Отровни думи

ДЕСЕТА ГЛАВА

Спряха за обяд пред грубовата на външен вид странноприемница в Нюбъри. Дерек често се бе отбивал тук при посещенията си в Бриджуотър и знаеше, че странноприемницата е чиста, а храната — великолепна. А което бе още по-важно — имаше частна трапезария за тези благородници, които не желаеха да се хранят с местните хора и можеха да си го позволят. Не познаваше добре Келси и не искаше да се чувства засрамен, ако не умее да се храни изискано.

Ала маниерите й се оказаха безукорни. Нямаше защо да се тревожи, че ще го изложи, ако я заведе на вечеря сред приятели. А това означаваше, че не се налага да я крие, когато се завърнеха в Лондон. В града имаше много места, където би могъл да се появи с любовницата си, без да рискува да се сблъска с роднини и приятели на семейството.

Докато пътуваха, внимателно я бе изучавал. Тя би могла да бъде дъщеря на херцог и макар дрехите й да не бяха скъпи, стойката и маниерите й бяха като на истинска лейди от висшето общество.

Всъщност дрехите й го бяха изненадали, когато сутринта бе слязла при него в салона. Те съвсем не подхождаха на любовница. Възнамеряваше да й купи подходящо облекло, защото очевидно гардеробът й не бе много богат.

Смущаваше го и безукорната й реч. Дикцията й бе много по-добра от тази на повечето дами във висшето общество.

На дневна светлина Келси бе много по-красива, отколкото миналата нощ, когато очите й бяха разширени от ужас и страх.

Безупречната й кожа бе бяла като крем, веждите й — извити в кокетни дъги, а изящната линия на очите се подчертаваше от гъстите черни къдрици, обрамчващи почти съвършения овал на лицето й. Високите скули великолепно хармонираха с тесния нос и деликатната брадичка.

Черната й коса бе естествено къдрава, така че не се нуждаеше от специалните услуги на някой фризьор. В момента бе сплетена на плитка и увита около главата й, а меките къдрици, заобикалящи ушите й, изглеждаха по детски очарователни. А тези сиви очи, толкова меки и изпълнени с такава неподправена невинност и нежно очакване… Той се питаше дали всичко, което съзираше в тях, бе истина или само умела преструвка. Намираше я за очарователна. Миналата нощ едва бе заспал при мисълта, че тя се намира толкова наблизо под неговия покрив, заспала като малко дете. Тази мисъл го нервираше. Тя не бе заспала гола, очаквайки посещението му, защото не знаеше, че той е новият й господар. Смяташе, че това е Джеръми.

Дерек не разбираше собствената си реакция. Та той едва познаваше момичето. Притежаваше я, но това не бе причина да изпитва ревност към нея… поне не толкова скоро. А към Джеръми?

За Бога, братовчед му достатъчно ясно бе показал, че я желае! А тя бе признала, че го намира за изключително красив. Разбира се, ако беше казала друго, щеше да бъде явна лъжа. Всички жени намираха Джеръми за необикновено привлекателен. А тя се бе опитала да го убеди, че предпочита него пред братовчед му, но той много добре да знаеше, че го лъже.

Не биваше да обръща внимание на това. В крайна сметка нямаше никакво желание момичето да се влюби в него и да започне да мисли за семейство и бебета. Това бе последното, което един мъж би очаквал от любовницата си. Обаче не можеше да не си признае, че я желае независимо от всичко.

Нейната неопитност, съчетана с неподправена страст, едва не го бе накарала да загуби контрол. Не можеше да разбере защо поривът да я обладае още в каретата бе толкова, спонтанен и неудържим.

Страст. Единственото чувство, подходящо за една любовница. Може би Келси предпочиташе Джеръми, ала реакцията й на милувките му бе обнадеждаваща.

Двамата довършваха обяда си, когато Дерек промълви:

— Все още се чудя дали да не наема стая в странноприемницата. Обаче имам чувството, че ще ми трябва повече време, когато те любя за пръв път, а това доста ще ни забави. Трябва да пристигнем в Бриджуотър, преди да се стъмни, за да имаш време да се настаниш. Защо се изчервяваш?

— Не съм свикнала с подобни разговори.

Младият лорд се засмя, намирайки неискрената й невинност за забавна. Питаше се как ли ще успее да го убеди в девствеността си, когато легнат за пръв път. Но тази вечер щеше да разбере. Мисълта му достави огромно удоволствие.

— Не се тревожи за това, скъпа. Скоро ще свикнеш.

— Надявам се — скромно отвърна младото момиче. — Предполагам, че трябва да нося някоя по-тънка рокля… от това непрекъснато изчервяване ми става горещо.

Той избухна в смях.

— Струва ми се, че ще успеем да се справим с това.

— Ето, виждате ли, отново се изчервих. — Девойката докосна бузата си. — Имам чувството, че е лято. Толкова ми с топло.

— Да се надяваме, че до лятото ще престанеш да се изчервяваш — сухо отвърна той, убеден, че изчервяването е част от преструвките й. Нямаше желание да я насърчава в това отношение, затова добави: — Да тръгваме ли, преди да съм променил решението си относно стаята?

Тя не скочи възмутено и не побягна към вратата, но беше очевидно, че едва се сдържа. Дерек учудено поклати глава и тръгна след нея. Странно момиче. Ако насила я бяха заставили да участва в онзи търг, щеше да я разбере. Обаче познаваше жените достатъчно добре, за да знае, че те непрекъснато си служат с преструвки, за да омаят и заблудят мъжете.

Почти мръкваше, когато най-сетне пристигнаха. Вилата се състоеше от обширна кухня, малка трапезария с маса в средата и нещо като салон в другия край, където се виждаше голямо кресло с вълнена тапицерия. В задната част на вилата имаше спалня с тоалетна и малка вана.

Обзавеждането бе доста оскъдно и стаите бяха покрити с дебел слой прах, което означаваше, че отдавна не са обитавани. Върху стената над мивката висяха няколко ръждясали тенджери и тигани, около малката маса се виждаха само два стола, а в спалнята имаше само легло, без гардероб и тоалетна масичка. Ала вилата бе стабилна и стаите се нуждаеха само от почистване, за да се превърнат в уютно и приятно убежище.

Дерек донесе няколко цепеници и запали огън в камината. Избърса ръцете си и се обърна към гостенката си:

— Трябва да отида до къщата и да им съобщя, че съм пристигнал. Не бих желал да давам обяснения коя си ти и защо си тук, така че колкото по-малко хора знаят за теб, толкова по-добре. Досега никога не съм водил жена тук и не ми се иска любопитни носове да се врат наоколо и нежелани слухове да достигнат до ушите на баща ми. Скоро ще се върна. Нали нямаш нищо против за малко да останеш сама?

— Разбира се — кимна Келси.

Той я дари с очарователна усмивка, доволен, че тя не започна да се оплаква от обстановката.

— Великолепно. Искаш ли да вечеряме в града? Доколкото си спомням, наоколо има една-две много прилични странноприемници. — Приближи се и леко я целуна. — С нетърпение очаквам тази нощ, скъпа. Надявам се, че е взаимно.

Тя пламна, но той не забеляза, защото вече бе излязъл. Келси въздъхна, когато вратата се затвори зад него. Тази нощ? Не, не я очакваше с нетърпение. Реши да почисти наоколо, за да отклони мислите си от предстоящата нощ… Огледа кухнята и откри един кош с парцали. Можеше да избърше праха от мебелите и прозорците, но за по-основно почистване бяха нужни метла и сапун. Трябваше да изчака завръщането на Дерек.

Скоро щеше да се стъмни. Тя си припомни колко уютно се бе почувствала в скута на младия мъж. Отпусна се в мекото кресло, зави се с едно одеяло, питайки се какво ли си мисли той за нея. Топлината на огъня я сгря и девойката скоро се унесе в дълбок сън.