Острието на Фондацията

50

Когато заедно с Тривайз влезе отново в „Далечната звезда“, Пелорат сбърчи нос. Съветникът сви рамене.

— Човешкото тяло е мощен разпространител на миризми. Рециклирането никога не сработва мигновено и изкуствените аромати просто се наслагват отгоре, а не заместват другите.

— Предполагам, че няма два кораба, дето да миришат съвсем по един и същ начин, след като за известно време са били обитавани от различни хора.

— Правилно, но ти можеше ли да подушиш Сейшел след първия час?

— Не — призна си Пелорат.

— Е, и това тук няма да го усещаш след малко. Всъщност, ако поживееш достатъчно дълго на кораба, ще започнеш да се радваш на миризмата, която те посреща при връщането като на нещо, обозначаващо родния дом. Между другото, Янов, ако след нашето пътуване станеш космически бродяга, ще трябва да се научиш, че е неучтиво да коментираш миризмата на който и да е кораб или на който и да е свят пред хората, дето живеят на този кораб или свят. За нас двамата, разбира се, това няма значение.

— Всъщност, Голан, забавното е, че наистина смятам „Далечната звезда“ за наш дом. Ако не друго, поне е произведен във Фондацията — Пелорат се усмихна. — Знаеш ли, никога не съм се мислил за патриот. Вярвах, че приемам като моя нация единствено цялото човечество, но трябва да призная, че пребиваването ми далеч от Фондацията изпълва сърцето ми с любов към нея.

Тривайз механично оправяше леглото си.

— Виж, ти не си много далеч от Фондацията. Сейшелският съюз е почти напълно заобиколен от територията й. Тук имаме посланик и огромно дипломатическо присъствие, като почнеш от консул надолу. На думи сейшелците обичат да ни се противопоставят, но обикновено много внимават да не направят нещо, което не би ни било приятно… Янов, почини си. Днес доникъде не стигнахме и утре ще трябва да се представим по-добре.

Тъй като не беше проблем от едната стая да се чуе какво се говори в другата, след като корабът вече бе тъмен, а Пелорат неспокойно се бе повъртял в леглото си, той каза не много високо:

— Голан?

— Да?

— Не спиш ли?

— Не и докато приказваш.

— Ние днес все пак стигнахме до нещо. Твоят приятел, Компор…

— Бивш приятел — изръмжа Тривайз.

— Както и да го класифицираш, той говори за Земята и ни каза нещо, дето не съм го срещал досега при моите изследвания. Радиоактивност!

Тривайз се повдигна на лакът.

— Слушай, Янов, ако Земята наистина е мъртва, това не означава, че се връщаме обратно. Аз все още искам да открия Гея.

Пелорат изпухтя с уста, сякаш издухваше перушина.

— Разбира се, скъпи ми друже. И аз също. Нито пък мисля, че Земята е мъртва. Компор може би ни е казал онова, което е чувствал като истина, но едва ли съществува и един сектор в Галактиката, дето да няма някоя и друга история, посочваща местоположението на човешката родина на близък до сектора местен свят. И всички те почти без изключения го наричат Земя или с някакво подобно име. В антропологията определяме това като „глобоцентризъм“. Хората са склонни да приемат, че са по-добри от своите съседи; че тяхната култура е по-древна и превъзхожда културите на другите светове; че хубавите неща са заимствани от техния свят, докато лошите са изкривени или изопачени при заемането или пък са измислени другаде. Съществува тенденция превъзходството в качеството да се изравнява с превъзходството в продължителността. Ако не могат с убедителни основания да отстояват факта, че тяхната родна планета е Земята или нейният еквивалент, те почти винаги правят всичко възможно да я разположат в собствения си сектор.

Тривайз каза:

— Сега ти ми обясняваш, че когато Компор твърдеше, че Земята е съществувала в сектор Сириус, той просто е следвал общата тенденция. Все пак сектор Сириус наистина има дълга история, така че би трябвало всеки свят в него да е добре известен и въпросът лесно да може да се провери, даже без да се отива на място.

Пелорат захихика.

— Дори и да успееш да докажеш, че никой от световете в сектор Сириус не е Земята, това няма да ти помогне. Ти просто недооценяваш колко дълбоко мистицизмът може да погребе рационалността, Голан. В Галактиката има поне половин дузина сектори, където уважавани учени повтарят напълно сериозно и без следа от насмешка местни историйки за туй, че Земята — или както там са решили да я наричат — се намира в хиперпространството и не може да бъде открита другояче освен по случайност.

— А те казват ли, че някой някога я е откривал по случайност?

— Винаги се разправят разни приказки и недоверчивостта се отхвърля патриотично, макар историите въобще да не са за вярване и никой, който не е от съответния свят, не би им повярвал.

— Тогава, Янов, нека и ние да не им вярваме. Хайде да влезем в нашето хиперпространство на съня.

— Само че, Голан, тази работа с радиоактивността на Земята ме заинтригува. За мен тя като че ли носи отпечатъка на истината… или на някакъв вид истина.

— Какво искаш да кажеш с това „някакъв вид истина“?

— Ами, един радиоактивен свят би трябвало да е свят, в който твърдата радиация ще е с по-голяма концентрация от нормалното. На подобен свят скоростта на мутациите ще е по-висока и еволюцията ще се развива по-бързо и с повече отклонения. Ако си спомняш, аз ти говорих, че един от пунктовете, по който почти всички истории съвпадат, е, че животът на Земята е бил изключително разнообразен — милиони видове от всички негови форми. Точно такова разнообразие на живота — такова експлозивно развитие — би могло да донесе висока интелигентност, а после тя да се излее навън в Галактиката. Ако по някаква причина Земята е била радиоактивна — тоест по-радиоактивна от другите планети — с това може да се обясни всичко останало, с което тя е уникална.

Тривайз помълча известно време, а после каза:

— На първо място, нямаме никакви основания да вярваме, че Компор говореше истината. Съвсем спокойно би могъл да ни лъже, както му падне, за да ни предизвика да напуснем Сейшел и да хукнем като пощурели към Сириус. Мисля, че точно туй се опитваше да направи. А даже и да е казал истината, той спомена, че радиоактивността там била толкова голяма, та животът станал невъзможен.

Пелорат пак повтори духащия жест.

— За да може животът да се развие на Земята, значи не е имало прекалено висока радиоактивност, а и за него е по-лесно да се поддържа — след като веднъж вече се е появил — отколкото тепърва да се заражда. Просто трябва да приемем за даденост, че се е появил и развил на Земята. Поради това нивото на радиоактивността не би могло да е несъвместимо с появяването на живота, а с времето то може единствено да спадне. Няма нищо, което да повиши нивото.

— Ядрените експлозии? — предположи Тривайз.

— Какво общо имат те?

— Ако предположим, че на Земята са станали ядрени експлозии?

— На повърхността на Земята? Немислимо. В историята на Галактиката няма отбелязан случай някое общество да е било толкова глупаво, че да използва ядрени експлозии като военно оръжие. Едва ли бихме оцелели. По време на бунтовете на Тригелиън, когато и двете страни стигнали до глад и отчаяние и когато Джедиппурус Хорат предложил да предизвикат термоядрена реакция във…

— …бил обесен от моряците на собствената си флота. Знам галактическата история. Мислех си за злополука.

— Няма никакви данни за инциденти от тоя род, дето да са били в състояние да повишат значително радиоактивността на една планета като цяло — Пелорат уморено въздъхна. — Предполагам, че като пообиколим, ще трябва да идем до сектор Сириус и да попроучим туй-онуй.

— Може би някой ден ще идем. Но засега…

— Да, да, преставам да говоря.

Той наистина млъкна и Тривайз близо час лежа буден в тъмното, обмисляйки дали вече не е привлякъл прекалено много внимание и дали няма да е умно наистина да отидат до сектор Сириус и да се върнат на Гея после, когато вниманието на преследвачите им ще се е попритъпило.

Заспивайки, все още не бе стигнал до ясно решение, сънищата му бяха неспокойни.

51

Върнаха се в града късно сутринта. Този път туристическият център беше съвсем претъпкан, но те се изхитриха да получат необходимите упътвания за справочната библиотека, където отново получиха указания как да използват тукашните модели компютри за събиране на данни.

Прегледаха внимателно регистъра на музеите и университетите, започвайки от най-близките, и провериха цялата възможна информация за антрополози, археолози и специалисти по древна история.

— А! — възкликна внезапно Пелорат.

— А? — повтори малко подигравателно Тривайз. — Какво „А“?

— Това име, Квинтесец. Нещо ми говори.

— Познаваш ли го?

— Не, разбира се, че не, но може би съм чел негови статии. Да се върнем на кораба, където ми е класьорът с отпратки…

— Няма да се връщаме, Янов. Ако името ти е познато, това е добра отправна точка. Дори той да не може да ни помогне, несъмнено ще ни насочи по-нататък — Тривайз се изправи. — Хайде да разберем как да стигнем до Сейшелския университет. И понеже по пладне там няма да има никой, първо да похапнем.

Беше късен следобед, когато успяха да намерят университета, да се оправят в лабиринтите му и да се озоват в приемната, където зачакаха една млада жена, тръгнала да търси информация, дето би могла — а може би и не — да ги отведе до Квинтесец.

— Чудя се — неспокойно рече Пелорат — колко ли още ще трябва да чакаме. Учебният ден май вече е на приключване.

Сякаш с думите си подаде някакъв сигнал — младата дама, която за последно бяха видели преди половин час, влезе и бързо тръгна към тях. Докато вървеше, обувките й святкаха в червено и виолетово и издаваха висок музикален тон. Височината му варираше в зависимост от скоростта и силата на стъпките.

Пелорат примигна. Предположи, че всеки свят има свои собствени начини да оскърбява сетивата му, също както всеки имаше своя собствена миризма. Зачуди се дали както вече не усещаше миризмата на Сейшел, ще може да се научи да не чува и какофонията, която модерните млади дами създаваха при ходене.

Служителката приближи до Пелорат и спря.

— Може ли да ми кажете цялото си име, професоре?

— Янов Пелорат, госпожице.

— Планетата, на която живеете?

Тривайз понечи да вдигне ръката си, за да го накара да замълчи, ала Пелорат или не го видя, или не му обърна внимание.

— Терминус.

Младата жена широко се усмихна, очевидно доволна.

— Когато казах на професор Квинтесец, че професор Пелорат пита за него, той заяви, че е съгласен да ви види, само ако сте Янов Пелорат от Терминус.

Историкът бързо запримига.

— Вие… вие искате да кажете, че е чувал за мен?

— Явно е така.

Почти със скърцане Пелорат успя да измайстори една усмивка, когато се обърна към Тривайз.

— Той е чувал за мен. Честна дума, не мислех… искам да кажа, че съм написал само няколко студии и не съм предполагал, че някой… — професорът поклати глава. — Те нямаха кой знае какво значение.

— Добре де — рече Тривайз също с усмивка, — престани да се гушиш в дебрите на самоподценяването и да вървим — той се обърна към жената. — Предполагам, госпожице, че има някакво транспортно средство, което да ни закара при него?

— Може да се отиде и пеша. Няма дори да ни се наложи да излезем от сградата, а аз с удоволствие ще ви заведа. И двамата ли сте от Терминус? — Тя отривисто тръгна, без да дочака отговора.

Двамата мъже я последваха, а Тривайз каза с известно раздразнение:

— Да, от Терминус сме. Има ли някакво значение?

— О, не, разбира се, че не. На Сейшел има хора, които не обичат Фондацията, нали разбирате, но тук в университета ние сме по-космополитни. Винаги съм казвала: „Живей и остави и другите да живеят.“ И фондацианците също са хора. Нали разбирате какво имам предвид?

— Да, разбирам какво имате предвид. Мнозина от нас казват, че сейшелците също са хора.

— Така и би трябвало да бъде. Никога не съм виждала Терминус. Трябва да е голям град.

— Не е много — рече нехайно Тривайз. — Подозирам, че е по-малък от Сейшел сити.

— Вие се подигравате с мен — рече служителката. — Че той нали е столица на фондационната Федерация? Искам да кажа, нали няма друг Терминус?

— Не, доколкото зная, няма друг Терминус, а и ние сме точно от тоя — от столицата на фондационната Федерация.

— Е, ами тогава трябва да е огромен град. И сте били целия този път, за да видите професора? Много се гордеем с него. Смята се, че той е най-големият авторитет в цялата Галактика.

— Наистина ли? — попита Тривайз. — В какво?

Очите на младата дама пак се отвориха широко.

— Ама вие наистина сте драка. Той знае повече за древната история, отколкото… отколкото аз за собственото си семейство — Тя продължи да крачи напред на музикалните си крака.

Човек трудно може да бъде наречен драка или подигравчия, без наистина да получи някакъв импулс в тази посока. Тривайз се усмихна и каза:

— Предполагам, че професорът знае всичко за Земята?

— Земята? — тя спря пред една врата и ги изгледа неразбиращо.

— Не сте ли чували? Светът, откъдето е тръгнало човечеството.

— О, искате да кажете планетата, дето е била най-първа. Предполагам. Предполагам, че той би трябвало да знае всичко за нея. В края на краищата, тя се намира в сектора Сейшел. Това поне всеки го знае! Ето неговия офис. Почакайте да го известя.

— Не, недейте — рече Тривайз. — Отделете ни още една минута. Кажете нещо за Земята.

— Всъщност никога не съм чувала някой да я нарича Земя. Предполагам, че това е дума от Фондацията. Тук я наричаме Гея.

Тривайз хвърли бърз поглед към Пелорат.

— О? И къде се намира?

— Никъде. Тя е в хиперпространството и няма начин някой да стигне до нея. Когато бях малко момиченце, баба ми разправяше, че някога Земята била в реалното пространство, но била тъй отвратена от…

— Престъпленията и дивотиите на човешките същества — промърмори Пелорат, — че от срам напуснала космоса и отказала да има повече нещо общо с онези, които била разпратила из Галактиката.

— Значи знаете историята. Видяхте ли? Една моя приятелка твърди, че всичко това е суеверие. Ще й кажа аз на нея. Щом тази история е достатъчно добра за професори от Фондацията…

На опушеното стъкло на вратата имаше светещ надпис на трудната за разчитане сейшелска калиграфия СОТАЙН КВИНТЕСЕЦ АБТ, а под него по същия начин бе добавено ФАКУЛТЕТ ПО ДРЕВНА ИСТОРИЯ.

Жената постави пръста си на един гладък метален кръг. Не се чу звук, ала за миг опушеното стъкло стана млечно бяло и мек глас каза някак си механично: „Моля, идентифицирайте се.“

— Янов Пелорат от Терминус — рече Пелорат — и Голан Тривайз от същия свят.

Вратата моментално се отвори.

52

Мъжът, който се изправи, заобиколи бюрото и приближи, за да ги посрещне, беше висок и отдавна навлязъл в средната възраст. Кожата му изглеждаше светлокафява, а косата, която стърчеше на ситни къдрици над главата му — стоманено сива. Протегна за поздрав ръка и каза с мек, нисък глас:

— Аз съм Ес Кю. Радвам се да ви видя, професори.

Тривайз отвърна:

— Аз нямам академична титла. Просто придружавам професор Пелорат. Можете да ме наричате само Тривайз. Радвам се да ви видя, професор Абт.

Явно объркан, Квинтесец вдигна ръка.

— Не, не. Абт е просто някаква глупава титла, която не значи нищо вън от Сейшел. Моля ви, не й обръщайте внимание и ме наричайте Ес Кю. Тук, на Сейшел, при обичайното общуване сме склонни да използваме инициали. Толкова се радвам да ви видя и двамата, макар да очаквах само един човек.

За момент той изглежда се поколеба, но после дискретно избърса дясната си ръка в панталоните и я протегна.

Тривайз я стисна, чудейки се по какъв начин всъщност се поздравяват сейшелците.

Квинтесец каза:

— Моля, седнете. Опасявам се, че креслата ще ви се видят безжизнени, но ако питат мен, не искам те да ме прегръщат. Сега е много модерно да го правят, но аз предпочитам прегръдката наистина да означава нещо, нали тъй?

Тривайз се усмихна и рече:

— Кой не би предпочел? Вашето име, Ес Кю, изглежда е от Крайните светове, а не е сейшелско. Ако забележката ми е неучтива, моля за извинение.

— Няма значение. Моето семейство донякъде е от Асконе. Преди пет поколения пра-пра-прародителите ми напуснали Асконе, след като Фондацията започнала да доминира прекалено осезателно.

Пелорат каза:

— А ние сме от Фондацията. Нашите извинения.

Квинтесец добродушно махна с ръка.

— След пет поколения не мога да бъда злопаметен. Не че и лоши работи не са ставали, но какво толкова. Бихте ли искали да хапнете нещо? Да пийнете? Музика за фон?

— Ако нямате нищо против — рече Пелорат, — аз желая да мина направо към деловата част, стига сейшелските обичаи да го позволяват.

— Уверявам ви, сейшелските обичаи не са пречка. Нямате представа колко забележително е това, доктор Пелорат. Само преди около две седмици попаднах на вашата статия относно митовете за произхода в „Археологически преглед“ и тя ме порази като забележителен синтез… за съжаление прекалено сбит.

Пелорат чак се изчерви от удоволствие.

— Много съм щастлив, че сте я прочели. Разбира се, трябваше да я сбия, тъй като „Археологически преглед“ не искаше да отпечата цялата студия. На тази тема мисля да напиша монография.

— Бих желал да го сторите. Във всеки случай, веднага щом я прочетох, ми се прииска да ви видя. Даже си помислих да посетя Терминус, въпреки че туй би било трудно за уреждане…

— Защо? — попита Тривайз.

Квинтесец изглежда се почувства неудобно.

— Съжалявам, но трябва да кажа, че Сейшел не е особено склонен да се присъедини към фондационната Федерация и общо взето не одобрява каквито и да било социални връзки с нея. Разбирате ли, при нас съществува традиция на неутралност. Даже и Мулето не ни е закачал, освен дето е поискал от нас специална декларация за неутралитет. Поради това на всяко подобно искане за посещение на фондационна територия — и особено на Терминус — се гледа с подозрение, въпреки че един човек като мен, който трябва да свърши някаква научна работа, вероятно в края на краищата би получил паспорт. Само че това не се оказа необходимо — вие дойдохте сами. Направо не ми се вярва. Питам се защо? Чували ли сте за мен, както аз съм чувал за вас?

— Познавам трудовете ви, Ес Кю — рече Пелорат, — и в моите архиви имам резюмета на вашите студии. Точно затова дойдох при вас. Аз проучвам едновременно проблема за Земята, която има претенциите да е първородната планета на човешкия род, и ранния период на изследването и населяването на Галактиката. Тук, в частност, дойдох, за да ви питам за основаването на Сейшел.

— От вашата студия — каза Квинтесец — заключвам, че вие се интересувате от митове и легенди.

— А още повече от история, от действителни факти — ако има такива. В противен случай от митове и легенди.

Квинтесец стана и бързо тръгна напред-назад по дължината на стаята, спря да огледа Пелорат и пак закрачи.

Тривайз нетърпеливо каза:

— Е, професоре?

Квинтесец възкликна:

— Странно! Наистина странно! Едва вчера…

— Какво едва вчера? — попита Пелорат.

— Казах ви, докторе… между другото, мога ли да ви наричам Джей Пи? Използването на пълното име ми се струва малко неестествено.

— Моля.

— Казах ви, Джей Пи, че много харесах вашата студия и исках да ви видя. Причината беше, че вие явно имате голяма колекция от митове, отнасящи се до началото на различни светове, но нямате нашите легенди. С други думи, прииска ми се да се срещнем, за да ви разкажа точно това, заради което сте дошли да ме потърсите.

— Какво общо има то с вчерашния ден, Ес Кю? — попита Тривайз.

— Ние имаме легенди. Една легенда. Много важна за нашето общество, тъй като се е превърнала в основна мистерия…

— Мистерия? — попита Тривайз.

— Нямам предвид загадка или нещо от тоя род. Струва ми се, че туй е основното значение на думата на стандартен галактически. Тук става дума обаче за тясното й значение, тоест за „нещо тайно“ — нещо, целият смисъл на което знаят само посветените; нещо, за което на външни хора не трябва да се говори. И точно вчера беше денят.

— Денят за какво, Ес Кю? — попита Тривайз, като леко се престараваше да изглежда търпелив.

— Вчера беше Денят на полета.

— А, да — каза Тривайз, — денят за медитиране и тишина, когато се предполага, че всеки ще си седи вкъщи.

— На теория е нещо такова, като се изключат по-големите градове и по-изтънчените области, където старомодните обичаи много-много не се спазват. Но, както виждам, вие знаете за това.

Пелорат, който започваше да се безпокои от все по-раздразнителния тон на Тривайз, бързо вметна:

— Понеже пристигнахме вчера, подочухме нещичко.

— Питам се как само уцелихме момента — язвително рече Тривайз. — Вижте, Ес Кю, както вече споменах, аз не съм учен, но въпреки туй имам един въпрос. Вие заявихте, че не бива да говорите за основната мистерия, като имахте предвид, че тя не трябва да бъде разкривана пред външни хора. Защо, в такъв случай, говорите за нея? Та ние сме външни хора.

— Така е. Само че аз не спазвам деня и в това отношение суеверието ми е много слабо. Студията на Джей Пи обаче подсили едно мое отдавнашно усещане. Митовете и легендите просто не се създават от вакуум. Нищо не се прави от вакуум. Все някъде се крие зрънце истина, колкото и изопачена да е тя, и аз бих искал да узная истината, която се крие зад нашата легенда за Деня на полета.

— А може ли спокойно да се беседва за това? — попита Тривайз.

Квинтесец сви рамене.

— Предполагам, че не съвсем. Консервативните елементи сред нашето население ще бъдат ужасени. Те обаче не контролират правителството и не са го контролирали повече от век. Тези, които отхвърлят намесата на църквата в държавните работи, са силни и ще стават още по-силни, освен ако консерваторите не се възползват от нашата — моля да ме извините — антифондационна нагласа. В добавка, доколкото аз обсъждам тоя въпрос поради академичния ми интерес към древната история, Академичната лига при нужда ще ме подкрепи с все сили.

— В такъв случай — рече Пелорат — бихте ли ни разказали за вашата основна мистерия, Ес Кю?

— Да, но нека първо уредя да не ни прекъсват или, ако трябва да съм напълно откровен, да не ни подслушват. Както се казва, даже човек да трябва да гледа бика в очите, няма защо да го удря по муцуната.

Той набра някакъв код на работната повърхност на един уред на бюрото си и каза:

— Сега сме изолирани.

— Сигурен ли сте, че тук няма буболечки? — попита Тривайз.

— Буболечки?

— Скрити микрофони! Подслушвателни устройства! Някаква апаратура, чрез която да бъдете под наблюдение — визуално, слухово или и двете едновременно.

Квинтесец беше шокиран.

— Не и на Сейшел!

Тривайз сви рамене.

— Щом казвате.

— Моля ви, Ес Кю — рече Пелорат.

Квинтесец сви устни, облегна се назад в креслото си (то леко поддаде от натиска) и събра върховете на пръстите си. Изглежда обмисляше как да започне.

— Знаете ли какво е робот? — попита той.

— Робот? — повтори Пелорат. — Не.

Квинтесец погледна към Тривайз, който бавно поклати глава.

— Обаче знаете какво е компютър?

— Разбира се — нетърпеливо отвърна Тривайз.

— Добре тогава, едно подвижно компютризирано устройство…

— …си е подвижно компютризирано устройство — Тривайз продължаваше да излъчва нетърпение. — Има безброй много разновидности и аз не знам да съществува по-общ термин за тях от „подвижно компютризирано устройство“.

— …което изглежда точно като човек, е робот — невъзмутимо приключи дефиницията си Ес Кю. — Роботът се различава по това, че е с човешка форма.

— Защо с човешка форма? — попита Пелорат с искрено учудване.

— Не знам. Това е изключително неефективна конструкция за един инструмент, съгласен съм, но аз просто повтарям легендата. „Робот“ е много стара дума от език, който не подлежи на определяне, въпреки че нашите учени казват, че тя имала допълнително подразбиращо се значение „трудя се“.

— Не мога да се сетя за никаква дума — скептично заяви Тривайз, — която макар и смътно да звучи като „робот“ и да има връзка с „трудя се“.

— На стандартен галактически определено няма — рече Квинтесец, — но така казват.

Пелорат се намеси:

— Може би това е обърната етимология. Тези предмети са предназначени да се трудят, така че лингвистите са започнали да твърдят, че думата означава „трудя се“. Както и да е, защо ни разправяте всичко това?

— Защото тук, на Сейшел, има дълбоко вкоренено предание, че когато Земята е била единственият населен свят и цялата Галактиката се е простирала пуста пред нея, били изобретени роботите. Тогава имало два вида човешки същества: естествени и ръкотворни, биологични и механични, прости и сложни…

Квинтесец позамлъкна и продължи с мрачна усмивка:

— Съжалявам. Не е възможно да се говори за роботи, без да се цитира „Книга за полета“. Хората от Земята изобретили роботите — няма нужда да казвам нищо повече. Това е достатъчно ясно.

— И защо са ги изобретили? — попита Тривайз.

Квинтесец сви рамене.

— Кой може да каже след толкова време? Навярно са били малобройни и са имали нужда от помощ, особено при огромната цел да проучат и населят Галактиката.

— Това е разумно предположение — кимна Тривайз. — След като Галактиката била колонизирана, от роботите вече не е имало нужда. В днешно време определено няма хуманоидни подвижни компютризирани устройства.

— Както и да е — рече Ес Кю, — по-нататък историята продължава така, ако мога силно да я опростя и да оставя настрана многобройните поетически отклонения, на които честно казано, не вярвам, въпреки че повечето хора ги приемат или поне се правят, че ги приемат. Край Земята израснали светове-колонии, които обикаляли около съседните звезди и били далеч по-населени с роботи, отколкото самата тя. На новите, неусвоени светове имало повече работа за тях. Всъщност Земята се уединила, не искала повече роботите и въстанала срещу хуманоидните устройства.

— И какво станало после? — попита Пелорат.

— Външните светове излезли по-силни. С помощта на своите роботи преселниците победили и започнали да контролират Земята майка. Но имало и такива земни жители, които напуснали своя свят — с по-добри кораби и по-усъвършенствани модели за хиперпространствени пътувания. Те избягали на много далечни звезди и светове, отвъд по-рано колонизираните планети. Основали нови колонии — без роботи — в които хората можели да живеят свободно. Това били тъй наречените Полетни времена и денят, в който първият земянин достигнал сектора Сейшел — да, именно на тази планета — е Денят на полета, който се празнува всяка година от много хилядолетия насам.

— Скъпи ми друже — рече Пелорат — от казаното излиза, че Сейшел е основан пряко от Земята.

Квинтесец помисли и за момент се поколеба. После кимна:

— Такова е официалното твърдение.

— Очевидно — вметна Тривайз — вие не го приемате.

— Струва ми се… — започна Квинтесец и изведнъж избухна:

— О, велики звезди и планети, не вярвам! Това е съвсем невероятно, но е официална догма и колкото и държавното управление да се е отделило от църквата, поне на думи трябва да признаваш догмата. Но да се върнем на въпроса. От вашата статия, Джей Пи, по нищо не личи, че знаете за тази история — за роботите и двете вълни на колонизиране; една по-малка с роботи и една по-голяма без тях.

— Наистина не я знаех — каза Пелорат. — Сега я чувам за пръв път и, скъпи ми Ес Кю, ще ви бъда вечно благодарен, задето я научих от вас. Изумен съм, че в нито едно от изследванията няма и намек за…

— Това показва — рече Квинтесец — колко ефективна е нашата обществена система. То си е наш, сейшелски секрет — нашата голяма мистерия.

— Може би — сухо се намеси Тривайз. — Все пак втората вълна на колонизиране — тази без роботите — трябва да се е разпростряла във всички посоки. Защо подобна голяма мистерия съществува единствено на Сейшел?

Квинтесец отвърна:

— Тя би могла да съществува навсякъде и пак да е тайна. Нашите консерватори вярват, че само Сейшел е бил основан от Земята и че цялата останала част от Галактиката е била колонизирана от Сейшел. Това, разбира се, е безсмислено.

Пелорат рече:

— С времето съпътстващите загадки сигурно ще бъдат разкрити. Сега, като имам отправната точка, мога да започна да търся сходна информация и на други светове. Важното е, че открих какъв въпрос да задавам, а един добър въпрос, разбира се, е ключът, дето може да породи безкрайно много добри отговори. Какъв късмет имах, че…

— Да, Янов — прекъсна го Тривайз, — но Ес Кю положително не ни е разправил още цялата история. Какво е станало с по-старите колонии и техните роботи? Вашето предание казва ли нещо за тях?

— Не с подробности, но в общи линии да. Хората и хуманоидите очевидно не можели да живеят заедно. Световете с роботи измрели. Не били жизнеспособни.

— А Земята?

— Човеците я напуснали, дошли тук и вероятно — макар че консерваторите не биха се съгласили — на други планети.

— Сигурно не всички хора са напуснали Земята. Планетата не ще да е останала пуста.

— Предполагам, че не. Не зная.

— Радиоактивна ли са я оставили? — рязко попита Тривайз.

Квинтесец бе изумен.

— Радиоактивна?

— Да, правилно чухте.

— Доколкото знам, не. Никога не съм слушал за такова нещо.

Тривайз захапа кокалчето на пръста си и се замисли. Накрая рече:

— Ес Кю, става късно, а ние вероятно здравата сме нахълтали във вашето свободно време…

Пелорат се опита да направи протестен жест, но ръката на Тривайз се озова на коляното му и го стисна, така че професорът се подчини с объркано изражение на лицето.

Квинтесец каза:

— За мен беше удоволствие да ви бъда от полза.

— Вие наистина ни бяхте от полза и ако има нещо, което да можем да направим в отплата, сме на ваше разположение.

Квинтесец благо се засмя.

— Ако добрият Джей Пи бъде тъй любезен да се въздържи да споменава моето име във връзка с онова, което напише за нашата мистерия, това ще е достатъчна отплата.

Пелорат разпалено рече:

— Ще бъдете възнаграден, както заслужавате — и може би още по-добре оценен — ако ви разрешат да посетите Терминус и дори останете за по-дълго като гостуващ учен в нашия университет. Ние ще го уредим. Сейшел може и да не харесва Фондацията, но едва ли би отказал на едно пряко искане да дойдете на Терминус, за да присъствате, да речем, на един колоквиум върху аспекти от древната история.

Сейшелецът почти се изправи.

— Да не искате да кажете, че можете да подръпнете някои конци, за да уредите това?

— Защо пък не — рече Тривайз. — Джей Пи е съвършено прав. Ако опитаме, може да се окаже изпълнимо. И, разбира се, колкото по-благодарни ни накарате да се чувстваме, толкова повече ще се постараем.

Квинтесец застина и се намръщи.

— Какво имате предвид, господине?

— Просто трябва да ни разкажете и за Гея, Ес Кю — рече Тривайз.

И огънят в очите на Квинтесец внезапно угасна.

53

Известно време той гледаше надолу към бюрото си. Ръката му разсеяно потупваше късата, ситно къдрава коса. После вдигна поглед към Тривайз и здраво стисна устни. Изглежда бе решил да мълчи.

Съветникът повдигна вежди и зачака. Най-накрая Квинтесец изрече с глас, сякаш някой го стискаше за гърлото:

— Наистина става късно, почти не блищука.

Дотогава беше говорил на добър галактически, ала сега думите му започнаха да звучат странно, сякаш сейшелският диалект се прокрадваше през класическото му образование.

— Блищука ли, Ес Кю?

— Вече е почти нощ.

Тривайз кимна.

— Много съм невнимателен. А в добавка съм и гладен. Бихте ли се присъединили към нас за вечеря, Ес Кю, разбира се — на наша сметка? Може би тогава ще продължим разговора за Гея.

Квинтесец тежко се изправи. Беше по-висок от двамата мъже от Терминус, но по-възрастен и топчест и нямаше вид на здрав човек. Изглеждаше по-уморен отколкото при пристигането им.

Примига насреща им и рече:

— Съвсем забравих за гостоприемството. Вие сте гости от Външните светове и не се полага да ме забавлявате. Елате у дома в университетското градче — недалеч оттук — и ако искате да разговаряме, аз бих могъл да се отпусна много повече, отколкото където и да е другаде. Съжалявам само за това — той придоби малко смутен вид, — че мога да ви предложа доста ограничено меню. Двамата с жена ми сме вегетарианци и ако вие ядете месо, трябва да ви изкажа своите извинения и съжаление.

— Джей Пи и аз с лекота ще забравим месоядните си натури — усмихна се Тривайз — за една вечер. Надявам се, че разговорът с вас напълно ще компенсира тази липса.

— Мога да ви обещая интересно меню, независимо какъв ще е разговорът — рече Квинтесец, — стига вкусовете ви да не отхвърлят нашите сейшелски подправки. Двамата с жена ми сме направили изключително проучване в тая област.

— С нетърпение ще очаквам всичко екзотично, което подберете, Ес Кю — заяви хладнокръвно Тривайз, макар че Пелорат явно започна леко да нервничи при очертаващата се перспектива.

Квинтесец ги поведе. Тримата излязоха от стаята и тръгнаха по един сякаш безкраен коридор. Сейшелецът току поздравяваше студенти и колеги, но не правеше никакъв опит да представи своите компаньони. Тривайз с притеснение осъзна, че другите любопитно оглеждат пояса му, който се случи да е от сивите. Убитите цветове очевидно не бяха нещо de rigeur9 за тукашното облекло.

Накрая минаха през една врата и се озоваха на открито. Наистина се беше стъмнило и позахладняло; в далечината се издигаха дървета, а тревата от двете страни на алеята бе доста избуяла.

Пелорат рязко спря — с гръб към светлината, идеща откъм сградата, от която току-що бяха излезли и погледна право нагоре.

— Прекрасно! — въздъхна той. — Един от нашите най-добри поети има прочут стих за това „високо сейшелско небе, нашарено със светлинки“.

Тривайз му хвърли одобрителен поглед и каза с тих глас:

— Ние сме от Терминус, Ес Кю, и моят приятел не е виждал други небеса. На Терминус съзерцаваме само тънката неясна мъглица на Галактиката и няколко едва забележими звезди. Ако бяхте живели под нашето небе, щяхте да харесвате своето дваж повече.

Квинтесец тържествено изрече:

— Уверявам ви, напълно го оценяваме. Въпросът не е в това, че сме в една неособено претъпкана област на Галактиката, а че звездите са разпределени забележително равномерно. Не мисля, че другаде в Галактиката ще намерите толкова правилно разпределени звезди от първа величина. И все пак те не са прекалено много. Виждал съм небесата на светове, които са във вътрешността на кълбовиден куп, там те наистина са прекалено много и прекалено ярки. Това разваля тъмнината на нощното небе и значително намалява великолепието му.

— Напълно съм съгласен — кимна Тривайз.

— Чудя се — каза Квинтесец — дали сега виждате този почти правилен петоъгълник от еднакво ярки слънца. Наричаме ги Петте сестри. В тази посока, точно над линията на дърветата. Открихте ли го?

— Разбира се — отвърна Тривайз. — Много е привлекателен.

— Да — каза Квинтесец. — Смята се, че той символизира успеха в любовта и няма любовно писмо, което да не завършва с петоъгълник от точки. Всяка от петте звезди означава различен стадий в процеса на правене на любов и има прочути поеми, които се надпреварват да опишат отделните етапи колкото е възможно по-еротично. Като по-млад аз самият се опитвах да стихоплетствам на тая тема и не можех да си представя, че ще настъпи време да съм толкоз безразличен към Петте сестри, макар — предполагам — туй е обща съдба на всички човеци. Виждате ли онази мъждукаща звездичка в центъра на Петте сестри?

— Да.

— Смята се — рече Квинтесец, — че тя олицетворява несподелената любов. Има една легенда, според която някога е била ярка като останалите, но е помрачняла от мъка — и той бързо тръгна напред.

54

Вечерята, Тривайз трябваше да го признае, бе възхитителна. Стори му се безкрайно разнообразна, а гарнитурите и подправките бяха леки, но ефектни.

— Всички тези зеленчуци — подхвана той, — дето между другото е истинско удоволствие да ги ядеш, са част от галактическата храна, нали, Ес Кю?

— Да, разбира се.

— Предполагам обаче, че тук има и ендемитни форми на живот.

— Разбира се. Сейшел е бил кислороден свят, още когато са пристигнали първите заселници, така че на него е трябвало да има живот. Можете да бъдете сигурни, че сме запазили някои от ендемитните форми. Имаме доста просторни естествени паркове, в които се е съхранила и флората, и фауната на някогашния Сейшел.

Пелорат тъжно каза:

— В това сте по-напред от нас, Ес Кю. Когато хората са дошли на Терминус, там са съществували много малко сухоземни видове и се боя, че дълго време не са били полагани специални усилия, за да се запази морският живот, който е произвеждал кислорода, направил планетата обитаема. Сега Терминус има екология, която по естеството си е чисто галактическа.

— Сейшел — промълви Квинтесец с престорено скромна усмивка — има дълги и непрекъсвани традиции в осъзнаването на ценността на живота.

Тривайз избра точно този момент да напомни:

— Когато излязохме от вашия кабинет, Ес Кю, струва ми се, че възнамерявахте както да ни нагостите, така и да ни разкажете за Гея.

Съпругата на Квинтесец, жена дружелюбно настроена, пълничка и тъмнокоса, която почти не бе продумала по време на яденето, го погледна изумена, стана и излезе от стаята, без да каже нито дума.

— Опасявам се — смутено обясни Квинтесец, — че жена ми е доста консервативна и се е почувствала малко неловко при споменаването на… този свят. Моля да я извините. Но защо питате за това?

— Струва ми се, че е важно за работата на Джей Пи.

— Но защо питате мен? Ние говорихме за Земята, роботите, основаването на Сейшел. Какво общо с това, дето го говорихме, има… онова, за което питате?

— Може би нищо, но около него се натрупват твърде много странни обстоятелства. Защо на жена ви ще й става неудобно при споменаването на Гея? Защо вие самият се чувствате неловко? Някои говорят за нея достатъчно свободно… Дори точно днес ни обясниха, че Гея е самата Земя и че тя е изчезнала в хиперпространството поради злото, извършено от хората.

По лицето на Квинтесец премина вълна от болка.

— Кой ви наговори тези дивотии?

— Един човек, когото срещнах в университета.

— Това е чисто и просто суеверие.

— Значи не е съставна част от централната догма на вашите легенди за Земята?

— Не, разбира се, че не. Само приказка, която се разпространява между обикновените и необразовани люде.

— Сигурен ли сте? — студено попита Тривайз.

Квинтесец се облегна назад и се загледа в остатъците от храната пред себе си.

— Елате във всекидневната — рече след малко той. — Жена ми няма да позволи масата да се вдигне и разтреби, докато сме тук и говорим… за това.

— Сигурен ли сте, че е просто приказка? — повтори Тривайз, щом се настаниха в друго помещение пред един прозорец, издут нагоре и навътре, за да може ясно да се вижда забележителното нощно небе на Сейшел. Осветлението в стаята бе намалено, за да не пречи на гледката, и мрачното изражение на Квинтесец се разтвори в сянката.

Сейшелецът попита:

— А вие не сте ли сигурен? Мислите ли, че един свят може да се разтвори в хиперпространството? Трябва да разберете, че обикновените хора имат съвсем смътна представа за това, какво всъщност е хиперпространство.

— Истината е — рече Тривайз, — че и аз самият имам съвсем смътна представа за него, а пък стотици пъти съм го пресичал.

— Тогава да си говорим за реални неща. Уверявам ви, че Земята — където и да е тя — не се намира в границите на Сейшелския съюз и че светът, който вие споменахте, не е Земята.

— Но дори вие, Ес Кю, да не знаете къде е Земята, би трябвало да знаете къде е светът, който споменах. Той положително е в границите на Сейшелския съюз. Поне това е така, нали, Пелорат?

Пелорат, който досега флегматично слушаше се ококори от изненада, когато внезапно се обърнаха към него и каза:

— Ако става въпрос за туй, Голан, аз знам къде се намира този свят.

Тривайз се извърна и го изгледа.

— Откога, Янов?

— От малко по-рано тази вечер, скъпи ми Голан. Вие ни показахте Петте сестри, Ес Кю, когато идвахме от вашия кабинет насам. Посочихте една слаба звезда в центъра на петоъгълника. Уверен съм, че това е Гея.

Квинтесец се поколеба — по скритото му в полумрака лице не можеше да се отгатне нищо. Най-накрая рече:

— Е, добре, така твърдят нашите астрономи — но само в частен разговор. По-точно планетата, която обикаля около тази звезда.

Тривайз стрелна Пелорат в очакване, ала физиономията на професора беше неразгадаема. Тогава се обърна към Квинтесец:

— Е, разкажете ни за нея. Имате ли координатите й?

— Аз? Не — почти яростно отрече ученият. — Тук нямам никакви звездни координати. Можете да ги получите от нашия астрономически факултет, макар — предполагам — не без затруднения. Не е позволено да се пътува до там.

— Защо? Нали е на ваша територия?

— Космографски — да, но политически — не.

Тривайз почака да чуе още нещо. Когато това не стана, той се изправи.

— Професор Квинтесец — заяви с официален тон, — аз не съм полицай, войник, дипломат или главорез. Не съм дошъл да изтръгвам насила информация от вас. Ала, противно на волята си, ще отида при нашия посланик. Вие положително разбирате, че искам тази информация не заради собственото си любопитство. Това е проблем от значение за Фондацията и аз не желая да правя от него междузвезден инцидент. Мисля, че и Сейшелският съюз не би искал това.

Квинтесец неуверено попита:

— Какво значение има този проблем за Фондацията?

— Не е нещо, което бих могъл да обсъждам с вас. И след като Гея пък не е нещо, което вие можете да обсъждате с мен, тогава ще прехвърлим всичко на правителствено равнище и при дадените обстоятелства за Сейшел може да стане и по-лошо. Планетата държи на независимостта си от Фондацията и аз не възразявам на това. Нямам причини да ви желая злото и не искам да се обръщам към нашия посланик. Всъщност, ако го направя, ще навредя на кариерата си, тъй като имам строги инструкции да получа тази информация, без да отивам на правителствено равнище. Моля ви, кажете ми дали съществува някакво сериозно основание да не можете да говорите за Гея. Ще бъдете ли арестуван или наказан по някакъв начин, ако го сторите? Ще потвърдите ли ясно, че нямам друг избор, освен да се обърна към нашия посланик?

— Не, не — Квинтесец беше съвършено объркан. — Не знам нищо за правителствените дела. Ние просто не говорим за този свят.

— Суеверие?

— Ами да! Суеверие! Сейшелски небеса, с какво съм по-добър от тоя глупак, дето ви е казал, че Гея е в хиперпространството; или от моята жена, която даже не желае да остане в стаята, когато се споменава това име и която дори би могла да напусне дома си от страх, че той ще бъде поразен от…

— Гръм?

— От някакъв удар отдалеч. И аз, дори аз се колебая да произнеса името. Гея! Гея! От сричките не боли! Нищо не ми се случи! И въпреки това се колебая. Моля повярвайте като ви казвам, че наистина не знам координатите на звездата на Гея. Мога да се опитам да ви помогна да ги получите, ако това ще ви свърши работа но трябва да ви предупредя, че тук, в Съюза, не говорим за тоя свят. Държим си ръцете и умовете по-далеч от него. Дори да ви кажа онези факти, които се знаят — наистина се знаят, а не се предполагат — съмнявам се, че ще научите нещо много повече. Известно е, че Гея е древен свят и някои дори мислят, че той е най-старият в този сектор на Галактиката, но не е сигурно. Патриотизмът ни нашепва, че най-стара е планетата Сейшел, страхът ни нашепва, че най-стара е планетата Гея. Единственият начин да се изкомбинират двете неща е да се предположи, че Гея е Земята, тъй като е известно, че Сейшел е бил основан от хора от Земята. Повечето историци мислят, макар да говорят за това само помежду си, че планетата Гея е била основана независимо от нас. Те смятат, че тя не е колония на който и да било свят от нашия съюз и че Съюзът не е бил колонизиран от Гея. Няма и консенсус за относителната им възраст — за това, дали Гея е била основана преди или след Сейшел.

— Засега това, което знаете, е близко до нищото, тъй като винаги ще се намерят поддръжници на всяка възможна алтернатива.

Квинтесец омърлушено кимна.

— Така изглежда. Ние сме разбрали за съществуването на Гея относително късно. Първоначално сме били прекалено заети да формираме Съюза, после да отблъснем Галактическата империя, сетне да намерим подходящата си роля като имперска провинция и да ограничим властта на вицекралете. Чак когато слабостта на Империята вече е станала достатъчно изявена, един от последните вицекрале — който тогава явно е бил под много занижен контрол от центъра — разбрал, че Гея съществува и успява да поддържа независимостта си от Сейшелската провинция и дори от самата Империя. Тя просто продължавала да се крепи изолирано и в тайна, така че за нея на практика не било известно нищо повече от онова, което се знае сега. Вицекралят решил да я превземе. Не разполагаме с подробности, но експедицията му се провалила и само няколко кораба се върнали обратно. В ония дни, разбира се, нито корабите били особено добри, нито пък са ги управлявали много свястно. Самият Сейшел се възрадвал на поражението на вицекраля, който бил смятан за имперски потисник, и разгромът довел почти до възстановяването на нашата независимост. Сейшелският съюз скъсал връзките си с Империята и сега все още празнуваме годишнината от това събитие като Ден на съюза. Кажи-речи единствено от благодарност сме оставили Гея сама на себе си за почти цяло столетие, но дошли времена, когато май сме се почувствали достатъчно силни, за да започнем да мислим за своя собствена малка експанзия. Защо да не превземем Гея? Защо поне не установим митнически съюз? Изпратили сме една флота и тя също била разбита. След това сме се самоограничили до откъслечни търговски опити — опити, които винаги завършвали неуспешно — Гея останала в абсолютна изолация и никога — доколкото ни е известно — не е направила и най-малък опит да търгува или общува с който и да е друг свят. Тя определено никога не е предприемала и най-слаби враждебни действия срещу когото и да било, в която и да е посока. И тогава…

Квинтесец докосна контролния панел на подлакътника на креслото си и включи осветлението. На светло лицето му придоби сардонично изражение и той продължи:

— Доколкото сте граждани на Фондацията, може би си спомняте за Мулето.

Тривайз се изчерви. За пет века съществувание Фондацията беше завоювана само веднъж. Завоеванието бе временно и не попречи сериозно на похода й към Втората империя, но положително никой, който не обичаше Фондацията и искаше да й посмачка фасона, не би пропуснал да спомене Мулето, единствения й завоевател. Напълно възможно бе, помисли си Тривайз, Квинтесец да е увеличил осветлението, за да види как ще смачка фасона на Фондацията.

— Да, ние от Фондацията помним Мулето — каза Тривайз.

— Мулето — продължи Квинтесец — управлявал известно време една империя, която била почти толкова; голяма, колкото е Федерацията, контролирана сега от вас. Той обаче не ни е управлявал. Оставил ни е на мира. Само веднъж минал през Сейшел. Ние сме подписали декларация за неутралитет и заявление за приятелство. Той не е поискал нищо повече. Били сме единствените от които не е поискал нищо повече, преди болестта му да го спре и да го накара да очаква смъртта. Виждате ли той не е бил неразумен човек. Не е използвал сила по безразсъден начин, не е бил кръвожаден и е управлявал хуманно.

— Само дето е бил завоевател — саркастично вметна Тривайз.

— Също като Фондацията — отвърна Квинтесец.

Съветникът нямаше готов отговор и раздразнено попита:

— Можете ли да ни кажете още нещо за Гея?

— Само едно заявление, което направил Мулето. Според описанието на историческата среща между него и Калло, президента на Съюза, Мулето се подписал със заврънкулки под документа и казал: „Според този договор за ваш късмет вие сте неутрални и спрямо Гея. Дори аз не бих се приближил до Гея.“

Тривайз тръсна глава.

— Че защо му е трябвало? Сейшел с все сила е искал да остане неутрален, а за Гея никой не бил чувал да е обезпокоила някого. По това време Мулето планирал да завоюва цялата Галактика, така че защо му е било да се бави заради дреболии. По-късно щял да има достатъчно време, за да се насочи срещу Сейшел и Гея.

— Може би, може би — рече Квинтесец, — но според един тогавашен очевидец — личност, на която сме склонни да вярваме — Мулето оставил писалката си, когато изрекъл: „Дори аз не бих се приближил до Гея.“ После гласът му спаднал и с шепот, който не е трябвало да бъде чут, добавил: „Отново“.

— Казвате, че не е трябвало да бъде чут. Тогава как са го чули?

— Понеже, като оставил писалката си, тя се търкулнала от масата и един сейшелец приближил и се навел да я вдигне. Ухото му било близо до устата на Мулето, когато била произнесена думата „отново“ и той я чул. Но не споменал нищо чак до смъртта на Мулето.

— Как можете да докажете, че това не е измислица?

— Този мъж не е бил такъв, че да изглежда възможно да си измисли подобно нещо. Твърдението му се смята за достоверно.

— И какво, ако е вярно?

— Мулето никога не се е намирал във или нейде наблизо до Сейшелския съюз, поне не и след като се появил на галактическата сцена, като се изключи този единствен случай. Ако някога е бил на Гея, трябва да е станало по-рано.

— Е, и?

— Е, и! Къде е роден Мулето?

— Мисля, че никой не знае това — каза Тривайз.

— В Сейшелския съюз определено битува мнението, че е бил роден на Гея.

— Само заради онази дума?

— Донякъде и заради нея. Той не е можел да бъде победен, понеже имал странни ментални сили. Гея също — не може да бъде победена.

— Гея не е била побеждавана досега. Това не доказва непременно, че не би могла да бъде победена.

— Дори Мулето не пожелал да се приближи до нея. Преровете архивите на неговото господство. Вижте дали има друг район освен Сейшелския съюз, с който да се е отнесъл толкова внимателно. А знаете ли, че досега никой, който е тръгнал към Гея за мирна търговия, не се е върнал? Как мислите, защо знаем толкова малко за нея?

— Вашето отношение много прилича на суеверие — изсумтя Тривайз.

— Наричайте го, както си щете. От времето на Мулето ние сме изтрили Гея от мислите си. Не искаме и тя да ни забелязва. Чувстваме се в безопасност само когато се преструваме, че я няма. Възможно е дори правителството тайно да е пуснало и да поддържа легендата, че е изчезнала в хиперпространството, с надеждата хората да забравят, че има истинска звезда с такова име.

— Значи мислите, че Гея е свят на Мулета?

— Възможно е. Съветвам ви за ваше добро да не ходите там. Ако го направите, никога няма да се върнете. А пък ако Фондацията се спречка с Гея, тя ще покаже по-малко интелигентност, отколкото е имал Мулето. Това можете да кажете на своя посланик.

— Намерете ми координатите и аз незабавно ще напусна вашия свят — решително рече Тривайз. — Ще ида до Гея и ще се върна.

Квинтесец кимна:

— Ще ви намеря координатите. Астрономическият факултет работи и нощем, разбира се, и ако мога, ще ги намеря заради вас още сега. Само че пак ви съветвам да не се опитвате да стигнете до Гея.

— Възнамерявам да опитам — настоя Тривайз.

И Квинтесец троснато му отвърна:

— Значи искате да се самоубиете.