Острието на Фондацията

33

Минаха два дни и Гендибал установи, че е не толкова притеснен, колкото ядосан. Нямаше никакви причини съдебното заседание да не се състои незабавно. Беше сигурен, че ако е неподготвен — ако имаше нужда от време, — заседанието щеше да бъде организирано веднага.

Но тъй като Втората фондация се бе изправила пред най-голямата криза от Мулето насам, говорителите си пилееха времето — и то без никаква друга цел, освен да го дразнят.

Наистина го бяха раздразнили и, в името на Селдън, щяха да го накарат да нанесе тежък контраудар. Вече бе решил.

Огледа се. Чакалнята беше празна — от два дни все така. Той бе белязан човек — говорител, за когото всички знаят, че по силата на един безпрецедентен в петвековната история на Втората фондация акт скоро ще изгуби поста си. Ще бъде разжалван във войнишки чин, ще бъде понижен чисто и просто до положението на обикновен член на Втората фондация.

Само че едно бе да си редови член на Втората фондация, особено ако притежаваш почетна титла, какъвто би бил Гендибал дори и след импийчмънта, и съвсем друго някога да си бил говорител, когото са понижили…

Това обаче няма да стане, мислеше си с яд той, дажеи ако го отбягват от два дни. Единствено Сура Нови се отнасяше с него както по-рано, но тя бе твърде наивна, за да разбира положението. За нея Гендибал все още бе „учител“.

Дразнеше се, че намира в това известно утешение. Направо се засрами, когато започна да забелязва, че настроението му се подобрява, щом тя го гледаше с обожание. Да не би вече да е благодарен за толкова малки знаци на внимание?

От залата се появи един чиновник, каза му, че Масата го очаква, и Гендибал се промъкна вътре. Добре познаваше чиновника; той бе от ония, които знаят — до най-малкия нюанс — точната степен на учтивост, която заслужава всеки говорител. Учтивостта спрямо Гендибал в момента бе ужасяващо ниска. Очевидно чиновникът със сигурност го смяташе за вече осъден.

Всички бяха насядали около масата — намръщени, навлекли черните съдийски тоги. Първият говорител Шандис изглежда не се чувстваше съвсем удобно, но не позволи на лицето му да се изпише и най-малката следа от дружелюбност. Деларми — една от трите жени-говорителки — изобщо не го удостои с поглед.

Първият говорител каза:

— Говорителю Стор Гендибал, ти бе подложен на импийчмънт за неподходящо за един говорител поведение. Пред нас ти обвини Масата — неясно и без доказателства — в предателство и опит за убийство. Ти подметна, че всички членове на Втората фондация — включително говорителите и Първият говорител — трябва да бъдат подложени на щателен ментален анализ, за да се удостовери на кои от тях повече не бива да се вярва. Подобно поведение разрушава социалните връзки, без които Втората фондация не ще може да контролира сложната и потенциално враждебна Галактика и без които не може да се изгради жизнеспособна Втора империя. Доколкото всички ние станахме свидетели на тези твои твърдения, ще се въздържим от излагането на формално обвинение. Поради това ще минем направо към следващия етап. Говорителю Гендибал, имаш ли подготвена защита?

Сега Деларми — все още без да го поглежда — си позволи да пусне малка котешка усмивка.

— Ако истината може да се смята за защита, имам — рече Гендибал. — Има основания да се подозира пробив в сигурността. Този пробив може да включва ментален контрол над един или повече хора от Втората фондация — като се изключат тук присъстващите членове — и по такъв начин да предизвика смъртоносна криза. Ако вие наистина сте ускорили съда, понеже не сте искали да прахосвате времето, може би всички смътно сте доловили колко сериозна е кризата. Само че защо в такъв случай пропиляхте два дни, след като аз официално поисках незабавен процес? Твърдя, че точно тази смъртоносна криза ме накара да кажа това, което казах. Щях да съм се държал по неподходящ за един говорител начин, ако не бях постъпил така.

— Той просто повтаря обидата, Първи говорителю — меко рече Деларми.

Креслото на Гендибал беше на по-голямо разстояние от Масата, отколкото креслата на другите — сам по себе си вече ясен намек за понижение. Той го бутна още по-назад, сякаш това въобще не го засягаше, и стана.

— Ще ме осъдите ли сега, направо и противно на закона, или мога да изложа подробно защитата си?

Първият говорител каза:

— Това не е незаконно сборище, говорителю. Без да имаме кой знае какви казуси, по които да се ръководим, ние ще се наклоним в твоя посока, тъй като схващаме, че ако нашите прекалено човешки способности ни накарат да се отдалечим от абсолютната справедливост, по-добре е да позволим на виновния да остане ненаказан, отколкото да осъдим невинния. Поради това, въпреки че случаят е с толкова тежки възможни последици, че не можем лесно да оставим виновния ненаказан, ще ти разрешим да изложиш своите аргументи така, както поискаш, и толкова дълго, колкото ще ти бъде нужно, докато не бъде решено единодушно, включително и с моя собствен вот (на тази фраза той повиши глас), че е било чуто достатъчно.

Гендибал рече:

— Тогава да започна с това, че Голан Тривайз — човекът от Първата фондация, който бе изгонен от Терминус и за когото Първият говорител и аз мислим, че представлява острието на настъпващата криза — е тръгнал в неочаквана посока.

— Въпрос по същество — меко каза Деларми. — Откъде говорителят — интонацията й ясно показваше, че не става дума за титла — знае това?

— Бях информиран от Първия говорител — отвърна Гендибал, — но мога да го потвърдя и от собствени източници. При съществуващите обстоятелства обаче, имайки предвид моите подозрения спрямо равнището на сигурност в залата, трябва да ми бъде разрешено да запазя източниците си в тайна.

Първият говорител каза:

— Ще се въздържа да взема решение. Нека продължим без тази информация, но ако по преценка на Масата тя трябва да бъде получена, ще се наложи говорителят Гендибал да я предостави.

— Ако говорителят не предостави информацията сега — рече Деларми, — справедливостта изисква да споделя предположението си, че той има агент, който му служи — агент, лично нает от него и по принцип неотговорен пред Масата. Не можем да бъдем сигурни, че подобен агент ще се подчинява на правилата за поведение, които ръководят персонала на Втората фондация.

С известно неудоволствие Първият говорител заяви:

— Виждам всички усложнения, говорителко Деларми. Няма нужда да ми ги обясняваш.

— Споменах го просто за протокола, Първи говорителю, доколкото това утежнява обидата, а не е включено като отделен пункт в обвинителния акт за импийчмънта, който акт, бих желала да кажа, не бе прочетен изцяло и към който предлагам да се добави този пункт.

— На секретаря е наредено да добави пункта — рече Първият говорител — и в подходящия момент ще бъде намерена точната формулировка. Говорителю Гендибал — той поне явно имаше предвид титлата, — твоята защита наистина е стъпка назад. Продължавай.

Гендибал рече:

— Не само че Тривайз е тръгнал в неочаквана посока, но е тръгнал и с безпрецедентна скорост. Моята информация, с която Първият говорител все още не разполага, е, че той е пропътувал близо десет хиляди парсека за доста по-малко от час.

— С един-единствен скок? — попита недоверчиво някой от говорителите.

— С повече от две дузини скокове, един след друг и практически без никакъв промеждутък помежду им — отвърна Гендибал — нещо, което е още по-трудно да си представим, отколкото единичния скок. Даже и ако той сега е локализиран, ще трябва доста време, за да го последваме, а ако ни открие и наистина възнамерява да избяга от нас, няма да сме в състояние да го настигнем. А вие си прахосвате времето в игрички на импийчмънт и допускате да минат два дни, за да можете да им се насладите по-добре.

Първият говорител съумя да прикрие объркването си.

— Моля те, говорителю Гендибал, кажи ни какво значение мислиш, че може да има това?

— То е знак, Първи говорителю, за постигнатия от Първата фондация технически напредък и за това, че сега тя е много по-мощна, отколкото по времето на Прийм Палвър. Ако те ни открият и получат възможност да действат, няма да можем да им се противопоставим.

Говорителката Деларми се изправи на крака и каза:

— Първи говорителю, нашето време се губи с неща, които нямат отношение към въпроса. Не сме деца, та да се плашим с приказки за баба Космогадост. Какво значение има колко впечатляваща е машинарията на Първата фондация, след като при всяка криза умовете им ще бъдат под наш контрол.

— Как ще отговориш на това, говорителю Гендибал? — попита Първият говорител.

— Като му дойде времето, ще стигнем и до въпроса за умовете. В момента искам просто да подчертая превъзхождащата — и все по-нарастваща — техническа мощ на Първата фондация.

Първият говорител рече:

— Мини към следващата точка, говорителю Гендибал. Този пункт от защитата ти не е пряко свързан с материята в обвинителния акт за импийчмънт.

От цялата Маса имаше ясно изразени жестове на съгласие.

Гендибал каза:

— Минавам нататък. При настоящото си пътуване Тривайз има един компаньон — направи малка пауза, за да обмисли как да го определи, — някой си Янов Пелорат — доста неефективен учен, посветил живота си на издирване на митове и легенди за Земята.

— И всичко това ти е известно? Предполагам, от тайния ти източник? — попита Деларми, която зае ролята си на обвинител с ясното излъчване на добро самочувствие.

— Да, всичко това ми е известно — повтори Гендибал. — Преди няколко месеца кметът на Терминус, енергична и способна жена, започна да се интересува от този учен, без да има ясна причина, така че, разбира се, и аз се заинтересувах. Само че не съм го пазил в тайна. Цялата получена от мен информация бе на разположение на Първия говорител.

— Аз съм свидетел — с нисък глас рече Киндор Шандис.

Един по-възрастен говорител се обади:

— Какво е това „Земята“? Да не е първоначалният свят, дето непрекъснато го срещаме в приказките? Онзи, така нашумял по времето на старата Империя?

Гендибал кимна.

— В приказките за баба Космогадост, както би казала говорителката Деларми. Подозирам, че мечтата на Пелорат е била да дойде на Трантор, в Галактическата библиотека, за да намери такава информация за Земята, каквато не би могъл да получи от междузвездната библиотечна служба, която му е подръка на Терминус. Когато е напуснал Терминус заедно с Тривайз, той трябва да е смятал, че мечтата му е на път да се сбъдне. Ние определено очаквахме двамината и разчитахме да получим възможност да ги изследваме — за наша собствена изгода. Както обаче се оказа — и както сега всички знаете — те няма да дойдат. Насочили са се към цел, която не е ясна или поне засега не ни е известна.

Кръглото лице на Деларми имаше съвсем херувимско изражение, когато тя попита:

— И защо това да е толкова тревожно? С нищо не ни е по-зле от тяхното отсъствие. Всъщност, доколкото те ни пренебрегват тъй лесно, можем да заключим, че Първата фондация не познава същинската природа на Трантор, и да аплодираме делото на Прийм Палвър.

Гендибал отвърна:

— Ако престанем да разсъждаваме, действително можем да стигнем до такова успокоително заключение. Дали обаче този обрат не е резултат от факта, че някой не е оценил важността на Трантор? Дали не е възможно обратът да е следствие от обезпокоеността да не би Трантор, изследвайки тия двама мъже, да прозре важността на Земята?

Около Масата се размърдаха.

— Всеки — студено заяви Деларми — може да си измисля страховито звучащи предположения и да ги формулира с добре отмерени фрази. Само че имат ли те смисъл, когато са изсмукани от пръстите? Защо някой ще се интересува какво ние, хората от Втората фондация, мислим за Земята? Независимо дали тя е истинската първична планета, дали е мит, дали изобщо има едно-единствено място, откъдето произлизаме — това определено е нещо, което може да касае само историци, антрополози и събирачи на народни приказки като тоя твой Пелорат. Защо ние трябва да се интересуваме?

— Наистина, защо ли? — рече Гендибал. — И как така в Библиотеката няма никакви референции за Земята?

За пръв път в атмосферата край Масата се усети нещо друго освен враждебност.

— Няма ли? — попита Деларми.

Гендибал отвърна съвсем спокойно:

— Когато за пръв път чух, че Тривайз и Пелорат може би ще дойдат тук, за да потърсят информация относно Земята, аз естествено накарах нашия компютър в Библиотеката да изготви списък на документите, в които се съдържа подобна информация. Бях заинтригуван, когато се оказа, че няма нищо. Не малко, не съвсем мъничко. Нищо! И тогава вие настояхте да чакам два дни, докато дойде ред на това съдебно заседание, а в същото време любопитството ми бе възбудено още по-силно от новината, че хората от Първата фондация в края на краищата изобщо не идват насам. Трябваше да се забавлявам по някакъв начин. Докато всички вие, както се казва, си пиехте виното, а къщата се рушеше, аз прегледах историческите книги, с които разполагам. Попаднах на откъси, където специално се споменаваше за проучванията по „въпроса за произхода“ в късната Империя. Имаше отправки и се цитираха конкретни документи — и печатни, и филмирани. Върнах се в Библиотеката и ги потърсих лично. Уверявам ви, че нямаше нищо. Деларми каза:

— Даже и да е тъй, това не е кой знае каква изненада. Ако Земята наистина е мит…

— Тогава щях да я намеря в митологическите справочници. Ако беше приказка за баба Космогадост, щях да я намеря в събраните приказки за баба Космогадост. Ако беше измислица на нечий болен мозък, щях да я намеря в психопатологията. Факт е, че има нещо, свързано със Земята, иначе всички вие нямаше да сте чували за нея и нямаше веднага да си я спомните като име на предполагаемата планета, от която произхожда човешкият род. Тогава защо никъде в Библиотеката не се споменава за нея?

За миг Деларми замълча и се намеси друг говорител — Леонис Ченг — доста дребен мъж с енциклопедични знания за подробностите на Плана на Селдън и почти късогледа нагласа към реалната Галактика. Когато говореше, очите му често мигаха.

— Широко известно е — каза той, — че в последните си дни Империята се е опитала да създаде някаква своя си мистика, като замаже интереса към предимперските времена.

Гендибал кимна.

— Замазване на интереса е точният термин, говорителю Ченг. Той не е еквивалент на унищожаване на доказателствата. Както ти би трябвало по-добре от всеки друг да знаеш, характерна черта на имперския упадък е бил внезапният интерес към предишните и — предполага се — по-добри времена. Аз току-що споменах за интереса към „въпроса за произхода“ по времето не Хари Селдън.

Ченг го прекъсна с внушително прокашляне.

— Много добре зная това, млади човече, и ми е известно далеч повече за тези социални проблеми на имперския упадък, отколкото ти изглежда мислиш. Процесът на „империализация“ е взел връх над дилетантските занимания със Земята. При Клеон II, по време на последното съживяване на Империята, два века след Селдън, империализацията достигнала върха си и всички спекулации по въпроса за Земята приключили. По времето на Клеон дори е имало директива за това. В нея интересът към подобни неща е бил разглеждан като — мисля, че цитирам правилно — „гнила и непродуктивна спекулация, насочена към подриване на любовта на хората към имперския трон“.

Гендибал се усмихна.

— Значи ти би сметнал, че унищожаването на всички отпратки за Земята е станало по времето на Клеон II.

— Аз не вадя заключения, а просто казах онова, което казах.

— Много умно от твоя страна е да не вадиш заключения. По времето на Клеон Империята може и да се е съживила, ала Университетът или поне Библиотеката са били в наши ръце, по-точно — в ръцете на нашите предшественици. Би било невъзможно да се извади какъвто и да било материал от Библиотеката, без говорителите на Втората фондация да разберат за това. Всъщност тази задача трябвало да бъде поверена именно на говорителите, въпреки че умиращата Империя не го е знаела.

Той млъкна, а Ченг, без да казва нищо, гледаше над главата му.

Гендибал продължи:

— Следователно Библиотеката не би могла да бъде опразнена от материали за Земята по времето на Селдън, тъй като тогава активно са се занимавали с „въпроса за произхода“. Тя не би могла да бъде опразнена и след това, понеже е била в ръцете на Втората фондация. Сега обаче Библиотеката е празна. Как така?

Деларми нетърпеливо се намеси:

— Можеш да престанеш да оплиташ дилемата, Гендибал. Виждаме я. Какво предлагаш като решение? Ти самият ли си извадил документите?

— Както обикновено, Деларми проникна до същината на въпроса — Гендибал склони глава пред нея в язвително уважение (на което тя си позволи леко да нацупи устни).

— Едно от възможните решения е, че това прочистване е било извършено от говорител на Втората фондация — някой, който е знаел как да използва уредниците на Библиотеката, без у тях да остане спомен, и компютрите, без в тях да останат записи.

Първият говорител Шандис почервеня.

— Нелепици, говорителю Гендибал. Не мога да си представя кой ще го извърши. Каква мотивация може да има? Даже и ако по някаква причина материалът за Земята е бил отстранен, защо да го пази от останалите от Масата? Защо да рискува пълния провал на собствената си кариера, като се ровичка в Библиотеката, когато шансовете да бъде открит са толкова големи? Освен това не мисля, че дори и най-изкусният говорител би могъл да го направи, без да остави следа.

— Тогава, Първи говорителю, би трябвало да не си съгласен с говорителката Деларми, че съм го направил аз.

— Определено не съм съгласен — каза Първият говорител. — Понякога се съмнявам в твоите преценки, но все още не те смятам за съвършено побъркан.

— Значи би трябвало това никога да не се е случвало, Първи говорителю. Материалите за Земята трябва все още да са си в Библиотеката, защото сега ние изглежда елиминирахме всички възможни начини те да бъдат извадени оттам. Само че материалите ги няма…

Делора Деларми се обади с престорена умора:

— Добре, добре, хайде да приключваме. Пак питам: какво решение предлагаш? Сигурна съм, че си въобразяваш, че имаш решение.

— Щом ти си сигурна, говорителко Деларми, всички можем да сме сигурни. Аз предполагам, че Библиотеката е била прочистена от човек от Втората фондация, който е бил под контрола на някоя ловка сила извън Втората фондация. Прочистването е минало незабелязано, понеже същата сила се е погрижила то да не бъде забелязано.

Деларми се изсмя.

— Докато ти не го откри. Ти — неконтролираният и неконтролируемият. Ако тази мистериозна сила съществува, как така ти откри липсата на материалите в Библиотеката? Защо не си бил контролиран?

Гендибал мрачно отвърна:

— Не е за смях, говорителко. Може би те също като нас разбират, че намесата трябва да бъде сведена до минимум. Когато преди няколко дни животът ми бе подложен на опасност, аз бях по-загрижен да се въздържа от намеса в някой демянски ум, отколкото да се защитя. Възможно е и с другите да е тъй — щом се усетят в безопасност, престават да се намесват. Точно тук е заплахата, смъртоносната заплаха. Фактът, че аз съм могъл да открия какво се е случило, би трябвало да означава, че те вече не се интересуват какво правя. Фактът, че те вече не се интересуват какво правя, може да означава, че чувстват, че вече са спечелили. А ние тук продължаваме да играем игрички!

— Но каква им е ползата от всичко това? Каква цел могат да имат? — настоя Деларми, шавайки с нозе и хапейки устни. Тя усещаше, че властта й се изпарява, тъй като Масата ставаше все по-заинтригувана, по-загрижена…

Гендибал каза:

— Помислете. Първата фондация с нейния огромен арсенал от физическа мощ търси Земята. Те се преструват, че са пратили двама изгнаници, надявайки се ние да помислим, че двамата наистина не са нищо друго освен изгнаници. Само че дали биха ги екипирали с кораби с невероятна мощ — кораби, които могат да изминават повече от десет хиляди парсека за по-малко от час, — ако това бяха просто изгнаници? Що се отнася до Втората фондация, ние не търсим Земята и очевидно без наше знание са били предприети стъпки да нямаме никакъв достъп до информация за Земята. Сега Първата фондация е толкова близо до откриването на Земята, а ние сме толкова далеч от възможността да го направим, че…

Гендибал млъкна и Деларми попита:

— Че какво? Довърши детинската си приказка. Знаеш ли нещо, или не?

— Не знам всичко, говорителко. Не съм проникнал до дъното на паяжината, която ни заобикаля, но знам, че съществува такава паяжина. Не разбирам какво значение може да има откриването на Земята, но съм сигурен, че Втората фондация е в огромна опасност, а заедно с нея и Планът на Селдън, и бъдещето на цялото човечество.

Деларми се изправи на крака. Вече не се усмихваше и говореше с напрегнат, но здраво контролиран глас:

— Дрън-дрън! Първи говорителю, прекрати това! Въпросът, който се обсъжда, е поведението на обвинения. Това, което той ни разправя, е не само детинско, но и няма нищо общо с темата. Той не може да представя смекчаващи обстоятелства за своето поведение, като изгражда някаква паяжина от теории, дето имат смисъл само в собствената му глава. Аз искам вот сега — единодушен вот за осъждане.

— Почакай — остро рече Гендибал. — Беше ми казано, че ще имам възможност да се защитя, а остава още един пункт — само един. Позволете ми да го изложа и ще можете да пристъпите към вота, без да имам други възражения.

Първият говорител уморено потри очи.

— Продължавай, говорителю Гендибал. Желая да напомня на Масата, че осъждането на един говорител на импийчмънт е толкова тежко и до такава степен безпрецедентно решение, че не бива да не позволим на обвинения да се защити изцяло. Помнете също, че даже и присъдата да ни задоволи, тя може да не задоволи тези, дето ще дойдат след нас, а аз не вярвам, че който и да е член на Втората фондация — да не говорим за говорителите от Масата — няма да направи цялостна преценка за важността на историческата перспектива. Нека действаме така, че да бъдем сигурни в одобрението на наследниците ни.

Деларми злобно каза:

— Подлагаме се на риска, Първи говорителю, потомството да ни се смее, че сме се колебали за очевидни неща. Продължаването на защитата е твое решение.

Гендибал пое дълбоко дъх.

— В такъв случай, в съответствие с твоето решение, Първи говорителю, аз искам да призова свидетел — една млада жена, която срещнах преди три дни и без която, вместо да закъснея, можех изобщо да не стигна до настоящото събиране.

— Жената, за която говориш, позната ли е на Масата? — попита Първият говорител.

— Не, Първи говорителю. Тя е туземка.

Очите на Деларми широко се разтвориха.

— Демянка?

— Точно така!

Деларми възкликна:

— Значи, една от тия? Каквото и да кажат, то не може да има никакво значение. Те не съществуват!

Устните на Гендибал се опънаха в гримаса, която едва ли би могла да бъде сбъркана с усмивка, и той остро изрече:

— Физически всички демяни съществуват. Те са човешки същества и играят своята роля в Плана на Селдън. Те имат жизнено важна роля в непряката си защита на Втората фондация. Искам да се разгранича от безчовечността на говорителката Деларми и се надявам, че нейната забележка ще остане в протокола, за да бъде по-късно обсъдена като свидетелство за нейната евентуална професионална непригодност. Дали останалите членове на Масата ще се съгласят с удивителната й забележка и ще ме лишат от моя свидетел?

Първият говорител каза:

— Извикай своя свидетел, говорителю.

Лицето на Гендибал се отпусна в нормалната за случая безизразна маска, макар самият той да беше под напрежение. Мозъкът му бе ограден и защитен, ала зад тая защитна бариера ученият чувстваше, че критичната точка е минала и вече е победител.

34

Сура Нови изглеждаше напрегната. Очите й бяха широко отворени и долната й устна леко трепереше. Юмруците й бавно се свиваха и отпускаха, а гърдите й леко се надигаха. Косата й бе прибрана назад и сплетена в кок; по потъмнялото от слънцето лице от време на време пробягваше нервен тик. Ръцете й си играеха с плисетата на дългата пола. Тя хвърли бърз поглед към Масата — от говорител на говорител — и в него явно личеше страхопочитание.

Другите отвърнаха на погледа й с различни степени на презрение и неудобство. Деларми се бе втренчила някъде високо над главата на Нови, сякаш забравила за нейното присъствие.

Гендибал внимателно докосна обвивката на ума й — успокояващо и отпускащо. Би могъл да го стори и като я потупа по ръката или погали бузата й, но тук, при тези обстоятелства, разбира се, това бе невъзможно.

Той рече:

— Първи говорителю, аз приглушавам съзнанието на тази жена, така че свидетелските й показания да не бъдат изкривени от страх. Бихте ли наблюдавали — всички вие, ако естествено желаете, — бихте ли се присъединили към мен, за да видите, че аз по никакъв начин няма да променя ума й?

Нови отскочи ужасена назад, когато чу гласа на Гендибал, но той изобщо не се изненада от това. Разбираше, че никога не е чувала как високопоставените членове на Втората фондация разговарят помежду си. Никога не бе възприемала тази странна, бърза комбинация от звуци, интонация и мисъл. Ужасът й обаче изчезна също тъй внезапно, както се бе появил, щом говорителят успокои ума й.

— Зад теб има кресло, Нови — рече Гендибал. — Седни, ако обичаш.

Нови направи малък тромав реверанс и седна като глътнала бастун.

Тя говореше съвсем ясно, ала когато демянският й акцент станеше прекалено силен, Гендибал я караше да повтаря думите. И понеже, от уважение към Масата, той общуваше строго официално, понякога му се налагаше да повтаря собствените си въпроси.

Историята за битката между него и Рафирант бе описана скромно и изчерпателно.

Гендибал попита:

— Нови, ти видя ли всичко това?

— Не, учителю, иначе щях да го бързоспра. Рафирант бъдеш добър човек, но няма много акъл.

— Но ти описа всичко. Как е възможно, след като не си го видяла?

— Рафирант ми казва за него при питане. Той бъдеш засрамен.

— Засрамен? Случвало ли ти се е да го видиш да се държи по тоя начин по-рано?

— Рафирант? Не, учителю. Той бъдеш кротък, макар голям. Той не бъдеш побойник и той бъдеш уплашен от ойчени. Той казва често те са могъщи и притежавани на власт.

— Защо не си е помислил същото, когато ме срещна?

— Това бъдеш странно. Това не бъдеш разбрано. Той не бъдеш него самият. Аз му казах: „Дебелоглавецо, твоя работа ли бъдеш да обиждаш ойчен?“ И той каза: „Аз не знам как стана. Сякаш съм на една страна и стоя и гледам не-себе си.“

Говорителят Ченг се намеси:

— Първи говорителю, каква е ползата да слушаме как тая жена разправя какво й е казал някакъв мъж? Не може ли да бъде разпитан мъжът?

— Може — отвърна Гендибал. — Щом тази жена приключи свидетелските си показания, ако Масата поиска да чуе и други, аз съм готов да призова Карол Рафирант, бившия ми противник, на нейното място. Ако ли не, когато привърша със свидетелката, Масата може направо да премине към произнасяне на решението си.

— Много добре — каза Първият говорител. — Продължавай с твоята свидетелка.

Гендибал попита:

— А ти, Нови? Често ли прекъсваш сбивания по този начин?

За момент жената не каза нищо. Между гъстите й вежди се появи и изчезна малка бръчка. После тя отговори:

— Не знам. Аз не искам ойчени да пострадат. Аз бъдеш накарана и без да мисля, самата се намесвам — млъкна за малко и продължи. — Аз ще го правя пак, ако изскочи нужда.

Гендибал каза:

— Нови, сега ти ще заспиш. Не мисли за нищо. Ще си отпочинеш и дори няма да сънуваш.

Демянката беззвучно раздвижи устни. Очите й се затвориха и главата й се отпусна на облегалката на креслото.

Гендибал изчака един момент, сетне рече:

— Първи говорителю, с цялото ми уважение, последвай ме в ума на тази жена. Ще видиш, че е забележително прост и симетричен, което е голям късмет, защото туй, дето ще откриеш там, не би се възприело другояче. Ето! Виждаш ли?… Бихте ли влезли и останалите — по-лесно ще е един по един.

Край Масата се надигна шумотевица.

Гендибал попита:

— Някой от вас съмнява ли се?

Деларми рече:

— Аз се съмнявам, понеже… — и спря на ръба на това, което дори за говорител беше непроизносимо.

Вместо нея го каза Гендибал:

— Ти мислиш, че преднамерено съм бърникал в този мозък, за да представя фалшиви доказателства? Следователно, че съм способен да направя толкова деликатна промяна — само една ментална фибра, която явно не е на мястото си, без нищо в нея или наоколо да е разбъркано ни най-малко? Ако аз можех да го направя, каква нужда щях да имам да се разправям с когото и да е от вас по този начин? Защо да се подлагам на унижението на един съдебен процес? Защо да си правя труда да ви убеждавам? Ако аз можех да направя това, което се вижда в ума на тази жена, всички вие щяхте да сте безпомощни пред мен, освен ако не сте се подготвили достатъчно добре. Очевиден факт е, че никой от вас не би могъл да манипулира ума й така, както е бил манипулиран. Нито пък аз бих могъл. Само че все пак това е направено.

Той спря и изгледа поред всички говорители, а после се втренчи в Деларми.

— Сега, ако още е нужно, ще извикам демския фермер Карол Рафирант, когото изследвах и в чийто ум също е пипано по този начин.

— Няма защо — рече Първият говорител с ужасена физиономия. — Това, което видяхме, е умопотресаващо.

— В такъв случай — каза Гендибал, — мога ли да събудя тази демянка и да я освободя? Уредил съм вън да я чакат хора, които ще се погрижат тя отново да влезе в нормалното си състояние.

След като Нови си отиде, направлявана от внимателно прихваналия я над лакътя Гендибал, той рече:

— Ще резюмирам набързо. Умовете могат — и са били — променяни по недостъпен за нас начин. По същия този начин самите уредници биха могли да бъдат накарани да извадят материалите за Земята от Библиотеката — без те или ние да го узнаем. Сега виждаме как е било организирано аз да закъснея за събирането на Масата. Бях заплашен и спасен. Резултатът е, че съм подложен на импийчмънт. Следствието от това наглед естествено стечение на обстоятелствата е, че мога да бъда отстранен от ключовото място и линията на поведение, която защищавам и която заплашва тези хора, които и да са те, ще бъде отхвърлена.

Деларми се приведе напред. Тя явно бе потресена.

— Ако тази тайна организация е толкова умна, как успя да откриеш всичко това?

Гендибал реши, че може да си позволи да се усмихне.

— Не е моя заслуга — рече той. — Аз не претендирам да съм по-опитен от другите говорители и положително не съм по-опитен от Първия говорител. Само че и тия хора не са Антимулета — както Първият говорител доста мило ги нарече — те не са нито безкрайно мъдри, нито безкрайно независими от обстоятелствата. Може би са избрали за свой инструмент точно тази демянка, защото при нея е била необходима много малка промяна. По силата на собствения си характер тя симпатизира на ония, които нарича „ойчени“ и горещо ги почита. Обаче след като всичко туй е привършило, краткотрайният контакт с мен е усилил нейната фантазия сама да стане „ойчен“. С тази цел в главата тя дойде още на следващия ден. Заинтригуван от особената прищявка, аз проучих ума й — нещо, което иначе сигурно не бих направил — и по-скоро случайно, отколкото по някакъв друг начин се натъкнах на изменението и забелязах значението му. Ако е била избрана друга жена — някоя, чиято естествена склонност към учене е по-малка — Антимулетата сигурно щяха да се потрудят повече при промяната, но пък последствията можеха спокойно да не бъдат забелязани и аз нямаше да узная нищо. Антимулетата са направили погрешно сметката си — или може би не са могли да допуснат непредвидимото. Това, че те все пак са се препънали, е твърде окуражаващо.

Деларми рече:

— Предполагам, че Първият говорител и ти наричате тази… хм, организация Антимулета, понеже те, изглежда, се стремят да държат Галактиката в посоката на Плана на Селдън, вместо да го разрушат, както Мулето е направил. Ако Антимулетата действат така, защо да са опасни?

— А защо ще се трудят, ако не с някаква цел? Ние не знаем каква е тя. Някой циник може да каже, че възнамеряват да се включат в някакъв бъдещ момент и да обърнат потока в друга посока, която може да задоволява тях далеч повече, отколкото нас. Такова поне е моето усещане, въпреки че аз не съм се специализирал в цинизма. Готова ли е говорителката Деларми да поддържа от любов и доверчивост — неща, които ние всички знаем, че съставят толкова голяма част от нейния характер — че те са космически алтруисти, които вършат вместо нас работата ни, без дори да помислят за награда?

При тези думи край Масата заромоли тих смях и Гендибал разбра, че е спечелил. Деларми пък разбра, че е загубила, защото през твърдия й ментален контрол като внезапен лъч яркочервена слънчева светлина през балдахин от листа премина вълна от ярост.

Гендибал каза:

— Когато за пръв път проучвах инцидента с демския фермер, побързах да заключа, че зад него се крие някой говорител. Щом забелязах промяната в ума на демянката, разбрах, че съм прав за заговора, но не и за заговорника. Извинявам се за погрешното тълкувание и моля обстоятелствата да бъдат отчетени като смекчаващи вината ми.

Първият говорител рече:

— Мисля, че това може да се тълкува като извинение…

Намеси се Деларми. Тя отново бе съвършено спокойна: лицето й — дружелюбно, гласът — като чист захарин.

— С цялото ми уважение, Първи говорителю, ако мога да те прекъсна, хайде да зарежем тази история с импийчмънта. В момента аз не бих гласувала за осъждане и мисля, че и никой друг не би го сторил. Даже предлагам импийчмънтът да бъде заличен от неопетненото досие на говорителя. Говорителят Гендибал умело се оправда. Поздравявам го за това, както и за разкриването на една криза, която ние бихме могли да оставим да тлее безкрайно и с неизчислими резултати. Поднасям на говорителя моите чистосърдечни извинения за по-раншната ми враждебност.

Тя буквално засия към Гендибал и той с нежелание й се възхити за начина, по който незабавно смени посоката, за да изостави неизгодната си позиция. Освен това чувстваше, че всичко е само подготовка за атака от друга посока.

Бе сигурен, че задаващото се няма да е приятно.

35

Когато се насилеше да бъде чаровна, говорителката Делора Деларми знаеше как да овладее Масата. Гласът й стана мек, усмивката — снизходителна, очите й заблестяха, тя цялата се превърна в неподозирана сладурана. Никой не се осмеляваше да я прекъсне, всички зачакаха гърмът да удари.

Тя каза:

— Благодарение на говорителя Гендибал разбрахме какво трябва да направим. Ние не виждаме Антимулетата и не знаем нищо за тях, като се изключат ефимерните им докосвания до умовете на хората тук — в крепостта на самата Втора фондация. Не знаем какво планира центърът на властта на Първата фондация. Може да се окажем пред някакво съглашателство между Антимулетата и Първата фондация, но и това не е сигурно. Знаем само, че Голан Тривайз и неговият компаньон, чието име в момента ми убягва, отиват неизвестно къде и че Първият говорител и Гендибал имат чувството, че Тривайз държи ключа за изхода от тая голяма криза. Тогава какво да правим? Очевидно трябва да открием каквото можем за Тривайз — къде отива, какво мисли, каква цел има и дали изобщо има някаква цел, мисъл или посока, дали не е просто инструмент на по-голяма от него сила.

— Той е под наблюдение — обади се Гендибал.

Деларми сви устни в снизходителна усмивка.

— Чие? На някой от нашите външни агенти? Нима се разчита те да се изправят срещу ония, чиито възможности видяхме тук? Определено не. По времето на Мулето, а също и по-късно, Втората фондация не се е колебала да изпрати — и дори да пожертва — доброволци от най-добрите хора, които сме имали, тъй като половинчатите мерки не биха свършили работа. Когато е било нужно да се възстанови Планът на Селдън, самият Прийм Палвър е бродил из Галактиката като търговец, за да доведе онова момиче, Аркади. Не можем да седим и да чакаме — сега, когато кризата би могла да се окаже по-голяма от всички предишни. Не можем да разчитаме на дребни функционери — наблюдатели и вестоносци.

Гендибал рече:

— Ти явно не предлагаш в тоя момент Първият говорител да напусне Трантор?

— В никакъв случай — отговори Деларми. — Ние изпитваме голяма нужда от него тук. От друга страна, добре е, че имаме и теб, говорителю Гендибал. Ти си човекът, който правилно усети и прецени кризата. Ти откри ловката външна намеса в Библиотеката и умовете на демяните. Ти защищаваше възгледите си срещу опозицията на Масата и спечели. Никой тук не е бил толкова прозорлив като теб и никому другиму не може да се вярва, че ще продължи да вижда тъй ясно нещата. Според мен ти трябва да се изправиш срещу врага. Може ли да получа преценката на Масата?

Не бе нужно официално гласуване, за да се разбере каква ще е тая преценка. Всеки говорител чувстваше умовете на останалите и на внезапно ужасилия се Гендибал му стана ясно, че в мига на неговата победа и на поражението на Деларми тази забележителна жена се бе изхитрила безвъзвратно да го прати в изгнание чрез мисия, която би могла да го ангажира неопределено дълго време, докато тя оставаше тук да контролира Масата и Втората фондация, а следователно и Галактиката — като евентуално подготви на всички подобна участ.

И ако Гендибал изгнаникът по някакъв начин успееше да събере информацията, която да даде възможност на Втората фондация да парира наближаващата криза, не друг, а Деларми щеше да има заслугата, че е организирала нещата, и неговият успех само би затвърдил нейната власт. Колкото по-бърз се окажеше Гендибал, колкото по-ефикасни бъдеха действията му, толкова по-сигурно щеше да затвърди властта й.

Маньовърът бе красив, съвземането й — невероятно.

Тя толкова явно доминираше сред Масата още сега, че на практика бе узурпирала ролята на Първия говорител. Умът на Гендибал бе залят като вълна от яростта, която се долавяше откъм Киндор Шандис.

Той се обърна. Първият говорител не правеше усилия да скрие гнева си — и скоро стана ясно, че на мястото на решената вътрешна криза се задава нова.

36

Киндор Шандис, двадесет и петият Първи говорител, не хранеше илюзии за самия себе си.

Знаеше, че не е сред малкото динамични Първи говорители, които осветяваха петвековната история на Втората фондация, но пък и нямаше защо да бъде един от тях. Той контролираше Масата в относително тих период на галактическо процъфтяване и времето не изискваше динамичност. Изглеждаше, че сега трябва да се играе позиционна игра, и точно той бе човекът за тая роля. Неговият предшественик явно го бе избрал по такива причини.

— Ти не си авантюрист, ти си учен — бе казал двадесет и четвъртият Първи говорител. — Ти ще опазиш Плана, докато някой авантюрист би могъл да го разруши. Опазвай! Нека това бъде ключовата дума за твоята Маса.

Беше се опитал да го стори, макар това да означаваше пасивно лидерство, а понякога то се тълкуваше като слабост. Непрекъснато се появяваха слухове, че възнамерява да се оттегли и плъзваха доста откровени интриги, за да се осигури предаването на властта в една или друга посока.

В ума на Шандис нямаше никакви съмнения, че Деларми е водач в битката. Тя бе най-силната личност сред Масата и дори Гендибал, при цялата жар и безразсъдство на младостта, отстъпваше пред нея — както ставаше и сега.

Но, в името на Селдън, може да е пасивен или дори слаб, ала Първият говорител имаше едно предимство, от което никой досега не се бе отказал. Той също нямаше да го направи.

Стана, за да вземе думата, и моментално около Масата се възцари тишина. Когато Първият говорител станеше да говори, не можеше да го прекъсват. Дори Деларми или Гендибал не биха посмели.

Той каза:

— Говорители! Съгласен съм, че сме изправени пред опасна криза и трябва да вземем твърди мерки. Аз съм този, който би трябвало да тръгне, за да се изправи срещу врага. Говорителката Деларми, с характерното за нея благородство, намери повод да ме отклони от задачата, като декларира, че съм нужен тук. Истината обаче е, че аз не съм нужен нито тук, нито там. Аз остарявам; вече съм уморен. Отдавна се очаква денят, в който ще се оттегля, и може би досега трябваше да го направя. Когато тази криза бъде успешно преодоляна, аз ще се оттегля. Само че, разбира се, Първият говорител има привилегията да избере своя приемник. Смятам да я използвам сега. Има един говорител, който отдавна доминира в дейността на Масата; един говорител, който по силата на собствената си личност често пъти е поемал водачеството, което аз не съм можел да поема. Всички знаете, че говоря за говорителката Деларми.

Той млъкна, а сетне запита:

— Само ти, говорителю Гендибал, показваш неодобрение. Мога ли да попитам защо?

Седна долу, така че другият да има правото да отговори.

— Не че не одобрявам, Първи говорителю — каза с нисък глас Гендибал. — Твоя привилегия е да избереш приемника си.

— Така и ще направя. Когато ти се върнеш — след като си успял да овладееш процеса, който ще доведе до края на тази криза — настъпва времето за моята оставка. Тогава приемникът ще има в ръцете си властта да води такава политика, каквато е необходима за провеждането и приключването на същия този процес. Имаш ли да кажеш нещо, говорителю Гендибал?

Гендибал тихо рече:

— Когато направиш говорителката Деларми свой приемник, Първи говорителю, аз се надявам, че ще сметнеш за подходящо да я посъветваш да…

Първият говорител го прекъсна грубо:

— Аз говорех за говорителката Деларми, но не съм споменал името й като мой приемник. Сега какво ще кажеш?

— Моите извинения, Първи говорителю. Би трябвало да кажа: „Предполагайки, че ще направиш говорителката Деларми свой приемник след моето завръщане от тая мисия, бих те помолил да я посъветваш…“

— Нито пък ще я направя мой приемник в бъдеще при каквито и да са обстоятелства. Сега какво ще кажеш? — Първият говорител направи това изявление, не без да усети почти болезнено задоволство от удара, който нанасяше на Деларми. Не би могъл да го стори по по-унизителен начин.

— Е, говорителю Гендибал — повтори той, — какво ще кажеш сега?

— Че съм объркан.

Киндор Шандис се изправи отново и каза:

— Говорителката Деларми наистина доминираше и изпъкваше, но това не е всичко, което е необходимо за поста Първи говорител. Гендибал видя онова, което ние не успяхме. Той се изправи срещу обединената враждебност на Масата, накара ни да премислим нещата и да се съгласим с него. Аз имам известни подозрения за мотивацията на говорителката Деларми при възлагането на отговорността за преследването на Голан Тривайз върху говорителя Гендибал, но действително това е мястото, където трябва да легне товарът. Аз зная, че той ще сполучи — за това се доверявам на моята интуиция — и когато се върне, говорителят Гендибал ще стане двадесет и шестият Първи говорител.

Той рязко седна и всички започнаха да изясняват мнението си в някаква бъркотия от звуци, интонации, мисли и изражения. Първият говорител не обръщаше внимание на какофонията, а безразлично се взираше напред. Сега, когато го бе сторил, той разбираше — с известна изненада — че в свалянето на мантията на отговорността се крие голямо облекчение. Ех, да беше го направил по-рано — само че не можеше.

Просто досега не бе открил своя очевиден приемник.

И в този миг неговият ум улови ума на Деларми и той я погледна.

В името на Селдън! Тя бе спокойна и се усмихваше. Не показваше отчаяно разочарование — не беше се предала. Зачуди се дали не е налял вода в нейната мелница. Какви ли други планове кроеше?

37

Ако от това щеше да има някаква полза, Делора Деларми открито би показала своето отчаяние и разочарование. Тя щеше да е много доволна да уязви тоя одъртял глупак, който контролираше Масата, или пък онзи непораснал идиот, с когото Фортуна бе влязла в заговор, но не искаше просто да бъде доволна. Искаше нещо повече.

Искаше да бъде Първи говорител.

И докато имаше макар и една карта, която да изиграе, щеше да очаква подходящия момент.

Усмихна се благо и вдигна ръка, сякаш се канеше да говори, а после застина в тая поза достатъчно дълго, та да бъде сигурна, че когато наистина заговори, всичко ще бъде не просто нормално тихо, а направо ще излъчва тишина.

— Първи говорителю — рече тя, — както каза по-рано и говорителят Гендибал, не че не одобрявам решението ти. Твоя привилегия е да избереш приемника си. Ако взимам думата, то е за да допринеса — надявам се — за успеха на това, дето сега стана мисия на говорителя Гендибал. Може ли да изложа мислите си, Първи говорителю?

— Моля — рязко каза Първият говорител. Струваше му се, че тя е прекалено любезна, прекалено отстъпчива.

Деларми внушително сведе глава. Вече не се усмихваше.

— Ние имаме кораби. Те не са така технически съвършени като корабите на Първата фондация, но ще удовлетворят говорителя Гендибал, който знае да пилотира не по-зле от нас. Имаме представители на всяка важна планета в Галактиката и той ще бъде добре дошъл навсякъде. Нещо повече, ще може да се защищава дори срещу тези Антимулета, след като сега вече съзнава опасността. Предполагам, че даже когато ние не подозирахме, те са работили сред ниските класи и дори с демските фермери. Разбира се, ние щателно ще инспектираме умовете на всички членове на Втората фондация, включително и на говорителите, но аз съм сигурна, че те са останали недокоснати. Антимулетата не биха се осмелили да се залавят с тях. Въпреки това няма причина говорителят Гендибал да рискува повече, отколкото му се налага. Той не възнамерява да върши чудеса от храброст и най-добре ще бъде, ако мисията му в известен смисъл е маскирана, тоест ако ги завари неподготвени. Ще бъде полезно според мен, ако потегли в ролята на демски търговец. Всички знаем, че Прийм Палвър е пътувал из Галактиката в облика на търговец.

Първият говорител каза:

— Прийм Палвър е имал специфична идея да постъпи така; говорителят Гендибал няма. Ако се окаже, че е нужна някакъв вид маскировка, сигурен съм, че той ще бъде достатъчно изобретателен да си я осигури.

— Моите уважения, Първи говорителю, но аз желая да посоча още една хитроумна маскировка. Прийм Палвър, спомняте си, е взел със себе си своята жена и компаньонка от дълги години. Нищо не е удостоверявало тъй силно селската природа на характера му, както фактът, че е пътувал с жена си. Това е премахвало всякакви подозрения.

— Аз нямам жена — рече Гендибал. — Имал съм компаньонки, но нито една, дето сега доброволно ще поеме тази роля.

— Това е всеизвестно, говорителю Гендибал — каза Деларми, — но пък хората от само себе си ще те приемат в подобна роля, ако с теб е която и да било жена. Сигурно може да се намери някоя доброволка. И ако изпитваш необходимост да представиш нужните документи, те ще ти бъдат осигурени. Аз мисля, че една жена би дошла с теб.

За миг Гендибал остана без дъх. Тя положително нямаше предвид…

Възможно ли бе това да е план, чрез който да получи дял от успеха? Възможно ли бе тя да залага на някакво съвместно — или ротационно — владеене на мястото на Първи говорител?

Гендибал строго каза:

— Поласкан съм, че говорителката Деларми чувства, че тя…

И Деларми се разсмя с все сила, като го погледна с почти истинска симпатия. Беше паднал в капана и с това се бе показал кръгъл глупак. Масата нямаше да го забрави.

Тя рече:

— Говорителю Гендибал, не бих имала безочието да се опитам да споделя тази задача. Тя си е твоя и само твоя, също както постът Първи говорител ще бъде твой и само твой. Не бях и помисляла, че ще ме искаш със себе си. Наистина, говорителю, на моята възраст вече не мога да смятам, че съм чаровница…

Около Масата се захилиха и дори Първият говорител се опита да прикрие усмивката си.

Гендибал почувства удара и не си даде труда да утежни загубата, като не смогне да отговори със същото безгрижие. Разбираше, че усилията му щяха да са напразни.

Той каза колкото се може по-спокойно:

— Тогава какво ще предложиш? Уверявам те, наистина не съм мислил, че ще пожелаеш да ме придружиш. Ти си най-добра тук, на Масата, а не сред данданията на галактическите дела. Знам това.

— Съгласна съм, говорителю Гендибал, съгласна съм — рече Деларми. — Моето предложение обаче се отнася тъкмо до ролята ти на демски търговец. За да бъде тя несъмнено автентична, каква по-добра компаньонка можеш да искаш от една демянка?

— Демянка? — за втори път в тъй кратко време Гендибал бе изненадан и Масата се наслаждаваше на това.

— Демянката — продължи Деларми. — Същата, дето те отърва от боя. Онази, дето те гледа като божество. Онази, чийто ум ти изследва и който след това съвсем несъзнателно те спаси за втори път от нещо далеч по-страшно от боя. Предлагам да я вземеш.

Импулсивната реакция на Гендибал беше да откаже, но знаеше, че тя очаква точно това. То щеше да означава ново забавление за Масата. Сега вече бе ясно, че в желанието си да нанесе удар на Деларми Първият говорител бе допуснал грешка, като назова Гендибал за свой приемник — или най-малкото, че Деларми бързо бе превърнала това в грешка.

Беше най-младият говорител. Бе разгневил Масата и после успял да избегне нейното осъждане. Бе унизил говорителите по доста болезнен начин. Никой не можеше без вътрешна съпротива да види в него безспорния приемник.

Това и преди щеше да е достатъчно трудно за преодоляване, ала сега те дълго щяха да си спомнят колко лесно Деларми го е направила смешен и колко много са се забавлявали. Тя щеше да използва случилото се, за да ги убеди — и то твърде лесно, — че той няма нито възрастта, нито опита, нужни за ролята на Първи говорител. Обединеният им натиск щеше да накара Киндор Шандис да промени решението си, докато Гендибал отсъства заради своята мисия. Или пък, ако Първият говорител се възпротивеше здраво, накрая Гендибал щеше да се озове на един пост, на който винаги ще бъде безпомощен пред лицето на обединената срещу него опозиция.

Осъзна всичко това само за миг и успя да отговори сякаш без колебание.

— Говорителко Деларми — рече той, — възхищавам се на прозорливостта ти. Мислех да изненадам всички ви. Аз наистина възнамерявах да взема тази демянка, макар и не заради напълно разумната причина, която ти изтъкна. Исках да я взема с мен заради нейния ум. Всички вие изследвахте този ум. Видяхте го такъв, какъвто е: удивително интелигентен, но и нещо повече — ясен, прост и съвършено лишен от коварство. Сигурен съм, че сте разбрали — нито едно докосване до него не би останало незабелязано. Чудя се дали ти е хрумвало, говорителко Деларми, че тя може да служи като отлична система за ранно предупреждение. Чрез нейния ум аз бих могъл да открия симптоматичното присъствие на ментализъм по-рано, отколкото, струва ми се, чрез моя.

След тези думи последва дълбока до стъписване тишина и той безгрижно добави:

— А-а, никой не е видял това. Добре, добре, не е толкова важно! Е, сега ще се сбогувам с вас. Време за губене няма.

— Чакай — рече Деларми, която за трети път изпускаше инициативата. — Какво смяташ да правиш?

Гендибал леко сви рамене.

— Защо да навлизаме в подробности? Колкото по-малко е известно на Масата, толкова по-невероятно е Антимулетата да се опитат да й се бъркат.

Каза го, като че ли първата му грижа беше именно безопасността на Масата. Изпълни ума си с тази мисъл и я остави да се прояви.

Това щеше да ги поласкае. Нещо повече, задоволството, което вече изпитваха, можеше да им попречи да си зададат въпроса дали той наистина знае какво точно възнамерява да направи.

38

Тази вечер Първият говорител разговаря на четири очи с Гендибал.

— Ти беше прав — каза той. — Не можах да се въздържа да не погледна в ума ти. Видях, че сметна заявлението ми за грешка и то си беше тъй. Просто много ми се искаше да изтрия от лицето й тази нейна вечна усмивка и да й върна заради небрежния начин, по който толкова често узурпира моята роля.

Гендибал кротко рече:

— Може би щеше да е по-добре, ако ми го беше казал насаме и бе изчакал завръщането ми.

— Това нямаше да ми даде възможност да й нанеса удар. Знам, че е лоша мотивация за един Първи говорител.

— Ударът няма да я спре, Първи говорителю. Тя ще продължи да плете интриги за мястото ти и, вероятно, не без основания. Сигурен съм, че ще се намерят хора, дето да твърдят, че е трябвало да отхвърля твоето предложение. Няма да бъде трудно да се отстоява позицията, че говорителката Деларми има най-добрия ум край Масата и че именно тя ще е най-подходящият следващ Първи говорител.

— Най-добрият ум край Масата, а не далеч от нея — измърмори Шандис. — Тя не признава никакви истински врагове освен колегите си. Ако питаш мен, изобщо не е трябвало да бъде говорителка. Слушай, да ти забраня ли да взимаш демянката? Зная, че тя те натика в това положение.

— Не, не, причината да я взема, която изтъкнах, е истинска. Тя ще бъде система за ранно предупреждение и аз съм благодарен на Деларми, че ме накара да го прозра. Убеден съм, че жената ще се окаже много полезна.

— Добре тогава. Между другото, и аз не излъгах. Наистина съм сигурен, че ще постигнеш каквото е нужно, за да приключиш с тая криза — ако можеш да се довериш на интуицията ми.

— Мисля, че мога да й се доверя, понеже съм съгласен с теб. Обещавам ти, каквото и да стане, ще нанасям повече удари, отколкото получавам. Ще се върна тук, за да бъда Първи говорител, каквото и да правят Антимулетата или Деларми.

Още докато говореше, Гендибал изследва собственото си задоволство. Защо бе толкова убеден, така настойчив за тази самотна авантюра в космоса? Амбиция, разбира се. Прийм Палвър някога бе направил нещо подобно — той се канеше да докаже, че Стор Гендибал също може да го направи. След туй никой не би могъл да му попречи да стане Първи говорител. И все пак дали нямаше тук нещо повече от амбиция? Изкушение от битката? Възбуждащото желание на човек, който през целия си съзнателен живот е бил затворен на една загубена планета? Не му бе напълно ясно защо, но знаеше, че отчаяно му се иска да тръгне.