Последната заповед

ГЛАВА 27

Лазерните мечове блестяха, синьо-бяло острие срещу чисто бяло, отскачаха със съскане, когато се докоснеха, и режеха всичко — кабели и метал — по пътя си. Мара стискаше парапета с две ръце, бореше се с мъглата в съзнанието си и някак отдалеч наблюдаваше битката пред трона. Беше някакво извратено повторение на онзи последен ужасяващ образ, който императорът й бе пратил в момента на унищожението си преди близо шест години. Само че този път не императорът бе изправен пред лицето на смъртта, а Скайуокър. И не беше видение, а истинско събитие.

— Внимателно ги наблюдавай, Мара Джейд — обади се Кбаот от най-високото стъпало с твърд глас, в който се долавяше и копнеж. — Ако не се преклониш доброволно пред властта ми, някой ден ще трябва да водиш същата битка.

Мара го изгледа озадачено. Кбаот наблюдаваше организираната от него схватка като омагьосан, с някакво мрачно доволство. Тя беше разбрала същността му още при първата им среща на Джомарк. Работата за Траун му беше отворила жажда за власт и тя, както бе станало с императора, вече не можеше да бъде докрай заситена.

За разлика от императора Кбаот нямаше да се задоволи само с властта над световете и войските. Неговата империя щеше да бъде по-лична — съзнанията щяха да бъдат преработвани и пресъздавани според неговите представи. И това означаваше, че Мара беше права и в другото си предположение: Кбаот беше напълно луд.

— Не е лудост да предложа богатството на славата си и на други — прошепна Кбаот. — Това е дар, за който мнозина са готови да платят с живота си.

— Даваш доста добра възможност на Скайуокър — извика Мара и яростно тръсна глава, за да пропъди замайването. С натрапчивите спомени, с ехото от странния натиск в съзнанието на Скайуокър и с всеобхватното присъствие на Кбаот на по-малко от два метра от нея да продължи мисълта си, беше все едно да се опитва да кара мотопед в зимна буря. Но преди много години императорът я бе научил на една техника за прикриване на част от съзнанието, която бе използвала, когато той искаше заповедите му да останат тайна дори за Вейдър. Ако успееше да прочисти съзнанието си и да я използва… Изведнъж усети остра болка.

— Не се опитвай да скриеш мислите си от мен, Мара Джейд — смъмри я рязко Кбаот. — Сега си моя. Не е редно чиракът да крие мислите си от господаря.

— Значи вече ти станах чирак, така ли? — изръмжа Мара, стисна зъби от болка и отново се опита да приложи техниката. Този път успя. — Мислех, че първо трябва да коленича в краката ти.

— Не се подигравай с прозрението ми! — извика ядно Кбаот. — Ти наистина ще коленичиш в краката ми.

— И Скайуокър, така ли? Ако оживее.

— Той ще бъде мой — заяви Кбаот убедено. — А също сестра му и нейните деца.

— И тогава заедно ще излекувате галактиката — каза Мара.

Наблюдаваше лицето му и се вслушваше в объркания вихър усещания в съзнанието си. Да, като че ли преградата възпираше Кбаот. Само ако можеше да задържи положението така още малко…

— Разочароваш ме, Мара Джейд — поклати глава Кбаот. — Нима наистина вярваш, че трябва да проникна в мислите ти, за да узная какво изпитва сърцето ти? Подобно на всички по-низши същества в галактиката и ти искаш моето унищожение. Глупаво желание. Императорът не те ли научи каква ще е съдбата ни?

— Той не успя да провиди дори собствената си съдба — отвърна рязко Мара.

Не откъсваше очи от него, сърцето й биеше учестено. Ако налудничавият му мозък решеше, че тя представлява заплаха, и я нападнеше отново с ония светкавици… Кбаот се усмихна, ръцете му висяха встрани до тялото.

— Нима изпитваш нужда да мериш силите си с мен, Мара Джейд? Ела тогава.

Мара впи поглед в неговия. Предизвикателството я изкушаваше. Изглеждаше стар и безпомощен, а тя разполагаше с преградата в съзнанието си и с обучение по едни от най-добрите бойни техники с голи ръце, осигурено от Империята в разцвета й. Щеше да й отнеме секунди… Тя си пое дъх и сведе очи. Не, при тези условия не можеше да направи нищо. Натискът в съзнанието й пречеше да се съсредоточи. Нямаше да успее.

— Ако ме убиеш, няма да коленича пред теб — прошепна тя и отпусна рамене, за да признае поражението си.

— Чудесно — изръмжа Кбаот. — Все пак ти е останал малко разум. Гледай и се учи.

Мара се обърна отново към парапета. Но нямаше никакво намерение да наблюдава дуела с лазерни мечове. Някъде долу беше бластерът, който Кбаот й отне, след като бе унищожил йосаламирите в планината и си бе върнал Силата. Успееше ли да го намери, преди майсторът джедай да разбере, че не се е предала…

В другия край на залата Скайуокър отново скочи на корниза. Клонингът беше предугадил действията му и хвърли лазерния си меч точно зад него. Синьо-бялото острие се размина на косъм с Люк и проряза корниза и една от подпорните колони. Металът поддаде под тежестта на Скайуокър и с пронизително скърцане се стовари на земята.

Люк се приземи на крака и се отпусна на коляно. Протегна ръка и лазерният меч, който падаше към клонинга, внезапно промени посоката си и зави към Скайуокър… Изведнъж спря във въздуха. Скайуокър се напрегна, мускулите на ръката му видимо се свиха.

— Няма да стане по този начин, джедай Скайуокър — каза укорително Кбаот.

Мара се извърна към него и видя, че и той е протегнал ръка към увисналия във въздуха лазерен меч. Клонингът с кафявата роба стоеше спокойно, убеден, че Кбаот е на негова страна в битката. И вероятно беше така. Тялото му сигурно се движеше единствено от волята на Кбаот.

— Битката е до смърт — продължи Кбаот. — Оръжие срещу оръжие, съзнание срещу съзнание, душа срещу душа. Иначе няма да стигнеш до познанието, което трябва да притежаваш, за да ми служиш вярно.

Скайуокър наистина беше могъщ в Силата. Вероятно бе разбрал, че със странния натиск в съзнанието си не може да се изправи срещу Кбаот. Мара усети леката промяна в съсредоточаването му и изведнъж той хвърли лазерния си меч през рамо. Зелено-бялото острие се стрелна към дръжката на другия лазерен меч.

Но щом Кбаот не бе позволил Скайуокър да обезоръжи врага си, сега за нищо на света нямаше да допусне оръжието му да бъде унищожено. Острието още летеше във въздуха, когато някакъв малък предмет изскочи от сенките вдясно от Скайуокър и го удари в рамото. Ръката му трепна и острието пропусна целта си. Старият джедай изтръгна лазерния меч на клонинга от хватката на Скайуокър и го върна на притежателя му. Лок го вдигна в защитна позиция, Скайуокър уморено се изправи и се приготви да продължи схватката.

Но Мара не се интересуваше от лазерните мечове. На пода на около два метра от краката на Скайуокър лежеше предметът, който Кбаот беше хвърлил по него. Бластерът.

Тя погледна изпитателно Кбаот, чудейки се дали я наблюдава. Изобщо не гледаше към нея. Погледът му беше зареян някъде другаде, на лицето му се бе изписала странна замечтана усмивка.

— Тя дойде — прошепна Кбаот едва доловимо на фона на сблъсъка на лазерните мечове. — Точно както си знаех — и рязко се вторачи в Мара. — Тя е тук, Мара Джейд — обяви той и театрално посочи турболифта, с който бяха пристигнали двамата със Скайуокър.

Мара се смръщи, не беше сигурна дали трябва да го изпуска от поглед, но леко извъртя глава нататък. Вратата на турболифта се отвори и от него излезе Соло с готов за стрелба бластер в ръце. А зад него…

Дъхът на Мара замря в гърлото й, цялото й тяло се напрегна. Там стоеше Лея Органа Соло с бластер в едната ръка и с лазерен меч в другата. Зад гърба й надничаше Карде, стиснал каишките на двата ворнскъра.

— Органа Соло! И Карде!

— Лея, Хан, върнете се! — надвика шума от лазерните мечове Скайуокър, но новодошлите тръгнаха по пътеката покрай холограмата към централната част на тронната зала. — Тук е опасно…

— Добре дошла, чирачето ми! — извика радостно Кбаот. Гласът му заглуши Скайуокър и отекна величествено в залата. — Ела при мен, Лея Органа Соло. Аз ще те науча на истинските пътища на Силата.

Соло му беше приготвил друг урок. Той спря в края на пътеката, прицели се и стреля.

Но дори потънал в налудничавите си мечти, джедай със силата на Кбаот не можеше да бъде победен толкова лесно. Бластерът на Мара скочи от пода и препречи пътя на изстрела на Соло. Ръкохватката му блесна при попадението. Вторият изстрел бе блокиран по същия начин, третият попадна в пълнителя и оръжието избухна. Бластерът на Соло бе изтръгнат от ръката му, преди той да успее да стреля отново.

И Кбаот се развилия. Изкрещя и ужасният писък на гняв и предателство сякаш подпали въздуха. Мара отскочи назад, пронизителният звук проглуши ушите й… В следващия момент я удари еквивалентът на писъка от страна на Силата и тя за малко не падна през парапета.

Никога не бе виждала такова нещо, нито у Вейдър, нито у самия император. Истински животински бяс — загуба на самоконтрола докрай. Сякаш беше попаднала сред ужасяваща буря. Непрестанно я обливаха гневни вълни, разбиха преградата в съзнанието й и я удариха с вцепеняваща комбинация от омраза и болка. Като през мъгла видя как Скайуокър и Органа Соло се приведоха под атаката, чу изпълнения с болка вой на ворнскърите на Карде.

От протегнатите ръце на Кбаот изскочи залп светкавици. Соло залитна и се удари в парапета пред холографската ямка. Мара потрепери от съчувствие. През гърма на светкавиците чу как Органа Соло извика името на съпруга си, и скочи към него, хвърли бластера и извади лазерния меч тъкмо навреме, за да улови със зелено-бялото острие третия залп светкавици. Изведнъж Кбаот насочи светкавиците към надвисналия над главите им корниз. Светлината блесна отново… И с пращене на разцепен метал корнизът се пречупи по средата. Увисна на последната останала поддържаща колона и величествено се килна към Органа Соло.

Тя видя как корнизът пада, или може би обучението на Скайуокър я бе научило как да използва Силата, за да усеща надвиснала опасност. Тежкият метален къс полетя отгоре към нея, но Лея замахна с лазерния меч и го сряза на две. По-голямото парче прелетя край нея и Соло и се разби на пода пред Карде и ворнскърите. Но тя не успя да се дръпне от другия къс. Той я удари по главата и раменете, лазерният меч излетя от ръката й и тя падна на пода до Соло.

— Лея! — извика Скайуокър и изгледа с мъка сестра си.

Изведнъж той сякаш забрави за объркващия натиск в съзнанието си и се хвърли от колеблива отбрана в яростна атака. Клонингът отстъпи, едва успяваше да парира ударите на Скайуокър. Скочи на стълбите, направи две бързи крачки към Кбаот, Скайуокър се втурна след него, но клонингът скочи на другата платформа за охраната. За момент Мара си помисли, че Скайуокър ще го последва или ще среже основата на платформата, за да го свали. Но той не направи нищо подобно. Изправи се на стълбите, лицето му блестеше от пот, и изгледа Кбаот с изражение, от което Мара я полазиха тръпки.

— И ти ли искаш да ме унищожиш, джедай Скайуокър? — попита заплашително Кбаот. — Глупаво желание. Мога да те смачкам като червей.

— Може би — отвърна задъхано Скайуокър. — Но ако го направиш, никога няма да контролираш съзнанието ми.

Кбаот го изгледа изпитателно:

— Какво искаш?

Скайуокър кимна към сестра си и Соло.

— Остави ги да си заминат. Всичките. Сега — погледът му литна към Мара. — И Мара.

— И какво, ако го направя?

На бузата на Скайуокър потрепна мускулче. Той помръдна пръст и острието на лазерния меч изчезна със съскане.

— Пусни ги да си отидат — каза тихо той — и аз ще остана при теб.

Някъде наблизо се разнесе глухо бумтене и добави неритмично пулсиране към зловещото дихание, свистящо в пещерата на клонингите. Според Ландо звукът бе от изстрели на лазерна карабина срещу тежките метални врати. Той огледа бързо вратите на пътеката. До този момент всички изглеждаха невредими, но той знаеше, че няма да е за дълго. Щурмоваците едва ли стреляха по тях само за да се упражняват, и сигурно вече бяха заложили експлозиви. От другата страна на колоната Чубака изръмжа предупредително.

— Спокойно, не си подавам много главата — увери го Ландо и надникна през пролуката между две тръби към лабиринта от цветни жички и тръбички.

Къде ли беше проклетата свръзка на помпата? Намери мястото и се пресегна да прикрепи към него експлозива. Изведнъж предавателят изпищя, след секунда се обади и този на Чубака. Ландо намръщено го извади, очаквайки, че някой полудял имперски техник е попаднал на честотата им.

— Калризиан — представи се той.

— А, генерал Калризиан — чу се веднага гласът на Трипио. — Виждам, че Арту е успял да отстрани заглушаването. Доста изненадващо, като се имат предвид всичките трудности, които…

— Кажи му браво — прекъсна го Ландо. Не беше време за любезни приказки с Трипио. — Нещо друго?

— Ммм да, сър — отвърна дроидът. — Ногрите ми заповядаха да ви питам дали искате да се върнем да ви помогнем.

Отново се чу бумтене, този път по-силно.

— Де да можехте — въздъхна Ландо. — Но няма да успеете да стигнете дотук навреме — бумтенето се повтори и този път той ясно видя как вратата срещу моста се разтресе от експлозия. — Налага се да се измъкнем сами.

От другата страна на платформата Чубака изръмжа песимистичното си виждане по въпроса.

— Но ако Чубака иска да се върнем…

— Няма да успеете навреме — отвърна твърдо Ландо. — Кажи на ногрите, че ако искат да бъдат полезни, да тръгнат към тронната зала и да помогнат на Хан.

— Късно е — едва доловимо се включи нов глас.

Ландо погледна изненадано предавателя.

— Хан, ти ли си?

— Не, Талон Карде е. Пристигнах тук със съветник Органа Соло. Ние сме в тронната зала…

— Лея е тук? — възкликна Ландо. — Но какво…

— Млъкни и слушай — прекъсна го Карде. — Онзи майстор джедай на Люк, Хорус Кбаот, също е тук. Той повали Соло и Органа Соло и накара Скайуокър да се бие със собствения си клонинг. В момента не ми обръща внимание, тук е истински хаос, но ако се опитам да направя нещо, веднага ще ми види сметката.

— Но Люк каза, че Силата е блокирана.

— Беше. Кбаот успя да я върне по някакъв начин. Вие долу при резервоарите за клониране ли сте?

— Над тях сме, да. Защо?

— Органа Соло мислеше, че там трябва да има доста голям брой йосаламири — каза Карде. — Ако вземете няколко заедно с хранителните рамки и ги донесете тук, може и да успеем да го спрем.

Чубака изръмжа жаловито и Ландо усети как устните му потреперват, но кимна. Значи затова бяха онези силни взривове.

— Късно е. Кбаот вече унищожи всичките.

За момент предавателят замълча.

— Разбирам — каза накрая Карде. — Е, това обяснява всичко. Някакви предложения?

Ландо се поколеба.

— Всъщност не — каза той. — Ако ни хрумне нещо, ще се обадим.

— Благодаря — отвърна сухо Карде. — Ще почакам.

Чу се щракване и той прекъсна връзката.

— Трипио, чуваш ли ме? — попита Ландо.

— Да, сър.

— Накарай Арту да проникне отново в компютъра — заповяда Ландо. — Да направи каквото може, за да разкара войниците от вентилационния канал, през който влязохме. След това тръгнете натам с ногрите.

— Заминаваме ли, сър? — попита изненадано Трипио.

— Точно така — отвърна Ландо. — С Чуй идваме зад вас, така че по-добре се движете бързо, ако не искате да ви стъпчем. Предупредете и двамата ногри, които Люк прати с минеришите. Разбра ли всичко?

— Да, сър — отвърна колебливо Трипио. — А какво ще стане с господаря Люк и останалите?

— Не бери сега грижа за тях — отвърна Ландо. — Залавяй се за работа.

— Слушам, сър — повтори Трипио.

Настъпи тишина. Чубака я наруши с очевидния въпрос.

— Според мен едва ли имаме друг избор — отвърна мрачно Ландо. — От думите на Мара и Люк е ясно, че Кбаот е опасен най-малкото колкото покойния император. Може би дори повече. Трябва да се опитаме да взривим цялата крепост и да се надяваме, че ще го погребем в останките.

Чубака не беше съгласен.

— Не можем — поклати глава Ландо. — Поне докато не го пуснем в действие. Ако ги предупредим, Кбаот веднага ще разбере какво сме замислили. Може да успее да ни спре — от вратата се чу още един взрив. — Действай! — каза Ландо и взе последните експлозиви.

Ако имаха късмет, щяха да успеят да започнат предложения от Чубака номер с аритмичния резонанс преди нахлуването на щурмоваците. С още малко късмет щяха да се измъкнат живи от пещерата. А с доста повече щяха да намерят начин да предупредят Хан и останалите, преди крепостта да се взриви под краката им.

В тронната зала настана тежка тишина. Мара се взираше напрегнато в Скайуокър. Чудеше се дали съзнава какво говори. Да предложи доброволно да остане с Кбаот…

Погледът му срещна нейния и дори през натиска в съзнанието му тя усети страха му. Той съзнаваше какво предлага. И бе готов да изпълни думите си. Ако Кбаот приемеше предложението му, щеше да остане доброволно при лудия джедай. Жертваше себе си, за да спаси приятелите си. Включително жената, която се бе заклела да го убие.

Тя се обърна настрани, за да не гледа. Погледът й попадна на Карде, полускрит зад останките на корниза, коленичил до двата ворнскъра. Галеше ги, говореше им тихо, вероятно се опитваше да ги успокои след внезапното гневно избухване на Кбаот чрез Силата. Животните не изглеждаха наранени.

Движението на главата й привлече вниманието на Карде. Той вдигна очи към нея. Лицето му беше безизразно. Без да спира да гали ворнскърите, той наклони глава към Соло и Органа Соло. Мара намръщено проследи жеста му…

И застина. Скрит зад парчето от корниза, все още прикривайки съпругата си, Соло се движеше. Бавно, само с по няколко сантиметра той пълзеше по пода. Към бластера на Органа Соло.

— Искаш твърде много, Скайуокър — предупреди меко Кбаот. — Мара Джейд ще бъде моя. Трябва да е моя. Това е съдбата й, определена от Силата. Дори и ти не можеш да го предотвратиш.

— Добре — намеси се Мара, погледна Кбаот и вложи в гласа си колкото можеше сарказъм. С цената на каквито и да е рискове трябваше да отвлече възможно най-голяма част от вниманието на Кбаот от другия край на залата. — Тепърва трябва да коленича в краката му, нали не си забравил?

— Обиждаш ме, Мара Джейд — усмихна се злобно Кбаот. — Наистина ли вярваш, че толкова лесно можеш да ме подведеш? — без да откъсва поглед от нея, той вдигна пръст и когато Соло протегна ръка, за да хване бластера, оръжието отскочи на половин метър от него.

От платформата за охраната долетя лека промяна в жуженето на лазерния меч.

— Скайуокър, внимавай! — извика Мара.

Люк се обърна рязко, включи отново лазерния си меч и го вдигна за отбрана. Клонингът, възвърнал смелост и сили, вече бе скочил и размахваше лазерния си меч. Остриетата се срещнаха с трясък и силата на удара накара Скайуокър да се отдръпне до ръба на стълбите. Отстъпи още крачка назад, опита се да запази равновесие, но не успя и падна на долната площадка.

Лок скочи след него. Мара хвърли поглед към Соло. Ако клонингът наистина беше ръководен от съзнанието на Кбаот… Но не. Соло протегна ръка към бластера и оръжието отново отскочи. Колкото и внимание да влагаше Кбаот в дуела с лазерни мечове, все още разполагаше с достатъчна сила, за да си играе с пленниците си.

— Виждаш ли, Мара Джейд? — попита тихо Кбаот. Гневът му бе отминал също като краткия проблясък забавление от играта със затворниците. Сега беше време да се върне към сериозната работа за изграждането на своята империя. — Няма смисъл да се противиш. Неизбежно е. Аз ще управлявам… а заедно със Скайуокър и сестра му ти ще ми служиш. И заедно ще станем велики.

Изведнъж той пристъпи от парапета към другата страна на стълбата. Точно навреме. В следващия миг там се появи Скайуокър, отскочил от долната площадка на тронната зала. Той се приземи с гръб към Мара и за миг залитна, преди да възстанови равновесието си. Проблесна нова светлина, този път синьо-бяла, клонингът подскочи над парапета след Скайуокър, размахвайки яростно лазерния си меч, за да се предпази от евентуално нападение. Скайуокър се дръпна, Мара видя, че и Кбаот отстъпва. Клонингът скочи на пода и се втурна напред, лазерният му меч свистеше във въздуха. Скайуокър продължаваше да отстъпва, очевидно без да си дава сметка, че зад него остава само каменната стена.

Щяха да го хванат в капан. Двамата отминаха, Мара вдигна очи и срещна погледа на Кбаот.

— Както казах, Мара Джейд — продължи той, — неизбежно е. А когато със Скайуокър застанете от двете ми страни, по-низшите създания в галактиката ще се завтекат към нас като носени от вятъра листа. Сърцата и душите им ще бъдат наши.

Той погледна към другия край на залата и махна с ръка. Все още приведен зад останките от корниза, Карде подскочи изненадано, когато бластерът му изскочи от кобура и полетя към Кбаот. По средата на пътя към него се присъединиха лазерният меч на Органа Соло и бластерът, който Соло безуспешно се опитваше да достигне.

— А също и немощните им оръжия — добави Кбаот, протегна нехайно ръка, за да поеме оръжията, и погледна настрани към дуела, който наближаваше края си.

Точно тази възможност чакаше Мара. Вероятно това щеше да е последният й шанс. Тя се присегна през хаоса в съзнанието си, улови Силата и се съсредоточи върху оръжията, които летяха към Кбаот. Усети как хлабавият му контрол над тях се разпада. Лазерният меч на Органа Соло се отдели от бластерите и се приземи в ръката й.

Майсторът джедай стреснато се обърна към нея. Бластерите паднаха с трясък на стълбите.

— Не! — извика той с изкривено от страх, объркване и ужас лице.

Мара усети внезапния му яростен опит да изтегли меча, но той също бе белязан от объркване и ужас, а и този път Кбаот не разполагаше с елемента на изненадата. Ако имаше време, щеше да се възстанови от шока, но Мара не възнамеряваше да му дава тази възможност. Тя включи лазерния меч и нападна.

Клонингът усети приближаването й по ясното жужене на меча. Но Скайуокър бе опрял гръб в стената и изкушението да довърши врага беше неустоимо. Той замахна за последен път, Скайуокър се приведе под острието, лазерният меч потъна в стената… И тя избухна в лицето на клонинга. Скайуокър не беше отстъпвал към стената, а към един от екраните на тронната зала.

Клонингът изпищя — първият звук, който Мара чуваше от него — и отстъпи назад. Обърна се към нея с разкривено от гняв и страх лице. Погледът му все още беше разфокусиран. Тя вдигна лазерния меч…

ТИ ЩЕ УБИЕШ ЛЮК СКАЙУОКЪР!

Мара се гмурна под падащото острие и се взря в лицето му. Лицето на Скайуокър. Лицето, което я бе преследвало в кошмарите близо шест години. Лицето, което императорът й бе заповядал да унищожи.

ТИ ЩЕ УБИЕШ ЛЮК СКАЙУОКЪР!

И за пръв път, откак беше открила Скайуокър в повредения му изтребител в дълбокия космос, тя позволи на гласа да проехти в съзнанието й с пълна мощ. Вдигна меча и с всичка стила го стовари върху клонинга. Той се сви, лазерният меч падна на пода. Мара се взря в него, пое си дъх и гласът в съзнанието й замлъкна.

Край! Тя беше изпълнила последната заповед на императора и най-накрая беше свободна.