Спейд или Менчерес.

Влад разсея загрижеността ми като каза, че те вероятно са прекалено заети, за да вдигнат телефоните си. По-нататъшните ми опити да се свържа с тях бяха прекъснати, когато слънцето изгря час по-късно и аз изгубих съзнание в стола си. Това бе последното, което помнех.

— Чу ли се е Боунс?

— Говорих с него преди няколко часа. Трябва да дойде скоро.

Обмислих това, а сърцебиенето ми, което бе предизвикало мелето, сега беше затихнало. Колко иронично, че направихме дебютантското тържество, за да се опитаме да успокоим всякакви гулски притеснения. Сега въздействието на предишната вечер можеше да даде повече гориво на Аполон за параноичния му огън. Можех само да се надявам, че Менчерес и Боунс бяха успели да успокоят нещата и ги бяха убедили, че това да бъда странен вампир бе по-малка заплаха за гулите, отколкото да бъда хибрид.

Влад събра разкъсаните краища на яката си и привлече вниманието ми към обяснение за по-ранните ми действия.

— Нещо странно се случи, след като се промених. Тръгнах право към първия вампир близо до мен, вместо да пия човешка кръв. Поради някаква причина, вампирската кръв е това, за което, ъх, копнея… и сега вече знаеш, че понякога сърцето ми все още бие.

Влад изглеждаше толкова изумен, колкото никога не го бях виждала.

— Удивително — промърмори.

Дори когато го каза, не успя да се сдържа и облизах устните си. Кръвта на Влад имаше различен вкус, естествено, но беше също толкова вкусна.

Влад ме наблюдаваше и затова спрях. Въпреки че не осъзнавах, когато го бях направила, се почувствах виновна, че е дъвках приятеля си.

— Съжалявам — промърморих.

Устните му се извиха.

— Никой не може да каже, че си предвидима, Кат.

Ще ми се да бях. Първо, бях изрод като хибрид, сега бях дори по-голям като вампир.

А сега майка ми също беше вампир. Майка ми, която мразеше вампири откакто бе научила за тях. Майка ми, която ме умоляваше да я убия предишната вечер.

— Може би искаш да преосмислиш приятелството си с мен, Влад, защото ще върна майка си, дори ако трябва да наруша всеки вампирски закон, за да го направя.

Медно зеленият поглед на Влад беше непоколебим.

— Не очаквам друго от теб.

Не отговорих на това, просто погледнах през прозореца. Слънцето беше на половината си път в небето. Трябва да бе около обяд. Бях в безсъзнание от часове. Настрана от всички вампирски закони, истинският въпрос беше как щях да спазя обещанието си да спася майка си, като се има предвид, че зората отмъкваше всичката ми сила. Да не споменавам, че не знаех къде, по дяволите, Грегор криеше майка ми. Тя можеше да е навсякъде в момента.

— Кат. — Погледнах, за да открия, че Влад все още е загледан в мен. — Не мога да ти помогна, знаеш това.

Малка, тъжна усмивка изви устните ми.

— Да, знам. — Разбирах, но, о, щях да се радвам Влад да ми бъде подкрепление.

— Най-голямата слабост на Грегор е гордостта му — заяви Влад. — Използвай я срещу него. Ще се хване всеки път.

Усетих Боунс минути преди да чуя колата му. След като ме промени, бях настроена към него по начин, който отричаше логиката. Дори сега можех да усетя нетърпението му като шкурка, която стържеше подсъзнанието ми.

Вече бях вън от колата, когато черния Мерцедес спря до Влад. Боунс излезе, придърпвайки ме към себе си, преди да успея да проговоря. Целувката му беше груба и би накарала дъха ми да секне, ако все още имах такъв. После ме пусна обратно, проследявайки устата ми докато очите му станаха зелени.

Знаех, че може да усети кръвта на Влад по мен. Част от мен искаше да се извиня, докато друга спореше, че от всички хора само Боунс би разбрал.

— Боунс — започнах.

— Не се тревожи за това — каза той, като изтри устата ми отново. — Да тръгваме. Цепеш. — Боунс кимна кратко към Влад. — До следващия път.

Влад се облегна на колата си с обичайната си уморена полуусмивка.

— Някак си мисля, че това може би ще е по-скоро, отколкото предполагаш.