Тимъти ЗанПоследната заповед

ГЛАВА 1

Имперският звезден разрушител „Химера“ се носеше устремено през чернотата на дълбокия космос, насочил могъщата си стреловидна форма към бледата звезда на отдалечената на три хиляди светлинни години система. Беше готов за война.

— Всички системи са в изправност, адмирале — докладва свързочникът от мястото си вляво от мостика. — Последната проверка на бойната група започна.

— Много добре, лейтенант — кимна върховният адмирал Траун. — Уведомете ме веднага щом приключи. Капитан Пелаеон?

— Слушам, сър — обади се Пелаеон и предпазливо плъзна поглед по лицето на адмирала.

Търсеше някаква следа от напрежението, което Траун би трябвало да изпитва. Той самият беше доста нервен. Все пак тази операция не беше пореден тактически удар срещу бунтовниците, малък набег за снабдяване с провизии, нито дори внимателно подготвена, но ясно разбираема светкавична атака срещу незначителна планетарна база. След почти месец трескава подготовка започваше сразяващата кампания на Траун за окончателния триумф на Империята. Но и да изпитваше някакво напрежение, върховният адмирал успешно го криеше дълбоко в себе си.

— Започнете отброяването — заповяда той спокойно.

— Тъй вярно, сър — Пелаеон се обърна към холоямката на мостика на „Химера“. Холосите бяха с размер една четвърт от реалното изображение. — Господа, ето времето за започване. „Войнствен“: три минути.

— Прието, „Химера“ — кимна капитан Абан. Уставната му военна стойка не прикриваше нетърпението да се впусне в битка с бунтовниците. — Успешен лов.

Холограмата потрепери и изчезна. „Войнствен“ беше спуснал защитните си полета, които прекъсваха дългообхватните честоти за връзка. Пелаеон се обърна към следващата фигура:

— „Безмилостен“: четири минути и петдесет секунди.

— Прието! — отвърна капитан Дория, обхвана с дясната си ръка левия юмрук в древен миршафски жест на победа и също изчезна.

Пелаеон погледна към електронния бележник и продължи:

— „Съдник“: шест минути.

— Готови сме, „Химера“ — отвърна капитан Брандей.

Гласът му звучеше нормално, но нещо в излъчването му не беше, както трябва…

Пелаеон го изгледа намръщено. Малката холограма не показваше образа отблизо, но въпреки това изражението на Брандей се четеше лесно — изражение на човек, който жадува за кръв.

— Това е война, капитан Брандей — обади се Траун и тихо се приближи до Пелаеон, — а не възможност за лично отмъщение.

— Разбирам задълженията си, адмирале — отвърна сковано Брандей.

Синьо-черните вежди на Траун литнаха нагоре:

— Наистина ли, капитане? Разбирате ли ги?

Пламъците на яростта в очите на Брандей бавно и неохотно угаснаха.

— Да, сър — измърмори той. — Задълженията ми са към Империята, към вас и към корабите и хората под мое командване.

— Много добре — кимна върховният адмирал. — Към живите, с други думи. А не към мъртвите.

Брандей все още се мръщеше, но покорно кимна.

— Тъй вярно, сър.

— Не го забравяйте, капитане — продължи Траун. — Късметът във войната е непостоянно нещо. Можете да бъдете сигурен, че бунтовниците ще си платят скъпо за унищожаването на „Решителен“ в битката при флотата „Катана“. Но отмъщението ще бъде в контекста на цялостната ни стратегия, а не акт на лична вендета — блестящите червени очи се присвиха: — Няма да допусна някой капитан от флотата под мое командване да извърши подобно нещо. Вярвам, че ме разбрахте добре.

Едно мускулче на бузата на капитана потрепери. Пелаеон никога не го беше смятал за гений, но очевидно Брандей беше достатъчно умен, за да долови заплахата.

— Напълно ви разбрах, адмирале.

— Добре — Траун задържа погледа си прикован в него още няколко секунди и кимна: — Разбрахте кога трябва да потеглите, нали?

— Тъй вярно, сър. „Съдник“ прекъсва връзката.

Траун се обърна към Пелаеон:

— Продължавайте, капитане — подкани той и се дръпна встрани.

— Слушам, сър — Пелаеон погледна към електронния си бележник. — „Немезида“…

С останалите свърши без инциденти. Когато и последната холограма изчезна, приключи и проверката на бойната група към „Химера“.

— Всичко върви по план — подхвърли Траун, когато Пелаеон се настани на командното кресло. — От „Буреносен ястреб“ докладваха, че първите товарни кораби са излетели навреме и нямат никакви проблеми с въжетата за буксир. А току-що засякохме спешно съобщение с молба за помощ от системата Андо.

„Войнствен“ и бойната му група действаха точно по програма.

— Получили ли са отговор, сър? — попита Пелаеон.

— Бунтовническата база на Орд Пардрон е сигнализирала, че е приела съобщението — отвърна Траун. — Интересно каква помощ ще изпратят.

Пелаеон кимна. Бунтовниците си бяха изпатили доста от тактиката на върховния адмирал и вероятно сега очакваха нападението над Андо да се окаже лъжлива маневра за отвличане на вниманието. Но, от друга страна, нямаше как да не вземат насериозно бойна част на един звезден разрушител и осем крайцера от флотата „Катана“.

Всъщност това не беше от особено значение. Бунтовниците щяха да изпратят няколко кораба към Андо срещу „Войнствен“, още няколко — към Филв срещу „Съдник“, други — към Крондре срещу „Немезида“ и така нататък. Когато „Мъртвешка глава“ нападнеше самата база, Орд Пардрон щеше да е останал почти без сили за отбрана и веднага щеше да нададе вопъл за подкрепа. И бунтовниците щяха да се отзоват на сигнала за помощ, оставяйки истинските цели на Империята оголени за нападение.

Пелаеон погледна през предния илюминатор към звездата на системата Укио. За пореден път се възхити на невероятната заблуда, върху която почиваше целият план, и усети, че гърлото му се свива. По принцип планетарните щитове бяха способни да издържат на всичко освен на най-мощните турболазерни заряди и продължителни бомбардировки с протонни торпеда и здравият разум твърдеше, че единственият начин да се завладее някой развит цивилизован свят е на повърхността на планетата да се изпрати бързоподвижна десантна част, която да унищожи генераторите на щита. Отрицателната страна на този вариант бе, че поради действията на наземната десантна част и последвалото нападение от орбита победителят завладява една доста разрушена планета. Другата възможност — изпращането на стотици хиляди войници на повърхността и предприемането на мащабна бойна кампания, която би се проточила с месеци и години, не беше по-добра. Според военната теория завладяването на сравнително запазена планета с непокътнати генератори на планетарния щит беше невъзможно. Днес, с падането на системата Укио, тази доктрина щеше да бъде опровергана.

— Прехванат сигнал за бедствие от Филв, адмирале — докладва свързочникът. — Орд Пардрон отново отговори.

— Добре — Траун си погледна часовника. — Мисля, че след седем минути можем да тръгваме — той стисна едва забележимо устни. — Май е време е да видим дали нашият развълнуван майстор джедай е готов да изпълни задачата си.

Пелаеон успя да прикрие намръщването си. Хорус Кбаот, лудият клонинг на отдавна починалия майстор джедай Хоръс Кбаот, преди повече от месец се бе обявил за истинския наследник на императора. Мисълта да говори с него му допадаше не повече, отколкото на Траун, но беше по-добре да приеме задачата доброволно, в противен случай предложението щеше да се превърне в заповед.

— Ще отида да проверя, сър — изправи се той.

— Благодаря, капитане — кимна Траун. Сякаш Пелаеон бе имал право на избор…

Усети призоваването веднага щом прекрачи извън свободната от Силата зона, създадена от йосаламирите, разпръснати на мостика в хранителни рамки. Очевидно майстор Кбаот гореше от нетърпение да започне операцията. Пелаеон събра сили за срещата, потискайки обичайния натиск от страна на Кбаот да побърза, и се отправи към командната зала на върховния адмирал. Помещението беше ярко осветено за разлика от приглушените светлини, които предпочиташе Траун.

— Капитан Пелаеон — Кбаот му махна да се приближи към двойния кръг екрани в средата на залата. — Заповядайте. Чакам ви вече доста време.

— Останалата част от операцията погълна вниманието ми — отвърна сковано Пелаеон, опитвайки се да прикрие отвращението си към джедая, макар много добре да знаеше колко напразни са усилията му.

— Ясно — усмихна се Кбаот, с което показваше много по-добре от всички думи колко се забавлява с напрежението на Пелаеон. — Но сега това няма значение. Да не би върховният адмирал вече да е готов?

— Почти — отговори капитанът. — Искаме да опразним Орд Пардрон колкото се може повече, преди да започнем.

Кбаот изсумтя:

— Значи още се надявате, че бунтовниците ще играят по свирката на адмирала, така ли?

— Да — отвърна уверено Пелаеон. — Върховният адмирал подробно е изучил изкуството им.

— Изучил изкуството им! — повтори подигравателно Кбаот. — Вероятно ще му е от полза, когато Новата република остане само с хора на изкуството, които да хвърли срещу нас.

Кратко позвъняване откъм обръча с екраните избави Пелаеон от необходимостта да отговори.

— Потегляме — каза той на майстора джедай.

Започна наум отброяването на шейсет и шестте секунди, за които щяха да стигнат до Укио от позицията си в момента, като се опитваше да не позволи на думите на Кбаот да влязат под кожата му. Той наистина не разбираше как Траун научава най-съкровените тайни на някоя раса от нейните произведения на изкуството, но толкова често беше виждал как тези знания се оказват верни, че сега бе готов изцяло да се довери на инстинктите на върховния адмирал. А Кбаот явно имаше друго мнение по въпроса.

Но пък и майсторът джедай не възнамеряваше да започне честен спор по проблема. През изминалия месец, откак се беше самопровъзгласил за наследник на императора, Кбаот водеше подмолна война срещу вярата на капитана в Траун, като твърдеше, че истинското вътрешно прозрение идва единствено чрез Силата и следователно — от самия него.

Пелаеон не приемаше този аргумент. Императорът също се беше потопил доста дълбоко в тия работи със Силата и въпреки това не бе успял да прозре собствената си смърт на Ендор. Но семената на съмнението, които Кбаот с толкова труд се опитваше да посее, вече бяха пуснали коренчета сред по-неопитните офицери от флотата.

И според Пелаеон това бе още едно основание планът им да успее. Резултатът в не по-малка степен зависеше от това, доколко Траун правилно бе разчел културния етос на укианците, отколкото от военна тактика. Особено от убеждението на адмирала, че дълбоко в подсъзнанието на укианците е заложен ужас от невъзможното.

— Все някога ще сгреши — прекъсна мислите на капитана Кбаот.

Пелаеон прехапа здраво устни, косъмчетата на врата му настръхнаха от безцеремонното нахлуване в съзнанието му.

— Нямате никаква представа, какво е това личен живот, нали? — изръмжа той.

— Аз представлявам Империята, капитан Пелаеон — отвърна Кбаот и очите му заблестяха с фанатичен плам. — Мислите ви са част от службата към мен.

— Аз служа на върховния адмирал Траун — заяви сковано Пелаеон.

Кбаот се усмихна.

— Така да бъде, щом искате. Но да се върнем към работата — истинската работа на Империята. След битката, капитан Пелаеон, ще изпратите едно съобщение до Затънтената земя.

— За да известя предстоящото ви завръщане — допълни кисело Пелаеон.

Вече цял месец Кбаот продължаваше да настоява да се върне в предишния си дом на Затънтената земя, за да оглави производството на клонинги в старата съкровищница на императора в планината Тантис. Но до този момент джедаят бе твърде зает, за да се опита да убеди Траун, който не бе склонен да предприеме някакви действия по въпроса.

— По-спокойно, капитан Пелаеон — развеселен подметна Кбаот. — Когато му дойде времето, наистина ще се върна на Затънтената земя. И точно затова след края на битката ще се свържете с тамошния гарнизон и ще заповядате да приготвят един клонинг. Много специален.

Дали ще се обадя, ще реши върховният адмирал Траун, помисли си Пелаеон, но вместо това попита:

— Какъв клонинг искате?

Кбаот отново се усмихна на объркания му вид.

— Искането ми е съвсем обикновено — трябва ми слуга, който да ме чака при завръщането ми. Да бъде направен от императорските първокласни трофеи — ако не се лъжа, мострата е В-2332-54. Разбира се, ще отбележите пред командира на гарнизона, че това трябва да бъде извършено при изключителни мерки за сигурност.

Нищо подобно, помисли си Пелаеон, но на глас измърмори:

— Слушам.

Звукът от собствения му глас го изненада, със сигурност не бе имал предвид нищо подобно. Напротив, веднага щом битката свършеше, той щеше да докладва на върховния адмирал за този малък инцидент.

— Освен това разговорът ни ще си остане между нас — продължи спокойно Кбаот. — Веднага щом изпълните заповедта, ще забравите напълно за него.

— Разбира се — кимна Пелаеон само за да го накара да млъкне.

Да, наистина щеше да разкаже всичко на Траун. Върховният адмирал знаеше какво трябва да се направи. Отброяването стигна до нула и на главния екран се появи планетата Укио.

— Време е да включим тактическия екран, майстор Кбаот.

— Както желаете — махна с ръка джедаят.

Пелаеон се протегна през двойния кръг екрани, натисна необходимия бутон и в средата на залата се появи тактическият екран. „Химера“ се спускаше от висока орбита над линията на слънцето, десетте крайцера от флотата „Катана“ от ударната част се бяха разделили и заели отбранителна позиция в два обръча около нея, а „Буреносен ястреб“ идваше отзад като ариергард. Десетина товарни и търговски съдове се движеха бързо към малката пролука, която наземният контрол държеше отворена за тях в енергийния щит на Укио — едва видима синкава обвивка, заобикаляща планетата на около петдесетина километра над повърхността. Два от корабите проблясваха на екрана в червено — насочващите товарни кораби от „Буреносен ястреб“, които по нищо не се различаваха от останалите, впуснали се забързано да търсят укритие. Товарните кораби теглеха след себе си още четири невидими съда.

— Невидими само за тези, които нямат очи да виждат — измърмори Кбаот.

— Значи сега можете да виждате и корабите, така ли? — изръмжа Пелаеон. — Как така изведнъж нараснаха уменията ви на джедай?

Надяваше се лекичко да подразни Кбаот — не много, само малко. Но усилията му се оказаха напразни.

— Виждам дори и хората под скъпоценните ви прикриващи щитове — отвърна спокойно майсторът джедай. — Долавям мислите им и мога да направлявам волята им. Какво значение има металът?

Пелаеон сви устни:

— Предполагам, че за вас много неща нямат значение.

С крайчеца на погледа си видя как Кбаот се усмихна.

— Това, което е без значение за един майстор джедай, е без значение за цялата вселена.

Товарните кораби и невидимите кръстосвачи вече почти бяха достигнали щита.

— Ще свалят въжетата за теглене веднага щом преминат от другата страна — напомни Пелаеон. — Готов ли сте?

Майсторът джедай се изправи в креслото и присви очи.

— Чакам заповед от върховния адмирал — подхвърли той подигравателно.

Пелаеон се взря за момент в спокойното му лице и усети как по гърба му полазват тръпки. Ясно си спомняше първия опит на Кбаот за пряко ръководене от голямо разстояние. Не беше забравил изписаната върху лицето на майстора джедай болка, измъченото от съсредоточаването и усилието да поддържа мисловна връзка изражение.

Преди по-малко от два месеца Траун убедено бе заявил, че Кбаот никога няма да се превърне в заплаха за Империята, защото му липсва способността да се съсредоточава и да насочва джедайската си сила към дългосрочни проекти. Очевидно през този кратък период Кбаот бе успял да се научи на необходимия самоконтрол. Поради това се превръщаше в заплаха за Империята. И то много опасна заплаха. Интеркомът избръмча:

— Капитан Пелаеон?

Пелаеон се пресегна над кръга от екрани и натисна копчето, като потисна, доколкото можеше, опасенията си от Кбаот. Поне за момента флотата имаше нужда от него.

За щастие майсторът джедай вероятно също се нуждаеше от нея.

— Готови сме, адмирале — каза той.

— Бъдете готови — отвърна Траун. — Сигурно свалят въжетата за теглене.

— Вече са махнати — намеси се Кбаот. — Корабите включват двигателите и се насочват към определените позиции.

— Потвърдете, че са под планетарния щит — заповяда Траун.

За пръв път от много време по лицето на Кбаот премина сянка от познатото напрежение. И това беше напълно естествено — прикриващите полета не позволяваха на „Химера“ да засече корабите и в същото време блокираха предавателите на кръстосвачите, така че единственият начин джедаят да разбере точно къде са, беше да направи прецизна проверка на местоположението на човешките съзнания, с които поддържаше връзка.

— И четирите кораба са под щита — каза накрая той.

— Сигурен ли сте, майстор Кбаот? Ако грешите…

— Не греша, адмирал Траун — прекъсна го рязко Кбаот. — Аз ще изпълня задълженията си в битката, вие си гледайте вашите.

За момент се възцари тишина. Пелаеон си представи изражението на върховния адмирал и потрепери.

— Чудесно, майстор Кбаот — каза накрая Траун. — Пригответе се да изпълните задачата си.

Чуха се две прещраквания — променяше се честотата на предавателя.

— Имперски звезден разрушител „Химера“ вика Обединения съюз на Укио — започна Траун. — В името на Империята обявявам системата Укио отново под мандата на имперските закони и под защитата на имперските сили. Свалете планетарния щит, приберете всички военни части в базите и се пригответе да предадете управлението.

Не последва никакъв отговор.

— Знам, че получавате съобщението ми — продължи върховният адмирал. — Ако не отговорите, ще трябва да сметна, че възнамерявате да отхвърлите предложението на Империята. В такъв случай не ми остава друг избор, освен да отговоря на враждебните ви действия.

Отново тишина.

— Изпращат нов сигнал за бедствие — обади се свързочникът. — Звучи малко по-притеснено от предишния.

— Третият ще бъде още по-истеричен — каза Траун. — Пригответе се за първата канонада. Майстор Кбаот?

— Кръстосвачите са готови, върховен адмирал Траун — отвърна Кбаот. — Както и самият аз.

— Да се надяваме, че е така — с известна заплаха в гласа отвърна Траун. — Ако определянето на времето не е перфектно, цялото представление ще бъде съвсем безполезно. Трета турболазерна батарея: пригответе се при сигнал да изстреляте първата канонада. Три… две… едно… огън!

На тактическия екран две зелени линии проследиха пътя на зарядите от батареите на „Химера“ към планетата. Те се удариха в синкавия планетарен щит, блеснаха леко при неутрализирането на енергийния им заряд и се разпиляха в космоса. И с желаното прецизно съвпадение във времето двата невидими кръстосвача, които кръжаха на агравитатори под планетарния щит, стреляха един след друг. Турболазерните им заряди изсвистяха в атмосферата и поразиха две от главните бази за въздушна отбрана на Укио.

Всъщност това беше картината, която видя Пелаеон. Укианците, които дори не подозираха за съществуването на невидимите кръстосвачи, видяха как опустошителните изстрели на „Химера“ минават спокойно през непробиваемия планетарен щит.

— Третото съобщение прекъсна по средата, сър — докладва свързочникът с насмешлива нотка в гласа. — Май ги изненадахме.

— В такъв случай да ги убедим, че това не беше щастлива случайност — отвърна Траун. — Пригответе се за втората серия. Майстор Кбаот?

— Кръстосвачите са готови.

— Втора турболазерна батарея: пригответе се при сигнал да изстреляте втория залп. Три… две… едно… огън!

От корпуса на „Химера“ отново изскочиха зелени линии и с безупречно съвпадане във времето невидимите кръстосвачи създадоха своята илюзия.

— Чудесно — кимна със задоволство Траун. — Майстор Кбаот, придвижете кръстосвачите на трета и четвърта позиция.

— Както заповядате, адмирале.

Пелаеон несъзнателно се напрегна. Четвъртата серия изстрели беше предвидена срещу два от трийсетте генератора на укианския планетарен щит. Разрушаването им би означавало, че Траун се е отказал от първоначалната върховна цел: превземането на Укио с непокътнати системи за отбрана.

— Имперски звезден разрушител „Химера“, говори Тол дос Ла от Обединения съюз на Укио — разнесе се от предавателя леко треперещ глас. — Моля ви да прекратите обстрелването на Укио, докато траят преговорите за условията за капитулация.

— Условията ми са много прости — отвърна Траун. — Първо: да спуснете планетарния щит и да позволите на корабите ми да кацнат. Ще им предадете контрола над генераторите на щита и на ракетните установки земя-космос. Всички механизирани бойни средства, по-големи от военни мотопеди, да се завърнат в базите си и да се поставят под разпореждане на имперските войски. Вие ще носите отговорност пред Империята, но политическата и обществената система ще останат изцяло под ваш контрол. Стига хората ви да се държат добре, разбира се.

— И след като изпълним изискванията?

— Ще станете част от Империята с всички права и задължения, които предполага новият ви статут.

— Без военновременни данъци и такси ли? — попита подозрително Дос Ла. — Без насилствено мобилизиране на младежите?

Пелаеон си представи мрачната усмивка на Траун. Не, Империята никога повече нямаше да се занимава с насилствено мобилизиране. Сега тя разполагаше с императорската колекция от клониращи цилиндри „Спаарти“.

— Твърдо „не“ на втория ви въпрос, а по първия съм сигурен, че ще постигнем удовлетворително споразумение. Както вече знаете, на повечето планети в Империята са наложени военновременни данъци и такси. Но въпреки това има известни изключения и няма нищо по-лесно вие да поемете дела си от тегобите на войната с износ на храни и преработвателните ви възможности.

От другата страна последва дълга пауза. На Пелаеон му стана ясно, че Дос Ла не е глупав — укианецът много добре разбираше какво иска от планетата Траун. В началото щеше да бъде само прекият контрол върху наземните и космическите отбранителни съоръжения, после идваше редът на системата за разпределяне на хранителните стоки, на преработвателните мощности, на огромните селскостопански райони — земеделски и животновъдни, и твърде бързо цялата планета щеше да се превърне в източник на суровини за имперската военна машина.

Но другата възможност беше Дос Ла безпомощно да гледа как планетата загива пред очите му. И той много добре го знаеше.

— Ще свалим планетарния щит, „Химера“, като жест на добра воля — обади се накрая Дос Ла, тонът му беше леко предизвикателен, но признаваше поражението. — Но преди да предадем контрола над генераторите и наземните и космическите отбранителни съоръжения на имперските сили, искаме известни гаранции за сигурността на укианския народ и земите ни.

— Разбира се — отвърна Траун без следа от злорадство, каквото биха вложили в този момент повечето имперски офицери.

Малък акт на любезност, пресметнат внимателно, както и цялата операция. Позволявайки на укианските лидери да се предадат с непокътнато достойнство, върховният адмирал отлагаше неизбежната им съпротива, докато не станеше твърде късно.

— Веднага ще изпратя мой представител, който да договори подробностите с правителството ви. Надявам се, нямате нищо против през това време силите ни да заемат защитна позиция?

Последва едва доловима въздишка.

— Нямаме възражения, „Химера“ — отвърна неохотно Дос Ла. — Вече сваляме планетарния щит.

На тактическия екран синият обръч около планетата изчезна.

— Майстор Кбаот, предайте на кръстосвачите да се дръпнат встрани — заповяда Траун. — Не е желателно някой от десантните кораби да се сблъска с тях. Генерал Ковел, можете да започнете да стоварвате хората си на повърхността. Обичайните защитни позиции край всички цели.

— Прието, адмирале — отвърна сухо Ковел.

Пелаеон усети как устните му се извиват в сурова усмивка. Върховното командване на флотата и пехотата едва преди няколко седмици бе посветено в тайния проект за производство на клонинги в планината Тантис и Ковел беше един от офицерите, които все още не бяха свикнали с тази идея. Макар че може би част от скептицизма му се дължеше на факта, че три от бойните части, които щеше да вземе със себе си на повърхността, бяха съставени изцяло от клонинги.

На холографското изображение се видя как първите вълни от десантни совалки и ескортиращите ги изтребители излетяха от „Химера“ и „Буреносен ястреб“ и се устремиха към набелязаните цели. Десантните совалки бяха пълни с клонинги, изпълнители на имперските заповеди. И екипажите в невидимите кръстосвачи вече се състояха от клонинги.

Пелаеон се намръщи леко. Изведнъж му хрумна странна и смущаваща мисъл. Дали Кбаот не успяваше да направлява толкова добре кръстосвачите само защото екипажите от по хиляда души са съставени от варианти на най-много двайсет мозъка? Или — и това беше още по-тревожно — възможно ли бе част от вездесъщия контрол на майстора джедай да се дължи на факта, че самият той също е клонинг? Дали в ръцете на Кбаот проектът в планината Тантис нямаше да се превърне в мощен инструмент на жаждата му за власт? Вероятно. Още един въпрос, върху който трябваше да обърне внимание на Траун.

Пелаеон сепнато се извърна към Кбаот, спомнил си, че в присъствието на майстора джедай мислите му не са лична тайна. Но Кбаот не му обръщаше внимание. Той гледаше вторачено напред, кожата на лицето му беше опъната в неподвижна маска. Върху устните му играеше лека усмивка.

— Майстор Кбаот?

— Там са — прошепна Кбаот дрезгаво. — Там са — повтори той, този път по-високо.

Пелаеон озадачено се обърна към холографското изображение.

— Къде и кои? — попита объркано той.

— На Филв са — отвърна Кбаот и внезапно се обърна към Пелаеон с налудничав пламък в очите. — Моите джедай са на Филв!

— Майстор Кбаот, потвърдете, че кръстосвачите са се преместили на странични позиции — прозвуча резкият глас на Траун. — След това докладвайте за развоя на останалите сражения…

— Моите джедай са на Филв! — прекъсна го Кбаот. — Вашите битки изобщо не ме интересуват!

— Кбаот…

Майсторът джедай вдигна ръка и предавателят замлъкна.

— Сега, Лея Органа Соло — прошепна той меко, — вече те хванах.

„Хилядолетен сокол“ изви рязко надясно и избягна сблъсъка. Имперският изтребител стреляше яростно с лазерните си оръдия, а пилотът се опитваше да повтори маневрата на товарния кораб. Лея Органа Соло стисна здраво зъби при внезапния завой и видя как един от ескортиращите ги изтребители уцели преследващия ги имперски кораб и той избухна в пламъци. „Сокол“ се върна към първоначалната си посока и в илюминаторите на кораба звездите се завъртяха лудешки…

— Внимавайте! — изкрещя Трипио от креслото зад Лея.

Отдясно още един имперски изтребител се носеше с грохот към тях. Предупреждението беше съвсем излишно, „Сокол“ вече правеше обратен завой със заблуждаваща тромавост, за да може да използва долното лазерно оръдие. Лея дочу през вратата на пилотската кабина приглушения боен вик на уукитата и имперският изтребител се присъедини към покойния си другар.

— Добро попадение, Чуй — извика в интеркома Хан Соло и изправи курса на „Сокол“. — Уедж?

— Все още сме с теб, „Сокол“ — незабавно се обади Уедж Антил. — В момента зад вас няма никой, но още една вълна изтребители се насочва насам.

— Да… — Хан погледна Лея. — Ти решаваш, скъпа. Все още ли искаш да се опитаме да кацнем?

Трипио издаде лека електронна въздишка.

— Капитан Соло, нали не предлагате да…

— Млъкни, тенекиена кутийо! — прекъсна го Хан. — Лея?

Лея погледна през илюминатора имперския звезден разрушител и осемте крайцера, насочили се към обсадената планета пред тях. Въртяха се около нея като миноки около открит електрически генератор. Това трябваше да бъде последната й дипломатическа мисия, преди да се установи да чака раждането на близнаците — кратко пътуване, за да успокои нервното филвианско правителство и да покаже решимостта на Новата република да защитава системите в този сектор.

— Няма да успеем — призна тя неохотно. — А дори и да се промъкнем, съмнявам се, че филвианците ще рискуват да отворят планетарния щит, за да минем. По-добре да изчезваме.

— Чудесна идея — изсумтя Хан. — Уедж? Изтегляме се. Не се отдалечавай от нас.

— Разбрано, „Сокол“ — отвърна Уедж. — Дайте ни няколко минути да направим изчисленията за скока през хиперпространството.

— Няма нужда — каза Хан и се завъртя в креслото към навигационния компютър. — Ще ти прехвърля данните от тук.

— Разбрано. Свиреп ескадрон, съберете се плътно около „Сокол“!

— Знаеш ли, цялата тази работа започна да ми омръзва — измърмори Хан. — Нали каза, че онези приятелчета ногрите вече ще те оставят на мира.

— Това тук няма нищо общо с ногрите — поклати глава Лея. Едва доловимо напрежение сбръчка челото й. Въобразяваше ли си, или заобикалящите ги имперски кораби наистина бяха променили посоката си? — Върховният адмирал Траун е решил да изпробва новите крайцери от „Тъмната сила“.

— Аха — кимна Хан и Лея потрепери от моментния проблясък на горчивина в излъчването му. Въпреки всичките усилия да го убедят в обратното Хан все още приемаше за своя лична вина това, че Траун сложи ръка върху изгубените кораби от флотата „Катана“, така наречената „Тъмна сила“, преди Новата република. — Не очаквах, че ще може да ги пусне в действие толкова бързо — добави Хан и завъртя „Сокол“ така, че Филв остана зад гърба им, а пред тях се виждаше единствено дълбокият космос.

Лея облиза нервно устни. Странното напрежение все още се усещаше като далечен зловещ натиск в крайчеца на съзнанието й.

— Може би разполага с достатъчно цилиндри „Спаарти“ и е клонирал не само войници, но и инженери и техници?

— Вероятно — отвърна Хан и въпреки тревогата си Лея усети внезапната промяна в излъчването му. Той включи предавателя: — Уедж, погледни назад към Филв и ми кажи дали наистина става това, което виждам.

От предавателя се чу изненаданата въздишка на Уедж:

— Имаш предвид, че цялата имперска нападателна част зарязва атаката си и се спуска след нас ли?

— Да, точно това.

— Е, на мен ми изглежда като абсолютна истина — отвърна Уедж. — Може би е време да изчезваме.

— Аха — провлачи Хан. — Може би.

Лея погледна изненадано съпруга си. В гласа му имаше нещо…

— Хан?

— Филвианците трябва да са повикали помощ, преди да спуснат планетарния си щит, нали? — попита Хан, сбърчил замислено чело.

— Да — съгласи се предпазливо Лея.

— И най-близката база на Новата република е Орд Пардрон, нали?

— Точно така.

— Добре. Свиреп ескадрон, променяме курса надясно. Дръжте се плътно до мен.

Той докосна контролното табло и „Сокол“ рязко зави.

— Внимавай, „Сокол“, така се връщаш при имперските изтребители — обади се разтревожено Уедж.

— Няма да стигнем до тях — увери го Хан. — Ето каква е посоката ни.

Изправи кораба на новия им курс и хвърли поглед към екрана.

— Добре, те все още ни преследват.

Зад него навигационният компютър изпиука леко — изчисленията за скока през хиперпространството бяха готови.

— Уедж, координатите са готови — обади се Лея и се пресегна към предавателя, за да ги изпрати.

— Задръж, „Сокол“! — спря я Уедж. — Отдясно на борд си имаме компания.

Лея погледна в указаната посока и гърлото й се сви. Приближаващите имперски изтребители ги настигаха бързо и вече бяха достатъчно близо, за да прехванат съобщението от „Сокол“ към ескорта. Ако сега изпратеха на Уедж координатите за скока, щеше да бъде открита покана за имперските кораби да изпратят посрещачи на изходната им точка.

— Вероятно мога да ви помогна, ваше височество — предложи веднага Трипио. — Както знаете, владея над шест милиона форми за общуване. Може да изпратя координатите на командир Антил на бурдист или на търговския език вааткри…

— И след това да му изпратиш и превода, така ли? — прекъсна го Хан.

— Разбира се… — дроидът млъкна внезапно. — О, майко Космос — прошепна смутено той.

— Спокойно — каза Хан. — Уедж, ти беше на Ксикуин преди две години, нали?

— Да. Аха, имаш предвид оня номер с извъртането на Кракен ли?

— Точно така. Ще го направим на две: едно, две!

Лея зърна как навън ескортиращите ги изтребители се подреждат в нов строй около „Сокол“.

— И какво печелим с това? — попита тя.

— Възможност да се измъкнем — отвърна Хан и отново погледна екрана на командното табло. — Прибави двойка към всяко второ число от координатите и ги изпрати на изтребителите.

— Разбирам — кимна Лея и се залови за работа.

Промяната на втората цифра щеше да измени почти незабележимо изходната им точка и имперските кораби едва ли щяха да заподозрат измама и щяха да изпратят преследвачите си на няколко светлинни години встрани от истинската им цел. — Умно. Значи маневрата с промяната на строя беше само за отвличане на вниманието?

— Точно така. Врагът си мисли, че това е всичко. Малък номер, приложен от Паш Кракен при неуспеха при Ксикуин — Хан отново погледна към екрана. — Май имаме достатъчно преднина, за да ги надбягаме — подхвърли той.

— Хайде да опитаме.

— Няма ли да се прехвърлим в хиперпространството?

— попита изненадано Лея и от дебрите на съзнанието й изплува стар и доста болезнен спомен. Онова налудничаво бягство от Хот с цялата флота на Дарт Вейдър по петите им, когато хипердвигателят на „Сокол“ се оказа повреден…

Хан я погледна озадачено.

— Не се тревожи, скъпа. Днес хипердвигателите работят чудесно.

— Да се надяваме, че си прав — измърмори Лея.

— Докато имперските кораби ни преследват, Филв е в безопасност — продължи Хан. — И колкото по-далеч ги отведем, толкова повече време ще има, за да пристигнат подкрепленията от Орд Пардрон.

Блестяща зелена светкавица на прелетял край тях изстрел накара Лея да преглътне язвителния си отговор.

— Според мен вече им дадохме всичкото време, което можехме — каза тя. Усещаше вълнението на близнаците в нея. — Да изчезваме.

Втори изстрел блесна по защитното поле в горната част на „Сокол“.

— Права си — съгласи се Хан. — Уедж? Готови ли сте да напуснем празненството?

— Когато кажеш, „Сокол“ — отвърна Уедж. — Изчезвайте, ние идваме веднага след вас.

— Разбрано — Хан стисна лостовете на хипердвигателя и леко ги придърпа. През илюминатора на пилотската кабина звездите се разтеглиха в блестящи звездни линии. Вече нищо не ги заплашваше.

Лея си пое дълбоко въздух. Все още долавяше в себе си тревогата на близнаците и започна да ги успокоява. Усещането при докосването на съзнания, които общуват единствено чрез емоция и чиста чувствителност вместо с образи и думи, беше доста чудновато. Съзнанията на близнаците бяха толкова различни от тези на Хан, Люк и другите й приятели. Също и от съзнанието, което ръководеше имперската нападателна част. Вратата зад нея се отвори и в пилотската кабина влезе Чубака.

— Добра стрелба, Чуй — подхвърли Хан. Уукито разположи масивното си тяло на пътническото кресло до Трипио вляво от пътечката. — Някакви проблеми с ръчката за хоризонтално управление?

Чубака изсумтя отрицателно. Тъмните му очи се впиха изпитателно в лицето на Лея и той изръмжа въпросително.

— Добре съм — увери го Лея и преглътна внезапно избилите на очите й сълзи. — Наистина.

Погледна към Хан и видя, че той я гледа озадачено.

— Не се изплаши, нали? — попита той. — Това си беше само една обикновена нападателна имперска част. Нямаше нищо страшно.

Тя поклати глава.

— Не е заради това, Хан. Там имаше и нещо друго. Нещо като… — отново поклати глава. — Не знам.

— Може би е нещо като неразположението, което изпитахте край Ендор — подхвърли услужливо Трипио. — Спомняте ли си? Вие припаднахте, докато аз и Чубака поправяхме…

Уукито изръмжа предупредително и дроидът млъкна. Но вече беше късно.

— Остави го да говори — заповяда Хан и впи поглед в Лея. Излъчването му изведнъж стана подозрително. — За какво неразположение става дума?

— Нищо сериозно, Хан — увери го Лея и го хвана за ръката. — При първоначалната ни орбита над Ендор минахме през мястото, където избухна „Звездата на смъртта“. За миг усетих присъствието на императора. Това беше всичко.

— Аха, това било всичко! — повтори подигравателно Хан и изгледа кръвнишки Чубака. — Покойният император се опитва да те подчини на волята си и ти твърдиш, че не си заслужава дори да го споменеш?

— Държиш се глупаво — смъмри го Лея. — Нямаше защо да те тревожа — мина много бързо, без никакви остатъчни влияния. Наистина. Усещането на Филв беше съвсем различно.

— Добре… — отвърна Хан кисело, все още неготов да отстъпи. — След като се върна, отиде ли на преглед при лекарите?

— Ами нямах никакво време…

— Добре. Ще те заведа веднага щом кацнем на Корускант.

Лея кимна и тихо въздъхна. Много добре познаваше този тон, а и не можеше да оспори аргументите му.

— Добре. Стига да намеря време.

— Ще намериш — отвърна Хан. — Или когато Люк се върне, ще го накарам да те заключи в лекарското отделение. Говоря сериозно, скъпа.

Лея го стисна за ръката. Усещаше леко стягане в сърцето. Люк, сам самичък на територията на Империята… но той щеше да се справи. Не можеше да не успее.

— Обещавам — кимна тя. — Ще отида да се прегледам.

— Хубаво — отвърна той и я изгледа изпитателно. — И какво точно почувства на Филв?

— Не знам — тя се поколеба. — Може би същото, което Люк усети на „Катана“. Нали се сещаш — когато на борда нахлуха клонингите.

— Аха — кимна Хан, без да изглежда убеден. — Може би. Но крайцерите бяха доста далеч.

— Вероятно тук имаше много повече клонинги.

— Може би — повтори Хан. — Е, най-добре с Чуй да се заловим за работа и да оправим енергийното поле на йонния стабилизатор, преди съвсем да е сдал багажа. Ще се справиш ли сама, скъпа?

— Не се притеснявайте — увери го Лея, доволна от смяната на темата. — Тръгвайте двамата.

Едва сега се сети за другото възможно обяснение. От доста време се говореше, че императорът използвал Силата, за да командва пряко военните части. Ако майсторът джедай, с когото Люк се беше сблъскал на Джомарк, притежаваше същата способност… Тя погали корема си и се съсредоточи в двете малки създания в нея. Не й се искаше да мисли за тази възможност.

— Надявам се — започна Траун със заплашителния си спокоен глас, — че разполагате с някакво обяснение за действията си.

Кбаот, седнал в средата на двойния кръг екрани в командната зала, бавно, но решително вдигна глава и с неприкрито отвращение погледна върховния адмирал и йосаламира на хранителната рамка на раменете на Траун.

— А вие имате ли някакво обяснение, адмирал Траун? — попита рязко той.

— Провалихте нападението над Филв — отвърна Траун, пренебрегвайки въпроса на Кбаот. — След това изпратихте цялата нападателна част в безсмислено преследване.

— А вие, адмирал Траун, не успяхте да ми доставите моите джедаи — отвърна Кбаот. Пелаеон нервно забеляза, че гласът на джедая постепенно се повишава. — Вие, питомните ви ногри, цялата Империя се провалихте.

Траун присви блестящите си червени очи.

— Нима? А нима вие не се провалихте и не се оказахте неспособен да задържите Люк Скайуокър, когато ви го изпратихме на Джомарк?

— Не вие ми го изпратихте, адмирал Траун — възрази майсторът джедай. — Аз го повиках чрез Силата…

— Имперското разузнаване разпространи слуха, че Хоръс Кбаот се е завърнал и са го видели на Джомарк — студено го прекъсна Траун. — Имперски кораб ви заведе там, имперският обоз ви осигури замъка и го снабди с всичко, от което се нуждаехте, имперските инженери построиха скритата площадка за кацане на острова. Империята изигра своята роля, за да вкара Скайуокър в ръцете ви, но вие не успяхте да го задържите.

— Не е вярно! — изръмжа Кбаот. — Скайуокър напусна Джомарк, защото Мара Джейд избяга от вас и го настрои срещу мен. И тя ще си плати за това. Чувате ли ме? Ще си плати!

Траун замълча.

— Вие изпратихте цялата бойна част край Филв след „Хилядолетен сокол“ — каза накрая с отново овладян глас. — И успяхте ли да заловите Лея Органа Соло?

— Не — изръмжа Кбаот. — Но не защото тя не иска да дойде при мен. Напротив, иска го, също както Скайуокър.

Върховният адмирал хвърли поглед към Пелаеон и попита:

— Тя иска да дойде при вас?

Кбаот се усмихна:

— И то много — в гласа му изведнъж бе изчезнала всяка следа от гняв и той звучеше почти замечтано… — Иска аз да обуча децата й — продължи Кбаот и плъзна поглед из командната зала. — Да ги обуча да станат джедай. Да ги пресътворя по мой образ. Защото аз съм Учителят. Единственият останал — той се обърна отново към Траун: — Трябва да ми я доведете, адмирал Траун — каза той заповедно, като в думите му се долавяше и молба. — Трябва да я освободим от капана, в който са я хванали тези, които се страхуват от силата й. Ако не го направим, те ще я унищожат.

— Ще я освободим — кимна успокояващо Траун. — Но по-добре оставете тази задача на мен. Трябва ми още малко време.

Кбаот се намръщи, прокара ръка по брадата си и стисна висящия на гърдите му медальон. Пелаеон усети как по гърба му полазиха тръпки. Колкото и пъти да ставаше свидетел на внезапните промени в състоянието на клонинга и на бесните му изблици, никога нямаше да свикне с тях. Знаеше, че увеличаващата се с израстването умствена и емоционална нестабилност са били широко разпространен проблем при началните експерименти с клонинги. От периода на Войните на клонингите бяха оцелели съвсем малко научни документи, но Пелаеон попадна на доклад, в който се изразяваше предположение, че нито един достигнал зрелост клонинг не може да остане умствено стабилен и да оцелее над година извън напълно контролираната експериментална среда.

В светлината на унищожението, което клонингите бяха причинили на галактиката, Пелаеон открай време смяташе, че техните господари бяха намерили поне частично разрешение на проблема. Но откриването на истинската причина за засилващата се с израстването лудост беше съвсем друг въпрос.

— Много добре, адмирал Траун — рязко каза Кбаот. — Давам ви последна възможност. Но ви предупреждавам: наистина последна. След това ще взема нещата в свои ръце — очите под гъстите вежди блеснаха. — И още нещо: ако не успеете да изпълните дори тази дребна задача, ще смятам, че не заслужавате да командвате военните сили на моята Империя.

В очите на Траун запламтяха огньове, но той само леко наклони глава:

— Приемам предизвикателството, майстор Кбаот.

— Добре — Кбаот се намести в креслото и притвори очи.

— Можете да се оттеглите, адмирал Траун. Искам да се отдам на медитация и да планирам бъдещето на моите джедаи.

За момент Траун остана неподвижен, впил блестящите си очи в Кбаот. След това се обърна към Пелаеон.

— Придружете ме до мостика, капитане. Искам да проверите още веднъж договора за системата Укио.

— Слушам, сър — отвърна Пелаеон, доволен, че е намерил извинение да напусне Кбаот.

За момент се поколеба, усети как на лицето му се изписва озадачено изражение, и погледна майстора джедай. Имаше ли нещо, на което беше искал да обърне внимание на адмирала? Почти беше сигурен, че е свързано с Кбаот, клонингите и проекта в планината Тантис… Не можеше да си спомни. Сви мислено рамене и остави въпроса настрана. Сигурно щеше да се сети по-късно.

Заобиколи кръга екрани и последва адмирала навън.

Загрузка...