Полетът на Нощните ястреби

8Завръщане

Пътят се простираше до хоризонта.

Тад и Зейн отново се возеха в каруца, също като преди половин година. Само че този път в обратна посока, към Звезден пристан.

В Шамата бяха разбрали, че има пратка за Академията, покрай бреговете на Морето на сънищата и до Звездното езеро. Калеб се бе наел да я превози и бе обещал, че ще намери кой да върне каруцата. Тъй като търговската компания бе собственост на баща му, нямаше възражения.

Беше казал на момчетата, че ще минат през Звезден пристан, но ще останат само една нощ. Тад се возеше отпред, при Калеб, а Зейн седеше отзад при товара и си клатеше краката.

В късния следобед приближиха Звезден пристан. Първите сгради се виждаха от лявата им страна, покрай брега на езерото. Почти цял ден бяха подминавали околните ферми, така че щяха да пристигнат преди залез.

Тад и Зейн махнаха на няколко познати, но повечето ги гледаха неразбиращо.

— Калеб, хората не могат да ни познаят — каза Тад.

— Защото сте се променили — отвърна ловецът. Момчетата бяха със същите дрехи, с които бяха заминали. И двамата се оплакваха, че са им тесни, и Калеб бе обещал да им купи нови, щом стигнат Кеш.

Момчетата скочиха още преди каруцата да е спряла.

— Къде хукнахте? — попита Калеб.

— Да видим мама — отговори Тад.

— Първо трябва да разтоварите — и посочи стоката зад гърба си с палец.

— Груумс и неговите момчета ще се оправят — каза Зейн.

— Не и днес. Ще разтоварите всичко ето там — Калеб показа един празен палет в дъното на двора.

Това означаваше, че стоката е предназначена за острова. Двамата се спогледаха и попитаха може ли да повикат помощ.

— Да. Кажете на Груумс, че ще се разберем после.

— А ти къде отиваш? — попита Тад.

— Да видя майка ви — отвърна Калеб през рамо, вече се отдалечаваше. — Ще й кажа, че няма да се бавите.

Тад се качи на капрата, за да закара впряга до посоченото място, а Зейн отиде да потърси Груумс, управителя на склада.

Калеб бързо стигна до къщата на Мари и я откри в градината. Щом го зърна, тя скочи и го прегърна.

— Много ми липсваше — каза между страстните целувки. — Бях много самотна, откакто взе момчетата. Каза, че ще ги накараш да ми пишат — добави Мари леко укорително.

— Накарах ги — отвърна Калеб и извади от ризата си сгънат пергамент. — Реших, че е по-добре да ти го предам лично, отколкото по куриер.

Тя отново го целуна.

— Влез да пием чай и ми разкажи какво става с тях.

Той я последва вътре.

— Като съм сама, не готвя толкова често — продължи Мари. — Вече пека по един хляб на седмица, а не по три-четири. Какво става с момчетата?

— Добре са. Много се промениха за изминалата половин година.

Мари му наля чай и седна на масата, която заемаше една трета от помещението.

— Разкажи ми.

— Нещата не се развиха, както исках. Надявах се да ги уредя за чираци…

— Кажи ми поне, че си им намерил почтен занаят, Калеб. И тук можеха да си станат безделници и нехранимайковци.

Той се усмихна.

— Няма такова нещо. В момента са занимават с една каруца.

— Колари? — очите й се разшириха. — Странно, и двамата не обичаха много коне и мулета.

— Все още е така, но им се налага. В момента разтоварват в склада с момчетата на Груумс. Скоро ще са тук.

— Гадняр! — Мари го удари по ръката. — Защо не ми каза веднага?

— Защото исках да те видя насаме. Щом се появят, няма да ми отделиш повече от няколко секунди.

Тя го целуна.

— Те са достатъчно големи, за да разберат, че майка им има и други нужди и задължения освен готвене…

Не можа да довърши, защото Тад и Зейн нахлуха през вратата. Когато заминаха, и двамата бяха още момчета, но сега Мари направо не можеше да познае синовете си. И двамата бяха наедрели и почернели. Лицата им бяха загубили и последните детски черти. Бузите им бяха хлътнали, челюстите ясно очертани. Ръцете им бяха мускулести, а дланите — покрити с мазоли.

Прегърнаха я.

— Мислех, че няма да ви видя повече — очите й се бяха налели със сълзи. Тя ги пусна, за да ги огледа по-добре. — Променили сте се. И двамата.

— Тежък труд, мамо — каза Тад. — Никога не бях работил толкова много.

— Какво правехте?

Момчетата размениха бърз поглед с Калеб.

— Зидария, оправяне на стени. Малко лов и риболов.

— Освен това карахме каруца, с доста товарене и разтоварване — допълни Зейн. — Научих се да плувам!

— Най-накрая си преодолял страха от водата?

Зейн се изчерви.

— Не ме беше страх. Просто не ми харесваше.

— Имаше добри учители — изхили се Тад.

Зейн се изчерви още повече.

Мари се обърна объркано към Калеб.

— Хайде да ядем в странноприемницата — предложи той.

— Ще се наложи. Тук нямам достатъчно да ви нахраня и тримата. Момчета, вървете да се измиете. Ние ще дойдем след малко.

След като тръгнаха, тя целуна страстно Калеб.

— Благодаря.

— За какво? — попита я той нежно.

— Затова, че се грижиш за тях. И си ги направил мъже.

— Има още какво да се желае.

— Но е начало. Когато бащата на Тад умря… — тя започна да подсмърча.

— Какво има?

— Просто се вълнувам — Мари преглътна сълзите си. — Много се радвам, че си дойдохте.

След малко бавно тръгнаха в спускащия се здрач към странноприемницата.

— Тази вечер ще се видим, както трябва — каза Калеб. — Само двамата.

— Естествено.

— Иначе как се справяш? — попита той след малко. — Отслабнала си.

— Нищо ново. Продавам реколтата от градината и си купувам, каквото ми трябва. Понякога шия дребни неща. Мисля да си взема кокошки и евентуално да продавам излишните яйца — хвана го под ръка. — Оправям се.

Калеб не каза нищо, но сърцето му се сви, защото осъзна, че въобще не е мислил за нуждите й, преди да вземе момчетата. Прегърна я през кръста.

— Може би ще измислим нещо по-добро.

— Какво искаш да кажеш?

— Ще ти обясня по-късно — обеща той и отвори вратата на странноприемницата.

Вечерята си беше истински пир. Въпреки че бе минала само половин година, мнозина от местните поздравяваха момчетата, след като ги познаеха, и казваха колко са се променили. Няколко момичета също ги бяха спрели, за да им подхвърлят, че по-късно може да се срещнат на площада.

По време на вечерята Мари им съобщи, че Ели чака дете след няколко месеца. Двамата само се спогледаха и избухнаха в смях.

— Какво ви е толкова смешно?

Момчетата не отговориха. Чувствата им към Ели им се виждаха много далечни в сравнение с ярките спомени от раздялата със сестрите. В рамките на три дни и шестте момичета бяха изразили индивидуално съжаленията си за заминаването им по начин, който Тад и Зейн доскоро въобще не биха могли да си представят.

След вечеря братята казаха, че ще идат да се видят с приятелите си. Щом тръгнаха, Мари огледа относително празното помещение и попита:

— Тук ли ще останеш да спиш?

Калеб се надигна и й предложи ръка.

— И двамата ще останем тук. Казах на момчетата да спят в къщата.

— Е, вече са достатъчно големи, за да знаят, какво се случва.

— Мари, те знаят от много време. Но сега, така да се каже, имат по-дълбоки разбирания.

— О! — възкликна тя, докато се качваха по стълбите. — Искаш да кажеш…

— Да.

— Значи са станали мъже?

— Има неща, които една майка не бива да узнава — отвърна той и отвори вратата на стаята.

На другата сутрин Мари и Калеб откриха Тад и Зейн още да спят. Калеб ги събуди с подритвания и двамата се надигнаха с кървясали очи и недоволно сумтене.

— Някой май си е пийнал повечко снощи.

— Матю Конохър и брат му Джеймс Черния — обясни Зейн. — Бренди. Ха! По-скоро имаше вкус на лак за дърво.

— Но въпреки това го изпихте?

— Аха — отвърна Тад и се протегна с прозявка. Беше само по панталони.

Майка му огледа гърдите и ръцете му.

— Откъде са всичките тези белези? — гласът й бе тревожен, а очите й се присвиха, докато проследяваше с пръст един грозен белег по рамото му.

Тад потръпна, защото докосването гъделичкаше.

— Носех един голям камък по пътеката от брега и ми се изплъзна. Ако го бях пуснал, после пак трябваше да го тътря нагоре, затова се опитах да го задържа и ме одра.

Мари се обърна към Калеб.

— За момент си помислих…

Тад се ухили.

— Какво. Че Калеб ни е бил ли?

— Само малко — призна Калеб. — И то само когато го заслужаваха.

— Не — Мари се намръщи на закачките им. — Помислих си, че е от оръжие.

Тад засия.

— Този не е — и посочи друг, по-малък, отстрани на ребрата. — Това вече е от меч!

— Меч!? — възкликна майка му.

— И аз имам — обади се Зейн и посочи една резка на предмишницата си. — Тад ме дерна, защото не успях да парирам достатъчно бързо.

— Облечете се — каза тя твърдо и се обърна към Калеб. — Ела отвън.

Излязоха пред колибата.

— Какво си направил с момчетата ми?

Калеб поклати глава.

— Това, за което ми благодари снощи. Превръщам ги в мъже. Само че нещата не се развиха точно както исках… Нека ти разкажа за засадата.

И накратко й обясни всичко, без да спестява колко критично е бил ранен и без да надценява помощта и куража на момчетата. Мъчеше се да говори максимално спокойно.

— И баща ми решил, че те са ми чираци, и… Да речем, че вече бе късно просто да ги оставя при някой пекар да учат занаят. Вече са моя отговорност и ще се грижа за тях по най-добрия начин.

— Но защо ги учиш да се бият? Войници ли ще стават?

— Не, но трябва да знаят как да се грижат за себе си. Ако ще работят за баща ми, често ще се сблъскват с неприятности. Искам да съм сигурен, че са подготвени за оцеляване.

Мари не изглеждаше убедена, но не каза нищо.

Тад подаде глава през вратата и попита:

— Може ли вече да излезем?

Калеб им махна, че могат.

— За мен винаги ще си останат моите бебчета — въздъхна Мари.

— Бебчетата са гладни — обади се Тад.

Мари го плесна по рамото.

— Трябва да отидем до пазара.

— Ще ядем в странноприемницата — прекъсна ги Калеб. — Но първо искам да обсъдим нещо.

Момчетата все още бяха полузаспали и примигваха срещу слънцето.

— Сигурно има по-добро време и място, но съм решил да се възползвам от случая.

— Калеб, за какво говориш?

— Момчетата ти са под моите грижи, защото с куража си ми спасиха живота.

Обърна се към братята.

— Знаете, че обичам майка ви и съм й верен от години. Мари, не мога да обещая, че ще идвам по-често отпреди, затова искам да напуснеш Звезден пристан и да се преместиш при семейството ми.

— Но моят дом е тук.

— Ще си направим нов. Четиримата.

— Какво искаш да кажеш, Калеб?

— Да се оженим. И ще осиновя момчетата. Ако нямате нищо против, младежи.

Братята се ухилиха.

— Това означава ли, че ще трябва да ти викаме „татко“? — попита Тад.

— Само ако си просите боя — усмихна се Калеб, но очите му бяха взрени в очите на Мари.

— Да, Калеб. Ще дойда с теб.

Той я целуна и се обърна към Зейн.

— Върви в странноприемницата и кажи на Джакеш да извади най-доброто вино и ейл. Да приготви печено овнешко и всякакви други ястия. Тази вечер ще има празненство. Тад, намери отец Демонте и му кажи, че по залез ще има сватба.

— Днес ли? — възкликна Мари.

— Защо да чакаме? Обичам те и искам да съм сигурен, че каквото и да се случи с мен, ще се погрижат за теб и момчетата. Искам да знам, че ще ме чакаш.

— Винаги съм те чакала, Калеб. Знаеш го.

— Имам предвид като съпруга.

Тя зарови лице в рамото му и го прегърна.

— Добре, ще се омъжа за теб.

Момчетата хукнаха да изпълняват задачите.

— Сигурен ли си? — попита Мари след малко.

— Никога през живота си не съм бил по-сигурен — той я целуна. — Почти умрях и мисълта никога повече да не те видя… — очите му се насълзиха. — А после тези две чудесни момчета, които си отгледала. Не знаех дали да не им се карам, че не ми се подчиниха… Но ако го бяха направили, сега щяха да се щурат из Кеш, а аз щях да гния в някоя канавка. Не искам да чакам нито ден повече.

— Кога ще се преместим?

— Тази вечер, след празненството.

— Трябва да свърша толкова много неща…

— Трябва само да си красива, а това вече е направено.

— Ако ще тръгнем тази вечер, трябва да събера багажа.

— Какъв багаж? Какво би взела? Имаш момчетата, а нищо от колибата няма да ти трябва там, където отиваме. Какво остава? Няколко лични вещи?

— Да.

— Тогава ги събери и прекарай остатъка от деня в приготовления за сватба. Намери шивачка и не се притеснявай за парите. И виж кои ще са свидетели.

Тя кимна с насълзени очи и скри лицето си с длани.

— Плача като глупаво момиче.

— Няма нищо глупаво в това, Мари — отвърна той и я целуна.

— Трябва да ида при шивачката веднага. Бетел Роучман ще вдигне олелия, че ще я карам да е готова до залез.

— Да вдига. Важното е ти да си доволна.

Мари се усмихна и тръгна, като повдигна полите на роклята си, за да не се изкалят.

Калеб остана сам и се замисли за внезапната нужда да официализира връзката им. За момент се разтревожи, но бързо изостави тези мисли. Държеше светът да знае, че обича тази жена и ще се грижи за момчетата й. Искаше бракът им да бъде благословен от жрец, преди да се яви пред баща си, за да го постави пред свършена ситуация.

— Слънцето едва е изгряло, а вече имам нужда от питие — измърмори той под нос, въздъхна и тръгна към склада. Трябваше да изпрати спешно съобщение на семейството си.

Пъг и Миранда стояха отстрани и гледаха как по-малкият им син и любимата му дават обет пред отец Демонте, тукашния жрец на Килиан.

Магнус стоеше зад родителите си и гледаше брат си със смесица от радост и лека завист. Беше много доволен, че Калеб е намерил мъничко щастие в мрачния свят, в който живееха.

Пъг бе впечатлен колко много е направено за толкова кратко време. Местните момчета под ръководството на Тад бяха вдигнали арки и момичетата ги бяха окичили с венци и гирлянди. Зейн се бе погрижил за яденето и пиенето и масите преливаха от изобилие. Щом вестта за предстоящата сватба се бе разнесла, повечето местни бяха донесли по нещо и събитието се бе превърнало в истински празник, точно както бе предрекъл Калеб.

Тад и Зейн стояха от страната на Мари, зад трите жени, изпълняващи ролята на свидетели. Мярнаха Ели и Грейм Ходовър. Ели им махна и те погледнаха издутия й корем и мълчаливо благодариха на съдбата, че ги е отправила по друг път.

Няколкото минути, които бяха прекарали с нея през деня, бяха възвърнали баланса в живота им и тя отново им бе като сестра. Грейм както винаги бе самовлюбено скучен и те не можеха да разберат какво му харесва Ели, но се бяха примирили с това, че го обича, и не му обръщаха внимание.

След като церемонията свърши, Пъг махна на момчетата да се приближат. Прошепна няколко думи на жена си и тя кимна и отиде при Мари. Той дръпна братята настрани от тълпата и докато се отдалечаваха, почувства леко жегване. Мари изглеждаше по-стара от Миранда. Да, Мари щеше да остарее, докато Пъг, съпругата му и вероятно Магнус нямаше да се променят. Не бе ясно какво щеше да стане с Калеб. Някои от аспектите на природата му бяха скрити за всички освен за Накор. Пъг се бе убедил, че ако нещо заинтересува дребничкия исаланец, не може да остане в тайна.

— Момчета, добре стана, че не ви удавих, когато се появихте на острова ми — каза той.

Братята се изненадаха за момент, след което се разсмяха.

— От този момент сте мои внуци. С това идват както привилегии, така и отговорности. Ще поговорим повече утре сутринта. Сега се радвайте на празника на майка ви.

Те се поколебаха, след което за негова изненада го прегърнаха спонтанно.

— Благодаря, Пъг — каза Зейн. — Ще те накараме да се гордееш с нас.

— Знам.

Момчетата тръгнаха към празненството, а Магнус и майка му се приближиха до магьосника.

— Изглеждаш слисан — каза Миранда.

— Просто съм изненадан.

— От какво, татко?

— От това, че две почти непознати момчета за един миг стават важни за мен.

Миранда се усмихна.

— Винаги си позволявал хората да станат важни за теб. Това е една от причините да те обичам толкова и същевременно да се ядосвам.

— Напомнят ми на Уилям.

Миранда и Магнус не казаха нищо. Уилям бе мъртъв от години, но баща му още тъгуваше.

Доста по-късно Пъг извика малкия си син на разходка.

— Получих новини — каза му, щом се отдалечиха от празнуващите.

— И?

— В Кеш е станало ново убийство.

Калеб знаеше, че откакто Накор се бе върнал от срещата си с Ерик фон Даркмоор, Пъг е накарал всичките си агенти в Кеш да бдят за евентуална поява на Нощните ястреби. Щом новината за това убийство бе дошла толкова бързо, сигурно жертвата бе важна.

— Кой е?

— Някакъв дребен благородник, но част от важна фракция в Галерията на лордовете. Все още не ми е ясна цялата картина, но май сме изправени пред сериозна промяна на властта в империята.

— Убийствата в Кеш винаги са били свързани с политиката.

— Да. Но започват да ми напомнят на последния опит за взимане на властта. За онези събития, които ме срещнаха с Накор.

— Чувал съм тази история — Калеб въздъхна. — Надявах се, че ще имам малко повече време да отпразнувам брака си.

— Съжалявам, но ще имаш само няколко дни. Искам да си във Велики Кеш до седмица. Мари и момчетата трябва да свикнат, че макар често да пътуваш с обикновен транспорт, ще се случва да те прехвърлят и с магия — Пъг се огледа, за да се увери, че наоколо няма никого.

— Вече изпратих Тал, Каспар, Паско и Амафи в столицата. Каспар е толкова променен, че никой няма да познае новоизлюпения конт дьо Басилон от двора на Батира поне докато не стигне в двореца.

— Сигурен съм, че сте го снабдили с необходимите документи.

Пъг кимна.

— Като бивш шампион от Двора на майсторите и известна личност, Тал ще получава покани за събирания, на които имаме нужда от очи и уши. Разбира се, има и места, които са по-достъпни за един колар и неговите чираци…

— Татко! Искам да отведеш момчетата с теб.

Пъг го хвана за ръката.

— Отнасям се с теб като с мъж още откакто ми показа, че можеш да поемаш отговорности. Помниш ли на колко години беше?

— На седемнадесет. Помня, че те накарах да ме пратиш на задача — Калеб наведе глава, защото знаеше накъде отива разговорът.

— Тад и Зейн на колко години са?

— На седемнадесет.

Пъг замълча за момент.

— Ти нямаше избор, освен да ги доведеш на острова. Но това решение ги забърква в делата на Конклава, дори да знаем, че имат ограничени способности. Ти не говори нито с мен, нито с майка си, преди да доведеш Мари и момчетата в семейството ни.

— Вярно е.

— Не мога да ти кажа къде да търсиш щастието. Никой не може. Знам, че в много отношения животът ти беше и е по-труден от този на Магнус. Винаги си бил странната птица, онзи, който няма магическа дарба. Разбирам това. Но твоят избор постави момчетата в ситуация, която почти не разбират. Твоя е отговорността да ги научиш какво означава да си част от това семейство. На техните години аз бях военнопленник на цураните, а Томас се сражаваше в тунелите на джуджетата.

Пъг погледна сина си в очите.

— Може би е прищявка на съдбата, но те вече са част от нас и трябва да им обясниш какво значи това.

— Мари няма да се зарадва.

— Знам, но ще направим всичко, за да я приобщим към семейството — Пъг се усмихна. — Дали е готова за това, което ще открие на Острова на чародея?

— Тя е доста хладнокръвна. Мисля, че ще се справи — двамата тръгнаха да се връщат към празнуващите. — Все пак гледай да не се сближава много със сестрите от Питирендар. Има неща, които една майка не бива да научава за синовете си.

— Както когато майка ти се появи в онзи бардак в Саладор да те търси?

Калеб се засмя.

— Точно. Не знам кой беше по-ядосан — аз, тя или курвата.

Пъг го потупа по рамото.

— Аз бих заложил на майка ти.

— Вероятно си прав.

Калеб тръгна да търси булката си. Чудеше се как ще й обясни, че и той, и синовете им ще я зарежат съвсем скоро.