Отровни думи

ДЕВЕТА ГЛАВА

Стомахът й се бе свил на топка. Как да обясни случилото се преди малко? Не знаеше как да започне, защото не можеше да мисли ясно, като гледаше намръщеното лице на Дерек. Единствената ясна мисъл в главата й бе, че именно той я бе купил. Той! Мъжът, който я тревожеше и объркваше. Единствения от тримата, за когото се надяваше да не е новият й господар.

Сега разбра, че наистина не искаше да е той. Този мъж я вълнуваше по странен начин и девойката не можеше да събере мислите си.

— Чакам, госпожице.

За какво? За какво? О, да, искаше да разбере защо го бе ударила. Мисли, глупачке!

— Стреснахте ме, милорд.

— Стреснал съм те?

— Да, стреснахте ме. Не очаквах да ми се нахвърлите по този начин.

— Да ти се нахвърля?

Тя се сви, усетила сарказма във въпроса му. Как да му обясни, че бе достатъчно глупава, за да не разбере веднага, че именно той я бе купил? Всъщност Лони й бе казал, но тя не го бе разбрала правилно.

— Не се изразих както трябва — извинително промълви, — но не съм привикнала да седя в скутовете на мъжете и… както казах… аз се стреснах и реагирах преди да помисля… — Думите й заглъхнаха. Той продължаваше да я гледа намръщено. Нямаше друг избор и реши да му каже истината. — Много добре. Щом искате да знаете, аз не разбрах кой от вас тримата ме е купил. Чух само, че името на мъжа е Малори, а когато нарекохте Джеръми лорд Малори…

— Мили Боже! — възкликна спътникът й. — Ти си помислила, че братовчед ми Джеръми те е купил?

Смайването му я накара да се изчерви и тя смутено кимна.

— Дори и след като те доведох в дома си? — Отново кимна.

— Вие казахте, че е само временно. Аз предположих, че тъй като Джеръми е твърде млад, вероятно живее с родителите си, така че ви е помолил да ме приютите за една нощ. Защо иначе ще ви питам дали ще го вземем но пътя?

— Всъщност, скъпа, аз си помислих, че си се влюбила в младия негодник — усмихна се Дерек. — Това няма да е за пръв път. Той умее да печели жените още от първия миг, макар да е твърде млад.

— Да, той е необикновено красив — призна девойката и в съшия миг й се прииска да не го бе казвала, защото усмивката изчезна от лицето му.

— Предполагам, че сега си разочарована. Би искала не аз, а той да е новият ти господар, нали?

Въпросът му я свари неподготвена и очевидно истината бе изписана върху лицето й.

— Не, разбира се, че не — избъбри не особено убедително.

Беше ясно, че той не й повярва, но нямаше намерение да се впуска в по-нататъшни обяснения. Пък и как да му обясни, че младият Джеръми не я притесняваше, докато Дерек Малори събуждаше странни усещания у нея, които дори самата тя не разбираше? Предполагаше, че с Джеръми нещата щяха да бъдат много по-прости, а с този мъж нищо нямаше да бъде просто. Така че тя предпочиташе да е обвързана с Джеръми връзка, която нямаше да доведе до неочаквани усложнения.

Той продължаваше да мълчи и Келси заговори, вече доста по-уверено:

— Мога да ви уверя, лорд Малори, че предпочитам вас пред другите двама джентълмени, които наддаваха за мен. А освен това моите предпочитания не са от значение за сделката, на която се съгласих. Или не мислите като мен?

Реакцията му на резкия й тон бе неочаквана — той едва доловимо се усмихна, но очите му останаха сериозни.

— Съвсем правилно, мила моя. Може би ще трябва да започнем отново. Ела до мен и аз ще се постарая да те накарам да забравиш за Джеръми. А ти ще се постараеш да ме накараш да повярвам, че е така.

Тя се втренчи в протегнатата му ръка. Не можеше да му откаже, но у нея отново се надигнаха онези странни усещания и когато сложи ръка в неговата, от устните й се изтръгна приглушен стон.

— Май вече е по-добре? — усмихна се младият мъж, докато я настаняваше в скута си.

Келси бе сигурна, че бузите й са пламнали в очакване на целувките му. Но той не я целуна. Ръката му леко погали косите й, сетне обви тънката й талия и тя чу въздишката му.

— Отпусни се, скъпа моя — развеселено рече Дерек. — Сложи глава на рамото ми и се отпусни. Струва ми се, че отначало трябва да се науча да те крепя в скута си.

Думите му я изненадаха, но й подействаха успокоително.

— Да не би да съм прекалено тежка?

— Съвсем не — засмя се гой. Екипажът продължаваше да се движи по градските улици, които бяха изпълнени със забързани хора, отиващи на работа, коли за доставки и каруци. Когато навлязоха в покрайнините, Келси напълно се бе успокоила и доверчиво положи глава на гърдите му. Едната му ръка се плъзна по бузата й и леко я погали, което никак не й бе неприятно. От него се разнасяше ухание на чистота и приятен одеколон, а това определено й харесваше.

— Колко дълго ще пътуваме до Бриджуотър? — попита тя.

— Ще спрем да обядваме, а после ще продължим. До довечера ще пристигнем.

— А защо отиваме там?

— Имам къща наблизо. Разполагам и с малка вила, която предполагам, че е празна, и в която ще можеш удобно да се настаниш, докато ти потърся подходящо жилище в Лондон.

— Сигурна съм, че ще ми хареса. — Следващия един час пътуваха в мълчание, Келси се чувстваше удобно и вече бе започнала да се унася когато чу гласа му;

— Келси?

— Хмм?

— Защо се съгласи да участваш в подобен търг?

— Това беше единственият… започна, но рязко прекъсна, защото бе осъзнала, че за малко да му каже истината. — Предпочитам да не говорим за това, ако нямате нищо против.

Дерек повдигна брадичката й и внимателно се вгледа в лицето й. Очите му наистина бяха зелени, любопитни и в тях имаше още нещо, което не можеше да определи.

— Засега ще приема този отговор, скъпа, но следващия път ще бъда по-настойчив — нежно рече.

Сетне главата му се наведе и тя усети меката милувка на устните му върху своите. Нямаше нищо заплашително, нищо тревожно, само леко докосване. Момичето с облекчение въздъхна. Това не беше толкова лошо и нямаше защо да се плаши.

Неколцина млади мъже я бяха ухажвали в Кетъринг, ала нито едни от тях не се бе осмелил да я целуне под зоркото око на майка й. Като за първа целувка беше много хубаво. Не виждаше как може да я нарани и се запита защо родителите не разрешаваха на дъщерите си да се упражняват в този спорт.

Палецът му продължаваше нежно да гали страната й, сетне се премести в ъгълчето на устните й и нежно ги разтвори. В този миг тя усети как езикът му се плъзна по устните й, отначало леко, а после навлезе все по-навътре.

Този път усещането съвсем не бе успокояващо. Сърцето и се разтуптя и тялото й се разтърси от непознати, спонтанни и горещи вълни, които никак не бяха неприятни. Никога не бе очаквала подобно нещо.

Отчаяно се опита да си припомни някои от съветите на Мей. „Никога недей да лежиш като умряла риба. Милвай го и го целувай при всеки удобен случай, когато останете сами. Накарай го да повярва, че постоянно го желаеш, независимо дали е истина или не.“

Келси нямаше представа как да накара Дерек да мисли, че тя го желае. Ала милувките не бяха трудна работа, само ако можеше да се съсредоточи и да преодолее отмалата, която бе завладяла тялото й. Протегна ръка и плъзна пръсти в косите му. В сравнение с устните му те бяха хладни и меки…

Устните му. Те имаха магически ефект върху нея, замайваха главата й, караха я да потръпва и да стене. Пръстите й се вплетоха по-силно в косите му и без да осъзнава, тя го придърпа към себе си. По тялото й се разляха горещи вълни и девойката помисли, че ще припадне.

В този миг устните му грубо се откъснаха от нейните. Стори й се, че чу сподавена въздишка, но не знаеше дали се изтръгна от нейните или от неговите гърди.

— Много добре. Може би в крайна сметка това няма да се окаже толкова лоша идея — чу дрезгавия му глас.

Той отново я постави на седалката срещу него, а ръцете му повече не я докосваха. Келси не смееше да го погледне.

Когато накрая плахо вдигна очи, видя, че той също изглеждаше смутен — бе разхлабил вратовръзката си и неспокойно се въртеше на мястото си.

Очите му срещнаха нейните и Дерек неловко се изкашля.

— Когато за пръв път се любим, Келси, това ще стане в удобно легло, а не върху седалките на подскачаща по пътя карета.

— Нима щяхме да се любим?

— Да, едва не го направихме.

— Разбирам.

Но всъщност нищо не разбираше. Та те бяха напълно облечени. Мей много ясно й бе обяснила, че някои мъже правят любов със съпругите си на тъмно и без да събличат нощниците им, но никога и с любовниците си. Те трябваше да бъдат напълно голи.

Ала Дерек каза, че едва не са се любили, и вероятно трябваше да му повярва. Надяваше се, че когато най-сетне се люби с него, ще разбере по-добре съветите и напътствията на Мей, но сега се чувстваше напълно объркана.