Последната заповед

ГЛАВА 20

Последният оцелял бунтовнически кораб светна с лъжливия блясък на движение и изчезна в хиперпространството. След трийсет и четири часова битка сърцето на сектора Каншен най-сетне бе под властта на Империята.

— Свалете бойната готовност на втора степен, капитане — заповяда застаналият до страничния илюминатор Траун с мрачно доволство в гласа. — Корабите да започнат обстрел на планетата и капитан Харбид да предаде условията за капитулация на правителството на Кса Фел.

— Слушам, сър — отвърна Пелаеон и въведе заповедта в компютъра.

Траун се обърна към него.

— И изпратете съобщение до всички кораби — добави той. — Днес свършиха добра работа.

Пелаеон се усмихна. Да, върховният адмирал наистина умееше да води хората си.

— Тъй вярно, сър — отговори той и изпрати съобщението.

На командното табло светна лампичка. Пристигнало бе разкодирано съобщение. Той отвори документа и го прегледа набързо.

— Докладът от Тангрене ли е? — попита Траун, вперил очи в безпомощната планета под тях.

— Тъй вярно, сър — кимна Пелаеон. — Бунтовниците са пратили още два товарни кораба в системата. Огледът с дългообхватен радар показва, че при навлизането в системата са изстреляли нещо в космоса, но до този момент разузнаването все още не е установило какво.

— Заповядайте им да не се и опитват — каза Траун. — По-добре да не плашим плячката си.

Пелаеон кимна, за пореден път зачуден от способността на върховния адмирал да прозре ходовете на враговете си. Допреди двайсетина часа бе готов да се закълне, че бунтовниците няма да се осмелят да отделят толкова много сили за отвличане на гравитационния капан. Но явно бяха решили да го направят.

— Освен това има данни за навлизане на бунтовнически кораби в района на Тангрене — добави той и отново прочете доклада. — Бойни и поддържащи кораби, изтребители… всякакви.

— Добре — кимна Траун, но начинът, по който скръсти ръце зад гърба, показваше, че нещо го тревожи.

На екрана пред Пелаеон се появи съобщение: правителството на Кса Фел приемаше условията на Харбид.

— Пристигна съобщение от „Мъртвешка глава“, адмирале — докладва той. — Кса Фел се предава.

— Както очаквахме — отвърна Траун. — Предайте на капитан Харбид да се заеме с изпращането и разполагането на бойните части там. Вие, капитане, ще преустроите флотата в отбранителна формация, докато подсигурим защитната система на планетата.

— Слушам, сър — Пелаеон изгледа изпитателно адмирала в гръб: — Нещо не е наред ли, адмирале?

— Не знам — каза замислено Траун. — Ще бъда в личната си командна зала. Елате там след час — обърна се и възнагради Пелаеон с нервна усмивка: — Може би дотогава ще съм намерил отговора на въпроса ви.

Гилеспи приключи с четенето и през масата подаде на Мазик електронния бележник.

— Все намираш начин да ме изненадаш, Карде — каза той едва доловимо сред гълчавата в кафенето. — Откъде, в името на Космоса, докопа тази информация?

— Мотаеше се насам-натам — небрежно махна Карде. — Около нас е пълно с всякаква информация.

— Казваш ми толкова, колкото би ми съобщил с плюнката си един минок — оплака се Гилеспи.

— Според мен точно това беше целта — подхвърли сухо Мазик и върна бележника на Карде. — Наистина е интересно, въпросът е можем ли да вярваме.

— Сама по себе си информацията е достоверна — каза Карде. — Разбира се, съвсем не смятам, че знам отговора на всички въпроси.

Мазик поклати глава:

— Изглежда ми доста отчаян ход.

— На мен пък не — възрази Карде. — Смятам, че това е връщане към смелата тактика, с която се славеше в миналото Бунтовническият съюз. Според мен дори доста закъсняха. Новата република позволи да я принудят да мине в отбрана за доста по-дълго от необходимото.

— И все пак, ако номерът не мине, ще загубят много кораби — каза Мазик. — Над две секторни флотилии, ако може да се вярва на тези цифри.

— Така е — съгласи се Карде. — Но пък успеят ли, ще удържат голяма победа срещу Траун и ще им се вдигне бойният дух. А и ще вземат гравитационния капан.

— Да, това е друго нещо — намеси се Гилеспи. — За какво всъщност им е нужен?

— Сигурно има нещо общо с това, че Корускант от няколко дни е затворен за пътнически кораби — отвърна Карде. — Не знам нищо повече.

Мазик се облегна в креслото и го изгледа замислен.

— Няма значение, за какво им е нужен. Какво предлагаш да направим?

Карде сви рамене.

— Струва ми се, че Новата република отчаяно се нуждае от един гравитационен капан. Щом са готови да се бият, за да го имат, още по-охотно биха платили, за им бъде доставен.

— Звучи разумно — съгласи се Мазик. — И какво искаш от нас? Да разузнаем из Тангрене, преди те да пристигнат с флотата?

— Не точно това — поклати глава Карде. — Мислех си, докато всички са заети в схватката около Тангрене, да отмъкнем гравитационния капан в Билбринджи.

Усмивката на Мазик изчезна:

— Шегуваш се!

— Всъщност идеята никак не е лоша — намеси се Гилеспи и бавно завъртя последните капки в чашата си. — Намъкваме се, преди да започне нападението, грабваме устройството и изчезваме.

— През половината флота на Империята ли? — възрази Мазик. — Стига, нали съм виждал какви оръдия имат там!

— Съмнявам се да имат нещо повече от обичайните отбранителни системи — Карде повдигна вежди: — Освен ако не мислиш, че Траун няма да очаква и да се е подготвил за нападението на Новата република над Тангрене.

— Прав си — призна Мазик. — Те не могат да позволят Новата република да победи, нали така?

— Особено при Тангрене — кимна Карде. — Там генерал Бел Иблис преди години им нанесе доста сериозен удар.

Мазик изсумтя и отново придърпа електронния бележник. Карде го остави още веднъж да прочете информацията и анализите и докато чакаше, огледа кафенето. На една маса недалеч от главния вход седяха Авис и първият помощник на Гилеспи — Фон, като доста успешно се опитваха да не привличат вниманието към себе си. В другия край, близо до задния изход, телохранителката на Мазик Шада играеше ролята на флиртуваща домакиня за Данкин и Торв под похотливите погледи на Рапапор и Ошей, други двама от хората на Гилеспи. Още три маси в кафенето бяха заети от техни хора, готови на всичко. Този път на никой не му се рискуваше при евентуална намеса на имперските сили.

— Няма да е лесно — каза накрая Мазик. — Траун беше бесен след онова нападение. Сигурно са реорганизирали цялата си система за сигурност.

— Още по-добре — отвърна Карде. — Значи още не са открили пропуските в новата организация. Включваш ли се?

Мазик сведе поглед към електронния бележник.

— Току-виж съм се включил — изръмжа той. — Но само ако осигуриш потвърждение за времето на нападението над Тангрене. Не искам Траун да е на по-малко от сто светлинни години от Билбринджи, когато се явим там.

— Това няма да е трудно — отвърна Карде. — Знаем в кои системи събира силите си Новата република. Ще изпратя хора да се помотаят там и да изровят нещо.

— А ако нищо не намерят?

Карде се усмихна.

— И без това ще карам Чен да ни впише във ведомостта им — изтъкна той. — Веднъж като проникне в системата, няма да му е трудно да покаже и бойните им планове.

За миг Мазик задържа погледа си върху него. След това смръщеността му изведнъж изчезна и той цъкна с език.

— Знаеш ли, Карде, не съм виждал някой да се оправя по-добре от теб. Съгласен съм, ще дойда.

— Радвам се, че се реши — кимна Карде. — Гилеспи?

— Вече видях клонингите на Траун в действие — напомни мрачно Гилеспи. — С теб съм. Освен това, ако спечелим, вероятно ще мога да си върна земята, която Империята ми похити на Укио.

— Ще кажа добра дума за теб на Новата република — обеща Карде. — Добре тогава. Аз заминавам с „Волният Карде“ за Корускант, но ще оставя Авис да координира моята част от групата. Той ще ви даде бойните планове.

— Добре звучи — каза Мазик и всички се изправиха. — Знаеш ли, Карде, страшно ми се иска да съм наблизо, когато се хванеш с Новата република. Или ще ти дадат медал, или ще те разстрелят — и в двата случая ще бъде страхотно представление.

Карде се усмихна.

— И аз се надявам да съм там — каза той. — Лек полет, господа. Ще се видим на Билбринджи.

Блестящият зелен турболазерен заряд светна откъм далечния звезден разрушител. Проблесна леко при досега си с невидимия енергиен щит и скоро се появи отново, малко по-близо до планетата.

— Спрете! — заповяда адмирал Дрейсън.

Записът спря, на големия екран неясните светкавици на турболазерния огън изглеждаха ъгловати и доста размазани.

— Извинявам се за качеството — каза Дрейсън, приближи се до екрана и докосна една точка със светещата показалка. — Записите от макробинокъл могат да се увеличават само до определена степен, след това алгоритмите се разпадат. Но и така можете да видите какво се случва. Изстрелите от звездния разрушител не проникват в енергийния щит на Укио. Това е втори заряд, изстрелян от невидим кораб вътре в планетарния щит.

Лея се вгледа в неясния образ. Не й се струваше толкова очевидно.

— Сигурен ли сте? — попита тя.

— Напълно — отвърна Дрейсън и докосна с показалката празното пространство между проблясъка и продължаващия зелен огън. — Имаме данните от спектралните излъчвания и енергийните полета на лъчите, но и тази празнина е достатъчно доказателство за твърдението ми. Тя се дължи на масата на втория кораб и по големината може да се предположи, че е междузвезден кръстосвач — той свали показалката и огледа събраните около масата. — С други думи, новото супероръжие на Империята е само добре измислена измама.

Лея си спомни за срещата в стаята на адмирал Акбар, когато той беше под домашен арест по подозрение в измяна.

— Акбар веднъж ни предупреди двамата с Хан, че върховният адмирал ще намери начин да използва прикриващото поле срещу нас.

— Едва ли някой ще се усъмни в думите му — кимна Дрейсън. — Но във всеки случай това ще сложи край на този номер. Ще предупредим всички планетарни сили, че ако Империята го приложи наново, само трябва да насочат наситен огън в точката, от която идват турболазерните изстрели.

— Все едно дали е измама, изпълнението си остава забележително — обади се Бел Иблис. — Разположението и съгласуването на стрелбата са невероятни. Как мислиш, Лея, дали не са работа на лудия майстор джедай, с когото Люк се сблъска на Джомарк?

— Според мен няма съмнение, че е така — отвърна Лея и усети как по тялото й минават тръпки. — Вече сме виждали подобна координация между различни елементи при предишни нападения на Траун. А и знаем от Мара Джейд, че Траун и Кбаот работят заедно.

Споменаването на Мара беше грешка. Атмосферата в залата охладня осезаемо и се чу притеснено размърдване в креслата. Всички бяха чули основанията на Лея за едноличното й решение да освободи Мара, без някой да ги одобри. Бел Иблис пръв наруши неловката тишина:

— Откъде взехте записа на макробинокъла, адмирале?

— От онзи контрабандист Талон Карде — отвърна Дрейсън и хвърли многозначителен поглед към Лея: — Още един неудачник, който ни предлага ценна информация, без да разбере стойността й.

Лея потрепери:

— Не е честно! Загубата на флотата „Катана“ не е по вина на Карде.

Тя хвърли поглед към съветник Борск Фейлия, който седеше мълчаливо в края на масата и изтърпяваше самоналоженото ботанско наказание. Ако Фейлия навреме бе изоставил налудничавия си стремеж към властта… Обърна се отново към Дрейсън:

— Никой нямаше вина — добави тя спокойно и завинаги погреба последните останки от обвинението срещу Фейлия.

Съзнанието за провал беше парализирало ботанеца. Тя не можеше да позволи отдавна отминалият гняв да й въздейства по същия начин. Бел Иблис се прокашля.

— Както разбирам, Лея се опитва да каже, че без помощта на Карде можехме да загубим много повече от флотата „Катана“. Каквото и да си мислите за контрабандистите като цяло, по-специално за Карде, ние сме му длъжници.

— Странно, че точно вие го казвате, генерале — отвърна сухо Дрейсън. — Изглежда, Карде е убеден в същото. Срещу записа и някои незначителни сведения за разузнаването е теглил доста свободно големи суми от специална кредитна линия на Новата република — той отново погледна Лея, — осигурена от брата на съветник Органа Соло.

Командир Сесфан, представителят на адмирал Акбар на срещата, вдигна големите си монкалмариански очи към Лея.

— Джедай Скайуокър се е разпоредил да бъде платено на един контрабандист?! — възкликна той.

— Да — потвърди Дрейсън. — Разбира се, не е имал право да го прави. Ще закрием незабавно сметката.

— Нищо подобно — обади се спокойно от централното място Мон Мотма. — Независимо дали официално е на наша страна или не, Карде очевидно се опитва да ни помогне. И затова трябва да му се отплатим.

— Но той е контрабандист! — напомни възмутено Сесфан.

— Такъв беше и Хан — напомни му Лея. — Както и Ландо Калризиан.

— И двамата се присъединиха към нас — уточни Сесфан. — Карде не е правил такова обещание.

— Няма значение — каза Мон Мотма. Гласът й, макар да оставаше тих, звучеше твърд като стомана. — Нуждаем се от всички съюзници, които можем да привлечем, все едно официални или не.

— Освен ако не се опитва да ни измами — изтъкна мрачно Дрейсън. — Иска да спечели доверието ни с неща като този запис на макробинокъл, за да може по-късно да ни подхвърля дезинформация. И междувременно да спечели доста пари.

— Значи трябва да внимаваме да не играе двойно — отвърна Мон Мотма. — Но не ми се вярва, че може да стане. Люк Скайуокър е джедай и определено вярва на Карде. Освен това няма смисъл да се безпокоим за неща, които не зависят от нас. Адмирал Дрейсън, получихте ли последните новини от подготовката за операцията в Билбринджи?

— Да — кимна Дрейсън и извади чип.

Пъхна го в процепа на екрана и в този момент Лея чу тихо пиукане на предавател. Уинтър извади устройството от колана и се обади. Лея не чу какво казаха от другата страна, но усети внезапната промяна в излъчването на Уинтър.

— Някакви проблеми? — прошепна тя.

— Мога ли да помоля за вниманието ви? — понадигна глас Дрейсън.

Лея се обърна отново към него, усещайки как червенина залива лицето й. Уинтър отблъсна стола назад и тръгна към вратата. Дрейсън я изгледа мрачно в гърба, но очевидно реши, че не си заслужава да се позове на обичайното правило за затворените врати по време на заседанията на съвета. Уинтър докосна бутона, вратата се отвори, някой й подаде чип и панелът се затвори.

— Какво става? — попита ядосано Дрейсън. — Толкова ли е спешно?

— Сигурно можеше да почака — хладно отвърна Уинтър, изгледа невъзмутимо Дрейсън и се върна на мястото си. — Това е за вас, ваше височество — каза тя и подаде на Лея чипа. — Координатите на Затънтената земя.

Вълна на изненада се разнесе в помещението. Лея пое мълчаливо чипа.

— Много бързо — каза подозрително Дрейсън. — Мислех, че доста трудно ще открием мястото.

Лея сви рамене, опитвайки се да прикрие смущението си. И тя имаше същото впечатление.

— Явно е станало другояче.

— Покажи ни — каза Мон Мотма.

Лея пъхна чипа в процепа. На главния екран се показа карта на сектор. Около няколко звезди плуваха познати имена. В центъра, заобиколена от неназовани звезди, една от системите блестеше в червено. В долния край на картата се виждаха данните на планетата и няколко реда текст.

— Значи това е гнездото на императора — измърмори Бел Иблис и се наведе, за да я огледа по-хубаво. — Винаги съм се чудил къде криеше всички дреболии, които загадъчно изчезваха от официалните складове и съкровищници.

— Ако наистина това е мястото — измърмори Дрейсън.

— Сигурно можеш да удостовериш, че информацията идва от капитан Соло — обърна се към Уинтър Мон Мотма.

Уинтър се поколеба.

— Всъщност не точно от него — отвърна тя.

Лея я погледна смръщено.

— Как така не от него? Да не би тогава от Люк?

На бузата на Уинтър потрепери мускулче.

— Мога само да кажа, че източникът е надежден.

Всички се умълчаха. Очевидно мислеха върху думите й.

— Надежден източник… — повтори Мон Мотма.

— Точно така — кимна Уинтър.

Мон Мотма погледна към Лея.

— Съветът не е свикнал с прикриването на информация. Искам да знам откъде се появиха координатите.

— Съжалявам — каза тихо Уинтър. — Тайната не е моя.

— А чия е?

— Не мога да ви кажа.

Лицето на Мон Мотма потъмня.

— Няма значение — намеси се Бел Иблис. — Поне за момента. Независимо дали на тази планета се намира центърът за клониране или не, не можем да направим нищо преди операцията в Билбринджи.

Лея изненадано се обърна към него:

— Няма ли да изпратим подкрепление?

— Не е възможно — изръмжа Сесфан и поклати огромната си монкалмарианска глава. — Всички налични кораби и хора са заети с нападението срещу Билбринджи. И без това твърде много райони и системи останаха незащитени.

— А и не знаем със сигурност дали това е точното място — добави Дрейсън. — Може да се окаже имперски капан.

— Не е капан — тръсна глава Лея. — Мара вече не работи за Империята.

— Но за това разполагаме само с вашата дума…

— Няма значение — пресече назряващия спор властният глас на Бел Иблис. — Погледни долу на картата, Лея, там пише, че са кацнали незабелязано. Нима искаш да пръснеш предимството на изненадата, изпращайки кораб след тях?

Лея усети присвиване в стомаха. За съжаление беше прав.

— В такъв случай вероятно трябва да отложим нападението срещу Билбринджи — обади се Фейлия.

Лея се извърна към него и в същия миг осъзна, че цялата маса беше направила същото. Ботанецът проговаряше за пръв път на среща на съвета, след като властолюбието му го бе провалило позорно при флотата „Катана“.

— Това не може да стане, съветник Фейлия — отвърна Мон Мотма. — Дори да не вземем предвид направените вече приготовления, абсолютно задължително е да премахнем невидимите астероиди, надвиснали над главите ни.

— Защо? — попита настоятелно Фейлия и козината му се раздвижи от врата към раменете. — Планетарният щит е напълно сигурен. Запасите ни са достатъчни за няколко месеца. Имаме връзка с останалите планети от Новата република. Защо да е толкова наложително да свалим астероидите? Само за да не изглеждаме слаби и безпомощни ли?

— Нашият облик пред другите и представата за нас са изключително важни за бъдещето на Новата република — напомни му Мон Мотма. — И това е напълно естествено. Империята управлява със сила и заплаха, а ние — с вдъхновение и водачество. Не можем да допускаме другите да мислят, че стоим тук и умираме от страх.

— Става дума за нещо повече от представата за нас — настоя Фейлия и козината на врата му се разлюля. — Ботанците познаваха императора, знаеха желанията и амбициите му може би най-добре от всички, които не му бяха съюзници и слуги. В тази крепост има неща, които не бива никога повече да се появяват на бял свят. Оръжия и уреди, които Траун ще намери и някой ден ще използва срещу нас, ако сега не му попречим.

— Ще му попречим — увери го Мон Мотма. — И то скоро. Но преди това ще унищожим корабостроителницата на Билбринджи и ще получим гравитационния капан.

— А какво ще стане с капитан Соло и брата на съветник Органа Соло?

Бръчиците около устните на Мон Мотма се вдълбаха. Лея виждаше, че въпреки непоклатимата военна логика никак не й се нравеше мисълта да ги изостави.

— За момента не можем да направим друго за тях, освен да продължим планираното привличане на вниманието на върховния адмирал към предполагаемото нападение над Тангрене — тя се обърна към Дрейсън. — До чието обсъждане стигнахме. Адмирале?

Дрейсън отново пристъпи към екрана.

— Ще започна с подготовката за маневрата при Тангрене — каза той и включи показалката, за да извика нужния образ.

Лея изгледа озадачено Фейлия. По лицето и раздвижената козина на ботанеца още си личеше възбудата му. Тя се запита какво ли имаше в планината, което той толкова се страхуваше да не попадне в ръцете на Траун. Може би беше по-добре да не знае.

Пелаеон влезе в сумрачното преддверие на личната командна зала на Траун и внимателно се огледа. Рък сигурно беше наблизо, готов за идиотските си игри. Пристъпи към вратата на главното помещение… Лек полъх докосна врата му. Пелаеон се извъртя рязко и вдигна ръце в почти забравено от времето на военната академия движение за самоотбрана.

Отзад нямаше никой. Той се огледа отново, опитвайки се да отгатне къде може да се криеше ногрито…

— Капитан Пелаеон — измяука зад гърба му познатият котешки глас.

Обърна се. И този път не видя никого. Погледът му обходи трескаво стените в търсене на някакво прикритие и в този момент Рък се появи отстрани.

— Очакват ви — каза ногрито и махна с тънката си кама към вратата.

Пелаеон го изгледа с омраза и се зарече някой ден да убеди Траун, че един върховен адмирал няма нужда от такъв арогантен телохранител. С огромно удоволствие би убил собственоръчно Рък.

— Благодаря — изръмжа той и влезе.

Очакваше командната зала да бъде пълна с обичайната за Траун еклектична колекция от различни форми на изкуството. Точно така беше, но с малка разлика — и за неопитното око на Пелаеон беше ясно, че са представени два стила. Изображенията се прожектираха на двете противоположни стени на залата, а в центъра се виждаше голям тактически холос на системата Тангрене.

— Влезте, капитане — обади се иззад двойния кръг екрани Траун, когато Пелаеон спря на прага. — Какви са новините от Тангрене?

— Бунтовниците продължават да съсредоточават сили на ударни позиции — отвърна Пелаеон и си проправи път между скулптурите и тактическото изображение към креслото на Траун. — Горят от нетърпение да се намъкнат в капана ни.

— Извънредно мило от тяхна страна — Траун махна надясно: — Монкалмарианско изкуство. Какво ще кажете?

Пелаеон набързо огледа холограмите, докато се приближаваше към двойния кръг екрани. Творбите изглеждаха примитивни и отблъскващи, като самите монкалмарианци.

— Много интересно — измърмори той на глас.

— Нали? — съгласи се Траун. — Особено онези двете. Дело са на адмирал Акбар.

Пелаеон изгледа посочените скулптури.

— Не знаех, че Акбар има нещо общо с изкуството.

— Било е за кратко — отвърна Траун. — Направени са доста отдавна, преди да се присъедини към бунтовниците. Дават добра представа за характера му. Също и тези — добави той и махна наляво. — Творби на изкуството, избрани лично от корелианския ни познайник.

Пелаеон ги погледна със засилен интерес. Значи сенатор Бел Иблис лично ги беше избрал.

— Откъде ги намерихте? От кабинета му в стария имперски сенат ли?

— Онези са оттам — посочи най-близките Траун. — Другите са от дома му и от личния му кораб. Разузнаването случайно попадна на записите в данните от последното нападение над Оброа скай. Значи бунтовниците продължават към капана ни, така ли?

— Точно така, сър — отвърна Пелаеон, доволен, че може да се върне към нещо познато. — Получихме още два доклада, че откъм системата Дракузи приближават бунтовнически поддържащи кораби.

— Абсолютно внимателно.

Пелаеон го изгледа изненадано:

— Моля, адмирале?

— Искам да кажа, че се подготвят изключително тайно — обясни замислено Траун. — Незабелязано пренасочват разузнавателни и поддържащи кораби от други задължения, преместват и реорганизират секторните флоти, за да освободят големи бойни кораби. И то тайно и внимателно. Винаги принуждават имперското разузнаване да работи здраво, за да си изгради цялостната картина — той вдигна поглед към Пелаеон. Червените му очи блестяха в сумрака: — Все едно Тангрене е истинската им цел.

Пелаеон го зяпна:

— Да не би според вас да не е така?!

— Абсолютно съм сигурен, капитане — отвърна Траун, впил поглед в скулптурите пред себе си.

Пелаеон погледна изображението на Тангрене. Анализите на разузнаването посочваха деветдесет и четири процента вероятност, че бунтовниците ще нападнат системата.

— Но след като няма да атакуват Тангрене, накъде ще се насочат?

— Към последното място, което бихме очаквали да ударят — отвърна Траун и се пресегна към таблото пред себе си.

Холосът на системата на Тангрене изчезна и на негово място се появи… Пелаеон усети, че челюстта му увисва от смайване.

— Билбринджи?! — той отново се извърна към Траун: — Но, сър, това е…

— Лудост? — Траун вдигна вежди. — Разбира се, че е лудост. Лудостта на хора, които на собствен гръб са се научили, че не могат да се мерят с мен. И сега се опитват да обърнат собствените ми тактически умения и прозрения. Преструват се, че ще скочат в капана, и се надяват да взема раздвижването им за чиста монета. И докато аз се поздравявам за гениалния си план — той махна към изображението на Билбринджи, — те подготвят истинското си нападение.

Пелаеон погледна старите творби на изкуството на Бел Иблис.

— Да изчакаме потвърждение, преди да изтеглим силите си от Тангрене, адмирале — предложи той предпазливо. — Може да активизираме дейността на разузнаването в района на Билбринджи. Или да проверим съобщенията на източника Делта.

— За съжаление Делта вече е извън играта — отвърна Траун. — Но от потвърждение няма нужда. Това е истинският план на бунтовниците и няма защо да се издаваме с нещо толкова очевидно, като активизиране на разузнаването. Те си вярват, че са ме заблудили. Нашата цел в момента е да ги убедим да продължат да вярват в това — той се усмихна мрачно. — Така или иначе, капитане, няма никаква разлика, дали ще ги разбием край Тангрене или край Билбринджи. Абсолютно никаква.