Отровни думи

ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

На Бъдни вечер Дерек отново помоли Келси да се омъжи за него. Младият мъж напусна рано празничната вечеря, за да отиде при любимата си. Беше поръчал бутилка вино и я обсипа с малки подаръчета, глупави и мили неща, които я накараха да се смее: огромен напръстник, шапка с три дълги почти метър пъстроцветни пера, звънчета за обувките й. Годежният пръстен остави за накрая.

Не можеше да има по-подходящ случай. И този път въпросът: „Келси, ще се омъжиш ли за мен?“ не я накара да избухне в гняв. Тя силно го целуна, но сетне взе лицето му в шепите си и меко отвърна:

— Не.

Не бе подготвен за отказа й. Всичко вървеше толкова добре и той бе сигурен, че този път тя ще каже, „да“. Не знаеше как да я убеждава. Всичко, което можа да каже бе:

— Защо? Ако още веднъж споменеш за скандал, ще те натупам.

— Но ти знаеш, че ще има скандал, и то доста голям — усмихна се тя.

— Не ти ли е идвало наум, че не ме вълнува?

— Сега говориш така, Дерек, но какво ще кажеш после, когато наистина се случи? А как ще реагира семейството ти? Те едва ли биха искали името им да се опозори.

Точно тези думи го накараха да се реши да съобщи на близките си за намерението си да се ожени за Келси. Баща му бе обявил пред семейството за предстоящия развод с Франсис и сега бе ред на Дерек да ги изненада с новината си.

Коледната вечеря бе чудесен повод да направи съобщението си, тъй като всички се бяха събрали в големия салон. Настроението беше празнично, всички се шегуваха, виното се лееше и баща му бе в отлично разположение на духа, ала Дерек не се реши. Не искаше да им разваля празника, поне на някои от тях.

Обаче на следващия ден не се колеба. Отново се бяха събрали за вечеря, но този път някои от членовете на семейството отсъстваха — Диана и Клер сутринта си бяха заминали заедно със съпрузите си. Техният брат Маршъл бе отишъл на гости у свой приятел в съседното имение, а леля Розалин се бе качила на горния етаж, тъй като малката Джудит бе настинала.

Всички останали бяха край масата и настроението отново бе приповдигнато. Жените разговаряха за празничните приеми, за бебета и мода. Джеймс се опита да се заяде със зет си Уорън, но той не му обърна внимание, Никълъс и Джеръми спореха за качествата на последния жребец на Никълъс, тъй като конят бе загубил последните състезания.

Едуард и Джейсън обсъждаха последните инвестиции на Едуард. Всички бяха приели много добре вестта за развода на Джейсън и за Дерек това бе добър знак. Близките му не бяха от хората, които дълго таяха недоволство… поне към членовете на семейството. Само Джеймс бе изключение, когато в продължение на десет години фамилията се бе отказала от него, ала това бе в миналото и времената се бяха променили.

Така че преди да поднесат десерта, Дерек се изправи и заяви:

— Бих помолил за вашето внимание за няколко минути. Имам да ви съобщя добри новини, поне за мен са добри. Някои от вас може би няма да се съгласят с мен, но… — Сви рамене и погледна към мястото, където седеше баща му. — Реших да се оженя за Келси Ленгтън.

Баща му зяпна смаяно. Антъни се задави с виното си, Джеймс вдигна очи към тавана, а Джеръми закри лицето си с ръце.

В настъпилата тишина прозвуча радостният глас на Джорджина:

— Но това е чудесно, Дерек. Тя ми се стори прекрасно момиче.

— Кога ще ни запознаеш с нея, Дерек? — обади се леля Шарлот.

Едуард, който седеше през няколко стола от племенника си, се наведе и одобрително го потупа но рамото.

— Това е великолепно, момче. Джейсън най-сетне ще престане да ти натяква, че не си поумнял и не си си седнал на задника.

Ейми сияещо му се усмихна:

— Защо не реши по-рано, Дерек? Можехме да направим двойна сватба.

Джеръми се хилеше и едновременно клатеше глава.

— В този момент не бих искал да съм на твое място, братовчеде — промърмори.

Никълъс кимна в знак на съгласие.

— Всичко можеш да очакваш от Дерек.

Реджи побутна с лакът мъжа си и прошепна:

— И ти трябваше да бъдеш толкова романтичен, когато се срещнахме.

Никълъс я изгледа намръщено и сетне изведнъж го осени:

— Мили Боже, откъде разбра? — възкликна той, което предизвика няколко любопитни погледа.

— Няма значение — заяви съпругата му. — Смятам, че е много смело от негова страна да не робува на обществените условности и да следва сърцето си.

— Не се и съмнявам — нежно й се усмихна Никълъс. Дерек не чу нищо от разменените реплики. Стоеше изправен и чакаше избухването на баща си. Ала нищо не се случи.

Джейсън бе почервенял от едва сдържан гняв, но когато заговори, тонът му бе съвършено спокоен:

— Забранявам да го правиш.

Думите му предизвикаха оживени възгласи и настана бъркотия.

— За Бога, Джейсън, защо говориш така?

— Струва ми се, че той знае кое е момичето — обърна се Джеймс към брат си Антъни.

— И аз така мисля.

Едуард ги чу и недоумяващо попита:

— Коя е тя?

— Келси е братовчедка на Пърсивал Елдън — услужливо му обясни Джорджина.

— Всъщност, Джорджи, тя не е роднина на Пърси — осведоми съпругата си Джеймс.

— Ще ми каже ли някой какво става тук? — объркано попита Травис.

— И аз самият бих искал да знам — сърдито отвърна баща му и погледна към Джейсън.

— Може би няма да е зле, момчето ми… ако разясниш някои неща — каза Антъни на Дерек. — Отиде твърде далеч и по-добре да стигнеш докрай.

Дерек рязко кимна.

— Келси не е братовчедка на Пърси, както някои от вас предполагат. Тя е моя любовница.

— О, Боже! — промълви Шарлот и отпи от виното си.

— Ей Богу, да не би да си полудял, братовчеде? — възкликна Травис.

— Мъжете са длъжни да се оженят за любовниците си, особено когато дамата е подходяща за брак, както е в случая — каза Ейми на брат си.

— Но в случая не е така, хлапенце — отвърна Джеръми на братовчедка си.

При това заявление тя последва примера на майка си.

— О, Боже! — бе всичко, което можа да каже.

— Не виждам какво значение има това — намеси се Джорджина. — Щом той иска да направи честна жена от нея, мога само да му се възхищавам.

Джеймс завъртя очи.

— Разсъждаваш като американка, Джорджи.

— Радвам се, че е така — обади се Уорън в защита на сестра си и й намигна.

— В твоята страна може и да няма значение, янки, но тук е съвсем различно — възрази Антъни. Уорън сви рамене.

— Значи ще се ожени за нея и ще замине за Америка, а лицемерите от висшето общество да си гледат работата.

— Идеята ми харесва — ухили се Дерек. Не му бе хрумвало досега, но…

— Забранявам и това — каза Джейсън.

— Е, това решава всичко, не е ли така? — сухо заключи Джеймс, макар че нищо не решаваше.

— Той е достатъчно голям, Джейсън — обади се Едуард. — Не можеш просто да му забраниш. Трябва да се опиташ да го вразумиш.

Джейсън кимна рязко, изправи се и напусна стаята. Синът му въздъхна. Следваше най-неприятната част.