Отровни думи

ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

По-късно през същата седмица на Дерек му хрумна да заведе Келси на надбягванията. Възнамеряваше да отиде с Пърси и Джеръми, но в последния момент им каза, че ще се срещнат там.

Не го направи само за да й достави удоволствие. Без съмнение младата му любовница щеше да се забавлява, но това не бе единствената причина. Той се опита да се държи като дискретен любовник, който посещава интимната си приятелка само вечер, обаче установи, че това не му се нрави. През деня се занимаваше с бизнес, опитвайки се да се държи така, сякаш нищо в живота му не се е променило. Но сутрин с усилие на волята напускаше Келси и едва дочакваше залеза, за да се отправи към къщата й.

Днес си каза, че нищо няма да се случи, ако един-единствен път заведе любовницата си на обществено място. Проблемът бе, че той се наслаждаваше прекалено много на нейната компания. Тя го караше да се смее, не го уморяваше с безкрайно бърборене, беше интелигентна и умна. Често след вечеря двамата разговаряха за литература и той бе удивен, че можеше да спори с нея по най-различни философски въпроси. Младият мъж се наслаждаваше на всяка минута от дискусиите.

Не знаеше дали всичко това може да се превърне в сериозен проблем. Някъде в дъното на съзнанието му се гнездеше мисълта, че интимната приятелка се използва само за едно единствено нещо. Последната му любовница непрекъснато настояваше да я придружава навсякъде, нещо, което безкрайно го дразнеше. Нито пък се бе наслаждавал на компанията на Марджъри извън спалнята. Ала Келси бе съвсем различна. Не му додяваше с безкрайни искания и капризи, всъщност единственият път, когато му бе поискала нещо, бе молбата й да я целуне.

Споменът го накара да се усмихне. Напоследък доста често се усмихваше без някаква видима причина. Дори камериерът му го забеляза. Келси непрекъснато бе в мислите му и истината бе, че тя се бе превърнала в нещо безкрайно скъпо за него.

Келси бързо се облече за излизане. Дерек не обичаше тя да прекарва дълги часове пред огледалото, заета с прическата и тоалета си. Въпреки това винаги изглеждаше прекрасно и днешния ден не бе изключение.

Бе ходила още няколко пъти при шивачката и се бе завърнала с няколко комплекта дрехи, в това число роклята в сапфиреносиньо. Изглеждаше толкова красива, че на Дерек му се прииска времето да е по-хубаво, за да я изведе на разходка из Хайд Парк в открита карета. Мисълта бе толкова скандална, че той самият се стресна. Да се разхождаш из Хайд Парк с дамата, за която си сгоден, бе едно, но с любовница — съвсем друго. Подобни неща бяха вършили навремето двамата му по-млади чичовци, но те никога не се бяха съобразявали с хорското мнение. Не напразно се славеха като едни от най-големите лондонски развратници.

Надбягванията щяха да се състоят извън Лондон. Въпреки множеството екипажи успяха да се промъкнат между една каляска и един файтон точно до пътеката, откъдето се разкриваше идеална гледка към пистата. Хората бяха започнали да прииждат. Виждаха се няколко дами, дошли със съпрузите си или с някой член на семейството, но времето бе студено и по-голямата част от изисканите дами от висшето общество не бяха удостоили надбягванията с присъствието си. Дерек не бе особено разтревожен, че някой познат може да го види с Келси. Никой освен Джеръми и Пърси не знаеше за нея, а освен това тя щеше да остане в каретата. Вътре гореше мангал, ала денят не бе толкова мразовит, нямаше вятър и дори слънцето се показваше от време на време. Поднасяха се чай, различни напитки и леки закуски, но повечето от господата си бяха донесли храна и Дерек не беше изключение. Госпожа Хърсъл му бе приготвила кошница със сандвичи, сладкиши и няколко бутилки вино. Храната бе достатъчна не само за него и Келси, но и за двамата му приятели.

След първото надбягване те се присъединиха към тях. Лицето на Пърси сияеше. Изглежда, притежаваше шесто чувство по отношение на конете и надбягванията, защото никога не губеше. За него залаганията не бяха нещо сериозно, той просто се забавляваше.

— Струва ми се, че вече си прибрал солидна печалба — отбеляза Дерек, като видя самодоволното му лице.

Приятелят му отвърна едно „хм“ и насочи внимание към кошницата със сандвичите.

— Има ли смисъл да питаш? — престорено тъжно отвърна Джеръми.

Братовчед му се засмя:

— Пърси не винаги е прав за залаганията. Много добре си спомням как веднъж загубих няколко хиляди лири само защото послушах съвета му.

Той направи страдалческа физиономия.

— Никога няма да го забрави — оплака се той на Джеръми.

— Мисля, че се забавляваше, като изигра стария Ник за залозите при първото надбягване.

Лицето на Пърси грейна.

— Така е, но и Ник винаги успява да ми провали сделката, ако се натъкна на някой чистокръвен жребец. Не знам как го прави, но винаги успява.

— Тук ли е Никълъс?

Пърси кимна.

— Той регистрира онзи жребец, който купи от мен. Онзи, който ще бяга в четвъртия манш.

— Трябваше да го поканиш да се присъедини към нас — каза Дерек. Джеръми се задави.

— Ами, струва ми се, че няма да е много добра… — Не довърши, тъй като вратата на каретата се отвори и Реджина Идън, съпругата на Никълъс, се качи при тях. Очевидно затова Джеръми не одобри идеята на братовчед си и Дерек трябваше да признае, че е имал право. Сега се питаше как, по дяволите, ще представи своеволната си братовчедка на любовницата си.

— Стори ми се, че разпознах екипажа ти, Дерек — рече тя, наведе се, за да го целуне по бузата, и се отпусна на седалката до него. Сетне се обърна към Джеръми: — Защо не ми каза, че той е тук?

Джеръми пъхна ръце в джобовете си и се отпусна на седалката срещу тях.

— Не се сетих — измънка.

— Реджи, какво, по дяволите, правиш тук? — попита Дерек. — Та ти не обичаш конните надбягвания.

— Така е. — Младата жена сви рамене и сетне се усмихна. — Не знам как стана, но се обзаложих с Никълъс, че новият му кон няма да спечели днес, така че трябваше да дойда, за да се уверя лично. Нали не мислиш, че ще повярвам на думите му, след като той толкова мрази да губи от мен?

Дерек се извърна настрани, опитвайки се да прикрие Келси, която седеше от другата му страна. Непосилна задача, като се има предвид лъскавата сапфирена рокля на любовницата му.

— Можеше да попиташ мен — изтъкна той. Реджина повдигна вежди.

— Когато те виждам толкова рядко? И откъде да знам, че ще бъдеш тук? — След тези думи го бутна безцеремонно назад, за да не й пречи.

— Колко се радвам да те видя отново, Келси. Нямах представа, че познаваш братовчед ми.

От мига, в който зърна Реджина Идън да влиза в каретата, тя изпадна в паника. Едно бе да разговаряш с непознат човек и да го оставиш да си мисли каквото иска, след като не очакваш пак да го видиш, а съвсем друго да го видиш отново.

Затова се бе извърнала към прозореца, надявайки се като Дерек, че жената няма да я познае, но надеждите й бяха напразни.

— Нима Дерек е ваш братовчед, лейди Идън?

— О, да. Израснали сме заедно. И моля те, наричай ме Реджи както всички останали от семейството… — Тя замълча и многозначително погледна Джеръми. — Почти цялото семейство.

Дерек бе забравил за първоначалното си смущение. Сега бе напълно изумен.

— Реджи, откъде познаваш Келси?

— Срещнахме се онзи ден при шивачката. За мен бе огромно удоволствие. Но, за Бога, какво търси тя тук сама с теб? Знаеш какви злобни клюки ще плъзнат.

— Тя е… тя е…

Той заекна, не знаейки как да продължи, когато Джеръми внезапно се намеси:

— Братовчедка на Пърси.

Пърси примигна.

— Тя е?… — Силно смушкване в ребрата от страна на младежа го накара да продължи: — моя братовчедка. Да, далечна братовчедка от страна на майка ми, досега не си чувала за нея.

— Великолепно — възкликна Реджи, — Когато се срещнахме, инстинктивно разбрах, че ще станем добри приятелки, а сега вече знам защо. След като е роднина на Пърси, значи тя е близка и на нашето семейство. Тази вечер трябва да я доведеш на вечеря у дома, Пърси. Разбира се, и вие сте поканени — обърна се тя към братовчедите си.

Тримата мъже изпаднаха в паника.

— Това няма да е…

— Не е възможно…

— Аз имам друг…

Обаче тя решително ги прекъсна и смръщи вежди.

— Да не би наистина да мислите, че ще успеете да ми се изплъзнете с глупавите си извинения, когато съм в града само за няколко дни? Баща ти и леля Джорджина вече приеха поканата, Джеръми. Същото се отнася и за чичо Тони и леля Розалин, така че ще стане чудесна семейна вечеря. Каквито и планове да имате, те не са по-важни от една семейна вечеря, нали?

Джеръми завъртя очи. Дерек се отпусна назад, проклинайки случайността. Реджи винаги постигаше своето, като го правеше с невинното изражение на малко дяволче.

— Това означава ли, че всички ще отидем? — обърна се Пърси към Дерек.

Той изпита желание да убие приятеля си на място. Братовчедите нямаха друг изход, освен да приемат поканата на Реджи, но Пърси можеше да се измъкне; тъй като не бе член на семейството. Но как можеше да очаква от този малоумник да прояви здрав разум? Не, не и добрият стар Пърси.