На Анди и Рич,
затова, че бяха до мен, когато трябваше.
Както и преди, ще продължа вечно да благодаря на майките и бащите на Мидкемия, че ми дадоха място, където да си играя. Все още чувам вашите гласове, когато седна да пиша за нашия свят.
На Джонатан Матсън, както винаги, за приятелството и мъдрите съвети.
На редакторите, които винаги се стараят, без значение колко са откачени обстоятелствата.
На майка ми, която ме вдъхновява с упорство и несравнима любов.
На децата ми, че дават причина за съществуване извън егоизма и личните амбиции.
На дамите, с които вечерям, за забавлението за това, че ми позволяват да надникна в свят, който почти не разбирам.
На новите приятели и проекти, които правят живота интересен.
Отново на читателите ми, които ме оставиха да продължа с това.
Без споменатите по-горе и някои пропуснати животът нямаше да си струва въобще.
Реймънд Фийст
Сан Диего, юли 2005