Обречена на ранен гроб

Глава 16.

Очите му бяха първото нещо, което видях сиво-зелени и озарени със смарагдово. След това беше лицето му, неясно, но доловимо, а чертите се изясняваха с всяка секунда. Накрая видях тялото му, държеше ме така здраво в ръцете си, сякаш никога не ги бях напускала. В разпокъсаните моменти на идването в съзнание, изглеждаше сякаш наистина не съм.

— Грегор — издишах замаяна от пороя спомени.

— Да, скъпа — прошепна той. — Заедно сме отново.

Устата му покри моята. Заля ме облекчение и увих ръцете си около него, отвръщайки на целувката. Дори когато ме държеше силно и треперех от спомените на тези последни ужасни моменти, когато си мислех, че ще убият Грегор, останалата част от живота ми си дойде на място.

Боунс.

Чувствата, които изпитвах към Грегор бяха погребани под лавина. Наистина спомените ми с него бяха затоплили пътя си към сърцето ми, но Боунс вече владееше цялото това пространство. Отдръпнах се, прекъсвайки целувката на Грегор.

— Не.

Цялото му тяло замръзна.

— Не?

Непоколебимо блъснах рамото му.

— Не.

Веждите му се сключиха, белегът се разтегна предупредително, а следващите му думи бяха невярващ рев:

— Отхвърляш ме?

Първата ми реакция беше да трепна от гнева му. Грегор прие това като знак на предаване и ме бутна назад върху възглавниците. Бях седнала, когато беше започнало цялото това пътуване назад в спомените, но той е ловкост бе махнал завивките от мен в някакъв момент и се бе настанил удобно отгоре ми.

Започна да ме целува отново, когато го ударих. Може и да имах някакви чувства към него, но това нямаше да го бъде. Много жалко, че Грегор бе забравил, че все още имах нож.

— Нека ти кажа нещо, което явно си пропуснал през последните няколкостотин години — не означава не. Предлагам ти да не правиш никакви резки движения, Грегор.

Сребърният нож, същия, който сега знаех, че бе използван да ни обвърже, беше забит в гърба му. Ръката ми беше увита около гравираната дръжка по-здраво от всякога. Нямаше начин да предам Боунс е Грегор, без значение от остатъчните чувства, които може и да имах към него.

Ножът не бе пробил сърцето му, но острието беше близо. Трябва да го е усетил, защото замръзна.

— Съпруго, защо ме нараняваш така? — каза той е много по-мек тон. — Ако наистина не искаш да правим любов, разбира се, че няма да те насилвам.

— Разбира се? — повторих с пуфтене. — Мислиш ли, че съм си спомнила само определени моменти? Острието остава.

— Ти беше безсмислено неуверена от девическите си страхове, всеки мъж би действал по този начин — започна да ломоти той.

— Глупости. Не направи това, което всеки мъж би направил. Направи това, което искаше, както обикновено. Не искам да те наранявам, Грегор, но не ти вярвам достатъчно, за да извадя ножа, така че ето сделката. Спомням си всичко, точно както ти искаше… и сега искам да си вървя.

Грегор изглеждаше шокиран.

— Да се върнеш отново при този наемен убиец? — избоботи той. — Искаш да се върнеш при Боунс, кучето, което те направи този… този Червен жътвар?

Той запрати прякора по мен като мръсна обида. Далеч от обидена се засмях.

— Боунс не ме е направил никаква. Бях убила шестнадесет вампира, когато го срещнах. Боунс просто ме направи по-добра в това, не ме превърна и в своя курва. Ти си много по-голяма уличница от мен. С колко хора си преспал?

Той ме погледна възмутено.

— Аз съм мъж. Различно е.

— Това точно обобщава защо между двама ни никога нямаше да излезе нещо, за разлика от Боунс — промърморих. — Обади се на Лушъс и го извикай тук. За разлика от факта, че би решило много проблеми, не искам да те убивам, Грегор. Но ако опиташ нещо, ще направя това, което ми идва естествено, а и двамата знаем кое е то.

Трябваше да убия Грегор веднага, след като забих ножа в гърба му. Връщането на спомените ми ми доказа, че той ме е излъгал, манипулирал и измамил да се обвържа с него. Плюс това, той беше заплаха за мен и Боунс, тъй като Грегор не приемаше отхвърлянето много добре. Първо, не бях в състояние да се бия с хората му ако го убиех — и се обзалагам, че Грегор бе довел тук повече от Лушъс. Второ, бяхме сключили сделка, която не включваше убийството му накрая. И трето, следите на безумно влюбената тийнейджърка, която бях, нямаше да понесат мисълта за убийството на Грегор, въпреки че възрастният в мен знаеше, че точно това го очаква. И все пак, това не означаваше, че щях да извадя ножа. Ако Грегор възнамеряваше да ме изиграе, щях да го използвам.

Той ме погледна. Не мигнах. Това не беше Катрин, която познаваше. Беше Кат и той не ме беше срещал преди.

— Лушъс — извика дрезгаво накрая. — Ела веднага!

След няколко секунди вратата се отвори. Лушъс спря щом видя Грегор гол върху мен и ножа, стърчащ от гърба му.

— Господарю? — започна. — Какво…?

— Слушай, Лушъс — не свалих поглед от Грегор, виждайки другия вампир само с периферното си зрение. — Ще намериш телефон и ще го донесеш тук. Веднага. Ако ти хрумнат други идеи ще си следващия мъртъв, стари приятелю. Разбра ли?

— Господарю?

— Направи го — каза меко Грегор. Беше възвърнал самообладанието си. — Все пак обещах на съпругата си.

Устните ми се извиха с презрение към изтъкването, но това беше избухване за по-късна дата.

— Радвам се, че ще удържиш на думата си. С малко късмет, ще извадя острието след няколко часа.

— Часове? — челото му се набръчка от недоверие.

— Каза, че сме в Австрия — отвърнах, мислейки. — Ако се съгласи да дойде, ще му отнеме няколко часа да стигне до тук. След като пристигне, ще извадя ножа.

— Ще се обадиш на Боунс?

Грегор попита с проблясък в очите си, което ми напомни колко е опасен. Обзалагам се, че си мислите, че точно това щях да направя и да осигуря капана на живота му, който да го чака.

— Иска ти се — казах. — Но не. Някой друг.

Влад Цепеш не сдържа смеха си, когато влезе в стаята. Беше гръмък смях, който го накара за кратко да се опре на рамката на вратата за опора.

— Ето това тук си струваше пътуването — изкиска се той, розово започна да проблясва в очите му.

— Как върви, Грегор? Забрави за обноските си, нали? Ако знаех, че балансираш в подобно рисковано положение можех да се забавя дори… повече.

Издърпах чаршаф между нас и накарах Грегор да свие бедрата си, но останалата част от него остана там, където си беше, за да мога да държа ножа близо до сърцето му. Това го остави със стърчащ във въздуха задник, докато лицето му остана наведено към моето. Не се опитвах да го направя смешно. Само удобно.

— Благодаря, че дойде, Влад. Ръката ми започна да се уморява.

Срещнах Влад едва миналата година по време на ужасната война, но той беше някой, на когото вярвах. Той дори бе спасил живота ми и въпреки че не го бях виждала наскоро, бях права, че ще дойде ако го помолех. Плюс това, когато си мислех за вампири в Източна Европа, които са достатъчно силни и страховити, че Грегор да не се опита да ги измами, Влад беше единственото име в списъка. Кървавата репутация на Дракула не беше само направена през дните му на известен принц на Влахия.

— Добре, Грегор. Ще извадя ножа бавно и спокойно. Щом го направя, ще слезеш от мен. Без номера.

Грегор погледна към Влад, който се усмихна хищнически. После Грегор кимна. Въздъхнах с облекчение и започнах да издърпвам ножа. Щом среброто беше извън гърба му, Грегор стана от леглото. Той застана над мен за момент, изражението му казваше, че все още не може да повярва какво се бе случило току-що.

— Ще те оставя да си тръгнеш, защото обещах, но си все още свързана с мен, Катрин. Може да имаш няколко дни да уредиш нещата, но после трябва да се върнеш при мен.

— Дрехи — казах на Влад, без да отговарям. Честно казано, не знаех какво да правя с това обвързване е Грегор. Беше очевидно, че не се отказва само защото бях избрала Боунс, дори и е възстановена памет. Дали Грегор наистина си мислеше, че след още няколко дни ще се вразумя и ще се върна при него? Господи, той наистина не ме познаваше.

— Още едно нещо, което прави пътуването да си струва — изкоментира Влад докато ми подаваше дълга рокля.

Седнах и я облякох без каквото и да е лъжливо благоприличие. Влад нямаше похотлива усмивка, но беше чистокръвен мъж. Не го приех лично.

— Виждал си горната част и преди, така че съм сигурна, че не се бориш с изчервяването.

— Кога е виждал гърдите ти? — изсъска Грегор.

— Когато орда от зомбита изяде по-голямата част от ръката и сутиена ми — отвърнах.

Грегор изсумтя.

— Към това ли се връщаш? Как искаш да живееш? Мисли, Катрин!

— Не ти ли е казала? — намеси се Влад. — Не й харесва да я наричат така.

Спрях се на вратата до Влад.

— Сбогом, Грегор. Не тръгвай след мен лично или в сънищата ми.

Нещо се втвърди в лицето на Грегор. Беше казано високо и ясно, че това не бе свършило и че Грегор ще продължи да ме преследва. Защо? Чудех се. Дали беше само гордостта му, която отказваше да приеме, че съм избрала някой друг?

Влад се усмихна, потърквайки ръцете си една в друга. От тях изхвърчаха искри в явно предупреждение.

— Не си мислиш да се опиташ да ни спреш, нали? — попита меко.

Влад можеше да изгори някого до пепел само с докосването си, дори и могъщ вампир като Грегор. Така че повечето хора не искаха Дракула да започва да си играе с клечките си кибрит.

— Няма да ми се наложи — каза Грегор, гледайки към мен. — Ще ти покажа какъв е Боунс. Тогава ще ме молиш за прошката ми.

— Сбогом — повторих. Това приключи нещата точно тук.

Излязохме от голямата къща прикрити от четиричленния ескорт на Влад. Никой не се опита да ни спре. Толкова ли се страхуват от теб?, попитах го. Или Грегор е намислил нещо?

Също като Боунс и Менчерес, Влад също можеше да чете мисли.

— Както и двете, така и нито едно от тях — отговори той, тъмнокестенявата му коса се полюшваше с крачките му. — Грегор е в лошо положение. Има нужда да си върне гулите.

— Ъ? — на глас този път.

Влад ми се усмихна язвително.

— Подтикнала си Боунс към рядко състояние. Беше умно да не го викаш тук. Щеше напълно да си изгуби ума, ако беше видял Грегор легнал гол върху теб. Боунс вече страда от отражението на това, което е направил.

— Каза ми по телефона, че Боунс е добре, че си говорил със Спейд и че са живи! — избухнах.

Влад ме въведе в малък самолет, който ни чакаше, а мъжете му се качиха след нас. Задвижихме се по поле, покрито е трева, преди да излетим. Грегор също бе избрал отдалечено място.

— Това, което разбрах, след като говорих със Спейд беше, че Боунс те е заключил в стая по време на атаката? — попита той, после продължи след кимането ми. — И в някакъв момент Грегор ти се е обадил и ти е предложил да спре нападението, ако отидеш при него?

Още едно кимване.

— Кат, било е клопка. Не са били повече от хората на Боунс, а защо не знаеш това, нямам никаква идея. Боунс е имал повече от сто от най-гадните неживи наемници скрити под онази къща, които само чакали силите на Грегор да станат арогантни и да ги нападнат. По времето, по което си стигнала до Грегор, Боунс вече бил спечелил битката.

Умът ми се вцепени. Това ли е целия екип? Или има още скрити из гората?, бях попитала. И отговора на майка ми, веднага прекъснат — О, има още…

— Мамка му — прошепнах.

Нито един от двама ни не каза нищо в продължение на минута, после Влад извади телефона си.

— При мен е — съобщи. — Добре е и сме във въздуха.

— Боунс ли е? — Стомахът ми нервно се сви. Щеше да ми е толкова ядосан.

— Спейд е — отговори Влад, като покри слушалката е ръка. После — Да… знам… не, имаме гориво… Иска да говори е Боунс… ъ, хм, почти. Ще сме там след три часа.

Той затвори и премигна.

— Той не е там?

Влад затвори телефона си и го прибра обратно в палтото си. Погледът, който ми хвърли беше пълен е ирония.

— Спейд не мислеше, че ще е добра идея да говориш с него. Най-вероятно ще прекара следващите три часа в опит да успокои Боунс.

— Знам, че е много ядосан, но изглеждаше сякаш всички щяха да умрат. Какво трябваше да направя?

— И двамата направихте избора си — отбеляза Влад, — Каквито и да са последствията, вече е сторено. Наистина Боунс ме изненада с цялото това усилие. Не мислех, че е толкова умен, но показа потенциала си през последните няколко години.

— Как? — чувствах се зле, когато си мислех за неизбежния сблъсък.

— Преди всичко, да използва наемници — Влад се усмихна дяволито. — Много предприемчиво, но предполагам, че познава повечето от тях от дните му на наемен убиец. Ако беше заобиколил мястото със сто от най-силните членове на линията си, Грегор щеше да чуе за това и да надуши капана. Но платени убийци, отговорни пред никой? Кой ще забележи ако стотина от тях изчезнат?

— Боунс е умен — промърморих. — Интелигентността му просто е замаскирана под планина от котенца.

Влад се засмя преди да стане сериозен.

— Вероятно, но сега също показва и безпощадността си. Той реже на час по глава от гулите на Грегор, откакто те няма, с обещание да обезглави всички, ако не те получи обратно.

— Какво?

Това ме изстреля в стола ми. Немъртвите не играеха по нормалните правила на годежа, но бяха много последователни, когато се опреше до пленници в битка. Тези, които бяха пленени биваха изтъргувани или спазарявани по-късно. О, нещата можеха да станат много изобретателни, когато се опреше до извличане на информация, но тъй като никаква постоянна щета не можеше да се нанесе на немъртвите, нанасянето на психическа травма беше точният метод. Боунс коравосърдечно да коли пленниците си? Бях шокирана.

Влад не беше. Изглеждаше слабо заинтригуван.

— Както казах, рядко състояние. Ето защо Грегор те пусна без да вдига врява. Ако не го беше направил, щеше да има проблем следващия път, когато вербува други хора да се бият за него. Но стига с това. Не изглеждаш добре.

Засмях се горчиво.

— Мислиш ли? Съпругът ми не може да дойде до телефона, защото е прекалено зает да реже глави и ето върха на всичко! Той не е наистина мой…

— Не го казвай — прекъсна ме Влад. Изражението му стана смъртоносно сериозно. — Да знаеш и да го признаеш са две различни неща. Грегор все още иска публично знание като доказателство. Не му го давай.

— На коя страна си в това? — попитах тихо.

Беше повече от това да го поставя под светлината на прожекторите, но не можах да се сдържа. Знаех, че Влад няма да се поколебае да ми каже истинската си позиция, без значение каква беше тя.

Той ме уважаваше. Влад Цепеш не беше класическият красив мъж като някои от здравеняците, които играеха Дракула във филмите. Лицето му беше овално; тънки устни, е дълбоко разположени очи, широко чело и тясна брадичка. Също беше слаб и се извисяваше над метър и осемдесет сантиметра височина. Но нито един от тези актьори нямаше присъствието на Влад. Това, което му липсваше в съвършеността на чертите му се реваншираше в чист магнетизъм. Накрая той пое ръката ми. Неговите бяха набраздени от белези на много места, както и по-опасни от зъбите му, тъй като бяха изхода на пирокинезата му, но Влад не ме плашеше. Би трябвало, но не.

— Усещам връзка с теб, както веднъж ти казах. Не е любов, нито привличане и няма да се пожертвам за теб, но ако се нуждаеш от мен и ми е възможно да ти помогна, като днес, ще дойда. Към която и страна да ме повикаш.

Стиснах ръката му още веднъж, преди да я пусна.

— Благодаря ти.

Той се облегна по-удобно в стола си.

— Пак заповядай.