Острието на Фондацията

81

С леко раздразнение в гласа си Янов Пелорат ораторстваше:

— Наистина, Голан, изглежда никой не се интересува от факта, че за пръв път в един умерено дълъг живот — Блис, уверявам те, не прекалено дълъг — аз пътувам из Галактиката. Но щом стъпя на някой свят, отново тръгваме и се завръщаме в космоса, преди да съм получил възможност да го изуча. Това ми се случва вече за втори път.

— Да — рече Блис, — само че ако не беше напуснал толкова бързо предишния свят, кой знае докога нямаше да ме срещнеш. Това сигурно компенсира първия път.

— Така е. Честно казано, ми… мила моя, компенсира го.

— Пел, и този път можеш да си тръгнеш от планетата, но имаш мен, а аз съм Гея — толкова, колкото и всяка друга нейна частица.

Тривайз, който намръщен слушаше размяната на реплики, заяви:

— Това е възмутително. Защо Дом не дойде с нас? Космосе, никога няма да свикна с тези едносрични съкращения. От име с двеста и петдесет срички да използваме само една! Ако всичко е толкова важно, ако самото съществуване на Гея зависи от него, защо той не дойде с нас?

— Аз съм тук, Трив — рече Блис, — а аз съм толкова Гея, колкото е и той. — После тъмните й очи се насочиха встрани и нагоре. — Дразниш ли се, като те наричам Трив?

— Да, дразня се. Името ми е Тривайз. Две срички: Три-вайз.

— Чудесно. Не искам да те ядосвам, Тривайз.

— Не се ядосвам, а се дразня. — Той внезапно се изправи, отиде от единия до другия край на стаята, настъпи протегнатите крака на Пелорат (който бързо ги прибра), после се върна на мястото си. Спря и се обърна към Блис.

Посочи я с пръст.

— Слушай! Аз май вече не съм господар на самия себе си! Докараха ме с хитрост от Терминус до Гея и дори когато започнах да подозирам, че е така, изглеждаше, че няма начин да премахна външното влияние. И сега, когато съм тук, ми се казва, че целта на идването ми била да спася Гея. Защо? Как? Какво е Гея за мен или какво съм аз за нея, та ще трябва да я спасявам? Няма ли друг сред квинтилионите човешки същества в Галактиката, който може да свърши тази работа?

— Моля те, Тривайз — каза Блис и изведнъж цялото й изкуствено приповдигнато настроение изчезна, а лицето й придоби унил вид. — Не се сърди. Виж, вече изговарям името ти правилно и ще бъда съвсем сериозна. Дом те помоли да си търпелив.

— В името на всички планети в Галактиката — обитаеми или не — повече не искам да съм търпелив. Ако действително съм толкова важен, не заслужавам ли обяснение? И като за начало пак ще попитам: защо Дом не дойде с нас? Не е ли достатъчно сериозно за него да бъде тук, на „Далечната звезда“?

— Той е тук, Тривайз — рече Блис. — Щом като аз съм тук и той е тук, както и всички от Гея са тук — всяко живо същество и всяка частица от планетата.

— Теб това те задоволява, но моят начин на мислене е друг. Аз не съм геянец. Не можем да наврем цялата планета на моя кораб, можем да приемем само един човек. Ти си тук, а Дом е част от теб. Много добре. Защо не взехме Дом, а ти да си част от него?

— Само поради една причина — отговори Блис. — Пел, искам да кажа Пе-ло-рат, помоли аз да бъда на кораба с вас, а не Дом.

— Показал се е галантен. Кой ще приеме това несериозно?

— Виж сега, скъпи ми приятелю — намеси се Пелорат и се изправи с почервеняло лице. — Бях доста сериозен. Приемам факта, че е без значение кой компонент от геянското цяло е на кораба, и ми е по-приятно, че тук си ти, Блис, а не Дом, а и за теб трябва да е същото. Хайде, Голан, държиш се детински.

— Тъй ли? — здравата се намръщи Тривайз. — Добре тогава. Така да бъде — той отново посочи Блис. — Каквото и да очаквате, уверявам те, че няма да го направя, ако не ме третирате като човешко същество. За начало имам два въпроса: какво точно се иска от мен? И защо именно аз?

Блис разтвори широко очи и отстъпи крачка назад с думите:

— Моля те, не мога да ти кажа сега. Цялата Гея не може да ти каже. Първо, ти трябва да дойдеш до мястото, без да знаеш нищо. Там трябва да научиш всичко. След това трябва да направиш онова, което е нужно, но спокойно и без емоции. Ако продължаваш да си като сега, нищо няма да помогне и по един или друг начин ще дойде краят на Гея. Трябва да промениш това си чувство, а и аз не зная как точно може да стане.

— Дом щеше ли да знае, ако той беше тук? — настоя безмилостно Тривайз.

— Дом е тук — отговори Блис. — Той/аз/ние се питаме как да те успокоим. Трудно ни е да разберем човешко същество, което не може да намери мястото си в схемата на нещата и не се чувства част от едно по-голямо цяло.

— Това не е така — каза Тривайз. — Успяхте да уловите нашия кораб на разстояние милиони километри и да ни държите кротки почти до безпомощност. Е добре, укротете ме и този път. Не се преструвайте, че не можете.

— Не трябва. Не и сега. Ако те променим или приспособим по някакъв начин, ти няма да си по-ценен за нас от който и да е друг човек в Галактиката и няма да можем да те използваме. В състояние сме да го направим само защото си ти и трябва да останеш такъв, какъвто си. Ако в този момент ти въздействаме, ние сме загубени. Моля те. Налага се да се успокоиш доброволно.

— В никакъв случай, госпожице, докато не ми кажете поне част от онова, което искам да зная.

— Блис, нека аз да опитам — намеси се Пелорат. — Моля те, иди в другата стая.

Тя неохотно излезе и Пелорат затвори вратата след нея.

— Може да чуе и да почувства всичко — каза Тривайз. — Какво значение има дали е тук?

— За мен има значение — отговори Пелорат. — Искам да съм насаме с теб, та дори тая изолация да е само илюзия. Голан, ти се страхуваш.

— Не бъди глупак.

— Разбира се, че се страхуваш. Ти не знаеш къде отиваш, срещу кого ще се изправиш, какво се очаква от теб… Имаш право да се страхуваш.

— Но аз не се страхувам.

— Не е вярно. Вероятно не те е страх от физическата опасност по начина, по който ме е страх мен. Аз се страхувах от опасното излизане в открития космос, от всеки свят, който виждах, от новото, с което се сблъсквах. В крайна сметка, половин век съм живял затворен, уединен и ограничен живот, докато ти си бил във военната флота и в политиката. И все пак аз се мъчех да не се страхувам и ти ми помогна. През времето, когато сме били заедно, ти си бил търпелив към мен, бил си внимателен и си се отнасял с разбиране. С твоя помощ успях да овладея страховете си и да се държа добре. Нека сега ти върна услугата и се опитам на свой ред да ти помогна.

— Казвам ти, че не ме е страх.

— Разбира се, че те е страх. Ако не от друго, то от отговорността, която те очаква. Ясно е, че цял един свят зависи от теб. Следователно, ако се провалиш, ще трябва да живееш с мисълта, че си погубил този цял един свят. Защо е нужно да се изправяш пред такава отговорност? Какво право имат те да ти стоварват подобно бреме? Ти не се страхуваш само от провал — както би се чувствал всеки на твое място, — а си бесен, загдето те поставят в положение, в което трябва да се страхуваш.

— Изобщо не си прав.

— Не мисля така. Затова нека заема твоето място. Каквото и да очакват от теб, аз доброволно ще те заместя. Предполагам, че няма да се изисква голяма физическа сила или жизненост, тъй като в това отношение и най-простото механично устройство превъзхожда човека. Не смятам, че би се изисквала и менталика, защото те самите разполагат с такава предостатъчно. Това е нещо, което… Е, не зная какво е, но ако не трябват нито мускули, нито ум, тогава разполагам с всичко останало, както и ти, и съм готов да поема отговорността.

— Защо си толкова склонен да понесеш този товар? — попита рязко Тривайз.

Пелорат сведе очи, като че ли се страхуваше да срещне погледа му, и отвърна:

— Аз съм имал съпруга, Голан. Познавал съм жени. Въпреки това те никога не са били много важни за мен — интересни, приятни, но нищо особено. Докато тази…

— Коя? Блис ли?

— Тя някак си е различна… за мен.

— В името на Терминус, Янов, тя научава всяка дума, която казваш.

— Това няма значение. Блис във всички случаи го знае. Искам да й доставя удоволствие. Ще се заема с тази задача, каквато и да е тя, ще поема всякакъв риск, всякаква отговорност, заради най-малката възможност, която ще я накара… да има високо мнение за мен.

— Янов, тя е дете.

— Не е дете и няма значение какво мислиш ти за нея.

— Не разбираш ли как би трябвало да й изглеждаш?

— Старец ли? Какво от това? Тя е част от едно по-голямо, цяло, а аз не съм, и единствено туй издига непреодолима стена между нас. Не смяташ ли, че ми е известно? Но аз не я моля за нищо, освен да…

— Да има добро мнение за теб?

— Да. Или всяко друго приятно чувство, което тя би изпитвала.

— Заради това ли искаш да свършиш моята работа? Но, Янов, не чу ли? Не им трябваш ти, а аз, поради някаква си космическа причина, която не мога да разбера.

— Ако не успеят да използват теб, а трябва да имат някого, аз със сигурност ще бъда по-подходящ от нищо.

— Не мога да повярвам на очите си — поклати глава Тривайз. — Налегнала те е старост, а сякаш току-що си открил младостта. Янов, опитваш се да бъдеш герой, за да можеш да умреш заради онова тяло.

— Не говори така, Голан. Тази тема не е подходяща за шеги.

Тривайз се опита да се засмее, но погледът му срещна сериозното лице на Пелорат и той само прочисти гърлото си.

— Прав си — кимна примирено. — Извинявам се. Извикай я, Янов. Извикай я да влезе.

Блис дойде леко смутена и тихо каза:

— Съжалявам, Пел. Ти не можеш да го заместиш. Трябва да бъде Тривайз и никой друг.

— Много добре — отвърна съветникът. — Ще съм спокоен. Каквото и да се иска от мен, ще се опитам да го направя. Всичко, което ще предпази Янов от риска да се прави на романтичен герой на неговата възраст.

— Знам си я аз възрастта — промърмори Пелорат.

Блис бавно приближи към него и сложи ръка на рамото му.

— Пел, аз имам отлично мнение за теб.

Пелорат погледна встрани.

— Добре, Блис. Не е необходимо да си мила.

— Не съм мила, Пел, а просто имам отлично мнение за теб.

82

Първоначално смътно, после все по-ясно Сура Нови узнаваше, че се е наричала Сурановирембластиран и че като дете за родителите си е била Су, а за приятелите си — Ви.

Разбира се, тя никога не го бе забравила истински, но понякога фактите оставаха заровени дълбоко в нея, макар и не чак толкова дълбоко, колкото през този последен месец, защото преди не се бе докосвала за дълго до такъв мощен ум. Но сега моментът беше дошъл. Тя самата не го желаеше. Не се нуждаеше от това. Големият остатък от досегашната Нови буташе малката различна частица към повърхността заради някаква глобална потребност. Изтласкването се придружаваше от някакво смътно неразположение, напомнящо сърбеж, което бързо се преодоляваше с помощта на току-що откритата й личност. В продължение на години тя не бе идвала тъй близо до Гея.

Спомни си една от формите на живот, които беше обичала като дете. Приела емоциите си за неясна част от самата себе си, сега тя разпознаваше и своите материални превъплъщения. Беше пеперуда, която излизаше от пашкула.

83

Стор Гендибал погледна към Нови рязко и проницателно. Бе толкова изненадан, че едва не отслаби контрола си над Бранно. Фактът, че не го направи, вероятно бе резултат от внезапна подкрепа отвън, която го стабилизира, макар за момента да я беше пренебрегнал.

— Какво знаеш за съветника Тривайз, Нови? — попита я той. А след това, вледенен от тревога при бързо нарастващата сложност на ума й, изкрещя: — Коя си ти?

Лицето й за миг придоби тъжно изражение.

— Учителю, говорителю Гендибал — каза тя. — Моето истинско име е Сурановирембластиран и аз съм Гея.

Това бе всичко, което изрече, но в изблик на внезапен гняв Гендибал увеличи собствената си ментална аура и сега, когато кръвта му кипеше, с голямо умение избегна засилващия се сноп лъчи и по-силно отпреди прикова Бранно. Същевременно обхвана и ума на Нови в силна, мълчалива борба.

Със същото умение тя го задържа на разстояние, но не успя или може би не пожела да затвори ума си за него.

Той заговори, както би сторил с друг говорител:

— Ти си играла роля, заблуждавала си ме, примамила си ме тук, а всъщност си от оная раса, от която е бил и Мулето.

— Мулето беше анормален, говорителю. Аз/ние не сме Мулета. Аз/ние сме Гея.

В онова, което тя предаде комплексно, се очерта цялата същност на нейния свят — далеч по-добре, отколкото би могъл да бъде описан с думи.

— Жива планета — каза Гендибал.

— И то с ментално поле, несравнимо по-силно от твоето. Моля те, не се съпротивлявай. Страхувам се да не ти навредя, а не желая да го правя.

— Дори в качеството си на жива планета, ти не си по-могъща от общността на колегите ми от Трантор. Ние също, в известен смисъл, сме жива планета.

— Вие сте само няколко хиляди души в ментално сътрудничество, говорителю, и ти не можеш да разчиташ на тяхната помощ, защото аз съм я блокирала. Провери и ще видиш.

— Какво смяташ да правиш, Гея?

— Говорителю, надявам се, че ще ме наричаш Нови. Онова, което представлявам сега, е Гея, но също така съм и Нови, а по отношение на теб съм само Нови.

— Какво смяташ да правиш, Гея? — повтори Гендибал.

След ментално трепване, което навярно беше еквивалент на въздишка, Нови каза:

— Ще останем в троен пат. Ти ще държиш кмета Бранно през менталния й щит, аз ще ти помагам и ние няма да се уморим. Предполагам, че ще запазиш влиянието си и над мен, както аз — моето върху теб, и пак никой няма да се умори. Така ще продължава.

— Докога?

— Както ти споменах, очакваме съветника Тривайз от Терминус. Той е човекът, който ще намери изход от пата.

84

Компютърът на борда на „Далечната звезда“ определи местонахождението на двата кораба и Голан Тривайз ги изкара заедно на разделения на две екран.

И двата бяха кораби на Фондацията. Единият представляваше копие на „Далечната звезда“ — несъмнено този на Компор. Другият беше по-голям и далеч по-мощен.

Той се обърна към Блис:

— Е, знаеш ли какво става сега? Има ли нещо, което можеш да ми кажеш?

— Не се тревожи! Те няма да ти навредят.

— Защо всички сте убедени, че аз седя тук, целият треперещ от паника? — раздразнено попита Тривайз.

— Остави я да говори, Голан — бързо се намеси Пелорат. — Не й се сопвай.

Тривайз вдигна нетърпеливо ръцете си в знак на съгласие.

— Няма да се сопвам. Говорете, лейди.

— На големия кораб е управителят на вашата Фондация. С нея…

— Управителят ли? — възкликна изненадан Тривайз. — Да не би да искаш да кажеш, че там е старата госпожа Бранно?

— Положително не това й е титлата — рече Блис развеселена и устните й леко трепнаха. — Но тя е жена, да. — Замълча за момент, като че ли внимателно се вслушваше в големия организъм, от който беше част. Името й е Харлабранно. Изглежда странно, загдето е само от четири срички, след като е толкова важна в нейния свят, но предполагам, че негеянците имат свое собствено мнение по въпроса.

— Сигурно — сухо каза Тривайз. — Мисля, че ти ще я наречеш Бран. Но какво прави тя тук? Защо не е на… Разбирам. Гея я е примамила и нея. Нали?

Блис не отговори на въпроса му.

— С нея е Лионокодел — продължи тя. — Петсрично име, въпреки че й е подчинен. Това изглежда като липса на уважение. Той е висш служител от вашия свят. С тях са и още четирима, които контролират оръжията на кораба. Искаш ли да знаеш имената им?

— Не. Допускам, че на другия кораб има един човек — Мун Ли Компор, представител на Втората фондация. Очевидно вие сте докарали тук и двете Фондации. Защо?

— Не е точно така, Трив… искам да кажа, Тривайз.

— О, продължавай да ме наричаш Трив. Пет глътки кометен газ не давам.

— Не е точно така, Трив. Компор е напуснал кораба и е заменен от двама души. Единият е Сторгендибал, важен служител на Втората фондация. Наричат го говорител.

— Важен служител ли? Предполагам, че притежава ментална сила.

— О, да, голяма.

— Ще можеш ли да се справиш с това?

— Разбира се. Вторият човек на кораба е Гея.

— Една от вашите хора?

— Да. Името й е Сурановирембластиран. Би трябвало да е с много повече срички, но дълго време се е намирала далеч от мен/нас/останалите.

— В състояние ли е тя да задържи един висш служител на Втората фондация?

— Не тя, а Гея го държи под влиянието си. Тя/аз/ние можем да го смажем.

— Това ли ще направите? Тя ще унищожи него и Бранно, така ли? Защо? Да не би Гея да иска да премахне фондациите и да създаде своя собствена Галактична империя? Отново Мулето ли? По-велико Муле…

— Не, не, Трив. Не се безпокой. Не бива. Те и тримата са в задънена улица. Чакат.

— Какво чакат?

— Твоето решение.

— Хайде пак! Какво решение? Защо аз трябва да решавам?

— Моля те, Трив — каза Блис. — Скоро ще ти бъде обяснено. Аз/ние/тя казахме толкова, колкото засега е възможно.

85

— Ясно е, че направих грешка, Лионо, и то вероятно фатална — въздъхна изтощена Бранно.

— Необходимо ли е да се изрича такова нещо? — промърмори Кодел, без да си мърда устните.

— Те знаят какво мисля. Няма да навреди повече, че го казвам. Знаят какво мислиш и ти, независимо че не си движиш устните. Трябваше да изчакам още, докато щитът стане по-мощен.

— Как можехте да го сторите, кмете? Ако бяхме чакали да се подсигурим двойно, тройно и четворно, щеше да ни отнеме безкрайно много време. Разбира се, искаше ми се да не тръгваме ние самите. Щях да съм по-спокоен, ако експериментирах с някого другиго — може би с вашия гръмоотвод Тривайз.

— Не желаех да ги предупреждавам, Лионо — обясни Бранно. — И все пак ти напипа същността на моята грешка. Трябваше да изчакам, докато щитът стане достатъчно непроницаем. Не напълно, но достатъчно. Знаех, че още пропуска чувствително, но нямах търпение да чакам повече. Докато се ликвидира утечката, мандатът ми сигурно щеше да приключи, а аз исках това да стане по мое време и лично да бъда на мястото. Ето защо се насилих да вярвам като последна глупачка, че щитът е достатъчен. Не се вслушах в никакви предупреждения.

— Ако сме търпеливи, все още можем да победим.

— Ще дадеш заповед да се стреля по другия кораб?

— Не, не мога, кмете, но обстоятелствата се променят. Всъщност на сцената вече излиза нов актьор.

Той посочи към екрана. Компютърът автоматично бе го разделил на две и във всяка половина имаше по един кораб.

— Можеш ли да увеличиш изображението, Лионо?

— Никакъв проблем. Човекът от Втората фондация е опитен. Позволено ни е да правим всичко, което няма да го притесни.

— Ама това е „Далечната звезда“! — възкликна Бранно, изучавайки екрана. — Сигурна съм. И предполагам, че Тривайз и Пелорат са на борда.

Тя помълча за момент, след което добави с горчивина:

— Освен ако и те не са били заменени от хора на Втората фондация. Моят гръмоотвод наистина е много ефективен. Ех, ако и щитът ми беше по-здрав.

— Търпение! — прекъсна я Кодел.

В командната зала на кораба отекна глас и Бранно някак си разбра, че този глас не се състои от звукови вълни. Долови го направо в ума си, а един поглед към Кодел бе достатъчен да й подскаже, че и той го е уловил.

— Чуваш ли ме, кмете Бранно? — попита гласът. — Ако ме чуваш, не си прави труда да отговаряш. Достатъчно е само да го помислиш.

— Кой си ти? — попита тихо Бранно.

— Аз съм Гея.

86

Всеки от трите кораба по същество беше в покой спрямо останалите два. Обикаляха съвсем бавно около Гея, подобно на далечен спътник на планетата, състоящ се от три части. Придружаваха я в безкрайното й пътешествие около нейното слънце.

Тривайз седеше и наблюдаваше екрана, уморен от предположения каква ли би могла да бъде ролята му, за какво беше докаран тук от хиляди парсека разстояние.

Звукът в ума му не го стресна. Той дори като че ли го беше очаквал.

— Чуваш ли ме, Голан Тривайз? — попита гласът. — Ако ме чуваш, не си прави труда да отговаряш. Достатъчно е само да го помислиш.

Тривайз се огледа. Пелорат, явно стреснат, се взираше в различни посоки, сякаш се опитваше да открие източника. Блис седеше безмълвна с ръце, отпуснати в скута й. Съветникът дори за миг не се усъмни, че и тя е наясно за звука.

Той пренебрегна заповедта да използва мисли и заговори с подчертано отчетлива дикция.

— Не разбирам за какво е всичко това и няма да направя нищо, което искате от мен.

— Ще разбереш — отговори гласът.

87

— Вие всички ме чувате в ума си — каза Нови — и сте свободни да отговаряте наум. Аз ще направя тъй, че да се чувате и един друг. Достатъчно близо сме, така че при нормалната светлинна скорост на менталното поле няма да има забавяне в комуникациите. Като начало, тук сме, понеже така е наредено.

— По какъв начин? — долетя гласът на Бранно.

— Не чрез ментална намеса — отвърна Нови. — Гея не се намесва в ничий ум. Това не е начинът, по който действаме. Ние просто се възползвахме от амбициите ви. Кмет Бранно искаше незабавно да създаде Втора империя, а говорителят Гендибал — да бъде Първи говорител. Достатъчно бе тези желания да се подклаждат селективно и разумно.

— Зная как бях докаран тук — рече сковано Гендибал. И наистина знаеше. Както и защо бе толкова нетърпелив да излезе в космоса, да преследва Тривайз. Знаеше защо бе толкова сигурен, че може да се справи с всичко. Причината бе Нови… О, Нови!

— Ти си специален случай, говорителю Гендибал. Твоята амбиция беше много силна, но в теб имаше и мекота, която позволи процедурата да се съкрати. Ти си бил обучаван да бъдеш внимателен с човек, когото смяташ за по-долу от теб във всяко отношение. Аз се възползвах от тази ти черта. Чувствам/чувстваме се дълбоко засрамени. Оправданието ни е, че бъдещето на Галактиката е в опасност.

Гласът на Нови (въпреки че не говореше с гласните си струни) зазвуча по-мрачно, а лицето й още повече се изопна.

— Това беше моментът. Гея не можеше повече да чака. В продължение на един век хората от Терминус разработваха ментален щит. Ако още едно поколение бъдеше оставено да върши, каквото си поиска, щитът щеше да стане непроницаем дори за Гея и те щяха свободно да използват физическите си оръжия срещу нас. Галактиката нямаше да може да им се противопостави и веднага щеше да се създаде Втора галактична империя по подобие на Терминус независимо от Плана на Селдън. Кмет Бранно трябваше някак да бъде притисната да направи своя ход, докато щитът все още не е усъвършенстван. Както и Трантор. Планът на Селдън действаше отлично, защото самата Гея работеше върху точното му спазване. А на Трантор повече от век е имало съзерцателни и пасивни Първи говорители и затова планетата е вегетирала. Сега обаче Стор Гендибал се издигна бързо и сигурно би станал добър Първи говорител. Под негово управление Трантор щеше да поеме дейна роля, да концентрира физическа сила, да разбере колко опасен е Терминус и да предприеме бързи действия срещу него. Ако той получеше възможност да действа преди менталният щит да бъде усъвършенстван, Планът на Селдън щеше да се изчерпи със създаване на Втора галактична империя по подобие на Трантор независимо от народите на Терминус и Гея. Следователно трябваше някак да накараме Гендибал да предприеме своя ход, преди да е станал Първи говорител. Работихме внимателно по проблема от десетилетия насам й докарахме и двете фондации до подходящото място в подходящото време. Повтарям всичко това главно за да ме разбере съветникът Голан Тривайз от Терминус.

Тривайз веднага се намеси, забравяйки за усилието да разговаря чрез мисли, и решително каза:

— Аз не разбирам. Какво лошо има в двата варианта за Втора галактична империя?

— Втората галактична империя, разработена по подобие на Терминус — поясни Нови, — ще представлява военна империя, създадена чрез борба и съперничество. Тя няма да бъде нищо друго освен преродената първа Империя. Така мисли Гея. Втората галактична империя, основана по подобие на Трантор, ще трябва да бъде покровителствена, създадена с изчисления, поддържана с изчисления и във вечна агония, пак с изчисления. Положението ще е безизходно. Така мисли Гея.

— А какво може да ни предложи тя като алтернатива? — попита Тривайз.

— Една по-обширна Гея! Галаксея! Всяка населена планета — жива като Гея. Всяка жива планета — включена в системата на още по-висш хиперпространствен живот. Всеки свят, всяка звезда, всяко късче междузвезден газ — участници в този живот. Дори голямата централна черна дупка… Жива галактика, която може да се окаже полезна по начини, които все още не сме в състояние да предвидим. Живот, коренно различен от онова, което е било, без повтаряне на никоя от старите грешки.

— Правейки нови — измърмори саркастично Гендибал.

— Бяха ни необходими хиляди геянски години, за да постигнем всичко туй.

— Но не и в галактичен мащаб.

— И каква е ролята ми тук? — попита Тривайз, връщайки се на своята си тема, без да обръща внимание на кратката размяна на реплики.

Гласът на Гея, насочван чрез ума на Нови, прогърмя:

— Избирай! Коя да бъде алтернативата?

Последва дълго мълчание. Най-накрая Тривайз го наруши с менталния си глас, тъй като бе твърде удивен, за да говори чрез звуци.

— Защо аз? — попита той тихо, но предизвикателно.

Нови каза:

— Въпреки че виждахме, че е дошъл моментът, когато или Терминус, или Трантор ще станат прекалено мощни, за да бъдат възпрени, или пък — което е още по-лошо — и двете планети едновременно ще предизвикат чрез мощта си безизходно положение, при което може да бъде унищожена Галактиката, ние не бяхме в състояние да направим дори една стъпка. За да постигнем нашите цели се нуждаехме от някого, от някой много особен човек, който притежава таланта да усеща кое е правилното. Открихме теб, съветнико, но заслугата не е само наша. Откриха те хората от Трантор — чрез Компор, — въпреки че дори те не разбраха с какво точно разполагат. Фактът на това откритие привлече вниманието ни към теб самия. Голан Тривайз, ти имаш дарбата да знаеш кое е правилно да се извърши.

— Отричам, че е така — каза Тривайз.

— Понякога ти си сигурен, че я имаш. И този път, от името на Галактиката, ние искаме да си сигурен. Може би не желаеш да поемеш отговорността. Навярно ще направиш всичко възможно, за да не трябва да избираш. И все пак ще осъзнаеш, че е правилно това да стане. Ти трябва да си сигурен! И тогава ще го направиш. Когато те открихме, разбрахме, че диренето е приключило и дълги години се трудихме да определим такъв ход на събитията, при който без пряка ментална намеса те да се развият тъй, че и тримата — кметът Бранно, говорителят Гендибал и съветникът Тривайз — да бъдете близо до Гея по едно и също време. Успяхме да го постигнем…

— Добре, Гея, щом искаш да те наричам така — рече Тривайз, — не е ли вярно, че тук и при съществуващите обстоятелства ти можеш да победиш както кмета, така и говорителя? Не е ли вярно, че ти можеш да създадеш живата Галактика, за която говориш, без аз да върша каквото и да било? Защо тогава не го направиш?

— Не зная дали ще мога да ти обясня задоволително… Гея е била образувана преди хиляди години с помощта на роботи, които някога, за кратък период, служили на хората, но вече не го правят. Те ни показали съвсем ясно, че можем да оцелеем само при строго спазване на Трите закона на роботиката, прилагани най-общо и в собственото ни развитие. При онези условия Първият закон гласял: „Гея не трябва да вреди на живота или, чрез бездействие, да позволява животът да бъде застрашен.“ Спазвали сме това правило през цялата си история и сега не можем да сторим нищо друго. Излиза, че на практика сме безпомощни. Не можем да наложим нашето виждане за жива Галактика на квинтилионите човешки същества и безбройните други форми на живот, ако така ще навредим на много от тях. Нито пък можем да стоим бездейни и да наблюдаваме как Галактиката се саморазрушава в борба, която е възможно да се предотврати. Не знаем кое ще коства по-малко страдания — действието или бездействието. Нито пък дали да подкрепим Терминус или Трантор. В такъв случай, нека съветникът Тривайз реши и каквото и решение да вземе той, Гея ще го изпълни.

— Как очаквате от мен да взема подобно решение? — попита Тривайз. — Какво да направя?

— Ти имаш компютър — каза Нови. — Хората от Терминус не знаят, че когато са го създавали, са го направили по-добър, отколкото са могли да предположат. Компютърът на борда на твоя кораб включва в себе си част от Гея. Сложи ръцете си на терминалите и помисли. Можеш, например, да си представиш, че щитът на кмета Бранно е непроницаем. Ако сториш това, тя веднага ще бъде в състояние да използва оръжията си, за да извади от строя и унищожи другите два кораба, да наложи физическо господство над Гея, а по-късно и над Трантор.

— И ти няма да направиш нищо, за да я спреш, така ли? — попита изненадан Тривайз.

— Нищо няма да сторя. Ако си сигурен, че господството на Терминус ще навреди по-малко на Галактиката от останалите алтернативи, ние с готовност ще подпомогнем това господство дори с цената на собственото си унищожение. От друга страна, ти можеш да откриеш менталното поле на говорителя Гендибал и да го подкрепиш с твоя засилен чрез компютъра натиск върху нас. В този случай той положително ще се освободи от мен и ще ме отблъсне. Тогава ще успее да пренастрои ума на кмета и заедно с нейните кораби да наложи физическо господство над Гея, като по този начин осигури по-нататъшното действие на Плана на Селдън. Ние няма да направим нито един ход, за да го спрем. А можеш да намериш и моето ментално поле и да го подкрепиш. Тогава живата Галактика ще се задвижи и ще започне своето развитие, чиито плодове ще се появят, разбира се, не през това или следващите няколко поколения, а след многовековен труд, при което Планът на Селдън ще продължи да работи. Изборът е твой.

— Чакайте! — намеси се Харла Бранно. — Не взимай още решението, Тривайз. Мога ли да говоря?

— Съвсем свободно — каза Нови, — а също и говорителят Гендибал.

— Съветник Тривайз — обърна се към него Бранно, — когато предишния път се срещнахме на Терминус, ти каза: „Може да дойде момент, мадам кмете, когато вие да ме помолите да направя опит. Тогава ще постъпя както аз реша, но ще си спомня последните два дни.“ Не зная дали предвиждаше този момент, дали интуитивно си чувствал какво ще се случи, или просто действително притежаваш онова, което жената, говореща за жива Галактика, нарича талант да знаеш кое е правилно да се извърши. Във всеки случай, ти беше прав. От името на Федерацията аз те моля да направиш това усилие. Предполагам, че може би ще искаш да си уредиш сметките с мен — за това, че те арестувах и изпратих в изгнание. Моля те да си спомниш, че постъпих така, защото смятах, че е за доброто на фондационната Федерация. Дори да не съм била права и да съм действала подтиквана от груб собствен интерес, спомни си, че аз бях онази, която го направи, а не Федерацията. Не унищожавай цялата Федерация заради желанието си да балансираш онова, което само аз съм ти причинила. Спомни си, че си човешко същество от Фондацията, че не искаш да бъдеш пресечена нула в плановете на безчувствените математици от Трантор или нещо дори още по-малко в галактичния миш-маш от живо и неживо. Искаш ти самият, твоите потомци и сънародници да живеят като независими организми със свободна воля. Всичко останало е без значение. Другите тук могат да говорят, че нашата Империя щяла да доведе до кръвопролития и мизерия, но това не е непременно необходимо. Въпрос на избор, на свободен избор е дали трябва да бъде така или не. Ние можем да вземем и друго решение. Но във всеки случай, по-добре е да вървиш към поражение със свободната си воля, отколкото да живееш в нищо незначеща сигурност, подобно на брънка от машина. Забележи, че сега те молят да вземеш решение като човек със свободна воля. Тези „неща“ от Гея са неспособни да го сторят, защото тяхната машина няма да им разреши, затова и зависят от нас. И ако им наредиш, те ще се самоунищожат. Това ли е, което искаш да се случи с цялата Галактика?

— Аз не зная дали имам свободна воля, мадам кмете — рече Тривайз. — Умът ми навярно е фино манипулиран, така че да ви дам отговора, който се иска.

— Умът ти е напълно недокоснат — обади се Нови. — Ако можехме така да те настроим, че да си подходящ за нашите цели, тази среща щеше да е излишна. Ако бяхме толкова безпринципни, щяхме да продължим с онова, което отчитаме като най-добро за нас, без да се интересуваме от потребностите на останалите и от човечеството като цяло.

— Смятам, че е мой ред да говоря — каза Гендибал. — Съветнико Тривайз, не се води от тесногръди подбуди. Фактът, че си роден на Терминус не трябва да те кара да мислиш, че Терминус стои преди Галактиката. От пет века насам Галактиката се развива в съответствие с Плана на Селдън. Той действа навсякъде във фондационната Федерация и вън от нея. Ти си бил и си част от Плана на Селдън, което е далеч над дребната ти роля на човек от Фондацията. Не прави нищо, с което да разстроиш Плана, воден от абстрактната идея за патриотизъм или от романтичния стремеж към новото и неизпитаното. Човекът от Втората фондация по никакъв начин няма да попречи на свободната воля на човечеството. Ние сме водачи, а не деспоти. И ние предлагаме Втора галактична империя, но коренно различна от Първата. Нито едно десетилетие от човешката история, през които са се правели хиперпространствени пътувания, не е минало без кръвопролития и насилствена смърт из цялата Галактика. Дори в периодите, когато самата Фондация е била спокойна. Избери кмета Бранно и всичко това ще продължи до безкрай в бъдещето — все същата печална и убийствена въртележка. А Планът на Селдън най-накрая предлага избавление, и то не с цената да станеш един атом повече в космоса от атоми; нито пък да бъдеш приравнен с тревата, бактериите и прахта.

— Съгласна съм с това, което говорителят Гендибал казва за плановете на Първата фондация — намеси се Нови. — Но не приемам оценката му за неговата собствена Фондация. В крайна сметка, говорителите на Трантор са хора със свободна воля, каквито винаги са били. Отсъства ли при тях разрушителното съперничество, политическите интриги или боричкането за издигане на всяка цена? Няма ли кавги, дори омраза на Масата на говорителите и ще бъдат ли те винаги водачи, които човек с желание да следва? Накарай говорителя Гендибал да даде честна дума, че ще говори истината, и му задай тези въпроси.

— Няма нужда да давам честна дума — обади се Гендибал. — Спокойно признавам, че на Масата съществуват омраза, съперничество и предателства. Но веднъж взети, решенията й са задължителни за всички. В това поне никога не е имало изключения.

— Какво ще стане, ако не направя избор? — попита Тривайз.

— Трябва да направиш — каза Нови. — Ще разбереш, че е правилно да постъпиш така и, следователно, ще направиш избор.

— Ами ако опитам, а не мога?

— Трябва.

— Колко време имам?

— Докато се увериш, независимо колко време ще изтече.

Тривайз остана безмълвен.

Другите също мълчаха, но му се струваше, че долавя пулсациите на кръвта им.

— Свободна воля! — чу той да казва с присъщия си твърд тон Бранно.

— Водачество и мир! — властно прозвуча посланието на говорителя Гендибал.

— Живот — разнесе се изпълненият с копнеж глас на Нови.

Тривайз се обърна и погледна Пелорат, който внимателно го наблюдаваше.

— Янов, чу ли всичко това?

— Да, Голан.

— Какво мислиш?

— Аз не мога да решавам.

— Знам това, но какво мислиш?

— Не зная. Страхувам се и от трите възможности. И все пак, идва ми една особена идея…

— Да?

— Когато за пръв път излязохме в космоса, ти ми показа Галактиката. Спомняш ли си?

— Разбира се.

— После ускори времето и тя видимо се завъртя. И тогава, сякаш предугаждайки точно настоящия момент, ти казах, че изглежда като някакво живо същество, което пълзи из космоса. Не мислиш ли, че в известен смисъл тя вече е жива?

И, припомнил си онзи миг, Тривайз изведнъж се усети сигурен. Внезапно се завърна и предчувствието му, че Пелорат също ще играе важна роля в събитията. Бързо се обърна с убеденост, че повече не бива да има време да мисли, да се съмнява.

Постави ръцете си на терминалите и почувства сила, каквато по-рано никога не бе изпитвал.

Беше взел своето решение — решението, от което зависеше бъдещето на Галактиката.