Отровни думи

ПЕТА ГЛАВА

— Сигурен ли си, че не искаш да ти бъда длъжник за цял живот, Дерек?

— Май ставаме алчни, така ли? Можех да се закълна, че сме приключили с този въпрос.

— Ами, това беше преди ти да грабнеш наградата — очарователно му се усмихна Джеръми. Келси нямаше представа за какво говореха, а и това не я интересуваше. Сега, предполагайки, че бяха на път за новия й дом, тя отново бе нервна и неспокойна. Съвсем скоро трябваше да започне живота си на платена любовница и… Момичето потръпна, неспособно да продължи мисълта си.

Пътуваха с елегантна карета, която явно принадлежеше на Дерек. Сега бяха петима. Джеръми се бе върнал в кабинета на Лони, прегърнал младо русо момиче, облечено в рокля, подобна на тази, която Келси носеше. Представиха я като Флорънс и бе очевидно от пръв поглед, че блондинката обожаваше Джеръми Малори — не можеше да откъсне очи от неговите. Непрекъснато го докосваше и се притискаше към него, ловко използвайки всяко поклащане на каретата на завоите. Все едно че бе седнала в скута му.

Келси остана съвършено спокойна. Явно връзката й с Джеръми нямаше да започне веднага, а дори и да бе така, тя нямаше право да изисква нищо от него. Освен да плаща издръжката й. И макар че ситуацията не бе обичайна и той я бе купил, щеше да очаква безусловна преданост и покорност от нейна страна. При такива споразумения джентълмените не бяха длъжни да остават верни на любовницата си. Тъкмо обратното. В повечето случаи те имаха и съпруги.

Мъжете продължаваха да си говорят за награди и задължения до живот, но тя се опита да не им обръща внимание. Ала внезапно се запита как толкова млад мъж като Джеръми може да си позволи да плати такава огромна сума за нея, когато повечето благородници на неговата възраст живееха от рентата, която им отпускаха родителите им, или от приходите от имението, което щяха да наследят.

Сигурно той бе невероятно богат и Келси можеше само да бъде благодарна за това. Ако не беше така, сега сигурно щеше да бъде с онзи лорд със студените сини очи, вместо да седи в каретата с тези джентълмени, които я отвеждаха незнайно къде.

Не след дълго каретата спря и Джеръми и Флорънс слязоха. Не бе дадено никакво обяснение и никой не каза на Келси, че тя също трябва да слезе. След няколко минути младежът се върна, този път без Флорънс, и тъй като другите двама мъже не го попитаха къде е момичето, тя предположи, че джентълмените знаят къде се е дянала блондинката.

Екипажът отново потегли и след около четвърт час отново спря. Келси не познаваше Лондон — нали до вчера, когато пристигна с Елиът, никога не бе идвала в града. Девойката видя внушителните очертания на красива къща която явно се обитаваше от богато и аристократично семейство.

Това не я изненада, като се има предвид цената, която младият лорд бе платил за нея. Обаче май пак бе сгрешила, тъй като сега Дерек слезе от каретата. Навярно той живееше в тази къща, а не Джеръми и тя предположи, че вероятно ще оставят първо Дерек и Пърси, преди тя и Джеръми да достигнат крайната цел на пътуването си.

Оказа се, че отново греши, тъй като Дерек се извърна към каретата и протегна ръка, за да й помогне да слезе. Келси бе толкова изненадана, че без да мисли му подаде ръка. Едва когато стигнаха до високата дъбова врата, се осмели да попита:

— Защо вие ме придружавате, а не Джеръми?

Той изненадано я погледна.

— Няма да останеш дълго тук. Само една нощ. Утре ще ти бъде уредено друго жилище.

Девойката кимна и страните й се покриха с червенина.

Сега вече разбра. Джеръми вероятно наистина живееше с родителите си и разбира се, не можеше да я заведе вкъщи. Сигурно Дерек му е предложил да и даде подслон за тази нощ, което бе много любезно от негова страна. За щастие на него не му се налагаше да обяснява присъствието й на някого.

— Значи вие живеете тук?

— Когато съм в Лондон, да — отвърна младият мъж. — Това е градската къща на баща ми, въпреки че той много рядко я използва. Предпочита да живее в провинцията, в Харвестън.

Вратата се отвори, преди да довърши, и на прага се появи внушителен иконом, който почтително се поклони.

— Добре дошли у дома, милорд — рече той, като внимаваше да не гледа Келси.

— Няма да влизам, Хенли — информира го Дерек. — Само придружавам тази гостенка, която ще остане за през нощта. Ще ти бъда много благодарен, ако помолиш госпожа Хърсъл да се погрижи за момичето.

— Хм… в стаята на горния етаж ли да я настаним, милорд — или на долния?

Келси остана смаяна, като видя, че въпросът накара младият мъж да се изчерви. Вълненият жакет прикриваше голяма част от роклята й, ала все се виждаше достатъчно, за да се разбере каква професия упражнява.

— На долния етаж — рязко отвърна той. — Вече казах, че аз няма да остана тук тази нощ.

Сега бе неин ред да се изчерви от грубия намек в думите му. Икономът кимна леко и отиде да повика госпожа Хърсъл.

— Когато слугите те познават още от пелени, започват да се държат покровителствено — промърмори Дерек зад гърба му.

Ако не се чувстваше толкова засрамена, Келси щеше да се засмее. Той изглеждаше ядосан и едва ли щеше да оцени шеговитата й забележка, ако се осмелеше да я направи. Затова девойката впери поглед в пода и търпеливо зачака мъжът да си тръгне.

— Е, мога да ти пожелая само лека нощ — промърмори Дерек, сякаш отгатнал мислите й. — Вероятно утре ще пътуваш почти цял ден, така че не е зле да се наспиш добре и да си починеш.

И преди тя да успее да попита за къде ще пътува, вратата се затвори зад него и той изчезна от смаяния й поглед.

Младото момиче въздъхна смутено, но в следващия миг изпита облекчение. Значи щеше да прекара нощта сама и това, за което избягваше да си мисли, се отлагаше… поне с едно денонощие.

Животът на любовница за нея щеше да бъде като брачна нощ, макар и без брачни клетви и без любовта и нежността между двамата младоженци. Тя знаеше, че в миналото браковете са се уреждали между родителите и много често новобрачните не са се познавали и са се виждали за пръв път едва през брачната нощ. Ала в днешния модерен век тези женитби бяха голяма рядкост. Сега родителите не избираха вместо децата си, но изискваха заради благоприличието, да се спазва някакъв срок преди сватбата. Колко ли време имаше Келси? Не бе очаквала това отлагане. Когато потеглиха, бе сигурна, че тази нощ няма да са легне сама. А утре щеше да пътува. А може би Провидението щеше да й дари още никой и друг ден отсрочка?

Сърцето и запърха, изпълнено с плаха надежда. Обаче това забавяне нямаше да й даде възможност да опознае Джеръми по-добре. След като се замисли, си спомни, че те двамата не си бяха разменили нито една дума. Как, по дяволите щеше да сложи начало на връзката си с него, след като въобще не разговаряха?

Реши, че утре ще се тревожи за това. Сега трябваше да реши как да се държи с икономката. По обичайния за нея начин или в съответствие с новото си положение!

Ала госпожа Хърсъл се появи, преди Келси да си отговори на този въпрос. Жената я изгледа критично, само промърмори едно хладно „хъм“ и се насочи към вътрешната част на къщата, като остави девойката сама да я последва. Така да бъде. Отсега нататък трябваше да свикне с подобно отношение. Можеше само да се надява, че с времето ще успее да понася по-лесно новото си положение.