Отровни думи

ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

— Бих искала да съм там, за да го чуя — каза Розалин и му подаде Джудит. — Ето, твой ред е да я приспиш.

— Здравей, скъпа — нежно рече той и целуна детето по бузката. — Май не се чувстваш много добре, а? — Сетне се обърна към съпругата си: Радвай се, че не присъстваше. Беше доста неудобно.

— Неудобно? В семеен кръг? — презрително изсумтя жена му.

Той многозначително повдигна вежди.

— А ти какво щеше да кажеш? Беше й разказал за дискусията, последвала съобщението на Дерек, но Розалин още не можеше да повярва, че Келси Ленгтън не е истинска лейди.

— Щях да кажа на брат ти, че неговата забрана е старомодна отживелица.

Антъни се ухили.

— Не ми се иска да го споменавам, но Джейсън наистина е старомоден.

— Ами не го споменавай тогава — сопна му се тя. — Кое е по-важно любовта или общественото мнение?

— Изпитваш ли ме?

— Никак не е забавно, Тони — укорително го изгледа съпругата му. — Любовта е много по-важна и ти го знаеш. Да не би да искаш да ми кажеш, че нямаше да се ожениш за мен, ако нямах няколко графове в семейството си?

— Трябва ли да ти отговоря?

— Ще те ударя, ако продължаваш да се държиш несериозно — закани се Розалин, като мина на шотландски диалект. Той се засмя.

— Не и сега, когато държа Джудит. — Тя застрашително вдигна ръка и той се престори на уплашен. — О, много добре, да, нищо не би ме спряло да се оженя за теб, но за щастие пред нас не съществуваха подобни пречки. Освен това, ти забравяш, че момичето е било купено на търг в публичен дом. А това, скъпа моя, е нещо повече от едно обществено мнение.

— Само малцина знаят за това — изтъкна Розалин.

— Сигурно се шегуваш. Такава пикантна история? Няма да са учудя, ако вече всички си я шепнат на ухо.

Няколко врати по-нататък Джеймс и съпругата му също обсъждаха този въпрос в спалнята си. Двамата се бяха сгушили а леглото и той се опитваше да предразположи жена си да се любят, но Джорджина упорито настояваше да поговорят за Дерек и Келси.

— Не виждам какво общо има произходът с цялата работа. Ти се ожени за мен, нали? — напомни му тя. — А аз със сигурност нямам титулувани особи в рода си.

— Ти си американка, Джорджи. Има голяма разлика, защото си дошла от друга страна, но тя е англичанка. Наистина говори като херцогиня и се държи като такава, но това не е достатъчно. Освен това аз не съм този, който трябва да осигури следващия маркиз на Харвестън. Тази отговорност, скъпа моя, лежи на плещите на Дерек. Аз можех и въобще да не се женя, което и беше моето намерение… поне докато ти не се пъхна а леглото ми.

— Не съм направила такова нещо! — гневно възкликна съпругата му. — Доколкото си спомням, ти ме завлече в леглото си!

Той се ухили и лекичко захапа ухото й.

— Така ли съм направил? Много умно от моя страна, ако ме питаш.

— Хмм, да. Не ме закачай! Искам да си поговорим сериозно.

Джеймс въздъхна.

— Да, за съжаление забелязах.

— Искам да направиш нещо по този въпрос — настоя Джорджина.

— Чудесна идея, Джорджи — рече той и се намести върху нея.

Тя го отблъсна.

— Нямах предвид това… поне не веднага. Говоря за поведението на Джейсън. Можеш да поговориш с него и да му изтъкнеш колко глупаво постъпва.

— Аз? Да давам съвет на най-големия си брат? — Джеймс избухна а смях.

— Не е смешно.

— Разбира се, че е. По-големите братя не приемат съвети от никого, те само ги раздават. Освен това в случая Джейсън е прав. А и момичето няма да се омъжи за Дерек, Джорджи, така че няма какво да говорим.

— Ами, ако му е отказала, защото е знаела каква ще бъде реакцията на баща му?

— Значи е достатъчно умна, за да разбере, че нищо няма да излезе от един брак, който е против желанието на Джейсън. Нищо не можем да направим за тях двамата, освен ако не измислим нова самоличност на Келси, ала и това няма да помогне. Търгът е бил публичен и със сигурност ще я разпознаят, така че наистина е безсмислено.

Джорджина измърмори нещо и съпругът й се ухили.

— Не можеш да решиш проблемите на всички, скъпо мое момиче. Само някои от тях.

— Знам, но наистина ли не можеш да им помогнеш?

— Е, това не значи, че няма да опитам, нали?