Обречена на ранен гроб

Глава 26.

Боунс ме освободи с едно-единствено гъвкаво движение, издърпвайки ме да стана заедно с него. Не можах да се сдържа и трепнах, щом ръцете му останаха на китките ми. Сърцето ми не можеше да не запрепуска, освен ако не го прострелях.

Той вървеше много близо до мен, с ръка на гърба ми побутваща ме напред. Не си влачех краката, но, повярвайте ми, наистина го исках. Минахме покрай няколко души, докато се качвахме по стълбите, но вървях с наведена глава, концентрирайки се върху всичко друго, но не и върху това какво щеше да се случи щом стигнехме стаята.

Как изобщо можех да запазя хладнокръвие, докато се потя с него? Ами ако изкрещя нещо ужасяващо, като Обичам те? Какво ако получа епилептичен пристъп и започна да се въртя и тръшкам точно по средата на действието?

Бях се вкарала в състояние на овладяна паника, когато той ме вкара в същата стая, която бях напуснала преди известно време. Халатът, който носех още беше преметнат през стола. Боунс затвори вратата, а аз отчаяно се опитах да поема контрол над ситуацията.

— Добре. — Гласът ми беше по-висок от обикновено. — Имаш ли нещо конкретно наум или просто да започна с очевидното?

Устните му потрепнаха.

— Опитваш се да ме превърнеш в задача? Съжалявам, любима, но това е моята нощ. Когато искам услуга от теб и ти поставяш условията, можеш да контролираш нещата колкото искаш. Междувременно, аз поемам ръководещата роля. Сега разкарай тези обувки. Изглеждат все едно те убиват.

Почти ужасена го направих. Леглото изглеждаше голямо, а стените сякаш се смаляваха, не оставяйки нищо в стаята, освен това меко, очакващо място.

Боунс си свали ризата. Извърнах поглед от зашеметяващата, изваяна плът, която се разкри. Ноктите ми се забиха в дланите. Нещата се разгорещяваха много бързо.

— Обърни се.

Направих го едновременно с неохота и благодарност. Макар и да се налагаше да гледам в килима вместо в него, пак се чувствах уязвима. Сякаш не можех да се защитя, ако не виждах какво става.

Хладни пръсти преместиха косата ми настрана, карайки ме да потреперя. Леко дръпване на роклята ми предшестваше бавното, неумолимо плъзване на ципа по целия път до долу. Без тази опора, роклята се свлече по раменете ми и падна в краката ми.

От Боунс се чу лека въздишка. Нелогично затворих очи, сякаш това щеше да ме направи по-малко гола. Задържах дъха си, треперейки отново.

— Замръзнала си, любима. Качвай се в леглото.

Гласът му беше по-плътен, акцентът му — по-силен. Изминах краткото разстояние до леглото, оставяйки го да издърпа завивките и покривайки се с тях веднага щом легнах.

Боунс коленичи до леглото, протягайки ръка да ме погали по главата.

— С тези завивки вдигнати до брадичката ти и с тези широко отворени очи, изглеждаш много млада.

— Предполагам, че това те прави потенциален педофил.

Той наклони глава.

— Имайки предвид разликата във възрастта ни и нещата, които смятам да направя с теб, наистина ме прави. — Изведнъж стана сериозен. — Котенце, зад твоя сарказъм, безразличие и открит гняв, мисля, че все още ме желаеш, иначе не бих настоявал затова. Приемам, че съм безмилостно, манипулативно копеле, както каза, но не съм насилник. Ако наистина не ме искаш, ще те оставя сама, но утре все пак ще те променя, както обещах.

Той се спря за малко. Пусна къдрицата, с която си играеше, и обхвана лицето ми с ръце. — Все пак ще дам най-доброто от себе си да те убедя в противното. Нямам никакви опасения относно това.

О не, помислих си. Пътник съм. Мисли за бунището. За миризмата. Подмятанията на Грегор. За всичко друго, освен за това, че сега той си сваля панталоните.

Имаше едно нещо, което гарантирано щеше да ми развали настроението.

— Защо ми изневери, Боунс?

Той спря. Копчето му беше разкопчано, но ципът беше вдигнат.

— Наистина ли вярваш, че съм бил неверен?

Издадох грубо сумтене.

— След като видях снимки, после чух докладът на Фабиан, признанията на Канел, и как сам го признаваш в нощта, когато Гери те измъкна от Ню Орлиънс, да, вярвам го.

Чувствах погледа му все едно пробиваше дупка в главата ми.

— Виждала си снимки, на които влизам в дома си с жени, но не си виждала какво става, след като вратата се затвори. Отидох в Ню Орлиънс преструвайки се, че празнувам ергенството си, надявайки се, че Грегор ще захапе стръвта. Той го направи. Дори ми изпрати Канел. Мислейки, че съм толкова тъп да не усетя миризмата му по нея. Беше лесно да пия кръвта й и да я убедя да докладва на Грегор, че съм беззащитен в своята поквара. По времето, когато Фабиан ме намери, някои от шпионите на Грегор бяха наоколо. Какво трябваше да му кажа?

Умът ми препускаше.

— Но аз те чух. Ти каза на Канел, че тя е избрала всички жени, които сте чукали заедно.

— И тя вярваше в това — отговори Боунс. — Оставях я да избере ново момиче всяка нощ и да я доведе в къщата ми. Тогава ги напивах до безпаметност и ги оставях да се събудят голи заедно. Беше проста заблуда. Знам как ти е изглеждало всичко, Котенце, но трябваше да ме оставиш да ти обясня нещата, вместо да тръгваш с Цепеш.

Емоциите ми се бореха с подозренията ми. Имам предвид, коя жена, след всичко, което бях видяла и чула, би повярвала, че всичко е било една сложна шарада, и нейният любовник и е изневерил само наужким?

— Но ти ме остави. — Не можах да скрия болката в гласа си. — Каза, че приключваш с мен.

Боунс въздъхна.

— Полудях, когато разбрах, че си отишла при Грегор. Не знаех дали си избрала да останеш с него по любов или си била принудена, а нито една от двете идеи не ме правеше благоразумен. Когато се върна, още не си бях възвърнал контрола. Една от причините да си тръгна бе, че ако не бях, щях да кажа повече неща, за които да съжалявам. Тогава отидох в Ню Орлиънс, за да разреша проблема с Грегор, възнамерявайки да оправя нещата с теб след това. — Но ти избърза отново, се подразбираше от тона му.

— Като те спасих?

Той ми хвърли гневен, поглед.

— Забрави ли, че мога да летя? Грегор знаеше това. Мари също. Тя искаше да унищожа Грегор, затова му беше казала, че има намерение да ме вкара в квартала, знаейки много добре, че Грегор ще осъзнае, че или трябва да дойде да ме вземе или ще отлетя на безопасно място. Но ти изпрати старият си тийм след мен, нещо, за което Грегор скоро е щял да бъде предупреден, независимо колко са били прикрити. Знаех, че ще ги убият, ако се съпротивлявам и дам време на Грегор да нахълта, затова ги оставих да ме отведат. Но това провали плана ми.

Боунс не каза другата, очевидна дума: Отново.

По дяволите. Ако се появи дупка в земята, с удоволствие бих изпълзяла в нея. Спейд е прав, ти си идиотка. Пълна идиотка.

Мисленото ми самобичуване, трябва да е стигнало до него, защото каза.

— Не си идиотка. Чарлз ми каза, че той те е въвлякъл в това, макар че той би трябвало да знае по-добре от всички други. Все пак, той казваше, че да се опитвам да примамя Грегор сам е прекалено рисковано, затова не му казах за това.

— Трябва да ме мразиш — казах със стон. — Стават два пъти. Прецаках нещата, докато мислех, че помагам.

Веждата му се изви нагоре.

— Всъщност три. Също така ме стави и замина с Дон, мислейки, че ми помагаш. Смятах, че всичко това показва липсата ти на уважение към мен, защото не ме оставяш да водя собствените си битки, но разбрах, че ти не можеш да се спреш. Просто си такава. Никога няма да седиш и да чакаш резултата на битка, в която участва някой, който обичаш, без да се хвърлиш в мелето, без значение колко обещаваш да се промениш.

Да кажа, че съжалявам, щеше да е безполезно. Повече от безполезно — обидно, имайки предвид всичко, което се беше случило. Затова направих единственото нещо, което можех, за да покажа колко ми се иска нещата да са различни. Отдръпнах щитовете си, отваряйки ума си, за да оставя Боунс да чуе всичко, което чувствах, разточвайки се от всички неща, които по принцип използвам, за да дам разумно обяснение за действията си.

Той затвори очите си. Тръпка премина през него, сякаш мислите ми го удряха като физическа вълна. Веднъж освободени от плътното ограничение, с което ги държах, всичко се изля от мен, с дълго крити емоции, излизайки на повърхността.

— Котенце — прошепна той.

— Просто исках да знаеш, че разбирам. — Буцата в гърлото ми ми пречеше да говоря. — Ти даде най-доброто от себе си, Боунс. Аз провалих нещата.

Очите му се отвориха.

— Не. Моето настояване да се оправя с Грегор сам костваше нашата раздяла. Можех да ти кажа, че е капан, преди да те вкарам в онази паник стая. Можех да ти кажа за Ню Орлиънс и да те накарам да вземеш тези хапчета, за да не може Грегор да го научи от сънищата ти. Но исках да се справя с всичко сам. Моята гордост и моята ревност ни разделиха. Всяка грешка, която си правила с мен, Котенце, направих и аз с теб, но не ми се говори повече за това. Не ми се говори изобщо.

Той разкопча ципа си и аз премигнах с шок.

— След всичко това, още искаш да спиш с мен?

Боунс се измъкна от панталоните си. Нямаше нищо под тях, както обикновено.

— След всичко това, още те обичам.

Това ме изуми. След това казах първите думи, които ми дойдоха на ум.

— Трябва да си полудял.

Той се засмя тихо и иронично.

— Влюбих се в теб заради твоята необмислена смелост на първо място. Въпреки че същото това нещо ме побърква сега, може би нямаше да те обичам, ако беше различна.

Исках толкова много да повярвам, че любовта може да победи всичко. Че аз и Боунс можехме да наредим нещата базирайки се само на чисти чувства, но животът не беше толкова лесен.

— Ако никой от нас не се промени — казах със свито сърце, — рано или късно, пак ще се отблъснем взаимно.

Той постави коляно на леглото.

— Права си, няма да се променим. Аз винаги ще искам да те защитавам, и ще ставам неразумно раздразнен, когато не мога. Ти винаги ще скачаш в огъня заради мен, без значение колко искам да стоиш в безопасност отстрани. Ще трябва постоянно да се борим с природите си, за да накараме нещата да работят. Искаш ли да рискуваш?

Когато започнах да излизам с Боунс преди шест години, знаех, че връзката с него ще ми разбие сърцето. Тя го направи, повече от веднъж и Боунс не ми даваше гаранция, че няма да се случи този път отново. Обаче, както и тогава, просто не можех да му устоя.

— Играта на сигурно е за страхливци — прошепнах.

Той се надвеси над леглото, целият изваяни мускули и бледа твърда плът. След това се наведе напред, отделяйки време да прокара устни от стомаха към шията ми. Зърната ми се втвърдиха, нужда се надигна в корема ми и аз се извих към него.

Устата му се наклони към моята, когато ме взе в ръцете си. Чувството на неговото голо тяло върху мен взриви контрола ми. Кожата ми изтръпваше на всяко място, където срещаше плътта му. Не можех да се притисна достатъчно близо до него и изритах завивките настрана. Боунс ме целуна така, все едно се давеше, езикът му търсеше моя, докато продължаваше да се отърква в мен чувствено, галейки ме, без да прониква, докосвайки ме навсякъде едновременно.

Аз също прокарвах ръцете си по него, стенейки срещу устните му. Нуждата ми беше почти болезнена, когато той плъзна пръстите си в мен, намирайки най-чувствителното ми място и разтривайки го трескаво. Забих ноктите си в гърба му. Сълзи потекоха от очите ми. Екстазът достигна до невъобразими висоти, притискайки се до кожата ми, докато не откъснах устата си от неговата.

— Господи, Боунс, да!

Беше едновременно ридание и вик. Той отговори като ме хвърли върху себе си, повдигайки ме при същото движение и заравяйки глава между краката ми.

Потръпнах и ме разтърсиха спазми. Ръцете му се заключиха около талията ми, докато ме облизваше, смучейки ме без зъби, сякаш изпиваше удоволствието ми. Сграбчих главата му, потръпвайки, когато последните вълни преминаха през мен.

Боунс ме постави обратно на матрака, без да ме изпуска от устата си. Още бях задъхана от оргазма и потънала във възглавниците. Той повдигна главата си, погледът му прикова моя, докато пропълзяваше нагоре към мен.

— Погледни ме — каза, спускайки устните си към моите.

Направих го, отваряйки крака и извивайки се, за да посрещна неговия пръв тласък. О, Боже, бях забравила как Боунс ме разтягаше, когато не съм свикнала с него. Твърдата му плът се притисна в стените ми, изпълвайки ме толкова дълбоко, че почувствах сълзи в очите си. Да. Да. Нуждаех се от теб по този начин.

— По-силно.

Простенах, когато той започна да се движи нежно в мен, но не се нуждаех от нежност. Исках това, което знаех, че е скрил зад желанието си да бъде внимателен. Той се задвижи с повече сила, целувайки ме е отворени очи. Аз също не затворих моите. Желанието ми да виждам лицето му, докато той беше в мен, ме победи. Сграбчих косата му, преплетох погледа му е моя и го целунах, докато не се наложи да си поема дъх.

— Мога да усетя вкуса си по устните ти — изрекох задъхано. — Искам и ти да усетиш себе си от моите. Искам да те смуча, поглъщайки, когато свършиш…

— Спри да говориш така, или ще свърша веднага. — Той сграбчи бедрата ми, притискайки ме още по-силно. Беше близо. Усещах го в начина, по който ме държеше и в тези буйни, премерени тласъци, които ме опустошаваха от страст. Близостта му до оргазъм ме изпълни с еротични намерения и е желание да го докарам до ръба.

Притиснах се към него, простенвайки колко хубаво се чувствам.

— Още. Вземи ме по-силно.

Той освободи своите задръжки, оставайки ме задъхана от ослепяващата концентрация от усещания. Болеше по най-сладкия начин, карайки ме да се притискам към него, дори когато проплаквах от неговите груби, бързи удари. Когато достигна върха, ме хвърли срещу рамката на леглото и извика с възторг, потръпвайки с цялото си тяло. Аз се прилепих към него, също треперейки, е толкова силно биещо сърце, че щеше да експлодира.

След няколко секунди Боунс ме откъсна от себе си и от рамката на леглото, поставяйки ме отново на леглото.

— По дяволите, котенце, добре ли си?

Ако още не бях задъхана, неговата тревога за предполагаемото ми нараняване, щеше да ме накара да се смея.

— Ела тук.

Придърпахте, докато не беше отново върху мен. Той балансираше тежестта си, свободната му ръка галеше главата ми, а аз се придвижих надолу, за да засмуча зърното му.

Имаше вкус на сол, но това беше сигурно заради потта ми. Ръката ми се зарови в косата му, когато ме притисна по близо, а от гърлото му се изтръгна един дълбок стон.

— Ще бъда по нежен този път, но имам нужда от теб отново.

Захапах го, усещайки трепета му. Да, това му харесваше. На мен също, а точно сега не можех да спра да го вкусвам или докосвам.

— Не бъди нежен. Обичам, когато изгубиш контрол. Искам пак да го изгубиш.

Плъзнах се по-надолу, вкусвайки частта от него, която беше солена не от пот. Устните ми го обгърнаха, поемайки го в устата ми, докато не я изпълни, простенвайки, когато той се раздвижи напред-назад.

Всичко се разми в мъгла от кожа, устни, езици и твърда плът. Нуждата ми растеше толкова повече, колкото той я задоволяваше, но той не спираше. След време, което изглеждаше като час, видях над рамото му светлина, която влизаше в стаята.

— Светнал ли си лампата? — изпъхтях, чудейки се кога може да е направил това.

Боунс се обърна, също взирайки се в светлината, която идваше от ъгъла.

— Това не може да бъде — промърмори.

— Какво? — попитах, когато скочи от леглото.

Повече светлина влезе, когато Боунс дръпна това, което сега забелязах, че беше завеса. Той ме погледна и сбърчи чело.

— Това е слънцето.

Не можеше вече да е сутрин. Но доказателството беше там с тези жълти лъчи, осветявайки предната част от него.

Боунс ме погледна, преди да дръпне пердетата със замах.

— Не ме интересува — каза, връщайки се в леглото. — Сега, докъде бяхме стигнали?