Островът на делфините

ОТ АВТОРА

Предполагам, че веднъж стигнали дотук, ще искате да разберете доколко тази книга е основана на действителността и доколко е плод на въображението.

Корабът на въздушна възглавница, описан в първите глави, разбира се, все още не съществува, но първите редовни „Ховъркрафт“ (VA-З и SRN-2) са вече в експлоатация във Великобритания10. След петдесет години превозните средства на въздушна възглавница спокойно могат да достигнат размерите на „Санта Ана“. Корабите на подводни криле — плавателни съдове на големи ски, които им дават възможност да се плъзгат по повърхността на водата с петдесет, а и повече мили в час — вече се използуват в Съветския съюз и други европейски страни.

Всички описания на Големия бариерен риф, под и над водата, са изцяло фактологични и се основават на собствените ми проучвания, изложени в „Кораловия бряг“. Историята на Мери Уотсън в глава тринайсета е съвсем вярна — не съм сменял имена и дати. Но трагедията не се е разиграла на въображаемия Остров на делфините, а на Гущеровия остров, който е много по-близо до континента.

А дали делфините са наистина толкова разумни, колкото ги представям, е един от най-интересните проблеми пред съвременната наука. Но съществува мнение, че те са наистина много разумни и имат свой език, както и чудесна сонарна система, която им дава възможност да откриват подводни прегради и да ловят риба на тъмно.

Управлението на животни с помощта на електрическа импулси, подавани в мозъците, както е описано в глава шестнайсета, е факт; нещо повече — осъществено е още през трийсетте години на нашия век. В научната литература има материали по този невероятен (и вдъхващ немалко ужас) въпрос.

Описанието на подводното ултравиолетово флуоресциране в глава осемнайсета се основава на собствените ми наблюдения в Индийския океан. И още нещо, което може би трябва да кажа тук — не препоръчвам на начинаещи да се гмуркат нощем!