Отровни думи

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Този следобед Дерек трябваше да изпълни няколко поръчки и реши да вземе Келси със себе си. Желанието бе импулсивно и сигурно не биваше да му се поддава. Явно съвсем се бе размекнал и Келси бе виновна за това.

Тя се бе превърнала във великолепна любовница. Никога не бе изпитвал такова удоволствие с друга жена. Усещането бе близо до истински екстаз. А след невероятните часове, които прекараха току-що, никак не му се искаше да се разделя с нея.

Роклята, която облече, го изненада. Като се изключи ужасната червена рокля, която носеше, когато я видя за пръв път, дрехите и бяха много изискани и в тях тя приличаше на истинска лейди.

Но днес роклята и бе от кадифе в изненадващ светлооранжев цвят, украсена по краищата с бледожълта коприна.

— Не мога да те позная в тази рокля. Толкова е ослепителна.

Действително роклята се отличаваше от останалите й дрехи, които бяха подбрани с вкус, с фини нюанси на цветовете и изтънчена кройка, така че не биеха на очи и подчертаваха красотата й.

Забавно, каза си Дерек, като осъзна, че току-що я бе обидил, но Келси не изглеждаше оскърбена, по-скоро замислена, когато отвърна:

— И аз си помислих, че този цвят е ужасен, но той е подбран от госпожа Уестърбъри съгласно твоите инструкции.

Младият мъж се изчерви. Бе казал на шивачката, че тя е негова любовница и да я облече по подходящ начин. Вероятно жената смяташе, че всички любовници подражават на актрисите, които подбират дрехите си така, че да привличат вниманието върху себе си.

— Деколтето е доста неприлично — добави Келси и видя, че той любопитно погледна към гърдите й, но вече бе закопчала жакета си. — Не, няма да ти го покажа.

— Доста неприлично ли каза?

— Да, доста.

Младата жена въздъхна, когато пръстите му ловко разкопчаха жакета, но не го спря. Когато видя дълбоко изрязаното деколте, разкриващо прекрасните й гърди, Дерек възхитено подсвирна, забравил за отвратително яркия цвят на роклята.

Слабините му пламнаха от възбуда, но той стисна устни и закопча жакета й. Келси го гледаше, очаквайки коментара му, ала той само се усмихна смутено и я поведе към каретата.

Младият мъж заповяда на кочияша да спре пред модния магазин на госпожа Уестърбъри, като остави любовницата си в каретата.

— Направих някои промени в поръчките ти — обясни той, когато след малко се върна.

Не й беше нужно да пита какви са промените. Той не бе харесал цвета на дрехата, но очевидно дълбокото деколте бе грабнало сърцето му. Е, винаги можеше да го прикрие с парче дантела, помисли си и си отбеляза наум да не забрави да си купи на следващия ден.

Бяха на път за адвоката му, където Дерек трябваше да подпише някакви документи, когато той внезапно почука по покрива на каретата — знак за кочияша да спре — и изскочи навън. Келси видя през прозорчето, че той извика след една двойка на средна възраст.

Франсис спря веднага, а спътникът й отстъпи няколко крачки назад, сякаш не желаеше да го забележат, ала Дерек не му обърна никакво внимание.

— Не знаех, че си в града — каза на мащехата си и я прегърна.

— Аз имах малко… работа, така че останах за няколко дни в Лондон след сватбата на Ейми — отвърна тя.

— Къде си отседнала? Не съм те виждал в градската къща.

— Може би защото не се отбиваш често там?

— Вярно е — ухили се той, — но Хенли щеше да ме уведоми.

— Всъщност, Дерек, отседнала съм в хотел — призна Франсис.

— Защо?

— Защото не искам Джейсън да ме завари в къщата.

Младият мъж разбиращо кимна.

— Тази сутрин баща ми ни каза за развода.

Очите й блеснаха.

— Значи той е съгласен?

— Не знаеше ли?

— Не, той никога не ми казва нищо — въздъхна тя. — Макар че в интерес на истината, не съм разговаряла с него, откакто му съобщих, че искам развод. Изпратих му бележка къде да ме намери, но… предполагам, че ще дойде да ме уведоми за решението си.

Франсис винаги бе харесвала заварения си син, но никога не бе изпитвала майчински чувства към него. Предполагаше, че просто бе лишена от майчински инстинкт. Ако знаеше, че Джейсън се жени за нея само за да осигури майка на сина си и племенницата си, сигурно никога нямаше да се съгласи на този брак.

А и навремето бе прекалено млада, за да мисли за деца. Въпреки това не искаше Дерек да се разстройва от раздялата й с баща му.

— Надявам се, че новината не те е натъжила.

— Бях изненадан… но те разбирам. Единствено чичо Едуард се противопостави, страхува се от скандал.

— Скандалът няма да засегне семейството ти, тъй като аз съм причина за развода. Обществото само ще съчувства на Джейсън. Предполагам, че ще заклеймят мен, но тъй като никога не съм водила светски живот, това не ме засяга.

Тя намекваше за любовната си връзка с друг мъж и това привлече вниманието на Дерек към спътника й. Той беше слаб, невзрачен мъж, който навярно не тежеше повече от петдесетина килограма и бе само с няколко сантиметра по-висок от Франсис, което означаваше, че едва стигаше до рамото на Дерек.

Този мъж бе причинил неприятности на семейството му, заради него баща му ще трябва да преживее срама на един скандал. В гърдите му се надигна гняв. По дяволите, малкият негодник ще си плати за това!

Дългата ръка на Дерек се протегна, сграбчи мъжа за ревера на палтото и го повдигна от земята. Мъжът извика и се опита да се отскубне от неочакваната хватка. В очите му се четеше ужас, но това не уталожи гнева на младия лорд,

— Не знаеше ли, че лейди Франсис е омъжена, когато протегна мръсните си лапи към нея? — Ще те размажа само с един удар, малки глупако!

— Пусни го веднага, Дерек! — извика лейди Франсис. — Да не би да си полудял? Нима щях да изневеря на баща ти, ако бях щастлива с него? Но той не само че ме накара да страдам, но ми изневерява от първия ден на нашата сватба. Освен това трябва да ти кажа, че бракът ни никога не е бил консумиран!

Дерек смаяно я изгледа.

— Никога?

— Никога — рязко повтори тя, — но това не означава, че през всичките тези години баща ти е спал сам.

— Това обвинение е абсурдно, мадам — остро отвърна той. — Та баща ми почти не е напускал Харвестън.

— Не е необходимо да напуска Харвестън, след като любовницата му живее под неговия покрив!

Бе толкова изумен, че рязко отпусна ръка и мъжът падна на земята.

— Коя е тя?

Франсис вече съжаляваше за думите си. Поклати глава и се спусна да помогне на спътника си да се изправи.

— Коя е? — изкрещя Дерек.

— Не знам — излъга жената.

— Лъжеш, мадам.

— Няма никакво знамение коя е тя — упорито му заяви. — Важното е, че не аз първа му измених, въпреки че той от самото начало ми е дал доста основания за това. Не желая повече да говоря за това и не искам да се нахвърляш върху Оскар. Той не е виновен за проваления ни брак, на който отдавна трябваше да сложа край.

Тя хвана Оскар под ръка и двамата бързо се отдалечиха. Дерек остана да гледа втренчено след нея.

Някой докосна ръката му и той се сепна, като видя Келси.

— Ей Богу, съвсем забравих, че ме чакаш.

— Това е съвсем очевидно — усмихна се тя. — За какво беше всичко това?

Той кимна към отдалечаващата се двойка.

— Мащехата ми и нейния любовник.

— О, разбирам. Струва ми се, че бе готов да убиеш нещастния мъж.

— Едва се сдържах — промърмори Дерек и я поведе към каретата.

— Странно — замислено рече тя.

— Кое?

— Ами ако баща ти изглежда като теб, не мога да си представя как мащехата ти е предпочела друг мъж, особено този невзрачен човечец.

Този комплимент го зарадва и Дерек буйно я прегърна.

— Има нещо още по-странно. Тя заяви, че през всичките тези години баща ми нито веднъж не я докоснал. Нещо повече — имал е любовница, която живее под един покрив с него.

— Невероятно! Е, това е доста шокиращо — смаяно поклати глава Келси.

— Ами къщата е доста голяма — добави Дерек, сякаш това обясняваше нещата.

— Значи ти не си знаел, така ли? — Той поклати глава. — И все още не знаеш? Нямаш никакви предположения?

— Никакви — въздъхна младият мъж.

— След като баща ти се развежда, това вече няма значение, нали?

— Не… освен че ще полудея, докато не разбера коя е.

— Необходимо ли е?

— Кое?

— Да разбереш?

— Абсолютно.

— Но след като през всичките тези години не си заподозрял нищо, това означава, че баща ти много добре пази тайната си и ще продължава да я пази, не мислиш ли?

— Вероятно си права — съгласи се Дерек.

— Няма ли да се откажеш?

— Няма начин — ухили се той.