Обсадата на Лайтнинг

Епилог

Белият дом

Пруит седеше спокойно, докато президентът привършваше четенето на неговия доклад за спасителната операция. За пръв път бяха само двамата. Президентът остави на бюрото закачените с кламери листове хартия и втренчи поглед в него. Пруит не беше сигурен как ще реагира той. Все пак не беше изпълнил изричната заповед на Карлтън Стайс.

— Добре, Том. Както изглежда, за мен може да възникне малък проблем. От една страна, мога да разбера защо си действувал по такъв начин. Ти рискува страшно много, казвам ти, защото ако нещо се беше оплескало с тази неразрешена спасителна операция…

Пруит въздъхна.

— Зная, господин президент. Зная, че поемах риск, но се отнасяше за живота на американци, сър. Не можех просто да извърна глава.

— Както казах, ти рискува и този път май спечели. Върна у дома нашите момчета и за това те поздравявам, но съвсем сериозно те съветвам да не го повтаряш. Би могло да се окаже пречка за кариерата ти.

— Разбирам, сър.

— Добре. От друга страна, Том, трябва да се справям с министъра на отбраната, който е много разстроен. Той настоява да те притисна за стореното от теб, но аз не мога да направя това.

— Сър, нямах намерение да се опълчвам срещу министъра…

— О, не, ти се опълчи, Том. Не ме лъжи. Зная, че това ти е доставило неизмеримо удоволствие, но този път ти се размина. Карл просто ще трябва да го преглътне. Говорих вече с него днес по този проблем и макар че не хареса моя отговор, той ще се примири.

Пруит се поразмърда в стола си.

— Ако не възразявате, сър. Какъв всъщност е Вашият отговор на този проблем?

— Лесен, Том. Продължаваме както преди. Карл си запазва поста, ти също. И двамата вършите чудесна работа. Разбирам защо Карл е постъпил така. Той просто се грижеше за интересите на това правителство. Тревожеше се да не се разчуе за нападението. Но аз разбирам и причините за твоите действия. Ти спасяваше живота на американци и се справи изключително добре. Това е всичко. Цялата тази работа от самото начало беше секретна и ще остане в тайна. „Лайтнинг“ се върна цяла и НАСА пак е на прав път.

— Сър, ами другите войници? Онези, които не се върнаха?

— Вече говорих с френския президент, Том. През следващите няколко месеца се очаква да станат тихомълком няколко промени. Държавният секретар ще се срещне идната седмица при закрити врати с европейските ръководители, за да обсъдят този и други проблеми. Не се тревожи, онези войници ще бъдат погребани с почести, където трябва, а виновните ще бъдат наказани.

Пруит се облегна и кимна.

— Що се отнася до племенника ти Джордж, искрено съжалявам за случилото се. Снощи позвъних на снаха ти да й изкажа моите съболезнования.

— Много мило от Ваша страна, сър. — Пруит въздъхна при мисълта за съкрушената си снаха и двете й дъщери. — Тя полага всички усилия да се държи.

— Ужасна работа, Том. Такава голяма загуба.

— Разбирам, господин президент.

Президентът помълча.

— А сега ми кажи как е твоят агент?

— По-добре, сър. Ще може да се движи с бастун след няколко седмици. Според лекарите кракът му до една година почти ще се е оправил. Доста лошо го е счупил.

— Радвам се да чуя, че ще се оправи. Погрижи се за него.

Пруит се усмихна.

— Вече съм се погрижил, сър.

— Добре. Хора като Стоун са ценни за нашите разузнавателни служби.

— Разбирам, сър.

Президентът стана и протегна ръка през бюрото. Пруит също стана и се здрависа.

— Ти направи голяма услуга на родината, Том. Жалко, че никой няма никога да узнае за това.

— Е, така е в нашата професия, сър. Благодаря Ви, господин президент.

— Не, Том. Аз ти благодаря.

Национално гробище „Арлингтън“, щата Вирджиния,

месец по-късно

Под навъсеното небе безброй на пръв поглед гробове съхраняваха тленните останки на заслужилите почит мъртви. Редици след редици. Някои известни, други не, но погребаните там приживе са имали обща цел: всички те са живели и умрели за запазването на демокрацията, свободата, мира. Едно до друго лежаха няколко поколения: воините от революцията, мексиканската и гражданската война, двете световни войни, Корея, Виетнам, Гренада и Близкия изток. Всички те се бяха отзовали на призива на родината. Всички бяха загинали достойно.

В черен костюм и пардесю новоназначеният ръководител на парижкото бюро Кемрън Стоун стоеше встрани, подпрял се на бастуна, който лекарите му бяха казали, че ще използва дълго време. Счупеният му крак беше в гипс. Гледаше осемте ковчега — осем войници от „Мамбо“ бяха загинали в служба на родината си. Телата им бяха върнати тайно от френското правителство, след като приключи съвместното разследване. То доведе до отстраняването на видни личности от френските и германските въоръжени сили и до ареста на служители от френската полиция, а и на доста влиятелни европейски бизнесмени. Ръководителите на ЕИО избраха ново ръководство на Атена и му възложиха да продължи усилията за разработката на „Хермес“ и „Колумб“. Този път обаче това щеше да стане под зоркото наблюдение на държавните ведомства. Европа щеше да разширява участието си в изследването на космоса, но заедно с други страни и за благото на цялото човечество.

Кемрън свъси вежди, когато гвардейците от почетния караул сгънаха знамената, които покриваха ковчезите, и ги занесоха на семействата на загиналите. Душата го заболя, като видя повече от десетина деца до облечените в черно осем жени. Там беше и генерал Джек Олсън със съпругата си. Кемрън не откри други висши военни и не беше изненадан. За света тези мъже бяха загинали при военно учение в Панама.

Той въздъхна. Ако не друго, осемте разбити семейства поне нямаше да се тревожат вече за пари. Освен получената от всички застраховка живот, ЕИО им беше раздала тайно неизвестна, но значителна сума. Две думи хрумнаха на Кемрън, когато Пруит му каза, че парите всъщност идват от конфискуваните швейцарски сметки на Вандерхоф: поетична правда. Той се усмихна измъчено.

Премести погледа си върху двама униформени мъже далеч вдясно. Кемрън не ги познаваше лично, но беше видял снимките им във вестниците. Единият беше в изцяло бялата униформа на ВМС, другият носеше синята униформа на ВВС. Това бяха астронавтите, които изведоха „Лайтнинг“ в първия й полет в космоса. Кемрън се усмихна при мисълта, че никой всъщност няма да разбере някога какво беше ставало по улиците на Париж, в джунглите на Гвиана и в дълбините на космоса. За света полетът на „Лайтнинг“ беше пълен успех. НАСА отново бе стъпила на крака. По-малко от час след кацането повреденият двигател бързо беше маскиран под специалните обтекаеми площи, които обикновено се използваха, за да намалява челното съпротивление при орбитални полети. Совалката щеше да стигне в този вид до Кейп Канаверал, където техниците от „Рокетдайн“ вече бяха готови да инсталират нов двигател.

„Атлантис“ излезе в космоса един ден след като „Лайтнинг“ кацна във военновъздушната база „Едуардс“. От НАСА просто обявиха, че поради промяна в приоритетите на програмата заплануваната обща тренировка на действия при извънредни обстоятелства се отлага за неопределено време. НАСА подходи съвсем бегло към проблема, печатът доста изненадващо постъпи по същия начин. В крайна сметка първоначалната мисия на „Лайтнинг“ беше завършила успешно и, както се оказа, „Атлантис“ също се справи със задачата да изведе спътник в орбита.

— Добре ли си?

Кемрън се обърна и погледна Мари в очите, докато тя хвана ръката му и я притисна здраво. Мари беше останала до леглото му през дългия период на възстановяване. Тя беше приела административен пост в новата Атена в Париж. Щеше да вземе самолета от летище „Дълес“ след четири часа. Кемрън трябваше да остане във Вашингтон още две седмици до завършването на всички медицински прегледи, след което също заминаваше за Париж.

— Да, но те не са.

— Ти направи всичко възможно. Върнаха се поне някои от тях… в това число и ти.

Кемрън кимна.

— Ще ми липсваш — рече тя.

Кемрън се усмихна.

— И ти ще ми липсваш, но няма да е за дълго. Ще дойда в Париж за нула време.

Мари също се усмихна.

Кемрън вдигна глава и погледна пак към Кеслър и Джоунс. Видя, че Кеслър обърна глава към него, сетне каза нещо на Джоунс, който също погледна към Кемрън. После стана нещо много странно. Двамата астронавти застанаха мирно и му изкозируваха.

Кемрън се усмихна, също застана мирно и им отдаде чест.