На моята красива жена, Лори, приятел за всички сезони.
На моя син Кемрън. Благодаря ти, че ме остави да преоткрия света през твоите очи.
Космодрум Байконур, източен Казахстан
Окъпан в меката червеникава светлина на есенния залез, руският космически товарен кораб „Прогрес-VI“ се разтресе, докато четирите стартови двигателя и главният му двигател забоботиха оглушително. Запалиха се под високо налягане хилядите литри керосин, в реакция с течния кислород развиха комбинирана тяга от 181 440 килограма в шахтата за неутрализиране на ракетния факел.
Обгърнат в стълб от пламъци и дим, безпилотният кораб се поколеба няколко секунди, докато изумителната подемна сила преодоляваше земното притегляне, което задържаше 150-тонната му маса. После бавно набра необходимата мощност, за да се откъсне от земята. Четирите стабилизиращи ферми, които крепяха тристепенната ракета на бетонната площадка, се разтвориха като лале и се отдръпнаха встрани, докато двигателите РД-107 с оглушителен рев издигнаха „Прогрес-VI“ над площадката.
Бордните компютри забълваха стотици команди в секунда към спомагателните двигатели, които контролираха кораба да не се отклонява от курса, докато ракетата-носител за 45 секунди разви свръхзвукова скорост.
Оставяйки зад себе си дълга димна опашка, ракетите-ускорители действуваха още 80 секунди, после се отделиха от ракетата-носител, която продължи да работи като втора степен още 200 секунди.
Четирийсет секунди след запалването на втората степен предпазният кожух на третата степен се разтвори по надлъжната си ос и се показа намиращият се вътре космически кораб.
На височина 145 километра се отдели втората степен на ракетата-носител и се включи двигателят РД-461 на третата, който в продължение на 240 секунди при тяга 27 221 килограма щеше да изведе „Прогрес-VI“ в елипсовидна орбита с перигей1 240 и апогей2 498 километра. Програмата на полета предвиждаше космическият кораб да остане в тази орбита седем часа и петнайсет минути, след което главният двигател на „Прогрес-VI“ щеше да се задействува за първото от трите включвания в орбита, за да приближи кораба до космическата станция „Мир“.
Спътникът „Олимп 6-Ф8“ за океанографски изследвания се въртеше в ниска земна орбита на височина 240 километра с наклон на орбитата 82 градуса и проучваше водите край венецуелското крайбрежие. Централният компютър на борда му временно смени програмата в отговор на сигнал-мълния, изпратен от станцията за следене на полета във Френска Гвиана.
Сигналът нареждаше на компютъра да състави алгоритъм, който да се самоизтрие от паметта му след изпълнението, програмиран да изхвърли в космоса един бял цилиндър, скрит на борда, още когато спътникът беше изведен в орбита преди няколко месеца.
В тежкия 230 килограма цилиндър нямаше нищо от сложната инфрачервена техника и радиоапаратура в сантиметровия диапазон, с която беше пълен самият спътник. Освен шестте тръбовидни реактивни двигателя с твърдо гориво около корпуса му, един радиокомпас и радиопредавател, дългият метър и половина цилиндър съдържаше 136 кг мощен пластичен експлозив и свързан към него възпламенител. Цилиндърът беше почти неуловим от радарите както на неговите конструктори, така и на руските станции, контролиращи полета на „Прогрес-VI“, поради слоя флуоровъглеродна смола, нанесен по цялата му външна повърхност.
Реактивните двигатели задействуваха и го изведоха в силно елипсовидна орбита с перигей 320 и апогей 4800 километра, но цилиндърът така и не достигна апогея. Той дори не го доближи. Докато бързо набираше скорост, неговият радиокомпас засече „Прогрес-VI“ в собствената му орбита на разстояние 1600 километра.
Скоростното преследване не трая дълго. Носейки се с близо 48 000 километра в час, цилиндърът взе разстоянието за минути и се вряза в кърмовата част на руския кораб с относителна скорост от 8000 километра в час. Удряйки целта, цилиндърът се разцепи, пластичният експлозив обви като палачинка „Прогрес-VI“ и секунда по-късно избухна. Ударните вълни се разнесоха по дължината на корпуса и стотици метални късчета се разхвърчаха със светлинна скорост във вътрешността на кораба, като пробиха резервоарите в кърмовата част.
Бордните уреди регистрираха удара, но не успяха да предадат данните на земята. Последвалият взрив направи смешна първоначалната експлозия. Хилядите литри гориво и течен кислород създадоха ад, който трая само няколко секунди — достатъчни, за да не остане и помен от „Прогрес-VI“.
Куру, Френска Гвиана
Операторът на радара видя в горния ляв ъгъл на компютърния екран примигващото съобщение за улучената в орбита цел. Това означаваше, че цилиндърът е достигнал кораба и го е взривил.
Операторът премести погледа си върху кръглия радарен екран вляво и се увери, че „Прогрес-VI“ е изчезнал от екрана. Доволен, той продължи да обработва данните, постъпващи от спътника „Олимп“.