Падане

37

По обед съдия Джордж Компаньони подписа разрешителното за обиск и ужасите от къща 6 А бяха официално и законно потвърдени от Бош, Чу и други детективи от „Неприключени следствия“. Чилтън Харди беше качен в една от колите и откаран в градския арест, за да бъде регистриран от детективи Бейкър и Кехое. Като водещи следователи, Бош и Чу останаха на местопрестъплението.

Скоро улицата пред двете долепени къщи, където Харди беше живял, представяйки се за баща си, и бе удовлетворявал ужасните си страсти, придоби циркова атмосфера, когато съобщенията за ужасните находки започнаха да привличат все повече и повече следователи и полицаи, криминалисти и журналисти от два окръга. Очертаваше се скоро малкият Лос Аламитос да привлече вниманието на целия свят, след като историята попаднеше във всички новинарски програми, интернет и кабелните телевизии.

Препирнята между двете ЛАПУ относно юрисдикцията беше уредена бързо — Лос Анджелис пое всички следователски аспекти по случая, а Лос Аламитос се нагърби с охраната и контрола върху тълпата и медиите. Това включваше спиране на движението в района и евакуирането на всички останали жители в жилищния комплекс от шест къщи, където бе живял и действал Харди. И двете страни се подготвиха за разследване на местопрестъплението, което вероятно щеше да продължи най-малко седмица. И двете страни доведоха официалните си говорители, за да поемат очакваната вълна репортери, камери и подвижни телевизионни станции, които щяха да се изсипят в доскоро тихия квартал.

Шефът на полицията и началникът на сектор „Грабежи и убийства“ разработиха следователски боен план, в който имаше най-малкото една изненада. Лейтенант Дювал, която ръководеше отдел „Неприключени следствия“, не беше поставена начело на представлението. Разследването, което несъмнено бележеше звезден момент за отдела й, бе поверено на лейтенант Лари Гандъл, друг началник-отдел от „Грабежи и убийства“, който имаше повече опит от нея и бе много по-оправен с медиите.

Бош нямаше възражения срещу този ход. Беше работил в екипа на Гандъл, преди да постъпи в „Неприключени следствия“, и двамата си пасваха добре. Гандъл беше от онези, които работеха със запретнати ръкави и вярваха на следователите си, а не се криеха зад затворени врати и спуснати щори.

Един от първите ходове на Гандъл бе да говори с Бош и Чу и да свика среща на всички следователи на местопрестъплението. Събраха се в тъмната предна стая на номер 6 А, след като Гандъл временно разкара криминалистите и фотографите на отдела.

— Слушай, народе — започна той. — Реших, че не бива да се събираме навън на слънце и свеж въздух. Стори ми се по-добре да бъдем тук, където е тъмно и вони на смърт. По всичко личи, че на това място са приключили живота си много хора, при това по ужасни начини. Били са измъчвани и убивани, и трябва да покажем уважението и почитта си към тях, като си свършим работата възможно най-добре. Няма да претупваме нещата и да заобикаляме правила. Ще направим всичко както трябва. Не ми пука дали онзи тип в момента се вози в колата с Бейкър и Кехое и си казва и майчиното мляко. Ще представим случай, който ще е бетон отвсякъде. Даваме дума, че онова нищожество никога вече няма да види дневна светлина. И че пред него има само един път — към спринцовката. Нищо друго. Разбрахме ли се?

Някои от присъстващите кимнаха. Бош за първи път виждаше лейтенанта да произнася мотивираща реч като някакъв футболен треньор. Хареса му и си помисли, че е добър ход да се напомни на всички присъстващи колко високи са залозите в това разследване.

След това Гандъл разпредели задачите на отделните екипи. Голяма част от разследването в двете къщи щеше да е свързано със събиране на следствени улики, но в основата на случая несъмнено бяха видеозаписите, открити в дрешника на втората спалня, както и фотографиите по стените. Следователите от „Неприключени следствия“ трябваше да установят кои са жертвите, откъде са дошли и какво точно е станало с тях. Задачата беше невероятно мрачна и тежка. По-рано Чу беше пуснал един от дисковете от дрешника на компютъра си, за да могат да придобият представа какво има в огромната колекция от записи. Видеото показваше как Харди изнасилва и изтезава жена до такава степен, че след като махна кърпата от устата й, тя започна да го умолява да я убие и да сложи край на мъченията й. Последните кадри показваха задушената, но все още жива жена и Харди, който се обръща към обектива и се усмихва. Беше получил от нея онова, което искаше.

През всичките си години като ченге Бош не беше виждал нещо по-гнусно и ужасно. Само на този диск имаше картини, които нямаше да се заличат, и трябваше да се опита да ги скрие някъде дълбоко в съзнанието си. А имаше още десетки дискове и видеокасети, стотици фотографии. Всичко това трябваше да се прегледа, опише, каталогизира и включи като доказателство. Очертаваше се болезнена, изгаряща душата работа, която със сигурност щеше да остави от онези вътрешни белези, които носеха единствено разследващите убийства ченгета. Гандъл каза, че иска всички от екипа да обсъждат мъчителната си работа с психотерапевта от отдел „Поведенчески науки“. Всяко ченге знаеше, че мълчаливото понасяне на ужасите на работата е като нелекуван рак. Въпреки това мнозина смятаха търсенето на помощ за слабост. Никой не искаше да бъде слаб, независимо дали в очите на лошите, или в тези на другарите си.

След това Гандъл даде думата на водещите следователи, Бош и Чу, които бързо резюмираха стъпките, които ги бяха довели до Харди и двете долепени къщи.

Обсъдиха и двете страни на разследването, пред които бяха изправени. На едно ниво имаше нужда от скорост, а на друго — необходимост да действат внимателно и обмислено, за да бъдат сигурни, че са свършили работата си по възможно най-добрия начин.

По закон управлението бе длъжно да повдигне обвинение срещу Харди в рамките на четирийсет и осем часа след арестуването му. Той щеше да бъде изправен за първи път пред съдия в сряда сутринта. Ако дотогава нямаше обвинение, трябваше да го освободят.

— Като начало, ще повдигнем обвинение само по един случай — каза Бош. — Едно убийство, към което ще добавяме по-късно, когато сме готови с останалите. Затова в сряда започваме с Лили Прайс. Засега обвинението е несигурно, но това е най-доброто, с което разполагаме. Имаме ДНК съвпадение и макар материалът да не е от Харди, вероятно ще можем да докажем присъствието му на местопрестъплението. Надеждата ни е между днес и сряда сутринта да открием снимка на Лили сред останалите.

Чу показа увеличена фотография на Лили Прайс, взета от първоначалното досие. Беше копие на снимка от училищния годишник. Лили се усмихваше, беше невинна и прекрасна. Ако откриеха нейна снимка сред сувенирите на Харди, нямаше да изглежда по същия начин.

— Става въпрос за убийство през осемдесет и девета, така че няма да я открием на дисковете, освен ако не се окаже, че Харди е започнал да прехвърля записите си от видеокасетите — каза Чу. — Това обаче е малко вероятно, тъй като не открихме необходимия за целта хардуер, а записите не са от онези, които могат да се пратят в някое студио.

— Ще трябва да прегледаме набързо всички фотографии — добави Бош. — Онези, които ще работят върху видеокасетите, също да внимават за нея. Ако я открием сред архивите, в сряда всичко ще бъде тип-топ.

След като Бош и Чу приключиха, Гандъл отново пое командването.

— Добре, народе — каза той. — Това е. Всички знаем какво трябва да правим, така че да действаме.

Групата започна да се разделя. Бош долавяше атмосферата на решителна целеустременост. Речите на Гандъл бяха свършили работа.

— А, и още нещо — каза Гандъл. — Нямаме крайни срокове в това разследване. Можем да работим колкото време ни е нужно по разпореждане директно от кабинета на началника.

Ако лейтенантът очакваше радостни възгласи или аплодисменти, щеше да остане разочарован. Нямаше особена реакция на добрата новина, че парите за разследването ще текат свободно. Извънредният труд беше хубаво нещо, което бе в недостиг през последната година. Никой обаче не мислеше много за финансовото обезщетение за работата по този случай. Бош знаеше, че всички присъстващи щяха да работят колкото часове е необходимо, независимо дали им се плаща или не.

Точно затова го правим.

Замисли се за думите на Киз Райдър. Всичко бе част от мисията и този случай го показваше недвусмислено.