Последната заповед

ГЛАВА 6

Безкрайните светли линии изчезнаха и около кораба заблещукаха хиляди звезди. „Волният Карде“ отново бе в нормалния космос. Точно отпред се виждаше малко бяло джудже — слънцето на системата Шазуа, което не се открояваше кой знае колко върху светлия фон на останалите звезди. Малко по-близо и леко встрани беше планетата Шазуа — тъмна сфера, обградена с по-светъл обръч. Около нея в тъмнотата на космоса блещукаха светлините на десетки пристигащи и отлитащи кораби. Повечето бяха товарни и кръстосвачи, които използваха централното разположение на Шазуа като транспортен възел. Някои недвусмислено бяха имперски бойни кораби.

— Пристигнахме — подхвърли разговорливо Авис от мястото на втория пилот. — Карде, искам да ти кажа, че идеята ти е просто лудост.

— Може и да се окажеш прав — призна Карде, програмира курс за кацане и хвърли поглед към екрана на компютъра. Добре, останалите го следваха. — Но ако маршрутът за превоз на клонинги за Империята наистина минава през сектора Орус, гарнизонът в Шазуа би трябвало да е в течение. Ако някой офицер е проявил невнимание, може дори да открием мястото на товаренето.

— Нямах предвид нападението — каза Авис. — Лудост е, че изобщо се заехме със задачата. Новата република води войната, нека хората й да си свършат работата.

— Ако им имах вяра, че могат да се справят, изобщо нямаше да се меся — отвърна Карде и надникна през десния илюминатор. Май един товарен кораб се движеше успоредно с „Волният Карде“. — Но не съм сигурен, че ще се оправят сами.

Авис изсумтя:

— Все още не мога да повярвам на данните на Скайуокър. Струва ми се, че ако изобщо е възможно да се отглеждат умствено стабилни клонинги за толкова кратко време, старите господари на клонинги щяха да са го направили.

— Нищо чудно да са успели — изтъкна Карде. — От онази епоха почти не е останала информация за техниките на клониране. Аз съм виждал документи само от много по-ранните опити отпреди войната.

— Добре, прав си — поклати глава Авис. — И все пак по-добре да не се бяхме намесвали.

— Току-виж излязло, че нямаме никакъв избор — Карде посочи товарния кораб, който продължаваше да се движи успоредно с тях: — Май си имаме опашка. Би ли проверил данните му за самоличност?

— Разбира се — Авис хвърли преценяващ поглед към товарния кораб и се обърна към компютъра. — Регистрацията му ми е напълно непозната. Чакай малко… Да, променили са данните си с обикновено пренастройване на предавателя. Да видим дали измислената от Чен програма за разкодиране няма да открие истинската самоличност.

Карде кимна. Споменаването на Чен го накара мислено да пресече галактиката до Корускант и двамата помощници, които бе оставил там под грижата на Новата република. Ако лекарите не грешаха с прогнозите си, Мара вече трябваше да се е възстановила напълно и сигурно скоро щеше да направи опит да се свърже с него. Той си отбеляза наум да провери агента си веднага щом приключеха тукашната акция.

— Разбих го! — извика триумфиращо Авис. — Е, май сме попаднали на един стар приятел, Карде. Корабът е „Селска чест“, собственост на далеч не толкова почитаемия Самюъл Томас Гилеспи.

— Интересно — Карде изгледа кораба, който сега беше на по-малко от сто метра от тях. — Май няма да е зле да разберем какво иска — той включи предавателя на насочено излъчване. — Талон Карде вика „Селска чест“. Хайде, Гилеспи, кажи здрасти.

— Здравей, Карде — отвърна познат глас. — Нали нямаш нищо против, преди да те поздравя, да видя с кого си имам работа?

— Нямам, разбира си — увери го Карде. — Чудесно си се справил с прикриването на данните за самоличност.

— Явно е можело и по-добре — отвърна сухо Гилеспи. — Ние изобщо не успяхме да те разпознаем. Какво правиш насам?

— Тъкмо щях да те питам същото — отвърна Карде. — Нали се канеше да се оттеглиш от занаята?

— Оттеглих се — потвърди мрачно Гилеспи. — Благодарих за всичко и си тръгнах с добро. Купих си парче земя на една отдалечена планета, за да наблюдавам как растат дърветата, и да бъда възможно най-далеч от всякакви неприятности. Мястото се казва Укио. Чувал ли си за него?

Авис изненадано поклати глава и измърмори нещо под нос.

— Напоследък доста често се споменаваше — потвърди Карде. — Там ли беше по време на имперското нападение?

— По време на нападението, на капитулацията, после на окупацията и накрая не издържах — изръмжа Гилеспи. — В интерес на истината наблюдавах обстрела внимателно. Беше потресаващо.

— А може да ти донесе и доста пари — подхвърли Карде и се замисли усилено. Доколкото знаеше, Новата република все още не разполагаше с обяснение за успеха на Империята на Укио. Ясни данни за нападението щяха да бъдат безценни за хората от отдела по анализи, а и щяха да донесат добри пари на свидетеля на схватката и на доставчика им. — Случайно да имаш записи от нападението?

— Само на обстрела в началото — отвърна Гилеспи. — В чиповете на макробинокъла.

— Може и да ти намеря купувач за тях — каза Карде. — Това ще ти е възмездие за част от изгубеното имущество.

— Едва ли купувачът ти ще е готов да плати толкова — изсумтя Гилеспи. — Не е за вярване, Карде, хич не е за вярване. Знам, че не говорим за Свайврън, но дори и укианците трябваше да се съпротивяват малко повече.

— Империята има голям опит в подчиняването на размирни планети — вметна Карде. — Късметлия си бил, че изобщо си успял да се измъкнеш.

— Много си прав — съгласи се Гилеспи. — Фон и Рапапор ме измъкнаха буквално под носа на щурмоваците. Но поне успях да си разчистя сметките с работниците, които изпратиха да превърнат земята ми в селскостопанска ферма. Новата имперска система с използването на клонинги наистина е отвратителна.

Карде хвърли многозначителен поглед към Авис и попита:

— Какво имаш предвид?

— Как какво имам предвид! — ядоса се Гилеспи. — Съвсем случайно не мисля, че хората трябва да идват от поточната линия. А дори и да идваха от там, определено не бих поверил ръководството й на Империята. Трябва да видиш тварите, които бяха пратили да барикадират пътищата — тръпки да те побият само като ги погледнеш.

— Не се и съмнявам. Какво мислиш да правиш, след като напуснеш Шазуа?

— Не мога да кажа, че имам някакви планове, преди да стигна там — отвърна кисело Гилеспи. — Надявах се да се свържа със стария агент на Браск и да видя дали не иска да ни вземе отново в групата. Защо питаш? Да не би да предлагаш нещо по-добро?

— Възможно е. Като за начало можем да изпратим чиповете от макробинокъла ти на моя купувач и да ти платя от кредитната линия, която е открил на мое име. А замислям и нещо друго и ако те заинтересува…

— Имаме си компания — прекъсна го Авис. — Два имперски кораба идват право насам. Приличат на бойни фрегати клас „Копие“.

— Охо… — измърмори Гилеспи. — Може би не сме се измъкнали от Укио толкова незабелязано, колкото си мислех.

— Според мен е по-вероятно да идват заради нас — Карде нервно облиза устни и въведе в компютъра курс за избягване на сблъсъка. — Радвам се, че си поговорихме, Гилеспи. Ако искаш да си продължим приказката, след една седмица ще бъда в системата на Троган. Знаеш мястото.

— Ако се измъкнеш от тук, след седмица ще ме намериш там — отвърна Гилеспи. — Ако не, поне не им се давай лесно.

Карде прекъсна връзката.

— Няма — измърмори той и след това добави по-високо: — Хайде тогава, да започваме. Бавно и спокойно…

Изви „Волният Карде“ леко наляво, сякаш се канеше да заобиколи планетата и да направи нов скок през хиперпространството.

— Да предупредя ли останалите? — попита Авис.

— Още не — отговори Карде, хвърли бърз поглед към екраните на командното табло и вкара данните в навигационния компютър, за да пресметне координатите за скока през хиперпространството. — Предпочитам да прекъсна операцията и по-късно да се опитам да вляза в информационната система на гарнизона в Шазуа, отколкото да започна схватка с две бойни фрегати.

— Аха — въздъхна замислено Авис. — Карде, те не ни последваха.

Карде вдигна поглед. Помощникът му беше прав — фрегатите не бяха променили курса си и устремено се носеха в първоначалната посока. Право към „Селска чест“. Авис го гледаше очаквателно.

— Какво ще правим сега?

Карде погледна назад към имперските кораби. „Волният Карде“ беше въоръжен много добре, а и екипажът му беше от най-опитните в занаята. Но с тежките си турболазерни оръдия двете фрегати щяха да превъзхождат групата, която беше довел на Шазуа.

В този момент „Селска чест“ рязко се раздвижи. Корабът се завъртя в киогранска маневра и с висока скорост зави под остър ъгъл спрямо предишния си курс. Фрегатите изобщо не се хванаха и го последваха по петите.

„Волният Карде“ остана сам. Можеха да продължат към Шазуа, да нападнат гарнизона, да проникнат в информационната му система и да се измъкнат, преди фрегатите да успеят да се притекат на помощ на имперските войници на повърхността. Бързо и чисто — точно според предпочитанията на Новата република. Но с Гилеспи се познаваха отдавна, а според разбиранията на Карде един приятел контрабандист винаги се нареждаше пред всяко галактическо правителство.

— Очевидно Гилеспи не се е измъкнал от Укио толкова тайно, колкото си мислеше — подхвърли той, изви рязко „Волният Карде“ и включи интеркома. — Лахтън, Чин, Корвис: пригответе оръдията.

— Да повикам ли останалите кораби? — попита Авис и включи защитните полета и тактическия екран.

— Първо да привлечем вниманието на фрегатите — отвърна Карде.

Тримата мъже при турболазерните оръдия сигнализираха, че са готови, той си пое дълбоко дъх и включи двигателите на пълна мощност. Командирът на фрегатите реагира светкавично. Веднага щом „Волният Карде“ промени посоката си, един от имперските кораби изостави преследването на „Селска чест“ и се обърна да пресрещне новата заплаха.

— Май вече привлякохме вниманието — отбеляза разтревожено Авис. — Да викна ли и останалите?

— Да — отвърна Карде и включи предавателя на насочено излъчване към „Селска чест“. — Гилеспи, тук Карде.

— Да, виждам те — отвърна Гилеспи. — Какво си мислиш, че правиш?

— Помагам ти.

Двайсетте лазерни оръдия на фрегатата пред тях откриха огън и по корпуса на „Волният Карде“ започнаха да святкат зелени пламъчета. Турболазерните оръдия отвърнаха веднага, но трите им лъча изглеждаха доста жалки в сравнение с огневата мощ на фрегатата.

— Вече хванахме тази. Най-добре изчезвай, преди другата да те настигне.

— Хванали сте я!? — възкликна Гилеспи. — Виж, Карде…

— Изчезвай, казах! — прекъсна го рязко Карде. — Не можем да ги държим до безкрай. Не се тревожи за мен — не съм сам.

— Идват! — извика Авис и Карде хвърли поглед към екрана.

Още петнайсет кораба се приближаваха към тях и в движение откриха огън по внезапно изгубилата превъзходство фрегата.

От предавателя се чу изненадано подсвирване.

— Ама ти наистина не се шегуваш! — подхвърли Гилеспи.

— Така ти се струва — отвърна Карде. — А сега изчезвай от тук.

Гилеспи се разсмя високо.

— Ще ти издам една малка тайна, Карде. Аз също не съм сам.

Изведнъж, едва видими през лазерния огън по илюминаторите на „Волният Карде“, светлините на двайсетина кораба рязко промениха посоката си и като гладни барабелианци се нахвърлиха върху втората фрегата.

— Е, Карде — продължи нехайно Гилеспи. — Струва ми се, че сега и двамата няма да успеем да си свършим работата на Шазуа. Какво ще кажеш да продължим разговора си някъде другаде? Да речем след една седмица?

— Очаквам срещата ни с нетърпение — усмихна се Карде.

Погледна отново фрегатата и усмивката му изчезна. Обикновено екипажът на фрегатите се състоеше от 850 души и начинът, по който тази се противопоставяше на останалите кораби, говореше, че е с пълен състав. Той разсеяно се запита каква част от войниците са създадени в лабораториите за клониране на върховния адмирал Траун.

— Между другото, Гилеспи — добави той, — ако случайно срещнеш още някой от нашите, може да го поканиш на срещата. Струва ми се, че те също ще се заинтересуват от предложението ми.

— Нямаш проблеми, Карде — изръмжа Гилеспи. — Ще се видим след седмица.

Карде изключи предавателя. Е, вече нямаше връщане назад. Гилеспи щеше да разнесе вестта сред главните контрабандистки групи и доколкото го познаваше, откритата покана бързо щеше да се превърне в категорична заповед за присъствие. И всички, или поне по-голямата част, щяха да дойдат на Троган.

И сега оставаше само да измисли какво точно ще им каже.

Върховният адмирал Траун се облегна в командното си кресло.

— Това е всичко, господа — каза той и обиколи с поглед четиринайсетимата мъже, застанали в полукръг около него. — Някакви въпроси?

Леко смачканият на външен вид мъж в края размени поглед с останалите.

— Няма въпроси, адмирале — отвърна той. Резкият му глас на военен беше в рязък контраст с безличното му цивилно облекло. — Кога потегляме?

— В момента приготвяме кораба ви — отвърна Траун. — Ще излетите веднага щом бъде готов. Кога очаквате да проникнете в императорския дворец?

— Най-малко след шест дни, сър — отвърна небрежно облеченият мъж. — Добре е, преди да пристигнем на Корускант, да сме обиколили няколко планети — по-лесно ще преодолеем системите за сигурност на бунтовниците, ако разполагаме с истински записи за местата, където сме спирали, а те лесно могат да ги проверят. Освен ако не искате да го направим по-бързо.

Блестящите очи на Траун се присвиха. Пелаеон се досещаше за какво си мислеше върховният адмирал — за Мара Джейд, която спокойно си седеше в главната квартира на бунтовниците. Нищо чудно в този момент да им предаваше местоположението на императорската съкровищница на Затънтената земя…

— За успеха на операцията времето е от изключително значение — каза накрая Траун. — Но сама по себе си бързината е безполезна, ако ви заловят, преди да проникнете в двореца. Вие ръководите операцията, майор Химрон. Оставям нещата на вашата преценка.

Водачът на командосите кимна:

— Слушам сър. Благодаря, адмирале. Няма да ви подведем.

Траун се усмихна леко:

— Сигурен съм, че ще успеете, майоре. Свободни сте.

Четиринайсетимата мъже мълчаливо се обърнаха и излязоха от командната зала.

— Май ви изненадаха някои от заповедите ми, капитане — подхвърли Траун, след като вратата се затвори зад командосите.

— Тъй вярно, сър — призна Пелаеон. — Но не ги оспорвам, разбира се — побърза да добави. — Просто не мислех, че операцията ще стигне до такъв край.

— Трябва да сме готови за всичко — отвърна Траун и докосна няколко клавиша на командното табло. Светлината омекна и на стените на залата се появиха холографски изображения на картини. — Произведения на изкуството от Мрайс — обясни той на Пелаеон. — Един от най-любопитните примери за различните пътища на развитие в цивилизованата галактика. Преди да се появи десетата алдеранска експедиция, нито една от многобройните култури на Мрайс не е развила триизмерни форми на изображения.

— Интересно — почувства се длъжен да каже Пелаеон.

— Вероятно е заради липсата на някакъв елемент в световъзприятието им.

— Много от специалистите все още мислят така — отвърна Траун. — Но според мен е напълно ясно, че става дума за бели петна в културата, съчетани с едва забележима, но здрава социална хармония — комбинация от характерни черти, от които ние можем да се възползваме.

Пелаеон впери поглед в картините и стомахът му се присви.

— Ще нападнем Мрайс?!

— Плодът е напълно узрял за откъсване — изтъкна Траун. — Една база там ще ни даде възможност да организираме атаки в сърцето на Бунтовническия съюз.

— Само че бунтовниците също го знаят — подхвърли предпазливо Пелаеон. Нима непрестанните настоявания на Кбаот за пряко нападение над Корускант бяха пуснали корени в съзнанието на върховния адмирал? — Ако нападнем Мрайс, те ще предприемат светкавична контраатака.

— Точно така — Траун се усмихна с мрачно задоволство. — Когато най-накрая бъдем готови да унищожим флотата от сектора на Корускант, Мрайс ще бъде перфектната примамка. Ако бунтовниците излязат да ни пресрещнат, ще ги победим. А ако по някакъв начин се досетят за капана и откажат да се появят, ще завоюваме плацдарм за бъдещи нападения. И в двата случая Империята ще възтържествува — той се пресегна към командното табло и холографските изображения се смениха с тактическа карта на космоса. — Но тази битка е все още далеч в бъдещето. Сега върховната ни цел е да построим силна флота, която да подсигури окончателната ни победа. Междувременно ще продължим да нанасяме удари на бунтовниците, за да не им позволяваме да се съвземат.

Пелаеон кимна:

— Нападението над Орд Мантел е голяма крачка в тази посока.

— Със сигурност ще предизвика паника в околните системи — продължи Траун. — Освен това ще отслаби натиска на бунтовниците върху основните ни линии за доставка на кораби.

— Това би било чудесно — каза намръщено Пелаеон. — В последния доклад от Билбринджи се твърди, че корабостроителницата почти е изчерпала количествата тибиански газ, хфредиум и камрис.

— Вече заповядах на гарнизона в Беспин да се увеличи производството на тибиански газ — отвърна Траун и докосна клавиш на контролното табло. — А преди няколко часа разузнаването докладва, че са засечени огромни запаси от метала на удобно за светкавичен набег място.

Докладът се появи на екрана на компютъра и Пелаеон се наведе, за да го прочете. Стигна до координатите на планетата и възкликна:

— Това ли разбира разузнаването под удобно място?!

— Не сте ли съгласен? — попита спокойно Траун.

Пелаеон отново погледна доклада и на лицето му се разля мрачна усмивка. Империята вече беше атакувала подвижния минен комплекс на Ландо Калризиан на свръхгорещата планета Нклон, когато се нуждаеше от минни къртици за замисленото от Траун нападение над корабостроителницата на Слуис Ван. Акцията струваше милиони човекочаса — първо, за подготвянето на звездния разрушител „Съдник“ за високите температури, дължащи се на близката до слънцето орбита на Нклон, и след това, за поправка на повредите.

— Зависи за колко ще трябва да се лишим от звездния разрушител, който ще участва в нападението.

— Основателно уточнение — съгласи се Траун. — За щастие за операцията няма да е нужен звезден разрушител. Три-четири от новите ни крайцери са напълно достатъчни, за да неутрализират отбраната на Нклон.

— Но крайцерите няма да могат да… — Пелаеон млъкна внезапно, изведнъж разбрал целия замисъл. — Няма нужда корабът да е толкова голям, че да издържи на прякото слънчево излъчване. Ако успеем да заловим някой от прикриващите кораби, крайцерите ще могат да се потулят под защитния му чадър.

— Точно така — кимна Траун. — А залавянето на един прикриващ кораб не е проблем. Въпреки впечатляващите размери той се състои само от защитния чадър, системата за охлаждане и малка совалка за екипажа, която осигурява и мощността. Шест пълни нападателни совалки бързо ще се справят със задачата.

Пелаеон отново се залови да прегледа доклада на разузнаването.

— А ако Калризиан продаде запасите си, преди да подготвим акцията?

— Няма — увери го Траун. — Цената на металите току-що започна да се покачва, а Калризиан е от хората, които винаги изчакват да се вдигне още малко.

Освен ако Калризиан не се поддадеше на внезапен патриотичен импулс и не продадеше запасите на приятелите си от Новата република въпреки ниските цени.

— И все пак, сър, струва ми се, че нападението трябва да стане възможно най-скоро.

— Препоръката ви е взета под внимание, капитане — усмихна се Траун. — Нападението започна преди десет минути.

Пелаеон също се усмихна. Някой ден сигурно щеше да се научи да не се съмнява в действията на върховния адмирал.

— Тъй вярно, сър.

Траун се отпусна в креслото.

— Върнете се на мостика, капитане, и се пригответе за прехвърляне в хиперпространството. Орд Мантел ни очаква.