Обречена на ранен гроб

Глава 34.

Никой не се опита да спре тримата мъже Пазители, когато закрачиха към мен и ме арестуваха. Честно казано и аз не се опитах да ги спра. Бях твърде фокусирана върху опитите си да видя Боунс сега, когато там имаше хора, блокиращи гледката ми към сечището. Той не беше мръднал от последния път, когато го бях зърнала. Беше ли спрян навреме ножът на Грегор? Или беше забит твърде дълбоко?

— Кат, какво направи? — попита Влад с груб глас. Той не можеше да спре да гледа ръцете ми. Пламъците бяха замрели, което предположих, че Пазителите оценяваха, тъй като ме държаха за ръцете.

— Боунс добре ли е? — попитах, игнорирайки това. Странно спокойствие се разстла върху мен. Нямах намерение да изпратя тази смъртоносна огнена топка към главата на Грегор, но и не съжалявах за това. Дори ако не бях спасила Боунс в този момент, по този начин, нямаше да отнеме дълго, докато се присъединя към него, а убийството на Грегор значеше свобода за майка ми. Имаше далеч не толкова ценни неща, за които да умреш.

Менчерес изглеждаше толкова зашеметен, колкото и Влад. Той наистина трябва да бе загубил виденията си за бъдещето, тъй като изражението му казваше, че никога не си бе представял, че нещата ще се завъртят по този начин.

Майка ми си проправи път през тълпата. Погледът й все още беше осветен в зелено и тя удари силно с юмрук първия Пазител, с когото влезе в контакт.

— Махни си ръцете от дъщеря ми! — извика тя.

— Влад — казах аз, — моля…

Лицето му стана безизразно и той кимна веднъж. После сграбчи майка ми, държейки я срещу гърдите си в хватка, която никога не би могла да разбие. Усмихнах му се благодарно, знаейки, че се бе съгласил да я защити за повече от просто този момент.

— Ти си добър приятел — казах.

Това беше всичко, което успях да кажа. Един от Пазителите стисна ръка около гърлото ми, спирайки опита ми за прощални думи към майка ми, и бях извлечена към сечището. Русата Пазителка беше вече готова в средата, с един дълъг сребърен нож в ръка.

Бързо изпълняваха наказанията, нали?, помислих, събирайки кураж. Не можех да се накарам да погледна мястото, където хората се бяха събрали около Боунс. Ако беше жив, не исках да види това. Надявах се, че Пазителите ще са наистина бързи и това ще приключи преди Боунс дори да осъзнае какво се беше случило.

— Спрете.

Разпознах дрезгавия глас на Боунс и сърцето ми подскочи. Той беше жив. Моля ви, нека бъде бързо, и, о, Господи, не му позволявай да види.

— Тя наруши закона — отсече русата Пазителка. Тя ме сграбчи, рязко дръпвайки главата ми назад, дори когато Боунс се олюля в полезрението ми.

Срещнах погледа му, опитвайки се да му кажа в този краткотраен миг, че го обичах и не бях изплашена, когато последвалите му думи накараха Пазителката да спре.

— Грегор мамеше.

Пазителката ме пусна толкова внезапно, че паднах. Боунс повече не погледна към мен. Цялото му внимание беше върху жената, която крачеше към него.

— Ако лъжеш, ще се присъединиш към нея в смъртта — изсъска тя.

Боунс посочи корема си, където нещо странно, тъмно, навито спираловидно беше видимо в плътта му дори под кървавите петна.

— Течно сребро — каза Боунс. Той извади ножа на Грегор. — Някъде в това е инжекциона. Грегор ме отрови с това последно пробождане, за да бъда по-бавен и по-слаб, докато се бия с него. Вероятно никой нямаше да знае какво е направил той щом бях съсухрен.

Значи това обясняваше агонията, която чувствах от Боунс — тя е била от среброто, разливащото се във вените му от това единствено, коварно пробождане. Знаех, че болката беше твърде изтощителна, за да бъде причинена от нормална рана. Колко привично за Грегор да мами по такъв долен начин щом бе осъзнал, че не можеше да победи Боунс в честна битка.

Пазителката взе ножа, разглеждайки го внимателно. Тя го стисна от всеки ъгъл и когато палецът й натисна самият края на дръжката, блещукаща течност се плъзна по протежението на острието.

— Умно — промърмори тя. Тогава погледът й стана по-твърд, когато погледна към мен. — Нямаше начин тя да знае за това. По този начин нейното наказание е същото за намесата.

— Знаех.

Главата на Пазителката се завъртя към мен.

— Почувствах среброто да изгаря Боунс отвътре — продължих. — Ние сме свързани, тъй като е мой създател, както и мой съпруг. Така разбрах.

Луциус закрачи към мен.

— Той не е твой съпруг, Грегор е!

Боунс повдигна вежди в посока на тялото на Грегор.

— Тя има само един съпруг сега, нали?

От изражението на лицето на Пазителката съдех, че моето обяснение не беше достатъчно добро. Застинах. Едно беше да умра, за да спася Боунс, но ако имах шанс да живея…

— Плюс това Грегор ми показа подобен нож, когато бях тийнейджърка — добавих. — Беше толкова отдавна, че бях забравила за това. Но когато Боунс се държеше толкова странно, след като беше намушкан, и можех да почувствам болката му, разпространяваща се дори след като ножът беше изваден…

— Лъжкиня — изкрещя Луциус. — Грегор никога не е имал такъв нож, преди да му го взема вчера!

Очите на Пазителката се спряха на него. Луциус разбра какво бе направил твърде късно.

— Ти си бил част от измамата му — установи тя. — Хванете го.

Двама от мъжете Пазители хванаха Луциус, докато се опитваше да избяга. Знаейки колко силни бяха, Луциус нямаше шанс за бягство. Нито пък аз.

После будните зелени очи на Пазителката се спряха върху мен, подозрението бе явно в погледа й.

— Кълнеш ли се в кръвта си, че си се намесила в дуела, единствено когато си осъзнала, че Грегор мами?

— Да.

Все пак в по-голямата си част беше истина. Знаех, че нещо не беше наред, просто не знаех какво беше то. Така че в това отношение не се бях намесила, докато не осъзнах, че Грегор мамеше. Освен това, ако Грегор не беше измамил, нямаше да има нужда от намесата ми, защото Боунс щеше рано или късно да го убие.

Пазителката се втренчи в мен за един дълъг момент, но аз не трепнах под погледа й. След това тя се огледа. Боунс я гледаше твърдо, както и Менчерес, Спейд и Влад. Тъй като имаше място за основателно съмнение, ако тя отсъдеше срещу мен, Боунс нямаше да го приеме и това щеше да прерасне в кървава баня. Тя трябваше да го знае. Но беше ли това фактор в решението й?

Накрая тя сви рамене.

— Няма как да докажа дали лъжеш, а вината на Грегор е ясна, така че си свободна да си тръгнеш.

Боунс ме сграбчи в следващия момент, задържайки ме в прегръдка, която би ме оставила без дъх, ако изобщо имах такъв. Задържах го също толкова силно, чувайки някои от съюзниците на Грегор да дърдорят възмутени негодувания. Ще има последствия, помислих си. Щеше да има последствия и заради демонстрирането пред толкова много хора на това, което можех да правя с огъня, дори и да не знаех колко дълго щях да притежавам тази сила, но избутах тези грижи настрана за по-късен ден.

— Трябва да извадим среброто от теб, Криспин — чух Спейд да казва над рамото на Боунс.

— Още не — отвърна Боунс.

Сръчках го леко.

— Да, сега. Полудя ли?

Той изсумтя, когато ме освободи, напрежение се таеше в погледа му.

— Не, любов. Ти си.

Боунс знаеше, че не се намесих само защото бях осъзнала, че Грегор мами. Ще да има последици и за това, помислих си, но всичко по реда си.

Течното сребро трябваше да бъде хирургически отстранено от Боунс, открих аз. Беше ужасен, кървав процес, който ме накара да искам да мога да убия Грегор още хиляди пъти. Нищо чудно, че нещо такова беше незаконно в дуел. Не бих използвала такова подло оръжие срещу враг.

Боунс вдигна щита си между нас, когато Спейд го разряза, но не се нуждаех от свръхестествена връзка, за да ме заболи.

Луциус беше екзекутиран от Пазителите на Закона по време на неговия процес.

Когато приключиха с Луциус, водачът на Пазителите ни информира, че дължим финансово обезщетение за кражбата на един от членовете на рода на Грегор — майка ми. Ченето ми увисна от удивление, когато изрекоха името й, но Боунс просто кимна и каза, че ще се погрижи. Тъй като Грегор беше мъртъв не бях сигурна кой ще получи чека или просто ще отиде при Пазителите на Закона, но за пореден път отпратих това под графата Бъдещ Бизнес.

Менчерес коленичи до нас върху окървавената земя. Той подаде ръка на Боунс, който само я гледа за няколко секунди, преди да я поеме.

— Нищо от това ли не видя? — Боунс попита Менчерес.

Египетският вампир се усмихна слабо.

— Нито една част. Открих, че мразя да не знам какво ще се случи.

Боунс изсумтя.

— Добре дошъл в света, който живеят останалите от нас.

Спейд завърши изравянето на последното сребро от Боунс и седна назад със сумтене.

— Дявол да те вземе, Криспин, надявах се никога да не направя това отново.

Боунс изпусна друго сумтене.

— Напълно съм съгласен, приятелю.

— Може ли да се махнем от тук? — Сега, когато Боунс вече нямаше сребро в тялото си, което да го трови, прецених, че беше наистина добър момент да си тръгнем. Съюзниците на Грегор все още ни хвърляха враждебни погледи, въпреки присъствието на Пазителите и съюзниците на Боунс, които ги въздържаха от действие. Все още нямаше нужда да насилваме късмета си. Колкото до Боунс и мен, ние вероятно преминахме през всичките си девет живота тази нощ.

— Отлична идея, любов — каза Боунс, надигайки се. — Къде искаш да отидем?

Ироничен смях се изплъзна от мен.

— Където и да е, освен в Париж, Боунс. Навсякъде, но не и там.