ЕпилогПреценка

Двама облечени в черно мъже вървяха през полето.

И двамата носеха робите на Велики магьосници от Събранието. На зазоряване ги бяха пратили да проверят слуховете за нов потенциален разлом към света на дасатите.

— Ето — каза първият, посочи напред и забърза.

Високият му спътник го последва. Когато стигнаха до това, което търсеха, спряха. Нисичкият вдигна ръце, сякаш за да се защити.

Наистина имаше разлом и макар да беше широк само педя, през него се бе промъкнало някакво същество. Мъжете го загледаха учудено.

Не беше по-голямо от бебе, но стоеше право и ги наблюдаваше. Имаше хуманоидна форма — глава, две ръце и два крака. Лицето му беше почти без черти, а очите и устата бяха тесни цепки. Главата му беше съвсем кръгла. Имаше по четири пръста на ръцете и беше облечено в черни панталони и риза. Държеше малък метален жезъл и с цвърчащ звук го заби в земята до разлома.

— Какво е това? — попита първият магьосник.

— Не знам — отвърна другият.

Спътникът му го изгледа, защото гласът му звучеше странно.

— Добре ли си? — мъжът бе хванал треска и бе изкарал на легло последните три дни, но тази сутрин се бе оправил.

— Няма проблем.

Нещото погледна към сутрешното слънце и потръпна, въпреки че беше топло. Изобщо не обръщаше внимание на магьосниците.

— Какво ли прави? — попита по-ниският.

— Изглежда… — другият направи пауза, сякаш търсеше думи, — очаровано от слънцето.

— Ако това, което сме чували за света на дасатите, е вярно, тяхното слънце не свети.

— Така ли?

Първият отново изгледа спътника си.

— Виж жезъла!

Малкият жезъл пръскаше лилави искри, които отиваха в разлома. Скоро от него започнаха да излизат някакви лилави светкавици.

— Мисля, че черпи енергия — каза вторият и гласът му отново прозвуча странно.

— Според Пъг тези разломи са привлечени от талноя. Но той смята, че им трябва енергиен източник, за да ги поддържа отворени. Трябва да го унищожим веднага!

И започна да произнася заклинание срещу разлома и съществото, а вторият магьосник са дръпна назад. Вдигна ръце и от тях излязоха два зеленикави лъча, които изпепелиха първия на място.

Малкото същество се обърна към тях и изсъска предупредително.

— Не бива така, нали? — каза магьосникът.

Приближи се и клекна до нещото, което отново се бе загледало в слънцето.

Вече бе топло, но съществото започна да трепери.

— Аха, още не можеш да се пригодиш, нали? — каза мъжът.

Треперенето стана още по-силно и съществото избухна в пламъци, които за момент заслепиха човека.

— Това беше интересно — вниманието му се насочи към жезъла, който поддържаше разлома. — Някой май иска да дойде на посещение?

Посегна и го измъкна от земята. Притокът на енергия спря и след минута разломът се затвори.

— Трябва да поработя над този език — каза мъжът и прибра жезъла под робата си. — Доста е различен и с моя акцент ще си имам проблеми.

Лесо Варен пристъпи към останките на Великия, тананикаше си без думи.

— Жалко, че трябваше да се жертваш за империята — коленичи и вдигна трупа на рамо. — Поне ще получиш геройско погребение, или каквото правите на този свят. — Извади една сфера изпод робата си, натисна копчето и изчезна.

Само малкото овъглено петно в тревата показваше какво се бе случило току-що в обширните равнини на империята Цурануани.

Загрузка...