Отровни думи

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Моли?

Тя се събуди. На устните й се появи усмивка, когато се извърна и го видя, приседнал на леглото. Не го очакваше тази нощ да се върне в Харвестън. Той възнамеряваше да остане в Лондон, ако сватбеният прием на Ейми продължи до късно. Ала сега бе в спалнята й и макар да бе минало полунощ, жената не се разтревожи.

— Добре дошъл у дома, любов моя. — Думите й бяха истина. През по-голямата част от живота й Джейсън Малори бе нейната голяма и единствена любов. В началото Моли не вярваше и често се питаше защо маркизът на Харвестън се бе влюбил в нея. Ала отдавна вече не се съмняваше в чувствата му.

В началото бе за него само една хубавичка прислужница, с която младият лорд флиртуваше. Тогава бе двадесет и две годишен и неженен. Тя току-що бе навършила осемнадесет и бе омаяна от красотата и скритото му очарование, което малко хора познаваха.

Разбира се, те бяха дискретни, много дискретни, защото по-малките му братя все още живееха при него и той трябваше да им дава добър пример. Джейсън бе решил да прекрати връзката им, когато един от братята му едва не ги залови. Опита се да я прекрати и когато се ожени. Трябваше да я отпрати, но не можа, особено след обещанията, които й бе дал.

Цяла година успя да стои далеч от Моли. Ала един ден страстта им избухна с нова сила и драмата отново се озоваха в обятията си. Сякаш никога не се бяха разделяли. Ръцете им отчаяно се докосваха, устните им изгаряха от пламенните целувки, тъй като раздялата бе прекалено мъчителна и за двамата. Тогава Джейсън се закле, че никога няма да се разделят.

И сдържа обещанието си. Тя му бе истинска съпруга във всяко едно отношение, освен в едно — съюзът им не бе благословен от църквата. Той обсъждаше всички решения с нея, глезеше я, когато бяха сами и прекарваше всяка нощ с нея, без да се страхува, че ще ги разкрият. Монтира скрита врата в нейната стая, водеща към стълбите и коридора, отиващ към мазето.

Харвестън бе старо имение й в къщата имаше множество тайни проходи и врати. Една от тях бе в неговата стая и извеждаше в същия коридор, а другата — навън, към конюшните. Така че Джейсън можеше незабелязано да прониква в спалнята на любимата си.

Моли усети, че нещо не е наред. Прокара нежно ръка по брадичката му и тихо попита:

— Какво се е случило?

— Франсис иска развод.

Жената ахна от изненада. Разводът не беше нещо толкова необичайно сред нисшите класи, но беше рядкост във висшето общество. Как можеше лейди Франсис, дъщеря на граф и съпруга на маркиз, изобщо да помисли за подобно нещо?

— Да не е полудяла?

— Не, има връзка с някакъв глупак, с когото се е запознала в Бат. Иска да се омъжи за него.

Моли примигна.

— Франсис има любовник? Твоята Франсис?

Джейсън мрачно кимна.

Жената все още не можеше да повярва. Франсис бе стеснителна и крайно боязлива жена. Моли я познаваше много по-добре, отколкото собствения й съпруг, защото двете прекарваха доста време заедно, когато Франсис се връщаше в Харвестън. Икономката знаеше, че господарката й се страхува от Джейсън. Само една от неговите тиради можеше да я докара до сълзи, макар и да не е насочена срещу нея. Моли знаеше, че тя се отвращава от огромния ръст на съпруга си и от силната мъжественост, която излъчваше.

Любовницата на Джейсън винаги се бе чувствала неловко в обществото на господарката си, защото бе принудена да общува с нея и да изслушва женските й оплаквания, докато през цялото време се радваше на непозволените ласки на съпруга й От една страна, бе благодарна, че Франсис не обича мъжа си, защото вината щеше да я измъчва много по-силно, от друга страна, се дразнеше от презрителното й отношение към Джейсън. За Моли той беше прекрасен мъж, без никакви недостатъци, докато за господарката й бе олицетворение на всичко зло и отвратително.

— Намирам го за доста… изумително — изрече замислено. — Не смяташ ли?

— Това, че тя иска развод?

— Да, и това ме шокира, но най-вече разкритието, че си има любовник. Толкова е… не й подхожда, ако разбираш какво искам да кажа. И един глупак би разбрал, че тя не харесва мъжете, или поне създава такова впечатление, когато е в тяхното общество. Ако си спомняш, и преди сме говорили за това. Дори предположихме, че може би просто сексът я плаши. Ала очевидно сме сбъркали… или тя е превъзмогнала страха си.

— Доста добре го е превъзмогнала — изръмжа Джейсън. — И всичко това е ставало зад гърба ми и кой знае откога продължава.

— Джейсън Малори, да не би да искаш да се биеш на дуел само защото тя си е намерила любовник, след като ти никога дори не си я докосвал и след като…

— Това е въпрос на принцип! — прекъсна я.

— И какво от това? — сопна му се Моли. Маркизът въздъхна и примирено сви рамене.

— Права си, разбира се. Предполагам, че трябва да съм радостен, че Франсис си е намерила някого, но досадното е, че тя иска да се омъжи за него.

— Предполагам, че не си се съгласил на развод заради скандала — усмихна му се. — Така че защо си разстроен?

— Тя знае, Моли.

Жената притихна. Нямаше нужда от обяснения. По изражението на лицето му разбра, че не се отнася за любовната им връзка. Винаги бе подозирала, че Франсис знае за нея, и предполагаше, че е доволна, защото по този начин Джейсън стоеше далеч от леглото й. Не, не беше за това.

— Не може да знае. Само предполага.

— Няма никакво значение, Моли. Тя ме заплаши, че ще каже на Дерек и на цялото семейство. Ако момчето ме попита, знаеш, че не мога да го излъжа. Смятахме, че само Ейми знае за нас, откакто преди няколко години влезе неочаквано в кабинета ми и ме завари да те целувам за Коледа, защото въпреки че навремето Антъни също едва не ни разкри, не можах да издържа да не те целувам.

— Но нали тогава си говорил с Ейми и тя ти се е заклела, че няма да каже на никого?

— Да, и съм сигурен, че е удържала думата си.

Моли усети как в гърдите й се надига паника. Тя беше тази, която държеше никой да не знае за Дерек, и Джейсън й обеща, понеже я обичаше. От деня, в който той обяви сина й за свой официален наследник, тя се ужасяваше от мисълта, че истината може да излезе наяве и бъдещият маркиз на Харвестън ще бъде засрамен, ако узнае, че майка му е била прислужница. Не искаше той да знае. Достатъчно бе, че е незаконороден, но поне предполагаше, че майка му е принадлежала към висшето общество и е умряла наскоро след раждането му.

Заради тази тайна се бе отказала от щастието да бъде истинска майка на момчето си. Това не бе никак лесно, но поне бе близо до него, виждаше го как расте, радваше му се и знаеше, че винаги ще бъде край него. Джейсън й бе обещал, че никога няма да я отпрати и никога няма да я раздели със сина й. Сега Дерек вече бе млад мъж и рядко се връщаше вкъщи, ала чувствата й не се промениха. Тя не желаеше синът й да се срамува от майка си. А това неминуемо щеше да стане. И как би могло да бъде иначе? И сега да узнае, че майка му не е мъртва, а още по-лошо — през всичките тези години тя е била любовница на баща му…

— Ти си й казал, че си съгласен на развод.

Това не беше въпрос. Моли знаеше, че Джейсън нямаше друг избор.

— Не съм — призна той.

— Джейсън!

— Моли, моля те, изслушай ме. Дерек вече е голям мъж. Дори и да го заболи, сигурен съм, че ще приеме истината. Никога не съм искал да я крия от него, но ти ме застави и ми беше късно да променям онази история за майка му, а и той беше прекалено малък. Но вече не е малък и не е толкова чувствителен. Не смяташ ли, че ще бъде щастлив да узнае, че майка му е жива?

— Не, и ти много добре го знаеш. Както сам каза, преди е било твърде късно, а сега е още по-късно. Може би не го познавам толкова добре като теб, Джейсън, но го познавам достатъчно, за да знам, че ще побеснее. Никога няма да прости не само на мен, но и на теб, че си го лъгал.

— Глупости!

— Помисли си добре, Джейсън. Той никога не се е чувствал отхвърлен. Винаги е имал голямо семейство. Никога не е бил самотен като дете и винаги е имало на чие рамо да си поплаче, ако понякога е бил нещастен. Братовчедка му Реджина му беше като сестра и двамата имаха щастливо детство. Ала ако узнае истината, той ще се почувства пренебрегнат и отхвърлен, не разбираш ли? Поне това ще бъде първата му реакция, а сетне ще последва и срамът…

— Престани! Тези глупости може да са били валидни преди двадесет и пет години, но времената се промениха, Моли. Обикновени хора могат да станат известни писатели, музиканти, артисти, политици. Ти няма защо да се срамуваш от…

— Не се срамувам от това, което съм, Джейсън Малори. Но в твоето общество се гледа по друг начин на тези неща. Особено що се отнася до благородниците. И те не желаят тяхната чиста, аристократична кръв да се смесва с кръвта на обикновените хора. Ти самият си пример за това. Та нима не си намери за жена дъщеря на граф, жена, която не може да те понася, само и само да осигуриш майка на Дерек, когато неговата истинска майка топлеше леглото ти?

В мига, в който го изрече, съжали за думите си. Знаеше, че той никога няма да се ожени за нея. Това бе немислимо. И Моли никога не се бе оплаквала от съдбата си, винаги бе щастлива да бъде близо до него, да споделя любовта му и това, което можеше да й даде. Той никога не узна колко много я нарани женитбата му с Франсис. Не искаше любовникът й да разбере, че понякога се чувства засегната, загдето той не може да се ожени за нея. Ала след тази глупава, необмислена забележка…

Преди Джейсън да отвори уста да й отговори, забързано продължи:

— И без това Франсис е готова на скандал и не се знае кой ще е по-ужасен. Моля те, Джейсън, не събуждай заспалите кучета. През по-голямата част от брака си вие двамата живеете разделени. Всички го знаят и никой няма да се изненада от развода. Предполагам, че повечето от приятелите ти само ще кажат: „Учудвам се, че не го направи по-рано“. Кажи й, че си променил решението си.

— Не съм й дал категоричен отговор — кисело отвърна той. — Подобен въпрос се нуждае от обмисляне.

Моли въздъхна. Познаваше добре любимия си. Само по тона му разбра, че ще я послуша. Не знаеше кое точно го бе убедило и не искаше да знае. Важно бе единствено, че тайната й ще остане запазена.