Полетът на Нощните ястреби

9Кеш

Тал излъчваше престорено търпение.

Петро Амафи стоеше от дясната му страна и отново играеше ролята на слуга на отегчен благородник. Малко встрани бе Каспар, сега подвизаващ се като Андре конт дьо Басилон от двора на херцога на Батира.

Като всички чуждестранни благородници, трябваше да се представят в императорския двор при пристигането си. Разбира се, император Диигаи беше твърде зает, за да им обърне внимание. Каспар носеше акредитации на търговски делегат от Кралството, а Тал бе дребен благородник и шампион на Двора на майсторите в Ролдем. И двамата бяха твърде незначителни, за да отнемат от времето на стария император.

Щяха да бъдат посрещнати от някой благородник с достатъчно висок ранг, за да не се обидят, но и да не получат твърде високо мнение за статуса си. Преди да тръгнат, Каспар бе обяснил, че Ролдем се има за културен център в Кралското море, но Кеш се смята за център на света, при това донякъде с право.

Исторически кешийците бяха най-могъщата нация на Мидкемия. Само непрекъснатата необходимост да се държи във васалство така наречената Кешийска конфедерация спираше Империята от експанзия. Преди двеста години един бунт в юга бе позволил на северната провинция Босания да се отцепи. Сега тя се делеше на херцогство Крудий, Островната държава Квег и Свободните градове на Натал.

Понастоящем ролдемската флота имаше договорка с Източния флот на Кралството и малките източни държави за взаимопомощ в случай на кешийска атака. Това възпираше имперските амбиции на изток.

На запад статуквото се поддържаше от Западната флота на Кралството, корабите на Квег и икономическата мощ на Свободните градове. За пръв път от векове целият континент Триагия беше политически стабилен и борбата се водеше основно на политически и икономически фронтове. Доста по-безкръвна, но не по-малко мръсна и ожесточена.

Талвин бе тук, за да се погрижи стабилността на континента да продължава. Всякакъв хаос щеше да е от полза на враговете им.

Тал забеляза, че Каспар се опитва да привлече вниманието му, и каза на слугата си:

— Иди да видиш какво иска лорд Андре.

Петро Амафи, някогашен наемен убиец, предал и двамата, започна да си проправя път през чакащите.

Имаше някакъв естествен ред в това кой къде бе застанал. Най-близо до вратата чакаха онези, които бяха почти достойни да се срещнат с императора. Дребни принцове, благородници, кръвно свързани с управляващите династии, пратеници с ранг малко по-нисък от посланически.

Преди, като херцог на Оласко, Каспар бе имал по-висок статут. Бяха изминали пет години от последната му визита в Кеш и се съмняваше, че някой ще го познае, въпреки че от време на време разни чиновници го заглеждаха като смътно познат. Беше смъкнал почти петнадесет килограма. Това се дължеше на годината суров живот с недостатъчно храна и последвалите тренировки. Вместо късата брада, с която ходеше, сега бе гладко обръснат и имаше дълга коса. Дрехите му бяха от най-модерния шивач в Батира, така че перфектно се вписваше в образа на тамошен граф.

— Господарят ми пита от какво се нуждаете, ваше великолепие — каза Амафи, щом се приближи.

— Кажи му, че имам лек проблем. Може би ме познаха.

Амафи се завъртя небрежно, сякаш искаше да поговори с Паско, един от старите учители на Нокът. Набързо огледа наоколо, без да задържа очите си върху никого дори за миг, но все пак преценявайки всяка потенциална заплаха. След това се обърна към Каспар и се усмихна.

— Предполагам, че говорите за чиновника, който стои до малката вратичка вдясно?

— Всъщност ставаше дума за мъжа, който говореше с него преди миг и излезе през вратичката. Другият вероятно просто ме държи под око.

— Ще предам на господаря вашата загриженост. Ако не ви видим на уговореното място, ще предположим най-лошото.

Каспар се усмихна насила.

— Добре, Амафи.

— Предай и на онези, които се интересуват — каза Паско.

Амафи кимна. Паско беше кисел мъж на средна възраст, изпратен от Конклава да наглежда Каспар. Бившият херцог беше помогнал много, известявайки ги за заплахата от дасатите, но все още не се ползваше с пълно доверие. Затова Паско го държеше под око, а Талвин наглеждаше Амафи.

Планът беше доста ясен. Конклавът изпращаше в Кеш три групи агенти — Каспар и Паско, Тал и Амафи и Калеб с момчетата. Каспар щеше да има достъп до множество държавни институции и чиновници. Тал трябваше да се подвизава сред дребните благородници. Славата му на женкар, комарджия и бивш шампион щеше да му осигури достатъчно покани. Калеб и момчетата щяха да действат сред обикновеното население, като се почне от бедните работници, та се стигне до престъпния свят. Конклавът се надяваше, че чрез тези три групи ще успее да открие лидера на Нощните ястреби. Пъг предполагаше, че по този начин ще открие къде е старият му враг Лесо Варен.

Амафи предаде съобщението на Каспар на господаря си, който отвърна само:

— Ако ни разделят, за да ни разпитват, знаеш какво да кажеш.

— Да, ваше великолепие — отвърна побелелият убиец. — Срещали сте се с конта няколко пъти и преди. Играли сте карти и със задоволство сте открили, че пътувате на същия кораб от Каралиен за Кеш. Пътували сме по суша до Ишлана и оттам по реката. Контът пристига от Риланон, така че сигурно е минал през падината Таутон. За наше щастие, той е много приятен спътник и слаб картоиграч — лицето му се изкриви в зла усмивка.

— Гледай да не се престараеш. Но пък ако решат, че пътувам с него, за да го мамя на карти, може да не заподозрат, че работим заедно.

— Хората често са склонни да повярват в по-малките злини, отколкото в по-големи. Веднъж се отървах от бесилото, като излъгах, че съм влязъл в една къща, за да прелюбодействам с жената, а не да убия съпруга. Тя отричаше яростно, но колкото повече се палеше, толкова повече властите вярваха на мен. Затвориха ме и след няколко дни избягах. Мъжът преби жена си, след което брат й го призова на дуел и го уби. Така си прибрах наградата, без да го пипвам с пръст. А после посетих жената, за да я утеша, и разбрах защо магистратите бяха склонни да повярват на мен — очите му заблестяха. — Мъката бе разпалила страстта й.

Тал се засмя. През годините бе имало повече от един случай, когато искаше да убие Амафи, освен това не се съмняваше, че старецът също би го премахнал, срещу подходяща цена, но въпреки това двамата бяха развили странна привързаност.

Чувствата му към Каспар бяха доста по-сложни. Херцогът бе отговорен за унищожаването на неговия народ. Ако не бе прищявката на съдбата, Талвин Хокинс, някога наричан Нокът на сребърния ястреб, щеше да е мъртъв като останалите оросини.

Сега Каспар беше съюзник, поредният агент на Конклава. Тал знаеше, че много от действията му са били под влияние на опасния магьосник Лесо Варен. Но дори без него Каспар си оставаше коравосърдечно копеле. Въпреки това през цялото време нещо в него караше Тал да му се възхищава. Ако се наложеше, щеше да даде живота си, за да го спаси от общите им врагове, но при други обстоятелства щеше да го убие с радост.

— Май се отнесохте, господарю. Нещо притеснява ли ви?

— Обичайните неща, Амафи. Понякога ми се струва, че боговете имат доста странно чувство за хумор.

— Вярно е. Баща ми, относително мъдър човек, веднъж каза, че сме благословени само когато боговете не ни обръщат внимание.

Тал отново погледна към Каспар и каза тихо:

— Нещо става.

Амафи се обърна и видя, че Каспар и Паско тръгват след някакъв чиновник през малката странична врата.

— Да видим дали плановете ни няма да се провалят още преди да сме започнали — въздъхна Тал.

— Да се надяваме, че днес боговете няма да ни обърнат внимание, господарю.

Каспар следваше учтивия служител по дългите коридори. Заобиколиха малката приемна и се отправиха към кабинетите на по-висшите държавни чиновници.

Дворецът заемаше цялата горна половина на платото, което гледаше над Оверн. Преди векове кешийските управници бяха издигнали крепост на тази превъзходна защитна позиция, за да пазят града долу. През годините крепостта бе реконструирана и разширявана и вече заемаше цялото плато. Навсякъде имаше тунели, някои от които се спускаха чак до града. Естествено, при предишните визити на Каспар винаги го бяха съпровождали различни кешийски благородници.

Каспар беше наясно с принципите на държавното управление и знаеше, че всяка държава преди всичко се ръководи от бюрокрацията. Апарат, който надживява всички династии. Кралете издават укази, а принцовете командват армии, но ако няма кой да сведе указите до народа, никой не се подчинява, а ако не се организират продоволствените линии, армиите умират от глад или дезертират.

Често бе благодарен, че неговото херцогство е относително малко. Можеше да назове почти всеки служител, работил в цитаделата му. Тук императорът едва ли познаваше и слугите в собствените си покои.

Стигнаха до един по-голям кабинет и наредиха на Паско да изчака отвън. Каспар влезе и видя, че в стаята цари някаква смес между функционалност и богатство. В средата, зад една широка маса, стоеше мъж. Някога широкоплещест и здрав, сега изглеждаше по-скоро дебел, въпреки че мускулите му все още си личаха. Каспар знаеше, че има остър и опасен ум. Носеше традиционни за Истинската кръв дрехи — ленена пола около бедрата, копринен колан и сандали. Гърдите му бяха голи, но имаше впечатляващ набор от бижута и верижки с доста скъпи камъни, открояващи се в ярък контраст на тъмната му кожа. Очите му също бяха черни, за разлика от белите зъби, които разкри усмивката му.

— Каспар — започна той приятелски. — Променил си се, приятелю. Бих казал, че дори изглеждаш по-добре, ако това не те обижда — и махна на ескорта и стражите да ги оставят сами.

Каспар кимна леко и каза:

— Турган Бей, Пазителят на цитаделата. Защо ли не се изненадвам?

— Нали не си вярвал, че бившият херцог на Оласко може да се вмъкне в империята ни незабелязано?

— Винаги има надежда.

Турган му махна да седне.

— Конт Андре? — погледна някакъв пергамент. — Това е равнозначно на граф, нали? Признавам, че много се изкушавах да те прибера още на границата, но исках да видя какво си намислил. Ако се бе промъкнал в града да се срещнеш с известни контрабандисти примерно, би имало смисъл. Вместо това идваш да се представиш като търговски делегат от Батира? И после идваш тук и стоиш като… и аз не знам.

Едрият старец забарабани с пръсти по масата.

— Ако има някаква причина да не нахраня крокодилите в Оверн с теб и слугата ти, ще се радвам да я чуя. А може да хвърля и твоя приятел Хокинс.

— С Хокинс играем карти и си мисля, че мами. Това е всичко. Мислех си, че ако пристигна с един известен скуайър от Кралството, ще е по-достоверно.

— Или ще успееш да видиш сметката на младока — Турган Бей се засмя. — Нима си мислиш, че не знам, че Талвин Хокинс беше на служба при теб две години? И че той бе в основата на свалянето ти? А ето че идвате в моята цитадела и се преструвате на обикновени пътници, които си убиват времето с комар — той поклати глава. — Не мога да кажа, че съм много привързан към теб, Каспар. Винаги сме те наблюдавали, като човек, предизвикващ неприятности, но докато си седеше в твоето ъгълче, не ти обръщахме внимание. Макар че, ако трябва да съм честен, винаги си уважавал спогодбите с Кеш. Но вече не си владетел на Оласко, така че няма нужда от политически любезности. И тъй като се опитваш да влезеш в двореца с фалшива самоличност, може да предположим, че си шпионин. Нали?

— Може — усмихна се Каспар. — Имам нещо за теб — измъкна черния амулет на Нощните ястреби и го постави на масата. Старият министър го разгледа внимателно.

— Откъде го имаш?

— От приятел на приятел, който го взе от лорд Ерик фон Даркмоор.

— Това име кара нашите генерали да сънуват кошмари. На няколко пъти ни нанесе горчиви загуби на границата.

— Е, ако вашите погранични командири нямаха навика да действат без съгласието на централната власт, щяхте да имате по-малко проблеми с него.

— Признавам, че не пращаме на западната граница най-умните си офицери. Тях ги държим в столицата, за да си правят собствени фракции. Тази политика ме съсипва — той почука с пръсти по амулета. — Какво знаеш за това?

— Умират кешийски благородници.

— Това се случва често — усмихна се Турган. — Имаме си много. В Долния град не можеш да хвърлиш камък, без да уцелиш някой благородник. Дължи се на сериозната раждаемост през последните хилядолетия.

— Умират и от Истинската кръв.

Турган Бей спря да се усмихва.

— Това не би трябвало да е известно на Даркмоор. Май има по-добри шпиони, отколкото предполагах. Продължавам да се чудя обаче защо бившият херцог на Оласко идва в собствената ми цитадела, за да ми даде това. Кой те праща? Херцог Родоски?

— Едва ли — отвърна Каспар. — Зет ми с радост би видял главата ми набучена на пика. Само любовта към сестра ми го спира, както и фактът, че не се мяркам в Оласко.

— Значи фон Даркмоор? — Турган Бей се намръщи.

— Виждал съм прочутия рицар-маршал на Крондор само веднъж, а и тогава не говорихме много.

— Тогава кой, Каспар?

— Някой, който иска да ти напомни, че в сенките не се крият само врагове.

Турган Бей се изправи.

— Ела с мен.

И поведе Каспар към вътрешната стая, в която имаше две писалища и диван, ставащ за спане. След това излязоха на балкон, издаден над намиращата се три етажа по-долу градина.

— Тук може да сме сигурни, че не ни подслушват.

— Не вярваш ли на собствената си охрана?

— Вярвам, но не и когато членове от императорската фамилия, колкото и да са далечни, започнат да умират. Накор ли те праща?

— Индиректно — отвърна Каспар.

— Баща ми често разказваше как откаченият исаланец се появил за пръв път в двореца. Заедно с принцовете Боррик и Ерланд и лорд Джеймс, който тогава е бил барон, успели да спасят императрицата и уредили Диигаи да заеме престола, като се ожени за една от внучките й. Защитавали я в самата тронна зала! Срещу убийците, които се опитвали да издигнат онзи глупак Авари. Оттогава баща ми променил отношението си към Кралството. Било е забележителен ден. Можеш да си представиш колко се изненадах, когато Накор се появи в имението на баща ми в Геаншарна. Сигурно съм бил на петнадесет — очите му се присвиха. — Този откачен исаланец не спира да ме изненадва. Няма да те питам как и защо работиш за него, но щом те праща, явно има сериозна причина.

— Така е. Преди за мен работеше, или поне така си мислех, един магьосник, Лесо Варен. Оказа се, че някои от безчинствата, които извърших, са по негова вина.

Турган като че ли щеше да го прекъсне, но размисли.

— Ако някой ден искаш да ти дотежа с цялата история, няма проблем, но засега ще кажа само, че вероятно Варен е в центъра на неприятностите ти. Ако това е вярно, сме изправени пред нещо повече от малко по-кървава политическа интрига. Ако Накор е прав, целият регион ще се дестабилизира и сме изправени пред война.

— Кой друг знае, че си тук?

— Хокинс, разбира се — отвърна Каспар. — Накор, мъжете с нас и още неколцина агенти на Конклава на север. Но тук, в Кеш, само ти — нямаше намерение да издава ролята на Калеб. Беше по-добре да има някаква застраховка, в случай че нещата се объркат.

— Това може да е проблем — каза Турган. — Неколцина от моите хора знаят и въпреки че се надявам, че са извън подозрение, историята сочи обратното. Как да извъртим ситуацията в наша полза?

— Политическо убежище?

— Може и да стане. Така поне няма да се тревожим за фалшивите ти документи. Макар че подозирам, че са много добри?

— Непробиваеми.

— Никой няма да ги гледа. Ще кажем, че всичко е било маскарад, за да те измъкнем от… Е, виж си в списъка, Каспар. Сигурен съм, че много хора искат да те видят мъртъв.

— Колкото и да ми е неприятно, трябва да призная, че това е вярно.

— Е, ще ни трябват малко подробности, за да изгладим историята. Но да се спрем на това: въпреки че зет ти е обещал да те пощади, неговите агенти те преследват. Така ти остава да отидеш на единственото място, където ще те приемат относително добре, тоест Велики Кеш. Става ли?

— Става. Родоски е човек, който държи на думата си, но едва ли някой ще се заинтересува. Освен това наистина обещах да напусна Оласко.

— Ще трябва да ти намеря благодетел, Каспар. Не може да съм аз. Пазителят на цитаделата е последната защита на трона, а ако това, което подозирам, е вярно, скоро ще ни нападнат… Императорът използва магия, за да удължи живота си, и вече е на над сто години. Мнозина от Галерията на лордовете жадуват за промяна. Императорът няма живи синове, а дъщерите му вече са възрастни.

— Кой е евентуалният наследник?

— Сезиоти, най-големият му внук, но той не е харизматичен лидер. Малкият му брат Дангаи е много популярен. Брилянтен ловец, знаеш колко се цени това сред Истинската кръв, и добър воин. В момента командва Вътрешния легион, а това е много важна позиция. Сезиоти е учен и при все че го харесват, не смятат, че е роден лидер. Въпреки това има подкрепата на лорд Семалкар, Предводителя на конницата, и лорд Рава, Командира на имперските колесници. Това е доста сериозна подкрепа в сравнение с Вътрешния легион.

— Накратко, Галерията на лордовете отново е разделена и имате реална опасност от гражданска война.

— Уви, така е — отвърна Турган Бей.

— Значи имаме обща кауза — каза Каспар.

— Очевидно. Ще ти уредя покои и ще намеря благодетел, който да те представи на императора. Естествено, това ще е само проформа. А какво ще правим с Хокинс?

— Остави го за известно време. Както щеше да постъпиш, ако не бе дошъл с мен.

— Добре. Ще изпратя да повикат слугата ти и до няколко дни ще решим какво ще правим.

— Тук е заложена не само сигурността на Империята — напомни му Каспар. — Може и да съм прокуден от Оласко, но обичам сестра си повече от всичко. Една война тук може да се прехвърли през границите и да обхване целия континент.

Реши да не споменава за талноя и дасатите. Турган и без това си имаше достатъчно неприятности.

— Каспар, липсват ми старите времена. Тогава трябваше да се тревожа само за бунтовниците на юг и амбициозните генерали от Кралството на север — Турган Бей му махна за сбогуване. — Пограничните войни са толкова по-прости в сравнение с тези заговори, интриги и тайни съюзи. Почини си. Пак ще поговорим.

Каспар последва слугата до новите си покои. За негова радост наистина бяха подходящи за царска особа. Апартаментът имаше седем помещения и бе изпълнен със слуги, повечето от които красиви момичета, облечени с традиционните носии с открити гърди.

Когато дойде, Паско завари Каспар на дивана — наслаждаваше се на поднос с плодове, а две красиви жени очакваха нарежданията му.

— Всичко ли мина според плана? — попита бившият учител на Нокът и дългогодишен агент на Конклава.

— Както очаквахме. Турган Бей е точно такъв, какъвто ни го описаха.

Двамата огледаха разкошните покои. Каспар намигна на едно от момичетата и то му се усмихна.

— Ако знаех, че ще е така, щях да поискам убежище много отдавна — въздъхна Каспар.