20Варен

Тал стискаше зъби.

Болката беше неописуема, а от миризмата на изгоряла плът му се повдигаше. Накор го налагаше с бинтове, потопени в разтвор на някакъв прах, който бе измъкнал от неизменната си торба. Миранда влезе в стаята с глинена чаша в ръце.

— Изпий това, ще помогне за болката.

Калеб помогна на Тал да се надигне.

— Какво е това? Друга магическа отвара?

— Бренди. Ако искаш, мога да ти дам и нещо, което да те повали в безсъзнание.

Очите на Тал се напълниха със сълзи, докато исаланецът приключваше с превръзката.

— Чакай — каза Накор. — Бренди ли?

— Да.

Накор кимна на Пъг, той сложи ръка на челото на Тал и раненият изпадна в безсъзнание.

— Брендито няма да му помогне — каза исаланецът. — По-добре да поспи. Ще го боли още няколко дни, но сърбежът после е по-нетърпим. Дайте му нещо за това. Да го оставим да спи засега. Имаме друга работа.

— Да се връщаме в Кеш — каза Пъг.

— Вие вървете. Аз ще се появя след малко, с Бек.

Миранда кимна на Пъг и Калеб да се приближат и ги пренесе без усилия в една вила на няколко мили от града.

— Трябва да се върна в града веднага — каза Калеб. — Трите момчета са в една тайна квартира.

— Три ли? — попита майка му. — Колекция ли си правиш?

— Дълга история. Освен това трябва да се свържа с Паско и Амафи.

— Почакай — каза Пъг. — Трябва да обсъдим някои неща.

И ги заведе в една пълна със столове зала.

Вътре седяха Магнус, Чезарул и двама от най-доверените му мъже, които изпълняваха ролята на куриери, ако се наложи. Конете им бяха непрекъснато оседлани. Двама ученици от Острова на чародея и десетина от хората на Чезарул патрулираха отвън и се грижеха да няма изненади.

— Притеснява ме фактът, че първата атака на Калеб е била очаквана и Нощните ястреби сякаш са напуснали града. Или сред нас има шпионин, или сме под много фино наблюдение. Бих изключил втория вариант, защото с Миранда сме приложили цялото си умение, за да не допуснем такова нещо. Това означава, че има шпионин.

— Кой знаеше за тази атака? — каза Калеб. — Чезарул, аз, няколко от най-доверените му хора и тези тук.

— И Каспар — обади се Пъг.

Калеб изненадано си пое дъх.

— Той беше в двореца и не знаеше точното време и място. Те бяха напълно готови и ни очакваха, татко. А освен това Каспар не знаеше и за днешната атака. Не можахме да се свържем с него навреме, защото щяхме да изложим Паско и Амафи на сериозен риск.

— Значи, ако имаме шпионин, той е сред хората в тази стая.

— Тези мъже са ми като синове — каза Чезарул. — Гарантирам лоялността им с живота си.

Пъг кимна.

— Не се съмнявам — погледна високия, опасно изглеждащ Донмати и неговия едър спътник Дахаб. — Никой не би могъл да се издигне толкова високо сред нас, без да премине множество проверки.

— А може нашият шпионин да не знае, че е шпионин — каза Миранда.

— Как така? — Пъг я изгледа с присвити очи.

— Калеб, откъде получихте първата информация за базата на Нощните ястреби?

— От един мъж, когото наричат Магистрата.

— Знаеше ли кои сте вие?

— Само това, че разполагаме с много злато.

— Така че е платил на други хора да събират информация?

— Накъде биеш, любима? — попита Пъг.

— Само казвам, че хората, които са наблюдавали Каспар, Талвин и Калеб, може да не са знаели кой получава информацията им.

— Колко бързо можеш да се свържеш с Магистрата? — обърна се Пъг към Чезарул.

— Ще отнеме няколко часа. До сутринта ще получим отговор.

— Уреди ни среща. Предложи му колкото иска злато. Не приемам отказ.

Чезарул кимна и махна на помощниците си да го последват.

Пъг се обърна към Калеб.

— Тал е ранен, затова отиди при Паско и го накарай да предаде съобщение на Каспар. Да знае, че Нощните ястреби сякаш са напуснали града, но че не може да сме сигурни. Може да се крият в съседната къща, а може и да са на половината път до някоя друга държава. Кажи му и че още не знаем къде е Варен. Щом не е в подземията, сигурно е някъде из коридорите на властта. Нека ни предупреди, ако усети нещо нередно — Пъг извади от робата си малък сребрист амулет. — Нека винаги носи това и ако иска да призове някой от нас, да го счупи — посочи Магнус, Миранда и себе си. — Един от нас ще се появи мигновено. Освен това ще е полезно, ако се наложи с Паско да изчезнат бързо.

— Добре, татко — Калеб ги прегърна поред и забърза към конюшнята, където го очакваше оседлан кон.

— Има нещо, което ме притеснява — каза Магнус.

— Само едно ли? — попита сухо майка му.

— В Кеш има много магьосници и някои от тях поддържат връзка със Звезден пристан. Въпреки това никой не ни предупреди, че Варен може да е тук.

— Единственото доказателство са магическите капани — каза Миранда. — Може би не е правил необичайни неща? Или пък е обсебил тялото на някой влиятелен човек и никой не забелязва. Много магьосници и жреци посещават двореца.

— Да — каза Пъг. — Според слуховете Диигаи използва магия, за да удължи живота си. Вече е на повече от сто години. Може би в слуховете има повече истина, отколкото предполагаме.

— Дали пък Варен не се грижи да удължава живота му? — попита Миранда.

— Не — отвърна Пъг. — Никой не е оставал насаме с Диигаи от години. Не че не могат да го посещават тайно. Говорихме с всичките си контакти в двореца и според тях никой от могъщите жреци не помага на императора. Дори Варен не би могъл да обсеби някой толкова издигнат и да не го открият.

— Тогава чий ли живот е откраднал?

В този момент се появи Накор заедно с Бек, държеше го за рамото.

— Исках да съм сигурен, че няма да направи някоя беля.

Пъг кимна и каза:

— Ралан, иди до кухнята и си намери нещо за ядене.

Младият мъж се намръщи, че го отпращат, но не каза нищо и излезе.

— Тъкмо се чудехме чий живот живее Варен — обясни Миранда.

— Подозирам, че е някой от двореца. Дали не е единият от принцовете? — попита Магнус.

— Възможно, но малко вероятно — отвърна Пъг. — Според Каспар с времето Варен започва да се държи странно. Може да се прикрива за кратко, но принцовете са твърде наблюдавани, за да изкара дълго време, без да привлече внимание. Не, ще е някой високопоставен, но не толкова очевиден. Може да е някоя от наложниците на императора.

— Жена, която има влияние над Диигаи, би могло да е полезно… но не съм сигурна, че би избрал женско тяло — Миранда се усмихна кисело. — Вие мъжете държите на някои неща и не искате да се отказвате от тях. Сигурна съм, че е някой, който би могъл да причини сериозни неприятности, и то внезапно.

— Току-що заподозря половината благородници на Кеш, както и множество генерали от Легиона, Гвардията, Кавалерията и Колесничарите. Една внезапна атака в подходящ момент… — Пъг поклати глава. — Би могъл да се крие на безброй места.

— Всъщност сигурни ли сме, че е тук? — попита Накор.

— Напълно — Пъг отиде до една торба в ъгъла и извади съда, който Тал бе намерил в каналите.

Накор протегна ръка и Пъг му го подаде.

— Какво е това? — попита Миранда.

— А! Това е Варен! Вътре е!

Миранда бързо се приближи и изтръгна съда от ръцете му. Най-обикновен глинен съд с похлупак, запечатан с восък.

— Няма никакви защитни заклинания. Сигурни ли сте?

— Заклинанието е дезактивирано. Ако не го бях направил, Тал щеше да загине.

— Ще го унищожим ли?

— Не и преди да намерим Варен. Ако го унищожим сега, ще разбере. Душата му ще се завърне в тялото, което е обсебил сега, и той ще изчезне. Ще се спотаи някъде и ще разработи нов план, та дори да му трябват години. Не забравяй, той вероятно е живял по-дълго от нас и безпроблемно скача от тяло в тяло, докато това нещо е здраво.

— Къде го намери? — попита Миранда.

Пъг разказа за приключенията на Тал.

— Абсолютно брилянтно — засмя се Накор. — Можеше да преровим града тухла по тухла и пак да не ни хрумне, че ще се намира в клоака в каналите. А Варен е можел да отиде на зеленчуковия пазар когато поиска и да си го вземе с едно махване.

— Затова трябва да го пазим до последния момент. Ако не беше поставил допълнително заклинание, никога нямаше да го намерим — Пъг взе съда от жена си и го прибра. — Можех да стоя до колене в мръсотията, на една крачка от него, и да не го усетя. Чист късмет, че Тал го забеляза. Иначе всичките ни усилия щяха да се съсредоточат върху откриването на Нощните ястреби и можеше да решим, че кризата в Кеш е преодоляна.

— Какво ще правим сега? — запита Миранда.

— Ще изчакаме Варен да се издаде. Каквото и да е планирал, ще се случи скоро. Нощните ястреби вероятно са наблизо. Наближава Банапис и трябва да сме нащрек.

— Празненствата започват след по-малко от седмица — обади се Магнус. — Ако има цялостна атака срещу императорската фамилия или някой друг важен човек, може да не успеем да се намесим и държавата ще потъне в хаос.

— Трябва да рискуваме. Важното е, че имаме възможност да приключим с Варен веднъж завинаги. Ако сме бдителни, може да предотвратим убийствения му план. Но намирането на магьосника е по-важно от Кеш.

Магнус кимна и каза:

— Добре. Ще се върна в града. Сега, без Талвин, имаме нужда от друг, който да усеща магия в близост до двореца. А вие двамата какво ще правите?

— Ще останем наблизо — отвърна Миранда. — Играта е към своя край и не искам да сме твърде далече, в случай че ви трябва помощ.

— Тоест искаш да наглеждаш момчетата си, нали? — усмихна се Магнус.

Миранда сви устни, но после също се усмихна.

— Обичам децата си. Обичах ви дори когато се мъчехте да палите огън, като тикахте пръчки във всичко, което гори.

— На три ли беше тогава? — засмя се Пъг.

— По-малък. И по това време не ти се струваше смешно.

— За малко щеше да ми подпали кабинета.

Миранда прегърна сина си.

— Да, дори когато ни се искаше да те удавим, те обичахме. Както и Калеб. Естествено, че искам да ви наглеждам.

Магнус също я прегърна.

— Този път наистина се радвам на вниманието ви — отдръпна се и посегна за жезъла си, който бе подпрян на стената. — Знаете къде да ме намерите, ако ви трябвам.

— Сега идва трудното — каза Пъг.

— Да. Чакането — съгласи се Миранда.



Паско свърши със съобщението от Пъг и Каспар кимна.

Калеб бе обяснил на момчетата и Амафи в тайната къща, че всичко е наред, след което бе дал инструкции на Паско. Старият слуга бе минал през сутрешния пазар, за да направи някои покупки, след това просто бе последвал останалите слуги до двореца.

— Имаш ли някаква верижка? — попита Каспар, докато разглеждаше амулета на Пъг. Двамата бяха излезли на балкона — придържаха се към предпазните мерки на Турган Бей.

— Един момент, милорд — Паско се върна след минутка с проста златна верижка. — Като служиш на млади благородници като Талвин, събираш доста неща през годините. Никога не се знае какво може да ти потрябва — подаде верижката на Каспар и той окачи амулета на нея и си я сложи на врата. — Какъв е планът за тази вечер? — попита Паско, защото бе отсъствал от двореца два дни.

— Обичайните забави и първото голямо празненство.

— Мислите ли, че Варен ще нападне скоро? Банапис е само след два дни.

Каспар сви рамене.

— Когато живееше в моята цитадела, пренебрегваше почти всички светски събития, освен ако не го поканех изрично. Изглежда, не се вълнува от подобни неща. Сигурно обикаля по долните етажи като ловец на плъхове или чистач и разполага магически устройства, които да ни взривят.

— Калеб каза, че според баща му той е някоя високопоставена личност, способна да доведе страната до криза.

— Пъг може и да греши. Наистина е умен и могъщ, но сам признава, че е правил грешки в миналото. Не знам, Варен може да е готвач, който да отрови яденето и всички да умрем — Каспар се почеса по брадичката. — Освен ако…

— Какво, милорд?

— Освен ако не му трябва публика… — той се обърна към Паско. — Дали е възможно?

— Кое, милорд? — старият слуга се обърка съвсем.

— Имам идея. Доста е смътна, но Пъг трябва да я чуе. Нека да се срещнем… Предай на Калеб, че ще бъда в неговата странноприемница по обед.

Паско кимна и излезе. Каспар остана сам на балкона, обмисляше налудничавата си теория. Но пък само тя отговаряше на всички критерии за това, което знаеха за намеренията на Варен.

И колкото повече мислеше, толкова повече усещаше, че е прав.



— Ти си луд — каза Миранда, щом Каспар изложи теорията си пред нея, Пъг и Калеб.

— Варен е луд. Аз може да греша. Има разлика.

— Така би събудил най-малко подозрения в двореца — каза Пъг. — Поне докато изпълнява функциите си и не говори с подозрителни хора. Възможно е.

— Не мога да повярвам — каза Миранда. — Все някой щеше да е забелязал.

— Може, но кешийската политика е толкова мътна, че ако някой дребен благородник или шпионин изчезне… — очите на Каспар се разшириха. — Може да грешим за причините за убийствата.

Пъг кимна и каза:

— Да. Жертвите не са убити затова, че подкрепят Сезиоти, а защото са усетили нещо.

— Трябва да се върна в двореца и да говоря с Турган Бей. Да разбера какво са правили въпросните благородници, преди да ги убият.

— Ако си прав, ще ни е адски трудно да го докажем — каза Миранда.

— Изобщо не можем да го докажем — отговори Пъг. — Тези, които биха ни повярвали, вече са в нашите редици. Онези срещу нас не ги е грижа, а неутралните ще решат, че Каспар е побъркан или престъпник.

— Каспар, разбирам част от логиката ти — обади се Калеб, който бе мълчал досега. — Но сигурен ли си?

— Братята очевидно се обичат. Може да имат различни майки, но са много близки. Начинът, по който говорят един за друг… Враждуващите фракции винаги са били част от Кеш, но сякаш никой не обръща внимание на факта, че нито един от двамата няма да посегне на другия, ако бъде обявен за наследник. Ако някой нападне Сезиоти, Дангаи ще нареди на Вътрешния легион да се присъедини към Гвардията. Сезиоти може и да не е воин като брат си, но ще направи същото. Убеден съм. Някой се опитва да разпали несъществуваща вражда и убива тези, които заподозрат. Трябва да се срещна с Турган Бей.

— Вземи Магнус, предрешен като твой слуга — каза Пъг. — Той е в другата стая с Накор и Бек. Калеб, мисля, че е време да пратиш момчетата на острова. Увери се, че са в безопасност, и се върни за празника. Ако Каспар е прав, Варен ще удари тогава. Ще иска максималната публика, която може да му предложи Галерията на лордовете.

Калеб се поколеба и Пъг го изгледа въпросително.

— Татко, искам да задържа момчетата тук.

— Защо? Нещата може да загрубеят сериозно.

— Ще ги държа максимално настрани, но те рано или късно трябва да бъдат изпитани. Засега се представят по-добре от очакванията ми, а скоро ще имаме нужда от всеки меч.

— И Джоми ли? Него дори не съм го виждал.

— Той може да се грижи за себе си. Няма опит с меч, но е побойник и има акъл. Ще им обясня, че са в резерв, но искам да са наблизо.

— Ти си поел отговорността, като техен баща, така че решението е твое. Но внимавай — след това се обърна към Каспар. — Надявам се, че си прав, защото така ще решим всичко до два дни, но се моля и да грешиш, защото иначе ще трябва да убедим цялата разгневена нация, че действаме за нейно добро. Аз ще съм наблизо, а ти пази амулета. Доколкото познавам Варен, ще чака да се появя, но може да не очаква всички ни. Ако успеем да го провокираме да се разкрие пред целия двор, може да спасим и Кеш, и света.

Каспар, навъсен като всички останали, тръгна без повече приказки.

— Ще отида да подготвя момчетата. — Калеб се изправи.

Родителите му го прегърнаха.

— Искам все пак да размислиш и да заведеш момчетата на острова. Освен това ще ме направиш щастлива, ако и ти останеш там — каза Миранда.

— Защо?

— Вече имаш жена…

— И очевидно трима доведени синове — обади се Пъг.

Калеб се усмихна.

— Джоми ще ви допадне. Той е добро момче. Но имате нужда от хора. Тал го няма, така че аз ще остана до вас. Какво разправяше Накор за магьосниците в битка? Първият хвърля заклинание. Вторият го контрира. Първият хвърля ново. Вторият се мъчи да го спре. Идва войник и пронизва първия магьосник, докато той се чуди какво да хвърли.

Пъг се засмя.

— Нещо такова беше. Но не го разправяй пред него, защото ще се обиди. Каспар ще е там, а и няма да е един магьосник, а трима.

— И Накор — допълни Миранда. — Заедно с онзи странен младеж, дето се влачи с него.

— Ако ми заповядаш да остана на острова, ще го направя, татко. Но предпочитам да съм тук.

Пъг го погледна замислено.

— Да, бих искал да останеш на острова. Но си прав — ще ни трябваш тук. Миранда, наглеждай нещата, докато ме няма.

— Къде отиваш?

— До острова. Имам идея, която може да ни помогне.

Пъг извади една от сферите и изчезна.

След малко тръгна и Калеб.

Миранда отиде да намери Накор и младия Бек.

— Сега какво? — попита я исаланецът, щом тя отвори вратата.

— Ще си поръчаме нещо за ядене и ще чакаме — изсумтя Миранда и седна.

— За мен няма ли някаква работа? — попита сърдито Ралан Бек.

Накор го потупа по рамото.

— Скоро, млади приятелю. Скоро.

Загрузка...